Гледах!Хареса ми!Препоръчвам го!Искам да споделя... - ХXI

6o6ul4o, благодаря ти - вече ги свалям.
Le placard (2001) ми хареса много, приятна комедия  
Миналата неделя гледах "Парижките потайности" с Жан Маре - препоръчвам го.

Аз изгледах "Fish Tank" - "Aквариум" и не ме впечатли с нещо кой знае какво. Напоследък май само на такива невпечатляващи за мен филми попадам
Изгледах и "Food Matters" - "Храната е от значение" и смятам, че всеки трябва да го гледа този филм. Силно препоръчвам!

тези дни загледах сериала The Good Wife по препоръка на Тсугуми и искам да й благодаря. много се радвам, защото толкова трудно си харесвам сериал, а този ми е много интересен 

 Здравейте, аз се движа малко назад с препоръчаните филми и знам че много пъти е споменаван, но не мога да не се стърпя да кажа че съм ..... втрещена, същисана, променена...след The Pursuit of Happyness, много хубав филм, кара те да си мислиш че всъщност ....проблемите ти са нищо, в сравнение с това, което хората преживяват и че всъщност може да си много по-силен, от колкото си знаел. Ако има някой който все още не го е гледал-да не отлага  .
 Гледах и Горчива Любов / Aci Ask-турски е...... ами какво да ви кажа, първо на фона на предния филм-няма какво да си говорим. А и ...много жена, много въртел, много нещо бе....

   Гледах прочутия филм Stromboli (1950)/ Стромболи.

  Има го в Мастерс. Качеството не е от най-добрите, за съжаление. Все пак филмът е от 1950 година.

   На мен ми хареса изключително много. Филмът е от една страна художествен, от друга- напълно документален. Доколкото разбрах само двама -трима от участващите са професионални актьори. Целият филм е сниман на острова сред местното население, повечето от кадрите са документални.  Изригването на вулкана, риболовът, всичко е толкова истинско, че се пренасяш на това забравено от Бога място .
  Първият филм на Роберто Роселини с Ингрид Бергман. Четох , че филмът присъстве във всички учебници по киноизкуство . И има защо.

  Ще допълня поста си с още един филм на Роселини. Мисля че е много подходящ като тема за предстоящите празници.

  L'amore (1948)/Любов

  Автори на лентата са освен Роселини, Жан Кокто и Федерико Фелини.  
  Филмът разказва  две истории за любовта. Любовта на една жена към мъж, и любовта като по-общо понятие- към ближните, към Бог.
  Ако сте гледали   Breaking the Waves / Порейки Вълните (1996), втората новела  много прилича по замисъл на този филм.  
  Роселини е посветил тази си творба на изкуството на Ана Маняни. Тази жена е изумителна. Трябва да я видите как играе ролята си тук. Не се сещам в момента за някоя друга толкова гениална актриса. Особено във втората част на филма, която е по идея на Федерико Фелини. Препоръчвам ви този филм.

С О Н Я,
Моето мнение съвпада изцяло с твоето за Breaking the Waves - страхотен филм. Много време ме държа след това.
Наистина трябва да се гледа.

Гледах филма "Knowing" /"Пророчеството"  http://www.knowing-themovie.com/   с Никалъс Кейдж. хареса ми Хубав и интересен филм. Препоръчвам го.

Може би мнението ми няма да е в "синхрон" с общоприети становища, но аз не споделям, че всички филми, обявени за много добри (въздържам се от други суперлативи), трябва да се гледат И в случая за това ми становище, влияние не оказва личното ми отношение към работите на конкретния режисьор, а защото отчитам, че някои видове художествен подход, освен че не са адресирани към всички (дори темите да са общовалидни), нямат и еднакъв път към съзнанието на всеки зрител по идентичен начин. Изборът, разбира се, винаги е личен, но аз специално се въздържам от това да ги считам за непременно "гледаеми" и оттам и не ги препоръчвам
За мен ЛФТ е на много тънката граница между оригинална техника (включително сюжетна) и риск от опасност на внушенията, които предлага. Считам и че дпри възрастова граница от минимум 18 години е ниска за някои от неговите филми. Аз бих поставила много по-висока.

Използването на аматьори е константна практика особено в следвоенното италианско кино, но го има и години след това у Пазолини, например. Той ги е вземал буквално "от улицата" и не за "масовка" само, някои от най-вълнуващите образи са създавани точно от напълно обикновени хора.
От една страна (не говоря за него вече) това се вписва много добре в духа на неореализма, с който става популярно в световен мащаб това кино, но и се дължи на напълно обективни обстоятелства - с много малко изключения годините след ВСВ не са били времето, в което е имало "на разположение" голям избор от хора, които са се занимавали професионално с актьрския занаят. Самият Мастрояни е разказвал, как са го привлекли за тази професия: бил е обикновен служител и се е съгласил на първата си роля само заради по-доброто заплащане
Подобен почерк има и в някои японски филми от същия период.

При Пазолини, според мен, това е въпрос на режисьорски подход, който го прави уникален, но при него живот и изкуство са трудно отделими.

Работата на Роселини и Бергман е интересна, но смятам, че с Маняни, която оставя заради другата, той постига по-достоверни внушения.

Човек гледа един филм, впечатли се по негов си начин, вземе, че препоръча. Оттам насетне всеки си решава дали да "посегне" на филма. Възприятието е тънка материя, строго индивидуална. Не винаги е необходимо да знаем имената на хората направили филма, както и да познаваме цялото им творчество до най-малка подробност, за да харесаме произведението им.

   

The boys are back - симпатичен филм за разпускане. Имах по-големи очаквания, но историята си е типично клише, и оставаше само "да се вземат" с майката на момиченцето, за да е пълна картинката.
Друго клише, но пресъздадено по великолепен начин - Crazy Heart - Джеф Бриджис си е заслужил Оскар-а отвсякъде. Филмът за дълго време остави страхотно чувство в мен - проста история, разказана по прост начин, без излишно интелектуалчене. Музиката е също от важно значение и тук тя бе точно толкова главен герой, колкото и героите на Джеф Бриджис и Маги Джиленхол. И разбира се, 10 минутното появяване на Робърт Дювал /между другото - изпълнителен продуцент на филма/ - черешката на тортата. След този филм разбираш, че един филм може да бъде или направен или съсипан от актьорите в него. Горещо препоръчвам!
Един глас от мен за Източни пиеси - а почти бях загубила вяра в БГ кино

Човек гледа един филм, впечатли се по негов начин, вземе, че реши, дали да го препоръча или не.
Човек гледа един филм, впечатли се по негов начин, прочете/чуе за емоциите, провокирани у друг и вземе, че реши да коментира.
Въпрос на личен избор във всеки случаи: решението да препоръча; както и решението да и как да коментира.

Коментарите, както и възприятията по отношение на тях, са също много тънка материя

Не съм гледала цялата филмография на ЛФТ, нито съм проявявала интерес към екипите, с които работи, с което вероятно подкрепям становището в последното ти изречение.

И за да не съм само "офф"  , преди време стана дума за филми на ужасите, тези дни намерих време за Ringu, считан за един от добрите в жанра. Не го препоръчвам, но оставям свободен избор, дали някой ще реши да го гледа  

Много те моля, тогава не давай определения кой е професионалист в гледането, познаването и коментирането, просто изрази лично мнение за един филм. Дори и да сме лаици, обединени сме от това, че харесваме киното. Не е нужно да ни се напомня всеки път към коя категория спадаме и колко сме нищожни в коментирането си...

Моля, бъди любезна и посочи, къде съм написала, че някой не е професионалист в гледане, познаване и коментиране и съм посочила, че не изразявам лично мнение за филм, както и че има лаици в темата.
Разчитам и на конкретни цитати в подкрепа на коменатара ти, че тези, които пишат тук са нищожни в коментарите си.

И понеже ми омръзна един и същи разговор да се повтаря периодически, ако този пъти (както и предишните) не направиш това с изрични мои цитати, ще сигнализирам модератор да ти направи предупреждение и да изтрие постингите ти извън темата.

Нека запазим мир и спокойствие, моля ви!  Всеки има право да коментира и препоръчва или да не препоръчва филми.. Аз лично не се задълбочавам много в коментарите си, защото повечето филми са коментирани. Казвам дали ми е харесал или не и така

Това мисля илюстрира доста ясно мнението ти. И може и да се пробваш даже и да ги помолиш да ме баннат, след като не ти харесва мнението ми. Може да им обясниш, че на основата на непримиримото ти отношение към моето виждане за кино очакваш да ми наложат забрана за писане тук...

Моля останалите за извинение, но има случаи, в които мнението на определи потребители дразни. Това е последния ми коментар по темата.