Слънчо навън се показа и ЯНУАРЧЕ на дълги разходки тръгна отново

Хайде, хайде, аз съм без деца - сега е момента. Нищо че се опитвам да се вталя за морето, ще разваля и диета и все, само малко купон да има  

Тули, а не се ли наблюдават признаци на стискане преди да се напишка? Подскачане от крак на крак, стискане на крака, пипане на пишка? При нас се появиха тези неща и аз като забелязвах, че идва момента свалях гащите. Първия път беше ужасен, че ще трябва да пишка в гърне. Определено се стискаше и искаше да бяга, макар че гърнето се мотаеше с месеци около него.  Но аз не само го удържах, ами и пуснах чешмата да тече (беше сутринта след сън и много му се пишкаше). Накрая не издържа и се изпишка, и милото ме погледна много уплашено. И аз като почнах да му пляскам и да го целувам, и да му казвам "браво", "точно така" той се отпусна. През същите страхове мина когато трябваше да ака в гърне и когато го изпишках навън на тревата.

Ле-лее, много съжалявам, че съм се въвлекла в грозни спорове  Единствената ми идея, коментирайки се с едно дете в миналото, беше да се самоиронизирам 

Вей, "Семейството и как да оцелеем в него" е една от книгите, които много силно са ми променили погледа върху нещата от живота 

Гледам, че сте се заговорили за море ... Снощи се върнахме от там. Изкарахме супер. Криско е много доволен. Цял ден повтаря "Искам в Хо-Те-Ла. Искам на морето и в ресторанта".

слън4и, в същия комплекс бяхме, но в Рубин, защото е точно на плажа, а с тези 5 надуваеми щуротии, кофи, лопати и ... не мога да катеря стълби и да се замъквам до плажа.

Зимна, обезателно си изтегли и "Основни форми на страх". Аз имам отдавна навици и критерии при "преработка" на подобен тип литература, но това нещо е толкова значимо, че още се чувствам "втресена" от впечатлението, което ми произведе!
И това не е спам, защото за всеки тип, който е описан (според този автор са 4), са указани и условията и предпоставките, при които се формира, което нас, като родители, живо ни касае. (Води се съвременна психоанализа и е много далече от дядо Фройд и брътвежите му)
Само че за съжаление, дори и с едно дете трудно се намира възможност за четене...

Зимна, сега се редактирам, не знам дали си чела и продължението на "Семейството..." - "Животът и как да успеем в него", пак на дуета Скинър - Клийз. Оказа се, че и нея я имам на руски - тук  

Заинтригувахте ме с тези книги Та чак се замислих кои може да са тези 4 вида страх.  Може ли да дам предположения, veihaivei  - Страх от изоставяне, страх от физическа болка, страх от бъдещи неуспехи, страх от смъртта .. 

Ханна, доста близко си... Страхът от изоставяне, страхът от болка, страхът от бъдещи неуспехи, страхът от смъртта са конкретни проявления основните видове страх.
Малко трудно е да се обясни лаконично, но ето един опит:
1. "шизоиден" страх - страх от себеотдаване - страх да не се загуби идентичността, да не се "разтвори" човек при "сливане" с някой друг, да не бъдат нарушени границите му, да не стане зависим, да не се предостави на околните. Тук е изискването за индивидуация, т. е. за това да станеш неповторимо отделно същество, да се отграничаваш от другите, да бъдеш самостойна личност, а не заменяем "масов" човек.
2. "депресивен" страх - страх от ставане-на-самия себе си - напълно противоположен - преживява се като чувство на не-защитеност и изолиране. Да не се загубят опорните връзки с другите, чувството за принадлежност, за единение. Тук спада желанието да се отворим с доверие към другите, света, да се сближим с Не-Аз-а, да встъпим в контакт биващото извън нас.
3. "натраплив"страх от непредсказуемото - страх от промяна, от преходност, несигурност, страх животът да не излезе от релси, да не се случи нещо необратимо, неочаквано, непредвидимо, страх от преходността и ирационалността. Страх да се осмелим на нещо ново, да се планира в неизвестното. Тук се проявява като стремеж към трайност, да можем да се установим и устроим, да планираме бъдещето си, да преследваме цели, желание да живеем в подреден и стабилен живот и свят, да имаме нещо твърдо и сигурно
4. "хистеричен" - страх от необходимостта - противоположен на натрапливия - страх да не бъдеш ограничен, от вцепененост и окончателност, да не бъдем определяни, задържани, стеснявани във възможностите ни и в порива за свобода. Съответно стремежът е да продължаваме да се развиваме, да не се застояваме, да сме отворени за новото, дръзващи в непознатото.
У всеки човек в някакъв баланс се проявяват и четирите стремежа и основни форми на страх. Ако обаче някой започне да доминира, това формира и "тип характер" с определени черти. Определен вид страх може да стане силно обременяващ и разболяващ, когато надвишава определена степен, когато трае продължително или ако ни засегне във възраст, в която не сме подготвени, за да го преработим (както е почти винаги при децата).

Това е някакво свръхкратко резюме, препоръчвам с две ръце оригинала 

Привет момичета! Интересни неща коментирате... Аз не помня от колко време не съм имала време да прочета и една книга за собствено удоволствие. Както и да е. Ще дойде и тоя момент.

Да изкажа и аз малко мнение за памперса. Тук в Канада никой не бърза май с тия работи. Джулия още е с памперс, но на никой наоколо не му прави впечатление.
tuli, (аз май бях писала за това, ама ще ме извините ако се повтарям), та за Джулия - въобще не искаше да седне дори за секунда на гърнето. Аз не я и карах. Предлагах й, тя отказваше и аз се отказах да й предлагам. Но започнахме най-редовно да изпишкваме играчките, с които си играе. Освен това и личния пример мисля е важен, та все с мен я мъкнех в тоалетната. Един ден Джулия сама седна на гърнето и се изпишка, беше 10-ти май 2010, т.е. преди един месец. От тогава хващаме доста дневни пишкания, но аз въобще, ама въобще не съм упорита. Сега вече знам, че знае за какво става въпрос и я чакам да започне и сама да си казва. Аз лично за никъде не бързам, знам, че ще се научи.

За морето, на нас не ни се очертава да го видим тази година.

Горещи теми, горещо време ...

Защо такива емоции около памперсите се развихрят?  В крайна сметка това са различни характери и хора /деца/ . Както и майките. Аз нямам мерак да я  изчишквам, нито да я дебна за "ако"  Признавам си, че съм мързелива в това отношение, но и моето дете е доста инатесто. Оставила съм я на саморазвитие. И вече сама взе да си събува гащите, памперса /хвърля го като топка нанякъде, добре че е все без ако/ и сяда на гърнето и си седи там ... без резултат Знае за какво става въпрос, явно не оцелва момента.  Предполагам че до края на лятото сама ще установи тоалетните си навици.
В момента е на село с по- големите ми племеници и има на кого да подражава. Оня ден видя пишката на братовчед си, и с голямо настървение ми сочеше обекта на възбудата си, което нарече "ако"
За моренцето ... нямам търпение и аз .. резервирали сме началото на юли за Крапец - вила "Кибела".  Имам големи очаквания, надявам се да удържа фронта до тогава.
Книгите които коментирате ме заинтригуваха и мисля да ги потърся из книжарниците.

Честито на Тули и Мари ... тази година доста януарки повтаряме Хубаво лято ви пожелавам с по- късните бебета.
Мирка съжалявам за проблемите ти, но финала е важен, после ще наваксвате 
Пипи ... чудесно се справяш с двамата, щом има време за всички да се забавляват.  Дано по- рядко се случват инциденти, но сякаш тепърва ще ни побеляват косите. 

Тули,Мари - Честито -пожелавам Ви по едно сладко бебче!

Пипи- стискам палци всичко да е наред

По въпроса с пишкането - наложи се да махнем пампарса и понеже я болеше дупето стана от раз. Като спи и слагам , защото пие много вода и винаги е пълен. Вечер дори поне веднъж ни дига да пишка ,но  после пак го пълни. В последно време обаче почна да прави пропуски- заиграва се и докато каже- мамо има пиш и се напишква. Дори в събота ходихме на Витоша и непрекъснато я подпитвах и пак се изтърва. Мина едно детенце на нейна възраст и като видя и каза "Пикла"- Сега само ходи и си вика "сияна е пикла"- обяснявам ,че това не е хубава дума, да не я повтаря. В резултат на което непрекъснато повтаря- "Сияна е пикла, а пикла не е хубава дума".

Момичета,чудя се какво и става от няколко дни- явно почнаха да растат кътниците и не иска да яде. Но дори като пие вода , я болят зъбките отпред и се чудя защо. Може да пие само сокче от чашка, всичко друго я боли. Не се виждат афти, зъбките отзад са много надути, но защо я боли и отпред Дали трябва да я водя на зъболекар. Тъкмо станахме 12 кг ,сега пак ще ги свалим.

Вече съм на линия. 
Ще се връщам да чета но като гледам докато ме няма не сте изписали много...защо така? 

Здравейте, мацета.

Мадамата ми на ясла, а аз вкъщи... Нямам търпение да стане 14 часа и да бягам да си я прибирам. Днес за първи път ще спи там и ми е едно такова смотано, дано при нея нещата са по-весели

Пипи, не искам да си представям, как си се уплашила като си видяла кървавата сцена

jovana, много ме изкефи с това "саморазвитие". Още миналото лято ми направи впечатление колко самостоятелно и уверено се държи Стефания

Лейди ФиЛ, вече съм брюнетка, слава богу

За поредното сквернословие в темата - нямам думи...
Горда съм, че познавам Веичка - невероятно добър и истински великодушен човек, съответно мъдър!

Ооо, dama, мила, добре дошла! Гледай да се отчетеш, иначе ще ти атакувам скайпа

Няма да ви скверня повече темата, не се притеснявайте.
И понеже аз не съм нито двулична, нито лицемерна (което явно не се харесва на някои от вас), още по- малко обичам да се натрисам някъде - сбогом от мен!
Всички дечица да са живи и здрави, желая им безоблачно детство и успех в живота!
На момичетата, с които станах приятелка от тук, желая много щастие. 
Който иска да ме чуе, види или пише - знаете ми телефона и скайпа.

Джули това не е ли малко крайно

Jovana, няма нужда да търсиш в книжарниците. В поста ми има линкове към съответните заглавия в електронен вариант.
Е, ако предпочиташ книжно тяло, разбирам. Но тези пък са напълно безплатни.

Катеноче, брюнетка? Ммм, много промени, а?   И аз много те обичам, ти си извънземна, иначе няма как да си обясня доброто ти отношение към мен   (самоирония, на себе си се смея)

Г-жа Безгрешна, досега е имало място и за двете ни в темата, ще има и занапред, не се горещете... и охладете страстта... Няма нужда от крайни, драматични и емоционални "решения".

страниците със споровете ви ги пропуснах... добре че другите са подхванали темата за книгите, иначе и тях щях да пропусна, а наистина е интересно и полезно (което и целта на форума, нали?). Веи, има ли ги тези книги на БГ в нета? или в книжарниците? по-специално тези за оцеляването в семейството и за страха?