пак за възпитанието на 2 годишните

Здравей,
И аз съм майка на едно почти 3 годишно момченце и имам същите проблеми.
Понякога си мисля, че някой ми е сменил детенцето. Казва няма, не знае какво точно иска, лигави се, тръшка се, виси като сопол по мене и го влача като чувал с картофи, прави на пук, прави се на глух, за капак е злояд, но никога не отказва кренвирши, а само полезните супи и плодове и това са само малка част от номерата му. За капак гледам и едно 8 месечно бебе, което при нас усложнява ситуацията.
Изчетох всичко, което намерих за кризата на 2 годишните и не намерих отговор как е правилно да се реагира. Навсякъде пише, че ако много му позволяваш ще патиш с години, а ако много го стягаш ще се затвори в себе си. Гледам да реагирам според зависи    и ситуацията. Да не се ядосвам, да обяснявам ( боже на никого през живота си не съм се обяснявала толкова колкото на него), но не винаги успявам да запазя спокойствие Опитвам се да го наказвам, но не винаги и това помага.
Просто стискам зъби да отмине периода на първия пубертет   , че взех да изрусявам   .
Не ти дадох много съвети, но искам да ти кажа, че не си сама.
Ако измислиш някакъв номер и той действа сподели.

п.п И най-важното за "Няматата", при нас поне те рядко са сериозни, по скоро иска да каже нещо, ако не обръщаш внимание а се засмееш и той започва да се смее, друго което правя като каже "Няма", му казвам , че като поиска бонбон и аз ще кажа и"Няма" и това също помага - понякога   !

Според мен не е причината, че много се обяснява, а че много се забранява. Ако се обяснява ВМЕСТО да се забранява, то и детето по-рядко ще използва "няма" за да се противопостави. Разбира се, тук нещата опират и до темперамент, до характер, но тежката част се пада на родителите. Питаш защо децата на чужденците са толкова спокойни - ами точно затова. По мои собствени наблюдения, на тези деца изобщо не им обръщат внимание на малките бели и лудории, на които съм виждала български майки да изпадат в състояние, близко до истерия. Освен това не се удрят/бият. Да не говорим, че те растат и в по-друга среда - ежедневието им не е толкова изнервено като нашето, ако тук ще те направят на пихтия, защото детето ти е шляпнало някоя стрина, която си е чоплела в носа, вместо да каже "Здрасти малката, как се казваш?" примерно, то по белия свят почти биха се зарадвали на изобретателността на детето, в стремежа му да привлече нечие внимание. Давам ти и пример - на плажа моя син основно се занимаваше с разваляне на замъци и игри на деца на чужденци. Изобщо, така нахалстваше, че българче би го удавило с най-голямо удоволствие. Но тези дечица му се радваха, СМЕЕХА СЕ като им разваляше замъка и правеха нови замъци, които да разваля! Т.е. превърнаха разрушителната страст на Емката в игра!
Та така - трябва да започнем промяната от нас според мен - ако ние сме по-спокойни, и детето ще е така. Дори и най-малките бебенца усещат когато мама е нервна, нали?
Това е моето, непрофесионално разбира се, мнение.

ПП: От примера за чужденците изключвам сърбите, разбира се.

      , Верно е, сърбите май-направо ще го ....  

Съгласна съм с Боболента, че поведението на родителите оказва голямо влияние. В един постинг се опитах да намекна, че българските майки прекалено много се вманиачават за някои неща и...леле, голяма беля си навлякох....

   Не всички деца тук са възпитани и държащи се добре, Моите съседски деца искам да подаря на някого, ама няма как. Но забелязах, че точно копират майка си- тя крещи-те го правят, тя използва някои лоши думи- след 10 минути някое от децата ги използва, тя не им дава да играят извън градината- те полудяват и т.н. С една дума тя си е виновна. Основните проблеми тук са с деца от т.нар. асоциални семейства- родителите имат проблем да се държат нормално, но какво остава тогава на децата?

   Вярно е, че начина на живот е съвсем друг,но си мисля, че повечето байки в България могат много да си олеснят живота, като дават повече свобода на децата си, а не само да викат-не ходи там, не пипай онова ..../ гледах видеото от една среща и някой майки направо не седнаха- ако можеха ще влязат в пясъка, но детето да не седна там или да не се оцапа, или да не сложи пясък там и там..../ В крайна сметка децата се учат от това, което преживяват- дори и да е свързано с болка. Тук не съм видяла някой да си залепват шкафовете. А ако извадят всичко ги карат да го приберат, ако отказват са наказани да се приберат в стаята си /приемат го като голямо наказание децата...и аз не знам защо, но така им се отразява/

Синът ми, който е на година и половина вече проявява козирогския си характер и общо взето всичко се прави с рогата напред.   По градинките трябва да върви на където му скимне, да се катери по катерушките баш като по-големите деца, независимо, че всеки ден е с нова цицина на главата, а коленете му са преживели все едно борба с 300 котки, пързаля се с надолу главата,  тръшка се по улиците, дърпа се като магаре, изобщо....мани, мани, бяс. Ама, аз някак си съм се примирила и се надявам този период да премине от само себе си, е , разбира се като много прекали първо обяснявам, ако не помогне ступвам лекичко и прибирам наказан. Заплахите вършат работа, особено като се каже "прибирам те". А за поощрение като слуша какво му приказвам давам някое лакомство, абе точно като в цирка както ги дресират животинките  Да не забравяме, че макар и мънички децата  също имат свое мнение "за нещата от живота", което все пак понякога трябва да уважаваме

Аз отдавна не съм ходила на море в България, но на мен пък точно обратното ми е правило впечатление винаги. Не че са невъзпитани децата на чужденците, но тихи в никакъв случай не бих ги определила да са. И все пак зависи за какви чужденци става въпрос де - според мен е много голямо обобщение да кажеш че децата на испанци, италиянци и французи се държат по подобен начин, както и още по-голямо обобщение ( и неточно) че се държат като децата на англичаните и/или немците например......

Аз например забелязвам че българските деца, дали на плажа или в ресторант, са много по-тихи отколккото когато съм на плаж пълен с англичанчета или сме навън някъде в ресторант или в парка. Но разликата наистина може би е, както каза и някой друг,  че като че ли тук в Англия (давам пример защото съм тук, за някои други страни важи същото предполатам) майките и бащите много по-малко им крещят, и не се чува толкова често 'не прави това' или 'не прави онова'.  Е, това пак е обобщение голямо де, защото съм била свидетел и тук не малко пъти на много грозни сцени на майки крещяши по улицата или говорещи на децата си по неприятен снизходителен и каращ ги да се чустват като нищожества начин. Както и разбира се на родители, обясняващи какво е разрешено и какво забранено с различна градация от спокойствие към повишаване на глас. Може би има и национални и географски дадености и по мои наблюдения северно европейците като цяло (ето и аз обобщавам, но е трудно да не го направи човек понякога) са по-спокойни и по-трудно изкарвани от равновесие от средиземноморците, в това число и българите. Е и много други фактори влияят, но в крайна сметка няма прави и криви, всеки би трябвало да се чуства щастлив  с подхода си дотолкова доколкото децата не са застрашени емоционално и или физически (противник съм на излишната суровост във възпитанието - дали ще е физически удар или психически тормоз, и двете крайности са в разрез с моя начин на мислене)

А децата са толкова различни, че няма един добър за всички подход - засега имам само една дъщеря и не знам дали подхода ми е правилен или не, но вярвам че правя най-доброто което зная и дано е достатъчно. Слава богу хората около мен а и роднините ми никога не са ми казвали или поучавали какво и как да правя, което ми помага да се чуствам по-уверена в моментите в които е трудно.

Боболента е много права, че трябва да се държим спокойно с децата, дори да вършат най-голямата магария. От викане полза няма - или ще стреснем детето и то дори няма да разбере за какво се държим така, или дори може да му хареса реакцията ни и да повтаря едни и същи пакости за да ни гледа сеира или да привлече вниманието върху себе си (това за по-големите дечица). Хубаво е да се обяснява, но в умерени дози - децата не могат да задържат вниманието си дълго върху едно нещо/един проблем, така че лаконичността върши по-добра работа от дълги, повтарящи се натяквания (дори понякога послъгвам  за да има по-голям ефект и да ми се обърне внимание). Освен това обясненията вършат работа само тогава когато детето иска да ги чуе, така че не се хабете излишно.
Понякога помага и строгия, категоричен тон, та дори понякога придружен с потупване - все пак не може съвсем да развържем юздите - всичко трябва да е с мярка. Понякога прекалената свобода в държанието може да изиграе лоша шега на вече порасналото дете. Хубаво е то да се научи на общоприетия модел на поведение, пък когато му дойде времето (разбирай акъла в главата     ) само да прецени дали да го използва.

Наистина в много отношения майките тук се вманиачават и викат за щяло и нещяло, но тук и причините да викаш са доста повече - една основните според мен е  мръсотията и кучешките л....
На мен затова чистотата ми е болна тема - защото тя влече след себе си зарази и болест, а детето ходи къде ли не и като видиш, че непрекъснато пипа какви ли не боклуци или се затичва по полянките, които се посещават и от кучетата няма как да не се нервираш и да се развикаш.
Някой ще каже - е чак пък толкова - но това наистина е проблем. Така или иначе доколкото мого се опитвам да обяснявам а не да крещя - не прави това..., не прави онова и т.н.  
В края на краищата за детето е нормално да крещи, да вика, да прави бели, да разучава света около себе си, да се цапа.
Никой не се ражда научен - правилното повединие, това кое е позволено и кое не, се научава по същия начин, по който се научава езика - бавно, стъпка по стъпка.  
Аз съм затова да го измия, да го изпера, да му обясня и да се извиня ако трябва за неговото поведение. Докато стане достатъчно голям да реагира адекватно и поема отговорност за своите действия.
Малко звучи като хвалба, но в нашия квартал всеобщото мнение за мен и за сина ми, е че аз съм най-спокойната майка , а той и на-спокойното и възпитано дете , въпреки, че това силно се различава от моето собствено виждане /може би все пак има значение, че почти цялото си детство съм прекарала в друга държава и съм възпитана по друг начин/.
И аз вместо викове, шамари и забрани също прилагам пинципа на наказанието в собствената му стая - не да стои в ъгъла, а просто да си отиде в стаята - ако има нещо, което действа - това е     .
Не че иначе не стои там и не си играе. Наистина странна работа, но тук най-добре може да се изкаже психолог. Може би защото иразът - "иди да постоиш в стаята си" е един вид изключване от "обществото".

Искам да направя едно ПОЯСНЕНИЕ - това, за което говориш може и да е възможно в Холандия, но тук, в БГ, са много малко местенцата, специално пригодени и ОБЕЗОПАСЕНИ за толкова малки деца! Това е една МАЛКА разлика, която пропускаш. Като си гледала видеото, случайно да обърна внимание, че "пързалката" се клатеше зверски, набеденото за "пясъчник" беше по-скоро леген с кал, а ниския парапет на иначе не дотам плиткото, ПРАЗНО и пълно с боклук "езеро" не беше препятствие за ходещите деца? Да, аз бях седнала по време на срещата, но това беше само защото се обадих на съпруга си да поеме щафетата. Когато някой самозабравил се мухъл реши да икономиса пари, дори с цената на живота или здравето на няколко деца, на нас майките не ни остава друго, освен да препускаме след децата си, колкото и да ни се бъбри, колкото и да ни се пие кафе. Веднага ти давам два-три примера:

1. Най-пресния, от днес - отиваме в една градинка наблизо с една моя приятелка и децата. Те започват да си играят в пясъка, ние си седим спокойно. Синът ми губи интерес на третата минута и тръгва да гони гълъбите. Ние продължаваме да си седим - нищо, нека потича, няма недей, няма нищо. В следващия момент чувам писък и виждам сина си под един камък!, от балконите почват да крещят "Детето, детето!", от близкото кафе се юрва едно маце! /при наличиено на поне петима мъже/, отмества камъка от Емо в стил Митьо-крика и го гушка. Действието се развива за секунди, аз през това време препускам към мястото на събитието. Момичето го гушка, аз го поемам от ръцете и, кракът му е ожулен /само това, слава Богу!/, детето си ходи екстра. И защо? Ами някой малоумен кретен, стоварил в тревата няколко каменни блока и ги зарязал. Някой още по-малоумен минал след това и изправил един от блоковете /приблизително 30х50х20 см/ на 30-сантиметровата му страна. И на практика, аз трябва да се редвам, че синът ми е вече почти 90 см, и високият 50 см каменен блок е затиснал само краката му!

2. Същия състав - отиваме в друга градинка. Децата виждат свободна люлка и тичат към нея. Ние си ходим бавно и спокойно. Едно 9-10 годишно мърляво и сополиво МОМИЧЕ ги вижда, и решава, че точно в този момент трябва тя да се люлее, скъсва се от тичане за да стигне преди тях и се мята на люлката. Да, ама няма кой да я люлее! Поседя, погледаха се в очите с нашите пикльовци и се махна от люлката. Хайде, да кажем, че е дете, нормално е. Обаче!!! В следващия момент идва ТАТКО с по-голямо детенце, заема съседната вече освободила се люлка и започва да го люлее. ОК. Нашите деца решават да слязат и да потичат. Таткото междувременно така засилва люлката, че нищо не може да я спре, освен инерцията. Моя син минава покрай люлката и бащата ми вика в повелително наклонение "Дръпнете детето да не се удари!!!" . А ти бе, Груйо, за чий *** си там, като искаш екстемни изживявания за детето си, бегай в София Ленд или си вържи люлка в двора!

3. И последно, че много дълго стана - всеки Божи ден, като водя детето си в детската градина да вземе храната и да си поиграе с децата, ПЪРВОТО което правя е да инспектирам пясъчника. Защо? Защото бълва от фасове, люспи от семки, празни чаши от кафета /с червило по ръба/, сладоледи и пр. боклуци, хвърлени от МАЙКИТЕ, за да си играят децата ИМ, и след това неприбрани, естествено. Да не говорим за бирени бутилки и бутилчици от водка, ракийка и др., старателно изхвърлени от събиращите се там вечер олигофренчета от квартала. Е, да, аз живея в Люлин. Искрено ще се радвам, ако разбера, че сме изключението на София. Ама май не сме.

Ти, Калинке, би ли седяла спокойно при това положение?

ПП: Забравих - горното според мен само доказва първоначалното ми твърдение - всичко трябва да започне от НАС - родителите!

Съгласна съм! Освен това и аз смятам, че българите прекаляваме малко с нервите си! ММ, не мисля че тихите деца са послушни, живях известно време в Swiss и успях да установя как никой не крещи , когато се разлее вода по пързалката, отгоре и се сипе пясък и хлапетата се пързалят върху това! Нека си признаем как бихме реагирали, ако това се случи на наша площадка, ако го направи нашето дете или друго?!?!
После видях как никой не прави забележка във влака на децата, когато пеят или се смеят по-силничко! Видях как пътувайки татко играе на карти с дъщеричките си, а не им казваше "абе играйте си сами, искам да си почина докато пътуваме!"  Видях как в магазините със спортни стоки децата са като скакълци по фитнес уредите и как никой родител не ги дърпа от там нито пък продавачите правят забележка, а тук в магазина за играчки продавача дебне да не докосне с пръст детето нещо и да развали композицията от наредини играчки!
Е, много неща освен манталитет определят нашето и съответно детското поведение!

Права е bobolenta - мноооооого малко са хубавите детски площадки и местата, които са подходящи за игра на малки деца. Как да сме спокойни, когато няма къде да заведем децата си и ако мястото, на което в крайна сметка сме отишли е необезопасено и мръсно.

Така е, че не е чисто и обезопасено. Но не си мислете, че тук няма кучешки изпражнения или всичко е чисто. Много хора проявяват самосъзнание и почистват , както и децата от началните училища имат акции за събиране на отпадъци.

  Сетих се за един случай- живеех в град извън София, в един квартал, където много от хората бяха от селата наоколо. Събуваха си обувките /няма ношо лошо в това!/ в коридора, непрекъснато перяха и чистеха. А като погледнеш от балкона- леле мале!- хвърляха какво ли не- от дамски превръзки, опаковки от вафли до шишета и презервативи. Един ден не се стърпях и почистих цялата градинка , събрах 10-15 торби и бях седнала да се порадвам на стореното. И виждам как едно дете на 7-8 години си хвърля опаковката от чипс. Показвам се от прозореца и казвам: Хайде сега си вдигни опаковката и в боклука! Леле, на какво ме направи майката: Ти,ма, коя си ? Това твоето дете ли е? и т.н. Стана ми обидно! Опитах се по-късно да си споделя мъката със съседката, а тя ми вика: Ей, веднъж си почистила и то некачественно, а си седнала за една опаковка да се жалиш!...Аз онемях.....Манталитет!

   Та това ще е състоянието на площадки, градинки и т.н., защото ако сега се направи акция за почистване на даден парк- колко хора ще отидат?

   И последно :Сестра ми чула туристите как се чудят как може да  бъде варненският плаж толкова мръсен. Колко майки са си загасили цигарите в пясъка или са си чоплили семките там? Много.....Ироничното е друго: много от тях роптаят колко е мръсно наоколо и нищо не се прави...../не визирам никого от форума!/

честно казано, когато сме сами изобщо не и се вурзвам за белите, само разбира се ако е нещо, което може да я застраши по някакъв начин. Но мисленето ми се променя, когато сме навън. От нея се очаква да бъде мила и сладка за радост на околните, и тя когато им отговори с няма или пък вземе да прилага навика си да закача непознати с ръчичка започвам да чувам ,,о-о, ама ти си много лоша'' или ,,какво невъзпитано дете''
явно всички , които са с големи деца бързо забравят какви са били техните като малки и се прилагат едни осъдителни реплики или погледи...

Хич не им обръщай внимание! На мен лошо ми става като чуя някой да каже: "ти си лошо дете", "ти си невъзпитан" и т.н. . Няма лоши деца, има лоши родители!
Тях някой нарича ли ги грозни, нахални и невъзпитани! Ако някой каже така на детето ми ще му отвърна: "Лоши може да са вашите деца, моето не е - просто е още малко, а невъзпитани сте Вие, затова, че обиждате детето ми!"
Те да не са Господ, че да съдят детето ти. В такива случаи просто се опитай да отдалечиш дъщеря си от "съдниците" и "пострадавшите" и й обясни, че не е хубаво така да удря /ама без да ви слушат другите/ и че тя е най-доброто дете на света. С времето ще разбере кое може и кое - не. Малка е още. Никой не се е родил научен.