Публикувана: 20 март 2010, 08:54 ч.
Последно мнение: 13 май 2010, 14:21 ч.

От каква възраст следва да спазват децата етикет

10 266
252
1

Отговори

1
...
11
12
13
...
17
Всички

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Как мога да науча дъщеря си на добри маниери?
Как да се справя, ако детето ми не е учтиво към другите?
Как да се справя, ако дъщеря ми отказва да поздравява хората?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Как мога да науча дъщеря си на добри маниери?
  
  Научаването на добри маниери при децата трябва да започне от ранна възраст. Важно е те да разберат важността на уважението към другите, независимо дали харесват хората или не. Избягвайте изблици и сърдене; вместо това използвайте положителни примери и повторение, за да насърчите желаното поведение. Бъдете търпеливи, избягвайте упреците и настояването. Другите също могат да помогнат, като показват уважение и добри маниери към детето. Не забравяйте да избягвате натиска и сърденето; вместо това насърчавайте доброто поведение, без принуда.
- Как да се справя, ако детето ми не е учтиво към другите?
  
  Когато детето ви не проявява учтивост, важно е да избягвате гнева и натиска. Вместо това го насърчавайте с положителни примери и постоянни очаквания. Поддържайте търпение, избягвайки критики или принуда. Обкръжението може да помогне, като демонстрира уважително поведение към детето, което вероятно ще бъде имитирано. Успешно избягвайте гнева и натиска чрез насърчаване на учтивостта без принуда.
- Как да се справя, ако дъщеря ми отказва да поздравява хората?
  
  Ако дъщеря ви не иска да поздравява хората, важно е да избягвате натиска и гнева. Вместо това опитайте да насърчите детето си, като му дадете положителен пример и постоянно повтаряте очакваните действия. Бъдете търпеливи, избягвайте упреците и вместо това се съсредоточете върху моделирането на учтиво поведение за детето си. Околните също могат да помогнат, като показват уважение и учтивост към детето, което вероятно ще ги насърчи да последват примера. Не забравяйте да избягвате натиска и гнева, вместо това се съсредоточете върху насърчаването на учтиво поведение без принуда.
- Как мога да науча дъщеря си на добри маниери при общуване с хората?
- Какво е миелин и какво е неговото значение за развитието на детския мозък?

# 165 25 март 2010, 14:38 ч.

София
Мнения: 17 652

Цитат на: Fussii в чт, 25 мар 2010, 14:11

ето една очевидна разлика ...

за мен, е напълно безразлично дали

Цитат

не бих познала и не бих поздравила, дори и да разпозная. Защо? Ами, понеже не го заслужават.

ПРОСТО НЯМА ВАРИАНТ да не поздравя, превърнало се е в абсолютен рефлекс. Дори да искам да покажа на някого лошото си отношение устата ми сама се отваря и поздравява ... случвало ми се съзнателно да си повтарям и да се насилвам да вирна презрително нос - не ми е възможно. Случвало ми се е да срещна и хора като Кати АБВ, които са решили, че не съм заслужила познанството им Joy

, те не ми казват добър ден, аз също не искам, но съвършено несъзнателно го правя...

Аз се харесвам такава, Кати също ... аз ще си възпитам децата да поздравяват задължително без оглед на това добре ли им е, зле ли им е, кой крив, кой прав, кой е заслужил и кой не ... Кати ще ги учи да чакат тях първо да ги поздравят, след това пък да преценят дали са заслужили ... такива работи.

В една "детска" книжка се казваше "Ако все чакаш първа да те заговорят, а другите чакат да започнеш ти, всички ще трябва все да мълчат" - ама вие сте големи за детски книжки, та незнам ...

Налага ми се по сто пъти да обяснявям защо госпожата в магазина или господина в кафенето не са отговорили на поздрава ни ... но това е положението

Аз поздравявам хората, които уважавам. И кимам на такива, с които по стечение на обстоятелствата имам нещо общо - формално - също формално... това като собствена инициатива.
Отговарям на поздрав... винаги.
Но, както сама разбираш, онези учители, които не бих поздравила, не биха го направили първи. Не са го правили и преди... защо сега биха ме уважавали повече - защото не ме познават дори и бегло вече? Няма логика. Ако не уважаваш някого, когато е на 7, няма защо да му се мазни, когато стане министър- председател. Той ще помни презрителното отношение, проявено, когато е бил невръстно и беззащитно дете... и едва ли ще прости. По- лесно се прощават обиди в зряла възраст, отколкото такива, получени в детството.

# 166 25 март 2010, 14:50 ч.

София
Мнения: 62 595

И аз имам горчиви случки с непоздравяващи възрастни. Затова в един момент възприех тактиката поздравявам на добра воля три пъти. Ако не получа ответен поздрав, преставам да поздравявам. Мисля, че е справедливо да дам шанс на човека - първият път може да не ме е видял или чул, вторият път също, но ако и третият път не не отговори, значи не си заслужава да си хабя учтивостта. Вече така уча и децата си.

# 167 25 март 2010, 14:55 ч.

Мнения: 2 123

Кати, за тези неща не трябва да се мисли въобще ... нито на 7, нито на 17, нито на 77 ... поздравяваш и толкоз ... това се опитвам да кажа, но не е възможно да се разберем... Peace

Целия дебат е прекрасна илюстрация на това, че децата трябва да се учат да поздравяват от количката ... и няма "малко е", "още не разбира", "сега не иска ". Така е в моя свят и това са моите разбирания - за мен е важно аз да съм възпитана за да се харесвам аз. Другите ако ще да поздравяват, ако ще да се оригват на масата, ако ще да говорят на диалект, ако ще да плюят по улицата и прочие ... Искам аз да се харесвам, а аз се харесвам възпитана и утчива. Така възпитавам и детето си. Не мога да се натоварвам с мисли и отчитане на чуждата простотия и липса на възпитание. Моите маниери не зависят от чуждите такива, защото аз не съм отражение на останалите - ако те така и аз така Отделно смятам, че възпитания човек живее по-лесно и приятно, това пък ми е прагматичния довод да възпитавам сина ми така.

А това за хабенето на учтивостта ме разсмя искрено - колко е важно да се не минем, а?

Последна редакция: чт, 25 мар 2010, 15:05 от Fussii

# 168 25 март 2010, 15:13 ч.

Мнения: 3 367

Towa к Фуси нарича релфекс,аз наричах по-горе автоматизъм и дадоха пример с миенето на зъбите. Намираме за редно елемент.възпитание да е НЕЗАВИСИМО от възраст,обстоятелства,харесване,уважение,настроение,темперамент,метереологични условия и пр. Не би ми хрумнало да престана да се "хабя"защото някой си се държал просташки,на същото учим и децата-всеки има право се държи както прецени,ние имам право да изберем с кого да общуваме.

# 169 25 март 2010, 15:22 ч.

София
Мнения: 15 163

Откъде тръгнахме докъде стигнахме. ooooh!

Ставаше въпрос за дете, което не е погледнало вуйчото на майка си в очите, когато му е казало "Довиждане".
Колкото до етикета по принцип- всеки усвоява маниерите на семейството си, а това става по естествен път. никога не съм учила сина си да поздравява, но той го правеше още в количката. Другите го поздравяват и той сам прояви желание да им отговаря или да ги поздрави пръв. по- стеснителните деца също биха се научили, но при тях трябва да се помогне да открият радостта от общуването. В усвояването на етикета има известна доза насилие, но до нея се стига, когато отрочето трябва да се научи да се храни с подходящата стойка. Навремето това се е правело като детето е държало по една книга под всяка мишница и една на главата си. Ако паднела книга гувернантката го биела през ръцете. Joy

Приемете това в кръга на шегата.

# 170 25 март 2010, 15:24 ч.

Мнения: 7 947

Е, ако някои се е държал просташки - няма как да обясня на детето, че е длъжно да спазва благоприличен тон и да се усмихва - първо защото ми идва лицемерно, мторо тотално против всякаква логика. Няма да го уча да го мачкат, пък то да го приема за нормално.

# 171 25 март 2010, 15:25 ч.

Мнения: 7 821

Цитат на: katiABV в чт, 25 мар 2010, 14:33

Само че ти в момента говориш за съвсем различна хипотеза...
Тук се обсъждаше главно момента, в който някоя квачка е решила, че дадено дете трябва да й потанцува балет, а то предпочита да се скрие някъде...

Не, Кати, тук се обсъжда една случка, която е преляла чашата на търпението на Били. Случката се случва на рождения ден на бабата на Били, където са се събрали най-близките роднини на дете на 5 и половина и където то се е заинатило и е решило, че не иска да каже "едно чао". Никой не го е карал да рецитира "аз съм българче" пред непозната, мазна леля в асансьора, дето му щипе бузите Crazy

. Никъде не става въпрос за стеснително дете, аз поне го възприех като по-скоро малко опако, склонно да драматизира, с което ми напомни собствения ми син. Стеснителното дете не разиграва театри на обидената си майка, то се срамува от себе си, но му е трудно да се пребори.
Аз поне обсъждам тази случка Wink

, а другите обсъждате един Бог знае какво, вече 12 страници Simple Smile

Последна редакция: чт, 25 мар 2010, 15:31 от .Ели.

# 172 25 март 2010, 15:28 ч.

Мнения: 7 947

Хм, между другото сина ми не казва Чао тогава, когато съжалява, че си тръгва и не иска - визирам от баба си и от вуйчо си. Просто гледа надолу и подсмърча леко, като нарочно мълчи. Един вид протест, че не става неговото.

# 173 25 март 2010, 15:30 ч.

Мнения: 763

Fussii , хубаво е когато някой друг ти мисли мислите или конкретно - пише твоите мисли в свои постинги! Peace

Абсолютно мисля като теб! И аз винаги поздравявам. Дори и когато няма ответна реакция. Аз какво съм виновна че насреща си имам теле. За мен е важно аз каква съм и какви са моите деца. Разбира се не винаги съм с усмивка като котарака от Алиса, но винаги поздравявам, къде по сухо, къде по-искрено. Аз моята работа да си я свърша, пък другите ако искат да се излагат или пък се харесват "невъзпитани" - аз не им преча, могат свободно да се изявяват. Peace

# 174 25 март 2010, 15:32 ч.

Мнения: 7 821

Цитат на: viliko в чт, 25 мар 2010, 15:28

Да, така прави и моя син, когато не иска "хубавото" да свърши. Обаче прави така и когато му е писнало да чака "лошото" да свърши Wink

# 175 25 март 2010, 15:51 ч.

В заешката дупка
Мнения: 5 469

Цитат на: anette1104 в чт, 25 мар 2010, 15:13

... НЕЗАВИСИМО от възраст,обстоятелства...

Глупости на търкалета. Не можеш да очакваш от дете, кето не говори, примерно, да казва добър ден. Естествено, че има фактори, които оказват влияние върху усвояване на умението да поздравяваш. Включително и възрастта е едно от тях. А разликата между миенето на зъби и поздравяването на непознати е, че не можеш да изпиташ към четката си за зъби "stranger anxiety". А това състояние е "developmentally appropriate" за деца в предучилищна възраст. (Не става дума за онзи "страх от непознати" между 9-18 мес). Това е мнение на психолог професионалист, не на играещи си на такива.

Абсолютно съм съгласна с това, че първо трябва да се разбере причината едно дете да се държи така, за да може да се избере адекватен подход към него.

# 176 25 март 2010, 15:52 ч.

Мнения: 3 367

весела илюстрация за това колко хич не е лесна тази тема
-днес щерка ни е при нова леля да я гледа; преговаряхме 10 мин как се запознаваш и пр,оставих я,поздрави,ок,аз тръгнах на юруш че закъснявах. Обажда ми се жената след около 90 мин и ми казва през смях-"вашето дете е много любезно" - след като играла,яла,карала колело и пр и светнала лампа,оставила играта,отишла до жената, подала ръка,погледала в очите и казала"аз се казвам ния,много ми е драго да се запозвнаем и ще се радвам да играем заедно днес" Laughing

*
Чека,рабира се че не визирам бебе което не говори Laughing

Както казах по-горе обаче дете к може да каже "искам",може да каже и "моля". Колкото до обстоятелствата-има изключения,естествено. Ако дете има "stranger anxiety" от баба си (според зададената тема) мисля че обсъждането не е за тук.

Последна редакция: чт, 25 мар 2010, 16:04 от anette1104

# 177 25 март 2010, 16:00 ч.

София
Мнения: 17 652

Цитат на: .Ели. в чт, 25 мар 2010, 15:25

Цитат на: katiABV в чт, 25 мар 2010, 14:33

, а другите обсъждате един Бог знае какво, вече 12 страници Simple Smile

Ами... доста случки се разказаха в 12-те страници, затова и се получават недоразумения - май всеки обсъжда някоя от тях, без да уточни коя...
Имаше примерът с бабата и лелята на улицата, ехидно присмели се на съответните дечица - едното срамежливо, другото "забавило се" - с "и сега какво се казвааа..."

# 178 25 март 2010, 16:03 ч.

В заешката дупка
Мнения: 5 469

Не говорим за "искам", не говорим и за "моля", ей така по принцип. Става дума за поздравяването на непознати и малко познати хора. Упорито държат някои да не правят разлика и да го сравняват с миенето на зъби. Grinning

# 179 25 март 2010, 16:05 ч.

София
Мнения: 17 652

Цитат на: chevroleta в чт, 25 мар 2010, 15:30

Fussii , хубаво е когато някой друг ти мисли мислите или конкретно - пише твоите мисли в свои постинги! Peace

... или просто не намират, че общуването е част от служебните им задължения...
Ти твоята РАБОТА си я вършиш.
Аз не поздравявам по задължение, не разговарям, не контактувам, не комуникирам по какъвто и да било начин, не проявявам интерес по задължение.
От друга страна, когато го правя, ответната страна знае, че поздравявам, понеже изпитвам удоволствие от срещата, че питам за здравето, понеже ме интересува отговора, че се усмихвам, понеже в мозъка ми са достигнали ендорфините.
И изпитвам искрена досада, когато бъда принудена да водя някакъв т.нар. "лек разговор за времето" от някой, намиращ за своя работа да поздравява всеки, когото е виждал някъде... откровено по- приятно ми е лекото, безмълвно кимане, установяващо разпознаване, без налагане на принуда към вербален контакт...

Препоръчани теми

Краснописът не е важен

iHerb - Най-добрият сайт за хранителни добавки и козметика - 47-та тема

Джансел Елчин в сериала "Eve Dönüş"/"Завръщане у дома" по АTV - 37

Проверете дали телефона ви се подслушва ...? Истина ли е?

Причина:

Причина: