От каква възраст следва да спазват децата етикет

  • 10 248
  • 252
  •   1
Отговори
# 240
  • София
  • Мнения: 62 595
Не съм се вманиачавала на тема учтивост. Понякога дори не е нужно да се казва "моля", защото си личи по интонацията и по жестовете. Но като цяло, да, казвам им "моля", но не съм се замисляла особено. Днес си наложих да се самозабележа точно какво и как казвам.

# 241
  • Мнения: 1 236
Да, "моля" май се е превърнало в прикритие на грубост в отношенията - в трамвая се чува редовно когато някой си проправя път за слизане на Халите, да речем, като първо те бутват, после изръмжават "моля!"  Laughing Съгласявам се че има и други начини за учтивостта освен словесните  Laughing Най-вече тонът, с който си говорим  Tired

Преди етикета трябва да се почне от уважението към другите. Нагрубяването дори придружено с учтиви думи си остава извън рамките на добрия тон. Децата трябва да се приучават към уважение преди всичко, това е в основата на етикета. Не просто заучаване на фрази и повтаряне на думички защото мама така иска.

# 242
  • Мнения: 3 367
Специално за личния пример, ми е интересно специално майчетата които така настояват детето да каже "моля", дали самите те употребяват учтивите форми когато се обръщат към детето? Казвате ли (примерно) "подай ми играчката си, ако обичаш" или "моля, вземи книжката"  и т.п. ? Защото ми се струва че от децата се изисква това непрекъснато "моля", но самите родители употребяват само заповедната форма, без учтивости, когато говорят с децата си.  Thinking

Абсолютно и 100%.Помня свекърва ми как ми се смееше че благодаря за 13м бебе и го моля да не хлопа по масата Laughing Аз говоря предимно на бг с тях и не пропускам вежливости защото са ми автоматични,това както споменах изисквам и обратно,не винаги успешно. Съгласна съм напълно че концепцията е много по-обширна и включва много жестове и наглед несвързани неща като уважение към света наоколо като цяло,емпатия, зачитане на личността независимо че е различна по цвят и вид от теб и пр и пр.Не мисля че езикът има значение,но околната среда определено определя много норми както мишолина спомена по-горе..

# 243
  • Мнения: 763

Личният пример е достатъчен.

Специално за личния пример, ми е интересно специално майчетата които така настояват детето да каже "моля", дали самите те употребяват учтивите форми когато се обръщат към детето? Казвате ли (примерно) "подай ми играчката си, ако обичаш" или "моля, вземи книжката"  и т.п. ? Защото ми се струва че от децата се изисква това непрекъснато "моля", но самите родители употребяват само заповедната форма, без учтивости, когато говорят с децата си.  Thinking

Става дума за тези, които говорят български, защото в чуждите езици учтивата форма повече се е сраснала с ежедневието. На чуждоговорящите им е много по-лесно да заучат детето на учтивост, защото вежливите форми са навсякъде в ежедневието.


Напълно откровен отговор - Да, казвам! В 90% от случаите казвам, в другите 10 - обикновено използвам "Ще ми подадеш ли... ! Би ли ми подала....!" Не си го налагам и не полагам допълнителни усилия. Освен това какъв е проблемът едновременно да си строг и в същото време да си възпитан? Когато повишавам тон, значи ли че задължително трябва да изпростявам?
Че и на малкия се хващам, че му се "моля" да дойде тук, да си даде ръцете, да се завърти......Дори вчера, докато се учихме с него да ми подава предмети, малко под влияние на този дебат, си обърнах внимание какво му казвам,- дай на мама, благодаря, заповядай, дай на мама, благодаря, заповядай...../е,  конкретно в случая  не му казвах "моля",  ама хайде това да ми е грехът! Sad Peace

# 244
  • Гърция
  • Мнения: 2 348
Специално за личния пример, ми е интересно специално майчетата които така настояват детето да каже "моля", дали самите те употребяват учтивите форми когато се обръщат към детето? Казвате ли (примерно) "подай ми играчката си, ако обичаш" или "моля, вземи книжката"  и т.п. ? Защото ми се струва че от децата се изисква това непрекъснато "моля", но самите родители употребяват само заповедната форма, без учтивости, когато говорят с децата си.  Thinking

Абсолютно винаги, казвам "моля" или "би ли ми подала", а също и "да/не, благодаря". Заповедни форми употребявам само когато се карам за някоя беля. Не изсисквам нищо повече от това, което правя и аз и разбира се, когато не го получавам обяснявам как трябва да се говори или постъпва.

# 245
  • Мнения: 7
И аз подкрепям тезата,че личният пример е много важен. Говоренето и обсъждането на нещата също.

# 246
  • Мнения: 1 610
Още една тема, в която и тези, които си подкрепил, бързат да "контрят" Simple Smile Готино, дума да няма - важното е да се пише, четенето - може и по през пръсти, рабиране - йок Wink
Нищо, здраве да има... Ползата от подобни теми винаги е била нулева, така или иначе.

# 247
  • Мнения: 1 404
Госпожо Флинстоун, за мен полза имаше, благодарна съм на много от момичетата, които писаха. Теб кое ти боде очите Laughing

# 248
  • Мнения: 1 610
Кое какво ми боде - написах съвсем ясно и фактът, че имаше хора, които ме разбраха, говори, че наистина е било ясно. Ако някой бърза да пише, преди да чете - негова воля, не ми пречи. Трети път няма да обяснявам. Ще подчертая, обаче, че нямах предвид теб, Били, даже конкретно го написах, нито Ескарина, която ми вдигна мерника с особена ярост - нея също подкрепих в тезата й и й го написах лично като отговор на някое поредно излияние. През ум не ми минава да се връщам назад и да поствам чаршафи с цитати. Казах вече, разбирането очевАдно куца. Но пък, щом сте се разпознали в нещо от написаното от мен, няма да споря с вас Simple Smile
Със сигурност се радвам, че - като автор на темата, си открила каквото си търсила. И ти желая всичко най-добро, както, впрочем, и на на всички писали тук - независимо от позициите им. Весели празници! Simple Smile

# 249
  • Мнения: 763
Уилма, прегледах споровете ти две страници назад и по метода на изключването, останах аз да съм "предателката", което не ми е много ясно как точно се е получило, щото наистина абсолютно заставам зад това, което пишеш! Това е и моето мнение. Къде съм ти сложила ",  контрата" нямам представа!  newsm78 За мен също темата не е безсмислена, макар и да нямам съответния проблем за момента. Поне аз си вадя изводи, за които се надявам паметта ми да е услужлива, когато му дойде времето. Peace

# 250
  • Мнения: 100
Детето се държи с другите така както вие го правите. Ако казвате благодаря, моля, извинете и тнт и те ще го правят. Не е нещо което да започнете да ги учите на определена възраст, а нещо което правите в ежедневието.

# 251
  • Мнения: 989
Аз от съвсем малка я уча като видиме някой познат да му казва "Здравей" и "Чао". По същия начин е и в магазина или друго обществено място - само че с "Добър ден" и "Довиждане". Същото е и със заповядай, благодаря, моля, извинявай... И личният пример много помага.

# 252
  • Мнения: 8 894
 Laughing
Първите съзнателни думички на малкия ми син бяха "заповядай" и "благодаря". Разбира се, не бяха произнесени така ясно, но мелодията на думите си беше същата и чудесно се разбираше какво иска да каже. Месеци наред "заповядай" му беше любимо. Най-много се забвляваше да подава нещо (най-често боклуче от земята или прашинка от пода) и да казва "заадай"  Laughing
Това във връзка с въпроса как говорите на децата. Говоря им учтиво и използвам думи като "моля", "може ли" и други в този дух. Дали следват винаги моят пример, е друг въпрос. Големият обаче отдавна е научил, че с "искам" нищо не става, а трябва да помоли учтиво.

Общи условия

Активация на акаунт