Дами и господа, повече по същество и по-малко офтопик.
старата тема
старата тема
- Публикувана: 26 апр. 2019, 17:08 ч.
- Последно мнение: 14 апр. 2020, 17:38 ч.
С какво ви дразнят мъжете /тема №3/
Ха, пу първа в новата тема. А аз имам следния проблем, не знам дали е само дразнене, или вече е на по-горно ниво. Отгледахме две деца, към момента живеем и четиримата заедно. Издивявам! Не искам вече да се грижа за никого. Не искам да готвя, да пера, да чистя, да се трудя заради другите. Смятам за абсолютно нечестно да се налага аз в свбодното си време да правя неща, които другите могат да свършат в тяхното свободно време. Изморих се и това си е. А никой друг не иска да променя ситуацията.
Егоизма няма място в семейството. Ако се налага след толкова време да проявяваш егоизъм, при това сред тези, които а ти най-близки, които са част от теб, това означава че нещо много отдавна е сгрешено. Нещо, на което не му е било обърнато внимание или е било пренебрегвано с идеята след време да се оправи. В семейството трябва да има уважение и толерантност, но не и егоизъм.
А защо не започнеш без прекалено много обяснения да отхвърлиш част от задълженията, които те натоварват? Сядаш си на дивана с книжка и чаша чай, и толкова. Едва ли ще те вдигнат нарочно да свършиш нещо само, защото си там. Ако пък се пробват: "Ех, тъкмо си седнах и чета много интересна глава, защо не си направиш сандвич?" Почивката е важно нещо, дай си я без да уточняваш защо и без да се обясняваш. Почива ти се и толкова.
Колко годишни са децата?
Колко годишни са децата?
Не искам да готвя, да пера, да чистя, да се трудя заради другите.
Ставаш и съобщаваш задачите, всеки си избира, ако не ще, разпределяш и повече не докосваш делегираното.
С времето, когато осъзнаят отговорностите си, ще си ги разменяте, прехвърляте според ангажиментите и т.н., но в началото не прави грешката да вършиш несвършеното.
С времето, когато осъзнаят отговорностите си, ще си ги разменяте, прехвърляте според ангажиментите и т.н., но в началото не прави грешката да вършиш несвършеното.
Скрит текст:
Ние сме трима, дъщеря ми е почти на 15 г., от 12 нагоре разчитам на нея като на голям човек. Ще видиш и поведението на децата колко ще с промени, обичат да се отнасяш с тях като с възрастни.
Зелена салата, аз бих събрала домочадието и честно бих им казала, че съм се уморила да едиколкоси години да им осигурявам хотелско обслужване.
Затова, от днес започват те да се грижат, а аз ще отделя време за почивка и за себе си.
Давам им план- график- едната седмица задълженията на всеки по дни.
Другата седмица се сменят и така.
Обявяваш, че ще им помагаш със съвети, ако с нещо не могат да се справят.
И парираш всяко недоволство с факта, че сама си правила нещата, които те тримата ще си поделят.
Най- важното е да устискаш и да не хукнеш да свършиш ти работата, виждайки че се мотаят.
Затова, от днес започват те да се грижат, а аз ще отделя време за почивка и за себе си.
Давам им план- график- едната седмица задълженията на всеки по дни.
Другата седмица се сменят и така.
Обявяваш, че ще им помагаш със съвети, ако с нещо не могат да се справят.
И парираш всяко недоволство с факта, че сама си правила нещата, които те тримата ще си поделят.
Най- важното е да устискаш и да не хукнеш да свършиш ти работата, виждайки че се мотаят.
Дъщеря ми ще е абитуриентка, синът ми се завърна от следване в чужбина, където се оправяше прекрасно сам. Казвам, не върша, разпределям... викам, мърморя, заплашвам. Минимумът щат- не щат, го вършат. Но остава едно количество работа, което се натрупва. Спрях да готвя. Но трябва да се пере, изпраното да се изсуши и прибере, все пак да се разтребва. А всеки от тях има "много важни задачи", никоя от която не е да шета в къщи. И става ужас. Но те са млади, не им пука,излизат си, а аз искам да се прибера и да ми е спокойно и уютно. И на мъжа ми не му пука. И излиза, че съм дребнава, когато мърморя за поредното нещо. И може би съм.
Мъжът ми ... и преди не вършеше кой знае какво, но откак се е прибрал синът ми, заедно си намират много важни неща, които да правят, да обсъждат и т.н. И сякаш са слепи, това че се дразня от разхвърляните дрехи, се посреща едва ли не с присмех. Синът ми ... виждам, че е зажаднял за близки хора, някак се е отпуснал, нали е в къщи "при мама". Дъщеря ми уж "учи" за матурите. Все пак тя най-често се сеща да чисти, нооо ... в нейната стая. Някак и двете деца приемат, че ще изтърпят тоя период, че могат да живеят на походни начала, че "истинският" им живот е след това, в бъдещето. В бъдещето, когато ще живеят някъде другаде и ще се държат като големи. Но моят истински живот е тук и сега. Синът ми си смени плановете и се прибра, с което хаосът стана пълен и за мен чашата прелива.
Дъщеря ми ще е абитуриентка, синът ми се завърна от следване в чужбина, където се оправяше прекрасно сам. Казвам, не върша, разпределям... викам, мърморя, заплашвам. Минимумът щат- не щат, го вършат. Но остава едно количество работа, което се натрупва. Спрях да готвя. Но трябва да се пере, изпраното да се изсуши и прибере, все пак да се разтребва. А всеки от тях има много важни задачи, никоя от която не е да шета в къщи. И става ужас. Но те са млади, не им пука,излизат си, а аз искам да се прибера и да ми е спокойно и уютно. И излиза, че съм дребнава, когато мърморя за поредното нещо. И може би съм.
Предполагам, че всеки си има стая.
Какво става там и колко е изчистено, мен спря да ме вълнува, когато синковеца стана в седми клас.
Защо не се абстрахираш от това кой си изпрал, кой си прибрал дрехите?
Ти си пери своите, а те като закъсат, ще си ги изперат.
Ако си метнат дрехи или нещо друго в хола, просто ги сграбваш и хвърляш в стаите им.
Бъди твърда, но кротка и с непукизъм- мяташ всичко извън мястото ти за почивка и толкова.