С какво ви дразнят мъжете /тема №3/

То хубаво ,ако може да седне и да си вдигне непукистки краката на дивана с чаша вино в ръка, както някои съветвате. Въпросът е дали ще може да го направи , след като е такъв безпорядък около нея. Аз не бих , признавам си . Но .....в същността си съветите са горе-долу правилни. Ако авторката успее да се абстрахира от разтуриите и  мръсотията  и си даде почивка , ок . Лошото е, че отдавна ги е изпуснала , тоест минало  е времето да ги възпитава и изисква от тях да се включват в семейните ангажименти. Това се прави още в ранни детски години , нищо че децата тогава мрънкат и се бунтуват .Нищо не пречи да пробва и сега , тя всъщност няма друг избор , ако иска да промени статуквото.
Аз я разбирам , на нейно място и аз щях да съм преуморена  и да копнея за почивка .В края на краищата децата са пълнолетни  и трябва да са самостоятелни, разбирайте във всяко едно отношение. А не да  са в тежест на родителите , в случая на майката.

При тази разстановка вкъщи, аз също бих я посъветвала да окупира кухнята.
Слага си едно телевизорче ако няма и единствено допуска да зареждат пералнята и миялна, ако имат.
Ако нямат и си позволят да оставят мръсните чинии в мивката, наслагва ги в един леген и им ги тупва на масата в хола.

Ако всичко това го прави без да се ядосва, дори и да реагират те бурно, като с усмивка им напомни, че слугинята вече е в безсрочен отпуск, след периода на шаш и паника, ще влязат в релси.

Честно казано, пред такива ужасяващо унизителни алтернативи, тип “тихи семейни войни”, аз бих  напуснала така нареченото семейно гнездо. Късно е, либе за китка, дето има една приказка.

И от какъв зор да напуска?
То, ще стане като във вица за Иванчо, дето казал, че нямат нужда от майка му, тъй като той вече не сучел, а баща му отдавна не чукал....

Защо трябва да се води война не разбирам?
Войни се водят при млади двойки, докато се надпреварват кой да води бащина дружина.
Ама при дърти магарета, кроткото очертаване на неприкосновен периметър, съчетано с безкомпромисно защитаване, е достатъчно.
А, на когото не му изнася липсата на слугиня, да си търси решение.

Що да си напуска човек дома,когато може да накара  всеки да се грижи за личните си вещи и  неща.Че и мъжа и може да пусне пералня и простре.Децата пък задължително. Събирам дрехи и пера при нужда,  но рядко  е да замине и  останат в пералнята.Същото  е за чинии и  други подобни  дето лично ползват.Като не остане чиста дреха ще си изперат,лесно е. Дренка ,семейството не е цветя и рози, или е такова само в първите месеци на младата двойка, мъжа се пребива да угажда и после   става една...излиза ти из носа.Но  свекърва ми  си приказваше, че почнеш ли да правиш нещо,става твоя грижа и  е права.Не и вярвах и се впусках да се докажа ,да поглезя ,да им е хубаво и на мен е хубаво да шетам.Сега почнах да се изказвам ,че не мога.Забатачвам я и се нуждая от помощ.Веднъж месечно се трае да шетам и разхвърляме, да прибирам но всеки ден няма да стане ,ще стачкувам.

да ги беше накарала, досега

Дренка, според мен, иронизира нагласите във форума в случай на някакъв семеен проблем/бягай с двеста/, не и е сериозен съветът.

Аз бих поосъветвала авторката с малко стъпки да тръгне към голямата цел. Днес си пуска пералня само за нея, утре се прибира след вечеря с приятелки навън. Събота и неделя, когато трябва да се чисти- навън. Спорт, разходки, кафенце. Ако някой пита защо, ем ...аз не цапам.
Не се зарязват така мъж и деца. Променят се правилата .

Ми да беше ,и аз закъснях ,като малки почнахме вилици, салфетки ,но  тати и баба викат това е женска работа ,не е мъжка и  спряха бе. Сега си почивам ,че  син имам гост по празниците и го ползвам , сяхме дини, боб , царевица сладка, тикви , декар двор има наблизо наш и месих козунак ,той го почна месенето аз измих съдове и продължих.Кухнята и столовата не съм минавала ,  като оправя , аз ще прибирам излишните неща, той с прахосмукачката, не ни е за пръв път.Сега  малко полегвам за  половин час доде втаса, толкова придремвам вече ,бабичката. Така спяха  майка и баба. Наследила съм,  падат ми очите ма нали съм  вързана тук да погледна реших.

Съвсем сериозна съм, но говоря за себе си, тъй като е абсурд да се окажа в подобен цирк.
Мъж и деца? Нека ги наричаме съквартиранти, за да сме по-близо до реалността.

Дренке, не зная колко деца имаш и дали след първия има втори мъж, както и колко са големи, ама я се постави на мястото на авторката.
Това са си децата от брака и, мъжът и. Тези деца ще отлетят в някой момент. Може  още утре. Жената защо да взема подобни радикални мерки ? Пък и има нещо сантиментално децата да се чувстват уютно в дома на мама и тати.

Ами какъв живот е свряна в кухнята, до мръсните чинии и неизпраните дрехи? Пък и вино да си пийва, откъде това настроение? И какво ще постигне, как се променя човек с определени навици? И за мен е добра идея да се изнесе. А жилището и без друго е малко за четирима човека.

Яко. Това за легена не се бях сетила, но ми хареса. Бих искала да съм на първия ред и да им гледам физиономиите.

А защо да се завира в кухнята, която по принцип е територия на слугинята А и как точно ще бъде нейното си място, като те ще влизат и излизат поне през час, за да ровят в хладилника, тенджерите или връщат мръсните си чинии в мивката!?
Точно холът е мястото на стопанката на дома! Сяда си там, участва във великите разговори на мъжете, чете си нещо, гледа тв, рови си във форума. Майка и домакиня пак може и трябва да бъде - все пак това са нейните любими хора, макар и разглезени, няма как да дезертира съвсем и от раз от грижите си по тях, НО се ограничава до разумния минимум! Ще сготви 1-2 пъти през седмицата, ще пусне 1-2 перални, ще поизчисти нещо или поподреди хола, за да й е приятно на нея да седне там. Оттук нататък - другите трима! Дрехите, търкалящи се по пода и дивана в хола, се връщат в детската. Да си ги перат, простират, прибират, гладят евентуално и подреждат сами! На сдушилите се след дълга раздяла мъж и синче - мрежичката и списъчето с покупките в ръчичките и да ходят да си гукат до магазина и обратно. На девойката, която реално е най-заетата в момента в семейството, й се възлага едно нещо, което да е твърдо нейно задължение, и се освобождава от всичко останало. С подготовката за училище и кандидатстване ще й е предостатъчно! Всичко това без викане или много приказки, без обвинения, скандали или демонстрации. Пускаш едно мило: "Днес съм много изморена, все пак ви сготвих любимата манджа, но за повече сили нямам. На вас оставям почистването на масата и съдовете... Ще пускам пералнята, който има мръсни дрехи, да ги донесе... Аууу, много се събраха за една пералня, следващата ще я пусне Гошо/Тошо/Пена..., свършваш, каквото свършваш и си сядаш в хола при тях И така всеки ден, со кротце, со благо, отбиваш едно по едно досадните задължения, които дасега само теб са чакали. Мисля, бързо ще усетят, че чистите дрехи, стаи, пълният хладилник и вкусните манджи не се появяват с вълшебна пръчица, а искат планиране, пазаруване, чистене и въобще, време и грижа, а добрата вълшебница, вършила всичко това досега, вече изнемогва и иска да си почине...
Ако ли пък упорстват и се правят на разсеяни, като останат без чисти гащи или празен хладилник няколко дни, ще се вземат в ръце. Най-много да почнат да вадят от коша носените блузи и чорапи, като Бриджит Джоунс... Тя вярно, че е литературен герой, но всеки литературен герой си има прототип, нали знаете  
Само трябва ти да издържиш разхвърляният, гладен и понамусен период

Птица, жената написа че не иска да участва в никакви разговори, най- малко в кочината, образувана в хола от мъжа ѝ и сина ѝ.
Има нужда да е сама и на чистичко.
Само кухнята остава по 3 причини- няма друго помещение, в което да не обичат да влизат.
Не перат, не готвят, не мият чинии.
Най- спокойното място за нея.

Тя ти обяснява, че не пипат и от дума не разбират, ти пак ѝ правиш план как ще ги обгрижва, ама по- малко щото ѝ били любимите хора.
А, дали тя им е любимия човек, да си се запитала?

Естествено, че е. Просто са свикнали тя да ги обгрижва и не си дават сметка какво й струва това на нея. Нито колко е времеемко, уморително и досадно, щом не са го правили досега.
Не знам, аз доброволно не бих избрала кухнята за мое си място. Защо! Само да затвърдя създаденото вече впечатление за мама слугинчето!?
А да спре изведнъж да се грижи за тях и да откаже да прави каквото и да е вкъщи, нито е изпълнимо, нито желателно. Тя двайсет години ги е обгрижвала като бейчета, сега за ден ще промени всичко ли!? Мислите ли, че е възможно! И на каква цена!
Да воюваш с децата и мъжа си не е работа, според мен. Като си изпуснал до такава степен положението, редно е да се примириш с бавна промяна на малки стъпчици, колкото и да ти е писнало и да ти се иска да режеш от раз!