Промяна на име

  • 8 063
  • 79
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 2 123
ох сега пък мини възродителен порцес .... търсите под вола теле да ви кажа честно и пак до етноса се докара ...  Laughing

за мен, ако родителите ще са по - щастливи да със сменено име на детето, по-добре е да го сменят... за детето е по-добре да расте с по-спокойни родители...

# 31
  • Мнения: 12 028

. Според мен е рядкост дете с ромско име, по-вероятно е дете с турско име.

Точно това имах предвид.Много от  децата в домове са с турски имена, вероятно така е в Североизточна България.Намесих тази тема, защото тук тръгна разговорът в посока, че едва ли не има нещо нередно да се смени името на детето. Но според мен не е редно да има два критерия- ако името е / най-общо казано / с различно етническо звучене- е о.к. да го сменим, ако е българско- не трябва да го сменяме защото... и ред причини.

П.С. Gankata сега видях поста ти. Имах пред вид, че ако едно дете се казва Хасан, Осман, Мехмед , едва ли някой ще спори и едва ли ще настоява, че промяната на името е нещо нередно.Но ако едно дете се казва Иван, Петър, пък ако щете и Сара или Елизабет- тогава има спорове трябва или не трябва.Т.Е. не е редно да има различни критерии
Пак казвам, аз също имах за себе си колебания, не казвам че съм права, просто излагам мнение.



Последна редакция: вт, 23 мар 2010, 12:15 от Светкавица

# 32
  • Мнения: 2 123
толкова е субективно ...

ако детето носи името Маламир, можете да сте сигурни че ще го сменя ако, че е прабългарско....
ако детето носи името Вивалди, също, макар да не е нито българско, нито турско, нито нам какво си ...
а почнеш ли с едно, второто е лесно, третото е елементарно...

айде стига се престаравахте .... "мини възродителен процес" ... боже мили!!!

# 33
  • Мнения: 1 325
Аз не смених името на детето си, защото :

1. Когато я видях за първи път тя беше Вероника;
2. Защото самото й име е ОК;
3. Защото през почти 6-те месеца, през които я посещавах, тя продължаваше за мен да си бъде Вероника и ако трябваше и аз и тя да свикваме с новото й име, нямаше да се чувствам комфортно и спокойно.


Всеки прави най-добрия избор за себе си. Аз съм много против, обаче, име да се сменя защото така правят всички. Иначе, ако родителите си имат свои мотиви, които ги карат да се чувстват по-добре, няма лошо. Но за мен лично тезата за новото начало и т.н. някак си не ми иде отвътре и не мога съвсем да я приема за своя.

# 34
  • София
  • Мнения: 9 517
А според мен трябва да се следва детето, затова и моя съвет беше да питат детето - то не е малко и може да направи избор. Затова дадох пример с моето дете - при него смяната не беше добра идея, но ето например при Светкавица е било различно. Децата са различни, важното е да ги следваме и да направим най-доброто за тях - така мисля аз.

# 35
  • Мнения: 2 123
това за новото начало за мен също е измишльотина .... но за други хора не е ... кой ще каже кой е прав


Това за питането на детео е единственото разумно нещо в цялата тема  Peace

# 36
  • София
  • Мнения: 787

айде стига се престаравахте .... "мини възродителен процес" ... боже мили!!!

Ако не ти харесва "мини възродителен процес", би ли предложила с какво да заместя акта на смяна на име, заради това че името издава принадлежност към даден етнос?

# 37
  • Мнения: 2 123
Пследно по темата, нямам време за губене за да споря заради спора ...

Смяната на име си е смяна на име ... причините за абсолютно ирелевантни... пак казвам

ако детето носи името Маламир, можете да сте сигурни че ще го сменя ако, че е прабългарско....
ако детето носи името Вивалди, също, макар да не е нито българско, нито турско, нито нам какво си ...

Линд, праволинейността сигурно е качество в повечето случаи, стига да не е резултат на капаците покрай очите

# 38
  • Мнения: 1 325
Да се пита детето Фуси си е отличен подход според мен, от където и да го погледнеш, за това не го споменах! Моята кукла не можеше да говори изобщо и за това не я питах, но ако ситуацията беше друга, най-вероятно щях да искам и нейното мнение!

От друга страна, ако детето ми се казва Есмералда или Изаура, определено ще му сменя името!

# 39
  • Мнения: 1 418
А защо не го попитате, дали иска да му смените името и дали си харесва новото? Помня, че Дар май така беше направила. Детето вече е голямо, може и само да си избере име.
споделям мнението на Фоксче.На мен през целият ми живот имената ми са сменяни 4 пъти.Много по-лесно щеше да е да ме бяха попитали какво име искам и да се приключи с тази драма.Сега като възрастен вече човек още ям попарата от тези действия.Например при вадене на документ за нещо или при галсуване настава голям проблем и се чудят коя точно съм.За щастие решават проблема с ЕГН-то,понеже то е само едно

# 40
  • Мнения: 955
Хайде и аз да се намеся: именуването има две страни. Спомнете си Малкият принц - да наречеш нещо с име означава да го обикнеш...
Ние навремето се радвахме на лукса да именуваме и преименуваме в една възраст, в която това няма значение, в единия случай запазихме името, защото беше дадено от родителите.
Мисля, че ако осиновителите по каквато и да е причина не могат да приемат името на детето, ще показват това си чувство всеки път, когато общуват с него. Това ми се вижда много, много по-пагубно в перспектива.
Освен това, с безкрайно уважение към теориите за идентичността, те са по-приемливи за една индивидуализирана култура, която България определено не е (например защото още имаме бащини имена); но това вече е отклонение.
На авторката: самият факт, че питаш, говори, че няма да смените името просто така. Струва си умуването и проливането на някоя сълза може би по нероденото дете, което би носило друго име...
Успех  Hug

# 41
  • София
  • Мнения: 533
Моето мнение е, че промяната на името на почти 4 годишно дете ще провокира допълнителен стрес в и без това предизвикателната адаптация към новото му семейство. С осиновяването на детето, всичко в неговия свят се променя, то губи всичките си познати неща от дома, към които малко или много се е привързало. Когато към тези промени се прибави и загубата на името, нещата могат да станат доста сложни.

Името за 4 годишно дете е вече вписано в неговата идентичност, то възприема себе си и мисли за себе си чрез името.

Помислете си толкова ли е наложително да променяте името. И както неколкократно пише Линдт, обмислете нещата от гледна точка на детето и неговите преживявания.

Ако вземете решение да го смените, опитайте се поне да е сходно по звучене до сегашното му име, или до името, с което то нарича себе си, или до галеното име, с което е свикнало да се обръщат към него.

# 42
  • Мнения: 42
Аз промених името на 8 - месечната си дъщеря по 2 причини.
1. Исках да носи българско име, а я бяха нарекли с изикилиферчено и префърцунено чуждоземско.
2. Не исках да носи името, с което е изоставена.

Чудя се единствено какво ще правя, когато ме попита след време "защо?".
Дали ще приеме решението ми?

Надявам се дотогава да сме изградили нужното доверие помежду си.

# 43
  • София
  • Мнения: 9 517
Мила Берта, едно е 8 месечно бебе, друго дете на 3 години и 10 месеца, но между другото уцели право в десятката - една от второстепенните причини да не променя името на сина си беше точно въпросът "Защо?", на който може би щеше да се наложи да отговарям   bouquet

# 44
  • Вън от пространство и време
  • Мнения: 2 277
Чудя се единствено какво ще правя, когато ме попита след време "защо?".
Дали ще приеме решението ми?
Надявам се дотогава да сме изградили нужното доверие помежду си.

Аз мисля че ако си напълно откровена с нея за мотивите - ще го приеме, а може би и да ви благодари съвсем искрено за това решение. Много деца и тийнейджъри се срамуват от името си ако е "изкилиферчено" или "старомодно".  Hug

Общи условия

Активация на акаунт