Промяна на име

Е, Ганката, благодаря ти, успокои ме много 

Упорито вярвам, че, когато съм убедена в решениятя си, лесно ще ги защитя и пред детето един ден. Дано колебанията си останат само във форума  .

За голямото дете - спор няма! За писаното по-горе в темата, смятам, че да му се даде право на избор е начин да му покажеш, че го зачиташ и уважаваш. Ако не прескочи границата, това ще започне да го учи да се самоуважава и да е по-уверено в себе си в бъдеще.

Фокс, твоето момче има страхотно име, ако искаш да знаеш!


На това се надявам. И не само за името.   

Фоксче, ти в коя категория се слагаш - килиферската или старомодната? Защото за мен името на твоето дете си е много в час, просто по-рядко срещано. Най-много да го мислят  за евреин при запознанство. Но от това може само да спечели според мен... 

Голямата изгора на мойто момче например се казва Сара и никога не съм го приемала за странно. Даже много й отива.

Благодаря ви, момичета  , но нали знаете - всеки си има своите притеснения 

може и да е вярно, че дете на по-малко от 4 год. може да изрази смислено и постоянно желание.Вкл. и такова относно името.На моето дете на приблизително три години почти нищо не му се разбираше, явно и той толкова разбираше, защото на въпросите, на които трябваше да отговаря с "да" и "не", често отговаряше с отговор откровено противоположен на желанието.Затова не бих му се доверила при задаване на директен въпрос "искаш или не", вкл. и относно име.Но спор няма, от две и 8 месеца, до три и десет месеца, разликата е огромна.Пък и на една и съща възраст, децата са различни.

Аз имам пожелателно или по-точно определящо име, предполагащо някакво качество.За съжаление, в детството ми бях силно мургава и много страдах от каламбури с името ми.Вместо с името ми, ме наричаха подигравателно с противоположното прилагателно на моето име.Ужасно се чувствах.Какво не бих дала някой да ми смени името, ама как да се случи...Дори и не усетих как в пуберитета кожата ми започна постепенно да избелява и на моменти стана по-светла/ особено през зимата/ и от кожата на някои блондинки.

Затова името, което избрахме на детето си беше огледано от всички страни, любимо на мен и на мъжа ми, а и детето си го хареса от първия миг.Не го питахме изрично, но го разбрахме по емоционалните реакции.

Фоксче,супер е името на синчето ти  Аз в началото си мислех,че сте с еврейска нишка ,ама в най-добрия смисъл.Преди неродени петковци и  ние сме си мислели за Йошуа .За мен това с имената си е  индивидуално за всеки.Но какво ще кажете ако си знае и трите  ,както беше при нас.Няма начин да не промениш бащиното и фамилното и за това има обяснение...... и обяснихме.Ако човек има добро обяснение и за промяна на собственото име на детето-няма лошо.Но  не е вярно,че не ги наричат с имената им в институциите,само че когато са малки не разбират.Най-важното е детето да се чувства прието.Ние  сменихме и не сменихме имената на децата ни-Валерий има й в края сега ,ако се смята за промяна,но той е възприел себе си с това име,свикнал е да го наричат с него-това е той.Рени  сега е Ирен,ако се смята за смяна на името. И сега и казваме Рени.Причината за решението ни бе възрастта на Валерий-той има спомен за имената и на двамата,решихме ,че ще е допълнителен стрес след време-защо съм се казвал така,а сега имам друго име.Освен всички чуденки и тази.Ако бяха  на месеци сигурно щяхме да ги променим.Но за нашите деца приехме ,че са дошли с имената си-неговото означава" силен и смел" ,а нейното-"отново родена".Родителите ни са широко скроени хора ,за да държат на наследство на имена.А нашите деца са достатъчно големи,  за да говорим за ново начало и бла,бла.Няма как да не помнят какво е било-и какво е сега.А аз мно-оо го си поревах,за това ,че можело да бъде друго-ама не е  и сега продължавам напред.Нашата отговорност е да ги обичаме и да им помогнем да преживяват трудните моменти,които ще дойдат. Моля се на Бог-дано успеем.

Разбират и още как.... Дъщеря ми на 1 г. и 2 месеца съвсем адекватно си реагираше на името като го чуеше.

Надине   

Gankata, нямам опит с по-малки.

Ние пък го сменихме. Ето защо:
Малкия имаши хубаво българско име според уведомителното писмо. Когато обаче го видяхме, детето нямаше нищо общо с името като визия. Гледахме го как се движи, играе и общува с лелката и когато трябваше да посочим в молбата до съда как да се казва, пред очите ми беше неговата "бойна"походка, в която участваха дори и раменете. Та той е кръстен на себе си - така както сме го усетили при първия си контакт с него. Даже си мислех за "Бойко", обаче ми звучеше много политически.
А като прочетох темата си мисля: Наистина ли биха могли да възникнат сериозни проблеми в бъдеще? Да измисляме ли бързо някоя друга история или истината е най-правилна? Що ли ми трябваше да се завирам във филми сега? И като не бях чела щях ли да съм заровила глава в пясъка? Кое е по-добре - да решаваш проблема ако възникне или да го предотвратяваш предварително? Ето до къде води шляенето из темите без предпазен колан.

Главата в пясъка е удобно, но временно. Рано или късно, някой или нещо я изважда от там със сила и болезнено.
По-добре е според мен на фона на многото проблеми, които не са породени и не зависят от нас, да не създаваме и такива, които са лично наше дело.

И да гледаме през очите на децата си, да обуваме техните обувки, когато вземаме решения които касаят тях.

Нямах намерение да пиша по темата, защото мисля, че всеки е прев за себе си и се старае да постъпи в полза на детето.
Моята дъщеря е вече 14 год, беше на 43 дни като дойде при нас. Мислех си, ако името ми хареса да го запазя. Попитах служителката какво е то, но тя ми отвърна с въпрос дали ние не сме решили все още какво да бъде името. Казах й Александра и с това се приключи. После на делото чух името й, дадено то БМ - Габриела. И двете имена са хубави.
Но, това за което се включих е да ви кажа, че дъщеря ми е питала как се е казвала преди. Имаше периоди, когато искаше да я наричам Габриела и аз го правех. Тази нова самоличност й беше интересна, но бързо й омръзваше. И досега понякога иска да я наричам така. Не го приемам трагично.
Като че ли, че в периодите на израстване, когато се отделя истинското Аз, понякога децата искат да бъдат някои други и пожелават някакво ново име. А нима и ние не ги наричаме по-често с галени имена или техни производни....
ПП Аз също имах време, през което исках да си сменя името  
Успех в решението!      

Мила Илилина, детето ти е било на 43 дена, не на 3 години и половина 

А все искам да ти кажа, ама забравям като говорим лично: има етиопски евреи, по-мургавички, много ги закрилят и подпомагат, та ти с това име такъв старт му даваш. Ако като порастне по разни световни  банкови среди му чуят името, ще го промотират като наше момче и докато се усетят, че не е "наше момче", наш Исак вече ще е влязъл с летящ старт където трябва .
Умна мама си ти   ,  името и врати отваря.
  

Благодаря, Мираета  
Единственият проблем, ако мога да го нарека така, е че ситния не иска да става банкер, а боклукчия  

А аз и надявам се, повечето от майките бихме искали  да пишеш  освен в тази и по другите теми.Много малко са сред нас майките на деца на тийн възраст, ще е неоценим твоят опит и споделяне.Надявам се на по-често включване!