Как се спасявате от тъгата

  • 21 523
  • 501
  •   1
Отговори
# 60
  • Мнения: 4 544
Но, Деска, дори и да не успееш аз ще пробвам да я потърся по име ...все пак има интернет нали...та ще я открия, когато реша да чуя и друго мнение...благадара ти! newsm78



Ами сега на лични ще ти пратя телефона, който го имам за контакти с нея дано е актуален

Последна редакция: пт, 09 апр 2010, 15:28 от deskatta

# 61
  • Мнения: 219
Ripple, стискам палци и ти пожелавам успех...надявам се нещата да се оправят и при двама ви...зная че ситуацията около момините възли не е особено добра...но защо не потърсиш информация и да пробваш в София...мисля, че там биха ти помогнали най-добре...гледала съм интервю с един доктор в сутрешния блок на БТВ, но не мога да ти кажа името му, т.к. не го записах...но той е помогнала на много жени...дори разправяше за една жена, която имала много миомни възли ...много 20-30 или нещо от сорта и са и правили операция...мисля че беше от Монтана или Лом...някъде от Северозападна България, пациентката...та в резултат на операцията изрязали доста голяма част от репродуктивните и органи...но точно какво не мога да си спомня...лекарите във въпросната болница казали какво си чакала вече си на 38 г. да си раждала...минало време и тя отишла при въпросния лекар...той започнал да я лекува...но не й обещал нищо...доколкото се сещам миналата година тя на 42-43 г...била бременна с детенце в 4-5 месец...нещо такова...цялата история ми се струваше минога невероятна...но имаше и интервю с дамата доколкото се сещам... newsm12 wavey

# 62
  • Мнения: 4 544
Ripple стискам палци и аз  Praynig Praynig Praynig

# 63
  • Мнения: 219
Мен ме спасява дом. любимец...имам си сладко малко ох вече е голямо коте, но има едни такива мили очички....зная че любовта на животното не може да се сравни с любовта на малкото детенце, но все е нещо... smile3521 smile3533 newsm10

хей момичета...и да не забравите да напишите един ред, когато започнете да бременеете...аз ще ви намеря да знаете и ще ви се разсърдя...
 newsm44 newsm68 #Silly #Shocked
а сега сериозно, драснате по някой ред...обещавама да се радвам с вас...селувки smile3534 smile3533 smile3508

# 64
  • Мнения: 4 544
Ами дано тази тема скоро отиде на най-крайните страници а ние да пишем в някоя отчетна темичка.  Hug Hug Hug

galika  за домашния любимец си абсолютно права, много успокоява (ние пък сме с куче)


# 65
  • Мнения: 26
Здравейте,казвам с огромна радост ,на всички дами тук!Новичка и прясна съм в този форум ,чета от няколко години и не се престрашавах до сега да пиша.Когато попаднах на тази тема обаче събрах целият си кураж и реших да се включа,защото за да се справим с тъгата според мен би било по-лесно ако си споделяме.Доста съм притеснена а и мнооого тъжна и може би ще ви се сторя объркана,може и да наруша  без да искам някое правило за което моля да ме извините.На 22 години съм,след дълга 5 годишна връзка и опити за бебенце резултат нямаше.След раздялата ни се успокоявах с мисълта ,че явно това не е бил човекът за мен и Господ си е свършил работата.Но сега вече мисля по друг начин.С половинката си живеем вече 3 прекрасни месеца заедно,неспирно опитваме  и "приканваме " бебчо да дойде но уви.След всеки отрицателен тест денем и нощем се гушкаме с тъгата а моето злато ми подлага рамо на което да поплача.Неистово се разридавам когато се прибера  у дома след среща с приятелките ми-всички те са млади и щастливи майки.Не,не завиждам радвам се с тях ,помагам им за грижите с децата,смея се на първите думички,плача и гушкам ангелчетата със колики.Но за Бога кога ли ще се радвам на своето  и дали съм толкова лош човек ,че Господ ме е лишил незнам.Последно Му се помолих на Великден и пак ще се моля.Простете ако съм прекалила с писането и ако съм ви объркала с моето писане.Надявам се  тази година щъркела да не подмине нито една от вас!

Последна редакция: пн, 12 апр 2010, 14:43 от beboranka8730

# 66
  • Мнения: 4 544
Здравей beboranka8730. Не ми се ще да ти казвам добре дошла в темата, понеже самата тя не е много приятна, но няма как, случват се и такива неща и тук можем поне духом да си помагаме.

Въпреки, че никоя от нас не спазва този съвет, ще ти го кажа не се отчайвай. Все пак правите опити само от 3 месеца. Както  разбрах от скоро сте заедно с твоя приятел, а и ти си само на 22. Един съвет от мен, изживейте си страстта от връзката, а бебчо ще дойде в момент, който най-малко сте очаквали. Аз мисля, че ние с мъжа ми сгрешихме, че се пазихме в началото. Може би ако не чакахме да направим сватбата, а ако бебеправихме още от самото начало сега нещата нямаше да стоят така.

Късмет ти пожелавам и в най-скоро време  EFP

# 67
  • Мнения: 219
beboranka, и аз кото дескта си мисля, че си много млада и не бива да се травмираш излишно, но е хубаво, че не отлагаш бебеправенето...така няма да съжаляваш за пропуснатото време...но не бива да мислиш за това наслаждвай се сладостта от връзката си ...и бебето ще дойде smile3521 smile3521 smile3521

# 68
  • област Варна
  • Мнения: 270
след дълга 5 годишна връзка и опити за бебенце резултат нямаше.
Да разбираме ли, че 5 години сте опитвали неуспешно с бившия си и не сте потърсили лекарска помощ? Ако е така... марш бързо на лекар

# 69
  • Мнения: 219
beboranka, наистина трябва до отидеш на лекар....пробвай да си запълниш мислете с нещо, спорт, танци...аз например...реших да си сменям работата...оказа се, че в тази криза това е истинско предизвикателство, но не е невъзможно...вярно, е че ще ми отнеме много време, но поне за 2-3 месеца съзнанието ми ще бъде ангажирано с нещо различно...не искам повече да мисля за бебчо...ето днес мисълта за него не ме напусна почти през целия  ден...не става така трябва да го забравя...не бива да ми се превръща във фикс идея ooooh! Rolling Eyes newsm78

# 70
  • Мнения: 219
Здравейте, отново момичета от няколко дни си мисля по тази тема...и малко срам не срам да ви попитам ...какво мислите за гледачките...пробва ли сте да посетите някоя...сигурно ви звучи налудничаво....аз не им вярвам много, много...т.к. ги смятам за шарлатанки...и действат психологически на хората...внушават им някакви глупости.... но човек в отчаянието си е способен на какво ли не?! ooooh!

# 71
  • Мнения: 4 544
Аз поне на този етап не бих отишла. Надявам се да не прибегна до техните "услуги". Някакси не им вярвам.

# 72
  • Мнения: 219
Да но много ми се иска да разбера дали ще имаме детенце...но ако отговора е не...не зная как ще се почувствам... #Crazy

# 73
  • Мнения: 4 544
Ами трябва да прецениш дали си готова да чуеш нещо, което не се знае дали е вярно, но със сигурност ще ти въздейства на психиката.
Ние с мъжа ми сме решили, че ако не можем да имаме наши деца, ще си осиновим. Дори съм на мнение, че ако отгледаме две наши деца и имаме възможност, бих взела трето.

# 74
  • Мнения: 219
Да и моя приятел уж така твърди...но му трябвало малко време да го приеме...боже  напрово му се учудвам на псохиката как издържа да не мисли за това...не му ли липсва...откъде има сили ...откъде черпи енергия...как е възможно да е толкова спокоен...боже аз се сдухвам от тревоги...само за това мисля...непрекъснато сам тъжна и унила...а той...боже как ми се иска и аз да съм толково спокойна Sad Cry

Общи условия

Активация на акаунт