Да ви кажа честно и на мен не би ми станало приятно ако подарят кукла или друга играчка на детето ми, визирам случая с бабата. По ред причини не бих искала детето ми да свиква да приема подобен род материални подаръци от чужди хора и то непознати. И да, вече съм подозрителна спрямо всеки на детската площадка. Може и параноя да ме гони, може и вече да откачам, но ставащото днес в държавата ни, ме кара да съм винаги нащрек спрямо децата си. Пресен пример - в събота пътуваме и спираме на ОМВ да хапнем, малкия влиза в тоалетната и в този миг след него веднага се втурна млад мъж, който не успях да огледам. Ако щете ме изяжте с парцалите, но като се притесних, чак в мъжката тоалетна влязох да видя какво става и къде ми е детето.
- Публикувана: 24 март 2010, 18:03 ч.
- Последно мнение: 8 апр. 2010, 17:37 ч.
Какво целят лели и баби с подаръчета по улиците?!?
За мен е съвсем нормално да се радваш на децата. Когато не съм с моето дете, често ми се случва да се усмихвам на други , понякога и си говорим, някои деца много естествено будят симпатии и не може да не им се зарадваш.
Досега не е имало случай да сме навън със сина ми и поне един непознат да не го заговори. Не ме дразни, него обикновено също.
Досега не е имало случай да сме навън със сина ми и поне един непознат да не го заговори. Не ме дразни, него обикновено също.
Изключвам това, че почти всеки срещнат пита малката как се казва /добре че не казва все още/, което много ме дразни.
Посмали, Манго!
Има хиляди деца по улиците и точно само твоето всеки го пита как се казва.Дръж си детето вкъщи, или си сложете една табелка да не ви заговарят.Постоянно ревете колко злобни са българите.Едва ли със злоба питат за името на детето ти.Това е знак на внимание, нежност към детето.Всеки нормален човек би трябвало да не реагира остро като теб.Бабата дала подарък, а ти се ЧУДИШ как да обясниш на детето да не го взима.Обяснението към детето и бабата да не му дава подарък става с думи.
Честно ти казвам, че дори и да заговоря дете (което никога не правя) и видя майка киселак и недоволна от живота като теб, хиляди пъти ще съжаля, че съм си отворила устата.Човек вече не може да знае кога го приемат за нормален.Дали когато се държи като пълен простак, или когато се опитва да бъде мил и показва открито чувствата си към децата.
Изключвам това, че почти всеки срещнат пита малката как се казва /добре че не казва все още/, което много ме дразни.
Посмали, Манго!
Има хиляди деца по улиците и точно само твоето всеки го пита как се казва.Дръж си детето вкъщи, или си сложете една табелка да не ви заговарят.Постоянно ревете колко злобни са българите.Едва ли със злоба питат за името на детето ти.Това е знак на внимание, нежност към детето.Всеки нормален човек би трябвало да не реагира остро като теб.Бабата дала подарък, а ти се ЧУДИШ как да обясниш на детето да не го взима.Обяснението към детето и бабата да не му дава подарък става с думи.
Честно ти казвам, че дори и да заговоря дете (което никога не правя) и видя майка киселак и недоволна от живота като теб, хиляди пъти ще съжаля, че съм си отворила устата.Човек вече не може да знае кога го приемат за нормален.Дали когато се държи като пълен простак, или когато се опитва да бъде мил и показва открито чувствата си към децата.
Големия ми син беше и все още е много контактен. Където и да отидем рядко остава незабелязан от възрастните хора които по една или друга причина им домилява за собствените внуци - родени и неродени, та веднага го заговарят или заиграват с него. Не мога да им сложа етикет - педофили или луди! Просто ги държа под око и ако започнат да стават подозрителни бих отдръпнала детето си от тях и бих му обяснила с прости думи защо го правя. Вече е достатъчно голям и знае, че някои от хората могат да бъдат много опасни, но не искам да порасне - той и брат му - като вълци единаци и да подхождат с подозрение към всеки доближил ги непознат.
Малкия е затворен и обикновено не се отделя много надалеч от мен - не искам да е такъв а искам да бъде контактно, отворено към света и хората дете. Дано с времето нещата се оправят. Та в тази връзка до сега не ми се е налагало да го "пазя" от чужди хора.
Колкото до подаръците - против съм като цяло, но когато виждам, че направения подърък е поднесен с най-добри чувства не виждам защо детето да не го вземе.
Дъщеря ми е лапацало и няма проблем да си общува с хората, когато я заговорят. /По този повод се учим, че може да говори с непознати, само когато аз и баща й сме наблизо. Когато е сама, не трябва да говори и да взима нищо от непознати./ Дори понякога сама заговаря хората. Първо се обръща към мен и казва: "Мамо, мога ли да кажа "Здравейте" и ако й кимна благосклонно, се впуска в разговори. Любимка е на всички баби пред кабинета на джипката, на обслужващия персонал по обществените заведния, на самотните баби и дядовци по пейките в парка, на продавачките по хипермаркетите...
Тъй като завръзването на разговор и изобщо разговорът с непознати не я притеснява ни най-малко и аз не съм против. Гледам обаче винаги да съм до нея и да следя ситуацията.
Много против съм, когато непознати лелки тормозят срамежливи деца и се опитват да ги възпитават с настоятелните си въпроси. В темата за това, от кога децата трябва да усвояват етикет довчера вечерта се дърпахме за косите именно по този повод. Един постинг оттам ми даде основание да се замисля, дали не е по-правилно вместо да разпитваш детето как се казва, първо ти да се представиш и да му кажеш своето име.
Тъй като завръзването на разговор и изобщо разговорът с непознати не я притеснява ни най-малко и аз не съм против. Гледам обаче винаги да съм до нея и да следя ситуацията.
Много против съм, когато непознати лелки тормозят срамежливи деца и се опитват да ги възпитават с настоятелните си въпроси. В темата за това, от кога децата трябва да усвояват етикет довчера вечерта се дърпахме за косите именно по този повод. Един постинг оттам ми даде основание да се замисля, дали не е по-правилно вместо да разпитваш детето как се казва, първо ти да се представиш и да му кажеш своето име.
Дъщеря ми е лапацало и няма проблем да си общува с хората, когато я заговорят. /По този повод се учим, че може да говори с непознати, само когато аз и баща й сме наблизо. Когато е сама, не трябва да говори и да взима нищо от непознати./ Дори понякога сама заговаря хората. Първо се обръща към мен и казва: "Мамо, мога ли да кажа "Здравейте" и ако й кимна благосклонно, се впуска в разговори. Любимка е на всички баби пред кабинета на джипката, на обслужващия персонал по обществените заведния, на самотните баби и дядовци по пейките в парка, на продавачките по хипермаркетите...
......
......
В офиса винаги имам разни "богатства" за малки посетители - шарени тефтерчета, весели картинки, цветни гумички, малки моливчета... Не смятам, че това е "подарък", който може да притесни една майка. Децата обичат да са специални и не е трудно да им доставиш радост.
Какво целят лели и баби с подаръчета по улиците?!?
Всичките са вещици под прикритие и единствената им цел е да изядат бедните дечица, подмамвайки ги с дребни подаръци!!!
Стига бе, хора!
99% от тези хора са добронамерени, някои от тях може да са малко нахални, но на мен лично не ми пречат.
Това не изключва, естествено, да се обясни на детето как да бъде предпазливо, без да се държи катоневъзпитан борсук!
Всичките са вещици под прикритие и единствената им цел е да изядат бедните дечица, подмамвайки ги с дребни подаръци!!!
Стига бе, хора!
99% от тези хора са добронамерени, някои от тях може да са малко нахални, но на мен лично не ми пречат.
Това не изключва, естествено, да се обясни на детето как да бъде предпазливо, без да се държи катоневъзпитан борсук!
Обичам да разговарям с деца, контактът с тях е толкова чист и непосредствен Особено по опашките в магазините, или в разни рейсове и прочие скучни места. Веднага се вижда по палавите пламъчета в очите, че детето е будно и ще те обсипе със смешни въпроси и забавни констатации 
Дори и с малките, които не говорят - ДУХЪТ се вижда във всичко - в жестовете, в движенията, в умните физиономийки... И с бебенцата е така. Има майки, които сияят, отворени и усмихнати - как да не надникнеш и да не поздравиш мъничето, имащо такава майка
Естествено, след първото впечатление от детето, поглеждам майката. Признаците на невротичност и някои психопатии са доста ясно видими, та ако ги забележка - не заговарям детето. Не искам да ме описват после по форумите като досадна лелка с неясни помисли. Мъжът ми е същият. Обича деца, и децата го обичат. Повечето ни семейни приятели ( и мъже, и жени ) са същите. Свободни, открити, общуващи хора.
Особено по опашките в магазините, или в разни рейсове и прочие скучни места. Веднага се вижда по палавите пламъчета в очите, че детето е будно и ще те обсипе със смешни въпроси и забавни констатации Дори и с малките, които не говорят - ДУХЪТ се вижда във всичко - в жестовете, в движенията, в умните физиономийки... И с бебенцата е така. Има майки, които сияят, отворени и усмихнати - как да не надникнеш и да не поздравиш мъничето, имащо такава майка Естествено, след първото впечатление от детето, поглеждам майката. Признаците на невротичност и някои психопатии са доста ясно видими, та ако ги забележка - не заговарям детето. Не искам да ме описват после по форумите като досадна лелка с неясни помисли. Мъжът ми е същият. Обича деца, и децата го обичат. Повечето ни семейни приятели ( и мъже, и жени ) са същите. Свободни, открити, общуващи хора.
Един ден един чичко ей така, подава бонбон.разбира се-намесих се.Обяви и мен за борсук, той с добро го давал на детето.Аз Знам, усмихнех се, благодарих и отказах, ма на...не можело тъй...
Случвало се е.Подминавам и завъртам плочата за Разговора с Непознати, за подадени бонбони и дъвки и т.н.Започнала съм и с разговори за пипане по интимни части.Съвсем различна е картинката, когато Чакаме Някъде за нещо, или сме навън спрели за игра и се заговаряме с чужди хора.Параноясала никога не съм била, но и аз самата не съм харесвала въпроси тип-момиченце, ти на Кой си, Чия си...и бла-бла-бла.Наблюдавам, че и голямата НЕ Обича да се обяснява.Това не я прави непременно Кисела, Невъзпитана и Некомуникативна.Тя е просто такава за хората, които е допуснала до себе си, не е речено, че всяка бабка на опашка трябва да бъде включена.Та-голямата е и срамежлива, навежда глава при Напор от страна на чужд да отговори как се казва и в кое училище учи.За възрастни индивиди говоря, към децата не е така, разказва си.Разбира се, бива обчвена за невъзпитан борсук не веднъж.
Случвало се е.Подминавам и завъртам плочата за Разговора с Непознати, за подадени бонбони и дъвки и т.н.Започнала съм и с разговори за пипане по интимни части.Съвсем различна е картинката, когато Чакаме Някъде за нещо, или сме навън спрели за игра и се заговаряме с чужди хора.Параноясала никога не съм била, но и аз самата не съм харесвала въпроси тип-момиченце, ти на Кой си, Чия си...и бла-бла-бла.Наблюдавам, че и голямата НЕ Обича да се обяснява.Това не я прави непременно Кисела, Невъзпитана и Некомуникативна.Тя е просто такава за хората, които е допуснала до себе си, не е речено, че всяка бабка на опашка трябва да бъде включена.Та-голямата е и срамежлива, навежда глава при Напор от страна на чужд да отговори как се казва и в кое училище учи.За възрастни индивиди говоря, към децата не е така, разказва си.Разбира се, бива обчвена за невъзпитан борсук не веднъж.
Какво ЦЕЛЯТ? Дали пък непременно целят нещо, и то да е адски лошо? Има хора, които обичат малки деца. Сладки са им, така да се каже. Откакто имам дете ми се случва и аз да се позагледам по някое чуждо, да се усмихна, да го закача. Не знаех, че на някой може да му е толкова отвратително да заговарят детето му. Въпроса как се казва е абсолютния първосигнален фаворит, който да се зададе към малко дете. Със сигурност не искат да му узнаят името, та да му направят уроки нещо, какъвто подтекст ми се струва че долавям. По често е – как се казваш, можеш ли да ми кажеш, ауу, какво хубаво име, ами на колко годинки си, ауу, вече знаеш да кажеш. Малко идиотско, вярно, ама чак пък злонамерено...
В квартала ни буквално всички заговарят дъщеря ми, по магазините и на пазара. Една жена оня ден си свали брошката и и я подари, защото тя извика –„мамо виж каква калинка”. На мен пък ми стана приятно.
В квартала ни буквално всички заговарят дъщеря ми, по магазините и на пазара. Една жена оня ден си свали брошката и и я подари, защото тя извика –„мамо виж каква калинка”. На мен пък ми стана приятно.
Една жена оня ден си свали брошката и и я подари, защото тя извика –„мамо виж каква калинка”. На мен пък ми стана приятно.
Леле, и още ли не си я изследвала дали не изпуска радиация или не съдържа експлозив
Една жена оня ден си свали брошката и и я подари, защото тя извика –„мамо виж каква калинка”. На мен пък ми стана приятно.
Леле, и още ли не си я изследвала дали не изпуска радиация или не съдържа експлозив
Боже, сигурно трябваше!!! Сега дали е вече късно...
Една жена оня ден си свали брошката и и я подари, защото тя извика –„мамо виж каква калинка”. На мен пък ми стана приятно.
Леле, и още ли не си я изследвала дали не изпуска радиация или не съдържа експлозив
Боже, сигурно трябваше!!! Сега дали е вече късно...
На дъщеря ми също й правят подаръци. Имам огромният късмет, че на нея миризмата на дъвка и на бонбони дражета й е супер противна от малка /повдига й се от ментов аромат/ и обикновено тези неща ги връща с коментара "Благодаря, ама аз такива работи не ям!" Не виждам нищо лошо, пък и нали съм до нея и контролирам какво се случва, а и обикновено подаръците минават през моите ръце. Защо ни е толкова трудно да приемем, че има добронамерени хора.
