Сега пък наши приятели преместиха дъщеря си в ПУК в избрано училище , за да си запазят мястото за първи клас за есента.
Стискайте и вие, че има нужда
Като ще свиква с нова обстановка, поне да е в училището. И така, ако имаме късмет на 15.09 ще си имаме учениче. Ще търсим жена да я гледа през другата половина от деня... 
)) И сега чакаме да дойде септември и да ставаме "ученици". Търсим жена, която да я гледа след училище и така... Иначе за самото училище и аз търсих по подобни критерии, само дето във Варна изборът не е така голям... Поне се надявам да подочуя нещичко за учителките, поемащи първи клас догодина и ако можем да избираме - да сме по-информирани.
Като го завърши, непременно ще се похваля с първата ода за мен

Ще пробваме да ги видим. Винаги ми е било много интересно как подбират децата там, как някои мъници ги пращат цяла година на уроци предварително, за да се представят добре на изпита... Интересно ми е и дали Маша би се справила с някаква част от изпита. Сега и двете тренираме повишаване на самочувствието. Отплесвам се малко, но да си излея душицата
Напоследък получих доста укори (от учителката й в ДГ, от майка ми, от мои приятелки) за това, че не вярвам достатъчно в детето си и го подценявам. Взех си поука и започнах повече да я окуражавам, да й показвам радостта си от нещата, които върши добре. И ми се струва, че има ефект. Винаги съм искала да ме чувства като приятелка, а не като най-големия си критик и не знам защо все се улавям, че съм нещо недоволна, нехаресваща, прекалено взискателна... Дали е от професията изкривяване вече или просто ми е вродено да търся кусури...
Е, оставяла съм я да си играе с децата в градинката зад блока със съседката например, или с Мун, но това не се брои. 