Нежна революция "става" ли със социална самоизолация и оттегляне? [img]Имам си "конкретна дилема", затова питам. Нито искам, нито да прощавам. Не и този път, не и за точно това. ... Само няма начин да се избегне комуникацията /нездравословно е финансово/.
- Публикувана: 27 март 2010, 15:00 ч.
- Последно мнение: 6 юни 2010, 01:26 ч.
Кой съм аз?
raliko, хареса ми варианта за напускане на терена 
не е за мен обаче
Човек,
Калина, според мен социалната самоизолация и оттегляне не е вариант. По този начин ти се самонаказваш, отнемаш нещо от себе си (самоизолираш се от социума).
Лошото в твоя случай е, че моментът е отминал. "Нежната революция", която имах предвид е точно за момента на шамара...
Хрумват ми три варианта за твоя случай:
1. Открито да кажеш на човека, че ти е причинил болка (огорчение или каквото чувстваш) и поне на този етап не го искаш близо до себе си (защото не искаш да му простиш - това си е за теб
)
2. Да се изолираш и оттеглиш само от него, дори да е нужно физически да сте заедно. Понякога с времето минава (не винаги)
3. Да отвърнеш със закъснение на шамара (само ако твият аз ще се почувства добре така)
А най-удачно е да си представиш различни варианти на твоя реакция-отговор или премълчаване, опитвайки се да усетиш при коя от тях аз-ът ти, ТИ ще се почувстваш най-добре. Представи си като на кинолента как казваш нещо или мълчаливо се оттегляш, и виж какво усещаш при различните "кадри" на лентата
Каквото и да решиш - бъди подготвена за "отговора" на ответната страна - така няма да се подложиш на същата ситуация повторно.
не е за мен обачеЧовек,
Калина, според мен социалната самоизолация и оттегляне не е вариант. По този начин ти се самонаказваш, отнемаш нещо от себе си (самоизолираш се от социума).
Лошото в твоя случай е, че моментът е отминал. "Нежната революция", която имах предвид е точно за момента на шамара...
Хрумват ми три варианта за твоя случай:1. Открито да кажеш на човека, че ти е причинил болка (огорчение или каквото чувстваш) и поне на този етап не го искаш близо до себе си (защото не искаш да му простиш - това си е за теб
)2. Да се изолираш и оттеглиш само от него, дори да е нужно физически да сте заедно. Понякога с времето минава (не винаги)
3. Да отвърнеш със закъснение на шамара (само ако твият аз ще се почувства добре така)
А най-удачно е да си представиш различни варианти на твоя реакция-отговор или премълчаване, опитвайки се да усетиш при коя от тях аз-ът ти, ТИ ще се почувстваш най-добре. Представи си като на кинолента как казваш нещо или мълчаливо се оттегляш, и виж какво усещаш при различните "кадри" на лентата
Каквото и да решиш - бъди подготвена за "отговора" на ответната страна - така няма да се подложиш на същата ситуация повторно.
tonimar, може би неправилно се изразих-нямах впревид "напускане на терена",това,че не допускам дори да коментирам нещо, което не ми е приятно и усещам,че би могло да ме нарани съвсем не е бягане от такива ситуации.
То е същото като да идеш на пазара и се опитат да ти пробутат фалшива стока,но ти знаеш, че е фалшива,ще приемеш ли?
Е,аз смятам,че всичко става с нашето /мълчаливо/ съгласие и егото е това,което иска да се почувстваме жертви на моменти.За това просто не го допускам.Иска се сила на духа и безпорно и на мен ми е трябвало време,за да стигна до това.Но подаването на бузите едва ли би ти помогнало да си научиш урок,който те наранява.Болката не е най-добрият съветник.
За ответен удар пък изобщо не мисля-убедила съм се,че това би ме наранило мен повече,особено ако е човек,когото наистина обичам.Едно е на теб да ти причинят болка,понякога несъзнателно дори,а друго-сам и съзнателно да причиниш такава.Ето защото поне за моето АЗ това е недопустим вариант,и се старая да не допускам и отсрещното АЗ да не наранява човека пред мен.Втората ти точка донякъде допълва моето мнение,с малката разлика,че ако преценя,за някого,че е по-добре да е далече от мен в духовен аспект то физически няма как да сме близки.И няма просто за какво да ми минава,понеже не съм приела "фалшивата му стока"-незаслужени обиди и шамари.
То е същото като да идеш на пазара и се опитат да ти пробутат фалшива стока,но ти знаеш, че е фалшива,ще приемеш ли?
Е,аз смятам,че всичко става с нашето /мълчаливо/ съгласие и егото е това,което иска да се почувстваме жертви на моменти.За това просто не го допускам.Иска се сила на духа и безпорно и на мен ми е трябвало време,за да стигна до това.Но подаването на бузите едва ли би ти помогнало да си научиш урок,който те наранява.Болката не е най-добрият съветник.
За ответен удар пък изобщо не мисля-убедила съм се,че това би ме наранило мен повече,особено ако е човек,когото наистина обичам.Едно е на теб да ти причинят болка,понякога несъзнателно дори,а друго-сам и съзнателно да причиниш такава.Ето защото поне за моето АЗ това е недопустим вариант,и се старая да не допускам и отсрещното АЗ да не наранява човека пред мен.Втората ти точка донякъде допълва моето мнение,с малката разлика,че ако преценя,за някого,че е по-добре да е далече от мен в духовен аспект то физически няма как да сме близки.И няма просто за какво да ми минава,понеже не съм приела "фалшивата му стока"-незаслужени обиди и шамари.
Ето какво ми се случи вчера.
Госпожата от градината на най-малката ми дъщеря ме помоли да разпитам за приказката, която са взели в градината.
Целта е детето да се научи да разказва и да се обогати речника.
Приказката незнам как се казва, преразказвам я както я разбрах от дъщеря си.
Вълкът хвнал един човек и искал да го изяде. Човека помолил за това да се включат и други животни в решението на вълка.
Кучето било недоволно от отношението на човека към него и казало на вълка да изяде човека. Коня също подкрепил вълка да изяде човека. Лисицата обаче извъртяла така нещата, че се усъмнила може ли един такъв голям и силен вълк да влезе в един чувал. Е, вълкът влезнал. Завързал човека чувала. Дал на лисицата кокошчици.....
А завързания вълк УБИЛ и направил кожухче на жена си....
Е аз попитах дъщеря си според нея правилно ли е да се убива завързания вълк? Той е победен, той е слаб и също моли за милост както човека моли преди това? Излиза че вълка е ГЛУПАВ, а човека УМЕН? В това ли е смисъла - да учим децата си да бъдат безмилостни убийци?
Аз не съм такъв. Аз не искам да убивам вълка. Незнам доколко ме е разбрала дъщеря ми. Незнам колко такива приказки съм чел. Знам че аз вече мога да направя своя избор и той е различен от приказката....
Аз вече знам КОЙ СЪМ АЗ!
Госпожата от градината на най-малката ми дъщеря ме помоли да разпитам за приказката, която са взели в градината.
Целта е детето да се научи да разказва и да се обогати речника.
Приказката незнам как се казва, преразказвам я както я разбрах от дъщеря си.
Вълкът хвнал един човек и искал да го изяде. Човека помолил за това да се включат и други животни в решението на вълка.
Кучето било недоволно от отношението на човека към него и казало на вълка да изяде човека. Коня също подкрепил вълка да изяде човека. Лисицата обаче извъртяла така нещата, че се усъмнила може ли един такъв голям и силен вълк да влезе в един чувал. Е, вълкът влезнал. Завързал човека чувала. Дал на лисицата кокошчици.....
А завързания вълк УБИЛ и направил кожухче на жена си....
Е аз попитах дъщеря си според нея правилно ли е да се убива завързания вълк? Той е победен, той е слаб и също моли за милост както човека моли преди това? Излиза че вълка е ГЛУПАВ, а човека УМЕН? В това ли е смисъла - да учим децата си да бъдат безмилостни убийци?
Аз не съм такъв. Аз не искам да убивам вълка. Незнам доколко ме е разбрала дъщеря ми. Незнам колко такива приказки съм чел. Знам че аз вече мога да направя своя избор и той е различен от приказката....
Аз вече знам КОЙ СЪМ АЗ!
raliko, правила съм го преди доста години, когато често си разменяхме "шамари" с майка ми. Писах, че не е за мен този вариант, защото по този начин прекъсвах скандала в зародиш, ала беше достатъчно да ме заболи, болката вече беше в мен от самия зародиш... Да, идва от егото, както пишеш. Егото ми за пореден път е използвало "шанса" да се видя жертва - това го "вразумях" отдавна 
Ала настоящата ми същност има друг стремеж - нито връщане на шамара, нито отказ от "некачествена стока" или както някои го наричат - "подарък". Настоящето ми Аз има нуждата на момента, открито да постави бариерата срещу по-нататъшен опит, както и да изкаже себе си: Е това не ми харесва и не е за мен, обърни се към друг! Защото лично за мен премълчаването е силно нездравословно.
Става въпрос просто за различие в характера, в силата на егото, в силата на духа и пр. Това не изключва по никакъв начин твоят метод като ефикасен 
Напротив, харесва ми начина ти на виждане!
Тук става въпрос и за нивото на съзряване, което зачекна Луна. Аз съм разбрала неща за себе си, както и за възможностите си на този свой етап. За теб не е проблем да станеш, да се извиниш и да излезеш. Ти си достигнала до този етап на личностно развитие. Това е полезното за теб, начинът, по който не допускаш да ти бъде нанесен шамар, да те заболи.
При мен този начин е в пълната откритост (но на този етап; дълги години мълчах и таях в себе си). Старая се откривайки какво мисля и чувствам - да не удрям шамар, но ако отсрещната страна го възприеме така... може пък това да му помогне за следващия път, когато отново има желание за начало на шамари...
И пак - от ситуация до ситуация има разлика.
пп понякога се случва да не можеш да избегнеш физически контакт с някой, например колега, но затова пък духовния контакт винаги може да бъде прекъснат
Ала настоящата ми същност има друг стремеж - нито връщане на шамара, нито отказ от "некачествена стока" или както някои го наричат - "подарък". Настоящето ми Аз има нуждата на момента, открито да постави бариерата срещу по-нататъшен опит, както и да изкаже себе си: Е това не ми харесва и не е за мен, обърни се към друг! Защото лично за мен премълчаването е силно нездравословно.
Става въпрос просто за различие в характера, в силата на егото, в силата на духа и пр. Това не изключва по никакъв начин твоят метод като ефикасен
Напротив, харесва ми начина ти на виждане!Тук става въпрос и за нивото на съзряване, което зачекна Луна. Аз съм разбрала неща за себе си, както и за възможностите си на този свой етап. За теб не е проблем да станеш, да се извиниш и да излезеш. Ти си достигнала до този етап на личностно развитие. Това е полезното за теб, начинът, по който не допускаш да ти бъде нанесен шамар, да те заболи.
При мен този начин е в пълната откритост (но на този етап; дълги години мълчах и таях в себе си). Старая се откривайки какво мисля и чувствам - да не удрям шамар, но ако отсрещната страна го възприеме така... може пък това да му помогне за следващия път, когато отново има желание за начало на шамари...
И пак - от ситуация до ситуация има разлика.
пп понякога се случва да не можеш да избегнеш физически контакт с някой, например колега, но затова пък духовния контакт винаги може да бъде прекъснат
По повод нивото на съзряване, личната еволюция... Мисля, че е трудно да бъде определено тъй като няма "правилно" и "неправилно". Ето че за някои да обърнеш и другата буза е израз на съзряване. За други е чист мазохизъм.
Мисля, че всеки в себе си може да усети личното си съзряване спрямо вътрешните си конфликти. Колкото по-малко са те - толкова по-силна е вътрешната хармония и удоволствието от живота, живота тук и сега, днес (не утре, не вчера). Колкото по-наясно сме със себе си - толкова по-добре, но и това не е всичко. Оттам пък се иска устояване срещу външните конфликти - като настоящата икономическа криза например.
Какво е личното съзряване и доколко то може да бъде определено или усетено? Има ли съзряване или само преходи от едно състояние в друго? Ако достигнем до възможността да черпим енергия от природата, а не от човешките взаимоотношения - това етап от съзряването ли е, или е просто промяна?
Мисля, че всеки в себе си може да усети личното си съзряване спрямо вътрешните си конфликти. Колкото по-малко са те - толкова по-силна е вътрешната хармония и удоволствието от живота, живота тук и сега, днес (не утре, не вчера). Колкото по-наясно сме със себе си - толкова по-добре, но и това не е всичко. Оттам пък се иска устояване срещу външните конфликти - като настоящата икономическа криза например.
Какво е личното съзряване и доколко то може да бъде определено или усетено? Има ли съзряване или само преходи от едно състояние в друго? Ако достигнем до възможността да черпим енергия от природата, а не от човешките взаимоотношения - това етап от съзряването ли е, или е просто промяна?
Човек, предварително се извинявам, сигурно ще те засегна, но ако ти вече знаеш кой си, не би го писал с такъв шрифт... По този начин, изписано с големи букви - ти буквално "изкрещяваш" това, което искаш другите да чуят за теб, както и ти самият да чуеш за себе си...
Това е лично мое мнение, разбира се. Дано го приемеш за полезно, а не болезнено!
не е нужно крещене вътре в теб, а диалог и разбиране
Да, за приказките съм си мислила доста - колко са садични някои от тях и на какво учат децата ни... Някои приказки като разказаната от теб трябва да бъдат забранени, защото малките мозъци поемат всичко. Започват от малки да приемат убийството за нормално и силата - за водеща...
Amber,
Това е лично мое мнение, разбира се. Дано го приемеш за полезно, а не болезнено!
не е нужно крещене вътре в теб, а диалог и разбиране
Да, за приказките съм си мислила доста - колко са садични някои от тях и на какво учат децата ни... Някои приказки като разказаната от теб трябва да бъдат забранени, защото малките мозъци поемат всичко. Започват от малки да приемат убийството за нормално и силата - за водеща...
Amber,
Ще опитам по друг начин да обясня позицията си. Аз крещя, да именно крещя като ответна реакция. За да бъда чут. Защото искам да бъда чут. Защото в конкректната ситуация аз не искам да се разказват жестоки приказки в градините. Защото няма смисъл в случая от обръщане на другата буза. Протестирам и ще намеря начин да изразя протеста си и в градината - на първата родителска среща, а може и преди това. Тази случка е важен етап в моето съзряване. Защото проумях "възпитанието" едва при третата ми дъщеря. Защото към мен се прибави ново усещане, нова кауза ново осъзнаване. Аз не се бях замислял, че има жестоки приказки до този момент. Затова исках да изкрещя и го направих. И ето, че коригирам себе си. Моята позиция. Ето че изникна конкретен случай в който не искам да обръщам и другата буза.
леле Човек, голямо предизвикателство. Приказчицата наистина е гадничка, но на всичкото отгоре са ти заострили вниманието да не би да я подминеш . Имаш шанса да обсъдиш с дъщеричката си такава ситуация и двамата да преиграете и пренапишете тази приказка по десетки начини. това е добро упражнение, а и тя ще си направи сама избора.
. Имаш шанса да обсъдиш с дъщеричката си такава ситуация и двамата да преиграете и пренапишете тази приказка по десетки начини. това е добро упражнение, а и тя ще си направи сама избора. 
Време ти беше, Човек! Поздравления!
Подготви се добре преди родителската, припомни си повече приказки като "Червената шапчица" примерно (една от най-садистичните), ама те де да бяха само една-две!...
Снежанка я тровят (толкова мило момиче)... Хензел и Гретел - там на канибализъм го удрят!
(чакай после детето да заспи след такава приказка!) Пепеляшка, милата, я натирват с омраза да слугува вкъщи.... За седмоглави и деветоглави змейове да не говорим! Хмммммм, малко са добрите приказки! Сещам се за Дядо ряпа вади и Приказка за неволята Ама е добре, че си осъзнал какво се прави с децата де! Това ще ти помогне във възпитанието!
И аз, когато си дадох сметка за садизма в приказките, може и да съм изкрещяла като теб, помня ли с моето ЕГН
Успех!
raliko, правила съм го преди доста години, когато често си разменяхме "шамари" с майка ми.
пп понякога се случва да не можеш да избегнеш физически контакт с някой, например колега, но затова пък духовния контакт винаги може да бъде прекъснат
пп понякога се случва да не можеш да избегнеш физически контакт с някой, например колега, но затова пък духовния контакт винаги може да бъде прекъснат
Да си открит не значи да си непременно безволев човек,беззащитен и примирен.Аз също с майка ми имах много конфликти,колко шамара съм получила и не само физически,аз си знам.Това обаче не ме пречупи и не ми уби желанието да обичам себе си.Казваш го твърде уверено,че не си достигнала този и този етап-а искаш ли да промениш нещо в себе и в живота си?Защото дано не те разбирам неправилно,оставам с убеждението,че макар да разбираш всичко,предпочиташ това пред промяната.Казвам го само в случай,че е така.Ако ли не,извини ме.Но и в подписа ти стоят две утвърждения,които говорят най-малкото за духовна сила,която имаш,щом си се спряла точно на тях.Няма невъзможни неща и наистина вярвам,че всичко зависи от твоето желание за промяна.
Среща с колега или роднина-които ти носят негативни емоции е по-добре да прекратиш контактите и да смениш и работата и кръгът от хора около себе си.Дори аз бях стигнала до там да преоткрия максимата,че роднините ни нанасят най-болезнините удари,понеже добре познават слабите ни места.А какво по-слабо място от привързаността и любовта?Особено към родител,към майка?Е,аз съм може би изключение от правилото,но отдавна приключих с хора и роднини,които са ме наранявали някога.Намерих сили да пожелая промяната и да започна нов живот без болка.Човек е роден да дарява и да получава любов,и според мен не може човек да обича другите хора,ако не обича себе си.На това и се дължи хармонията в отношенията,а страхът е най-големия враг на любовта.
А за приказките-моя син понеже не искаше да ходи на детска ,а не искаше да му чета приказки ,понеже не съм учителка/явно за него това бе основателна причина
/ започнах да му измислям аз приказки и така порасна в един по-хармоничен свят.Някой ден ще ги издам и в книга,надявам се скоро 
raliko, нещо се разминаваме в разчитането си на постовете 
За мен не означава, че като си открит - си безволев и слаб човек, беззащитен и примирен! Напротив! Слабият човек не е открит, слабият човек не казва това, което мисли, а го подтиска в себе си. Това подтискане при слабия човек е под действието на някакъв страх (в различните ситуации и хора е различен страха, но все си е страх). Страх да бъде себе си дори! Мен взаимните "шамари" с майка ми също не ме пречупиха. само веднъж получих физически шамар, но мигновената ми реакция беше да го върна и преди да се спра - замахнах, а тя се уплаши милата
Само че тогава, през тях години, за себе си разбрах, че ако напусна "бойното поле" в началото на конфликта - на мен не ми действа добре, защото това лично мен пак ме води до дискомфорт и пак ме кара да се усещам жертва. При теб не е така, значи това е добър вариант за теб. Но не и за мен.
Мисълта ми беше, че това различие - при теб да действа даден метод, а при мен - не, не означава нищо за степента на личностно развитие, съзряване и еволюция. Тоест, това не може да бъде гарант за степен на себеличностно израстване. Различни характери сме. Никоя от нас не е по-осъзната от другата само защото за една ситуация имаме различен подход. Осъзнаването, съзряването - се измерват с други "аршини", по-цялостно, а не само с реакцията ни към една ситуация. Може би осъзнаването е именно да се намери точният за отделната личност подход.
За мен не означава, че като си открит - си безволев и слаб човек, беззащитен и примирен! Напротив! Слабият човек не е открит, слабият човек не казва това, което мисли, а го подтиска в себе си. Това подтискане при слабия човек е под действието на някакъв страх (в различните ситуации и хора е различен страха, но все си е страх). Страх да бъде себе си дори! Мен взаимните "шамари" с майка ми също не ме пречупиха. само веднъж получих физически шамар, но мигновената ми реакция беше да го върна и преди да се спра - замахнах, а тя се уплаши милата
Само че тогава, през тях години, за себе си разбрах, че ако напусна "бойното поле" в началото на конфликта - на мен не ми действа добре, защото това лично мен пак ме води до дискомфорт и пак ме кара да се усещам жертва. При теб не е така, значи това е добър вариант за теб. Но не и за мен.Мисълта ми беше, че това различие - при теб да действа даден метод, а при мен - не, не означава нищо за степента на личностно развитие, съзряване и еволюция. Тоест, това не може да бъде гарант за степен на себеличностно израстване. Различни характери сме. Никоя от нас не е по-осъзната от другата само защото за една ситуация имаме различен подход. Осъзнаването, съзряването - се измерват с други "аршини", по-цялостно, а не само с реакцията ни към една ситуация. Може би осъзнаването е именно да се намери точният за отделната личност подход.
Да, аз не съм достигнала някои етапи, които наблюдавам при други хора; други етапи вече съм преминала, но това също не ме прави нито повече, нито по-малко от останалите. През някои етапи на човешкото поведение изобщо нямам и намерение да преминавам! Търся само тази промяна, която на мен, точно на мен е нужна!
Едно от нещата, през които преминах и не искам да се завръщам - е да мисля според прочетеното в книгите. Има някаква вълна от поглъщане на неща, които са далечни от аз-а ми, но ми трябваше време, за да си го осъзная. Карми, превъплъщения, кармични избори, задължителни прошки, задължително, себенасилствено желание да обичам всички - това е последният етап, през който преминах и от който се отърсих, слава Богу! И когато се отърсих от чуждото влияние на книгите върху мен - тогава се запитах: Коя всъщност съм аз? Доколко познавам себе си? Доколко си давам сметка кое е лично мое и кое ми е втълпено от вън? И докато преди уж вървях към себе си, но според прочетени методики и вярвания, - сега го правя от личното ми усещане за нещата. Малко по малко продължавам напред, но този път по моите си стъпки, не по чужди. Нещата, които си споделяме тук, спомагат ту да се видя отстрани, ту да се видя отвътре.
Аз имам духовна сила, но нямам знанието за всичко! Аз съм сигурна, че всичко е възможно, но не за всичко знам как, по какъв начин става възможно. И търся начините - вътре в себе си
Amber, нали сме от съседни градове, да не се окажем наистина роднини с теб? Примирието и да не дойде, важното е да не спъва обичта и уважението с родителя
Търся само тази промяна, която на мен, точно на мен е нужна! Едно от нещата, през които преминах и не искам да се завръщам - е да мисля според прочетеното в книгите. Има някаква вълна от поглъщане на неща, които са далечни от аз-а ми, но ми трябваше време, за да си го осъзная. Карми, превъплъщения, кармични избори, задължителни прошки, задължително, себенасилствено желание да обичам всички - това е последният етап, през който преминах и от който се отърсих, слава Богу! И когато се отърсих от чуждото влияние на книгите върху мен - тогава се запитах: Коя всъщност съм аз? Доколко познавам себе си? Доколко си давам сметка кое е лично мое и кое ми е втълпено от вън? И докато преди уж вървях към себе си, но според прочетени методики и вярвания, - сега го правя от личното ми усещане за нещата. Малко по малко продължавам напред, но този път по моите си стъпки, не по чужди. Нещата, които си споделяме тук, спомагат ту да се видя отстрани, ту да се видя отвътре.
Аз имам духовна сила, но нямам знанието за всичко! Аз съм сигурна, че всичко е възможно, но не за всичко знам как, по какъв начин става възможно. И търся начините - вътре в себе си
Amber, нали сме от съседни градове, да не се окажем наистина роднини с теб?
Примирието и да не дойде, важното е да не спъва обичта и уважението с родителя