Кой съм аз?

  • 25 454
  • 658
  •   1
Отговори
# 495
  • Русе
  • Мнения: 12 211
да си заровя главата в пясъка, където липсва кислород и хранителни вещества...  Mr. Green

    Много образно и ясно. Емоциите се хранят и ако храната е по разнообразна ще е по пълноценна Simple Smile , ако ги захранваме само със собствената си гледна точка, може да липсва някой ценен елемент.

  Иначе и аз избягвам тълпата и многолюдните места. Усещам че се губя и може би отговорът е агресия

# 496
  • Мнения: 230


Мари, и аз не съм в час с физическия отговор. Дали ми е нужен?  newsm78
....за шамарите се чудих Whistling Whistling Whistling....да ги вкарвам ли в действие по дразнещи субекти или да си замълча гРациозно Mr. Green

# 497
  • Мнения: 957


Мари, и аз не съм в час с физическия отговор. Дали ми е нужен?  newsm78
....за шамарите се чудих Whistling Whistling Whistling....да ги вкарвам ли в действие по дразнещи субекти или да си замълча гРациозно Mr. Green


 Laughing разбрах аз, че за тях става въпрос... ами физически - ако ти дойде отвътре, ако усетиш такава нужда - или удряш, или слизаш в мазата и налагаш нещо друго от което по-малко ще те заболи  Mr. Green

# 498
  • Мнения: 957

  Иначе и аз избягвам тълпата и многолюдните места. Усещам че се губя и може би отговорът е агресия

Агресията може да идва и от негативната енергия на тълпата. На мен също ми действа изпиващо  Sick

# 499
  • Мнения: 957
Днес си мислех... Докато с времето търсим отговора на Кой съм аз, се движим според Какво искам. Взаимно зависими са, но докато се ръководим от "какво искам", подчиняваме ли "кой съм аз" на това, което искаме  newsm78
Наскоро една приятелка ми писа, че желанията се раждат в определени условия. Но когато желанието се сбъдне, може да се окаже, че човек вече не го иска, защото обстоятелствата вече са други (аз допълвам - и човек вече е друг - с новите си желания).

Случвало ми се е... Дълго време желая нещо. Толкова дълго, че почти забравям, че го желая. И когато то се осъществи - не изпитвам вече никаква радост, вече нямам нужда от него. Дори се чудя - за какъв дявол ми е трябвало това преди време.

В този смисъл желанията ни изостават. Заради неосъществеността си те продължават да живеят в нас без да усетим, че вече нямаме нужда от тях. С времето сме ги заменили с нови, според новите обстоятелства. А това неосъзнато изоставане на желанията не ни ли оплита спрямо "какво искам", а оттам - и "кой съм"?

 Heart Eyes

# 500
  • Мнения: 15 619
tonimar, аз имам друго обяснение на твоя въпрос.  Ние винаги си мислим, че това, което пожелаваме, е най-доброто за нас. И е нормално да не ни носи удовлетворение, когато го получим, защото просто не е важно, не ни е необходимо, не сме го искали в истинския смисъл на думата "искам". Залавяме се за някакви химери, като си въобразяваме, че случат ли ни се, ще настане рай. Еми, не е така.  Mr. Green Crazy Точно неудовлетворението ни връща в пътя, водещ към "Кой съм аз и какво искам". Говоря от опит. След като съм искала това и онова, трето, и пето, и десето, и съм чакала дълго време, получавайки ги, постигайки ги, установявам, че всъщност имам нужда и искам твърде малко и незначителни, лесни, естествени на пръв поглед, защото са около мен така или иначе, случки, събития, хора.  Hug

# 501
  • Мнения: 230
добро ви утро!!!! Hug Hug Hug
ХМ,за мен желанията са пориви,които ,наистина, са следствия от обстоятелствата или общността.Но осъществяването на мечтите,съвкупност с мерака и  волята ме изпулват със задоволство...При мен няма,,какво искам'', има ,,искам това'' и обработвам съдбата или живота ,и го получавам.Винаги знам,кога и как да получа нещо Mr. Green...няма,, не мога'' има ''мързи ме''... newsm78 но от друга страна не знам какъв ще е края,и това ме предизвиква още по-вече.....явно при мен целите и мечтите се сливат newsm78
но ако проумея и новото си Аз,сигурно и ще спра някъде Tired

ДНЕС малката навършва 1 годинка!!!  party041

# 502
  • Мнения: 957
Леле, посрещаме първи рожден ден днес!  Grinning
Честитооо! (защо никой не си спомня как е духал първата си свещичка от тортата doh, нали първия път винаги е най-интересно!) hbdtu



Интересни виждания за желанията!  Hug

# 503
  • Мнения: 230
Мисля си ,че дори и да не съм в мир с новото си Аз,по важно е,че се чувствам всепогълната от обичта...толкова много хора ме карат да се усмихвам,да разтварям крила и да гледам към хоризинта...но и се ядосвам,че не са около мен,а на километри или други континенти и само някакъв повод ни събира заедно ThinkingИ как текат годините,човек преживява съдбовни водовъртежи,а приятелите или роднините, усещат твоя устрем...бягат с теб да не си сам,дори и да са против порива ти....и всичко идва от обичта!!!От онова чувство,което те оставя в неспокойствие докато не чуеш другите.... newsm78

# 504
  • Мнения: 957
Ох, Мари... Тия дни съм точно в такава гама...  Hug

Преди дни взех решение да скъся километрите, защото... също като теб - това ми е най-скъпото. Тия, които обичам дават тласъка на крилете ми. А годините наистина текат. И на мен ми писна да пропускам най-същественото заради... не толкова съществени неща.  Grinning

Новото ти аз, моето аз - ами те си вървят редом с всичко (нищо не е в покой). Но заедно с обичта пътят на аз-а се скъсява. Защото да си в мир с новото ти аз, означава да го приемеш. А тия, които те обичат помагат за това.

Благодаря на една съфорумка,  Hug която онзиден ми изпрати линк със заглавие "Да бъдеш обикновен". Ставаше въпрос за желанията - че наличието на желания е отричане от тук и сега, от това, което имаме в момента.

Същото е и за аз-а. Липсата на мир с аз-а е отричане, по-скоро не-приемане на неща, които по някакъв начин отричаме в себе си. Откакто започнах да не се противопоставям на отрицателните  страни от характера ми; да ги приемам за нормални, да ги изказвам без никакво притеснение или съжаление - се чувствам доста по-добре (и не само Grinning)

# 505
  • Мнения: 15 619
tonimar, ако не е лично, бих се радвала да видя тоя линк "Да бъдеш обикновен".  Hug

# 506
  • Мнения: 957
Разбира се, рибке!   Hug

http://selenabg.com/index.php/2008-07-29-07-52-50/34-2008-07-27- … -16-17-38-33.html


може да го пообсъдим, ако предизвика размисли  Wink но неделната ми почивка е към края си, ще се включа късно вечерта Аз мисля, че това да нямаш желания не касае абсолютното. Защото дори гладът е желание за храна. Става въпрос за желания, които водят до промяна. Но ако промяната е вътре в мен и желанието за тази промяна ме доближава до аз-а, то това желание съвсем не е за отхвърляне. На това мнение е самият Ошо, чийто цитат е линка.

 Heart Eyes

# 507
  • Мнения: 15 619
Здравейте, мълчаливци!  Hug
tonimar, прочетох текста, но малко разхвърляно ми се видя и не ми пасна напълно, инак в кратце и в едно изречение, аз вече го казах в постинга си по въпроса.  Crazy
Намерих нещо друго по темата....
Сега го зачитам, т.е. в началото съм, но сякаш отвътре ми идват думите.  Crazy
 http://sebepoznanie.com/filosofiq/paradoksi/
Разкошен ден от мен!  Hug

# 508
  • Мнения: 58
За мен е добре да балансирам... Крайностите не ми допадат...
Ето връзки и от мен:
http://sebepoznanie.com/psihologiq/sindrommahalo/
и
http://sebepoznanie.com/psihologiq/kolebanie-reshitelnsot/
 

# 509
  • Русе
  • Мнения: 12 211
  Аз пък непрекъснато се мятам в крайности. В момента съм точно като по учебник - как може да те смачка Егото, и във връзка с текста на Тони, как не може да мирясам да съм обикновен. Това състояние си го въртя периодично. Ставам зла и сипя правосъдие наляво и надясно. Искам сметка от всеки.  Twisted Evil Незнайно откъде обаче се намират добронамерени души, които са склонни да ме изтърпят  newsm78
Но поне се научих да не се колебая. Решенията ги взимам от раз.
  Луна, благодаря за припомнянето. Това с желанията и обвързването го ескериментирам постоянно. Ако от сутринта просто си кажа, хубаво би било да стане така, но най вероятно няма да стане и няма да му се пъна толкова, 90 % от случаите се реализират.

Общи условия

Активация на акаунт