Кой съм аз?

Хееей, Човек, и аз така мисля...    за простичкото и сложното.

Аз мисля, че не бива без рамка - границите, които не бива да се преминават. От 10-те божи заповеди като се започне. Това, че сме част от общество, ни задължава да приемем рамките. И не може, според мен, да се абсолютизират понятията за премахване на рамките и за изява на себе, защото не зная защо, асоциациите ми са свързани със слободия и незачитане личното пространство на останалите около нас. Да аз съм това, което съм, но това, което съм не бива да нарушава нечии граници и лично пространство.

Amber,  


luna,   как няма да ти се размаже другото, като не спрях да бърборя днес!  

Аз не знам дали започнах да приемам спокойно всички отражения.   Днес ми се струва - да; да видим утрешния ден какво меню ще ми предложи.   Поне докато не се уверя - ще я карам за момента.


ЧОВЕК,  за простичкото и сложното -   Затова е хубаво и за простички неща да си  пишем.  Но да те питам аз...   защо не пишеш това, което ти е на душата? Ето това тук е много аз-овско:


   

Сексуалната енергия е силна, но и е най-слабата от енергиите. Най-лесно достъпната за човек. И най-важното - може да бъде използвана за зареждане, особено на сърдечната чакра   Сексуалната енергия може да бъде насочвана, както и останалите енергии, но поради дългото табу над темата секс - малко се знае за нея, още по-малко се говори  

Аз точно днес, сега, се чувствам човек.  

 

Калина,  

Разбира се, че някакви граници и рамки винаги ще има. Но едно е рамки на обществено поведение, друго е самите ние за себе си да си слагаме някакви рамки, които пречат да бъдем себе си.
Ти имаш предвид това, което е нужно да се прави в обществото. Вчера писах, че погледнато от този ъгъл - театър винаги има; всеки си знае репликите и ролята. Нормално е да се поставят ограниченията, за които ти пишеш (за 10-те божи заповеди - всеки решава за себе си). Аз роптая срещу рамките, чието премахване не вреди на някой друг, не нарушава лично пространство,   а само изразяването на аз-а.

На мен ми е трудно да изразявам своето аз без да се съобразявам с хората около себе си. Имам предвид в семейството. Така или иначе правя компромиси, правят за мен компромиси... А навън се опитвам да скрия своето "аз". Поне започвам да се опитвам /не че ми харесва, но си мисля, че е "по-здравословно"/

Има среден вариант - да се изразява аз-а, съобразявайки се с членовете на семейството. Но това зависи от всички членове, не само от теб. За съжаление в доста семейства единият напълно доминира и го прави без по никакъв начин да се съобразява с другия. Често детето възприема ролята на доминантния тип и с годините започва да се отнася също доминантно (не дай Боже и агресивно) към този родител, който е подтискал себе си. А така животът става ад...

Взаимните компромиси и съобразяването един с друг са нужни за едно добро семейство. Може би по този начин аз-ът ни се нагажда да работи за цялото - за семейството. Когато има взаимно разбиране и уважение - аз-ът включва и интересите на останалите. И когато се прави компромис в такива случаи - човек не се чувства ограбен или наранен. Както и когато за него е направен компромис - не се чувства като просяк.

Ако аз-ът се изразява конфликтно на интересите и нуждите на близките - човек е егоцентрик, властен, доминиращ тип. Ще рече - има нужда да поработи върху аз-а си.  Същото важи и за този аз, който винаги отстъпва и се подчинява на чуждите интереси. Такъв аз също има нужда от промяна. Не случайно има толкова разводи. Иска се взаимно доверие, разбиране, търпение и много любов.

За аз-а в обществото... Човек има нужда от доза непукизъм. Това е най-здравословното според мен  Иначе - всеки крие малко или много аз-а си, когато не е сред близки. Най-лесният пример е с шефа. Почти невъзможно е да се попадне на шеф, който понася истината за себе си от подчинените си.  Ето че и тук няма нищо определено. Всичко е според ситуацията и човека, според момента. 

Аз предпочитам да живея без граници, някак си тези граници ме притесняват и поставят правила. Ако си позволим свободата да бъдем, такива  каквито усещаме вътрешно, че желаем, някак си нещата стават много по-лесни. И усещаме повече радост във всичко, което правим. Просто да бъдем себе си.

В този ред на мисли, не е ли творенето на зло опит за бунт /знам че е грубо казано и твърде общо, дано ме разберете.../срещу налагани рамки, които са в конфликт със същността на даден човек!? ииии той се изгубва, противи се, но не намира път обратно, не вижда смисъл ...  
Приемам, че поначало човек не се ражда за да вреди на останалите, значи нещо по пътя се обърква.
Ще ми е интересно да прочета, какво мислите.


Разбрах поста на Калина, но мисля друго. Преди да излезне в обществото, човек трябва да е наясно със себе си за да е полезен и на себе си и на хората. Не приемам, че да следваш Аза си е равнозначно на погазване на другите, на несъобразяване с тях. Даже си мисля, че ако отвътре ти извира топлота, хармония и доволство, ти го предаваш и на останалите, ти естествено разбираш другите гледни точки, интеереси, желания, няма остър конфликт с различното. 

Благодаря Дани, много точно го каза - да бъдем себе си!!!
Всеки ден аз съм си аз! Същевременно всеки момент има някакъв нюанс у мен. Сега например се чувствам като дете и ми се играе. Просто хей така, за разкош!
 

да бъдем себе си-добре,но как ,ако не познаваш изначалото и края си!При цялата дислокация на ситуации и различия около нас ,как да предопределим действията си.Или да възприеме ме другостта си спокойно.

Мария, началото е и края. Раждането е смъртта. Няма ситуации около нас - ние сме във всяка една ситуация. Няма различия около нас - всичко е божие проявление. Действията ни не могат да се предопределят, но можем да ги определим като наше решение. Като предизвикателство, като покана за игра или за урок. Няма как да възприемем другостта си спокойно, докато не се открием в другостта си.
 


 

  и все пак..какво означава да се открием  в другостта,в малкото и голямото?Не казваме ли нещо и за това,което човек не е?Не казваме ли ,че човек няма достъп до вечността?Следователно ние мислим и за онова,което човек не е.И да цитирам Хегел"във всяко нещо на земята и небето има както битие така и нищо"". и ако нещо вече не е,си мисля,че не е това което е било,защото то се е изменило.Но именно аз помнещия човек ,виждам промяната в прехода на нещо в нищо и на нищо в нещо. Когато очакваме някого ,неговото отсъствие е отсъствие само защото ние го очаквамв.Ние тогава създаваме ли отсъствието с нашето очакване или пак го позиционираме като предполагаемо наше решение?

    Изборът - Това сме ние и същността. Ако не можеш да се откриеш в другостта, тогава я промени. Връзката ни е двустранна и равноправна.
Аз отдавна скъсах отношенията си с Хегел, Лайбниц, Ницще и много други  Предпочитам Алиса, по добре се справя от тях.

Дани, и аз предпочитам без граници. Наистина така става по-лесно, което пък не гарантира винаги да е лесно, но поне не подтискаш себе си. Имам един "проблем"   Ако с нещо не съм съгласна или не ми харесва - винаги си ми личи, дори да не кажа дума. Преди се ядосвах на това себеиздаване. Сега предпочитам поне то да развява червен флаг в малкото случаи, когато мълча.
До колко бариерата за неизразяването на аз-а ни зависи от нас и до колко от  близките ни?



luna, творенето на зло според мен не е "опит" за бунт, а чист бунт! Често младежите решават да бъдат открито зли точно, за да изразят бунта си.Не знаят как по друг начин да изразят бунтарството, което се надига в тях. Или един престъпник, сериен убиец, изнасилвач - в миналото им има нещо, което е провокирало промяна в тях, накарало ги е да поискат да бъдат зли; зли срещу целия свят, срещу всяка жена, срещу животните (с тях е по-безопасно садистичното отношение).

Понякога човек успява да излезе от този си бунт (хрумва ми за пример Анджелина Джоли), в други случаи усещането да си зъл и да властваш над болката на друг, опиянява и индивида няма желание да излезе от това опиянение, от проявата на сила...  Може би в тези случаи също се поставят рамки - те самите решават да не бъдат добри и снизходителни.

А къде да сложим злото, породено от интереси?

Сещам се за филма "Аз съм легенда". Не намерих този откъс в биографията на Боб Марли, но във филма се казва, че два дни след атентата срещу него, са го разубеждавали да не проведе концерта си. А той отговорил: Злото не чака, защо доброто трябва да чака?

Злото, породено от интереси !? Не знам, на първа мисъл го слагам най-ниско. В смисъл, че за другото имам обяснение някакво, а за това - единствено незачитане, мачкане ...