Кой съм аз?

Майка ми нарича всички хора "идиоти", това си ми е багаж, който си нося от малък....
Аз лично предпочитам обръщенията "Братя", "Сестри" или "Възлюбени в Бога"
 

  Много подредено, както ми харесва.

Дори и тук като чета цитатите ви от различни книги се чувствам обременена.
Май избягвам да хващам подобни четива, а ако някое такова ми попадне случайно, почти нищо вътре не приемам за свое съждение или прозрение.  Не е от мързел или от нелюбов към книгите, а някаквъ вътрешно предубеждение. Не понасям да ми наливат акъл и да ми сочат пътеки нравоучително.   Ама как звучи само. Поне засега е така, затова и не се включвам в коментарите на прочетеното от вас.  
Добро, зло - за мен не са два полюса, а едно голямо според зависи.   Разчитайки на тази неопределеност аз върша туй, което ми душата подскаже. Все за някого ще да е добро.  


Опс, пропуснахда се класирам. 

1. Човек, майка, човек, съпруга, човек  - няма първо, второ, трето.

Ох, права си Луна. Няма първо, второ и т.н. исках да питам доколко е важен твоя пол в самоопределянето ти като личност.

Тони, за мен религиозен човек е който сляпо следва някакви догми, без да се вслушва във вътрешния си глас. Пример: през средновековието е имало кръстоносни походи, горяли са хора на клада защото са им лепвали етикета "вещица" и всичко това от религиозна гледна точка е било оправдано, но че в същата религия пише "НЕ убивай!" Това за мен е религиозен...
А вярващ човек може да следва някаква религия, но когато трябва да реши дали догмата е над човек или дали да избере живота пред религията, винаги е за живота.
А човек все от някъде трябва да започне... Опитността на човек е вследствие, т.е. ако нямаш основата да осъзнаеш какво ти се случва се губи голяма част от смисъла на самото изживяване. Като доказателство ще дам, че децата са много по-сетивни от възрастните, но когато пораснат и навлезнат в нравите и ежедневието на възрастните доста от нещата, които са изживяли като деца (онази опитност) е само блед спомен или изобщо липсва спомен. Но когато имаш теорията и дойде и практиката, вече знаеш защо точно това ти се е случило и как да го предизвикаш... А теорията са религиите, книгите за духовно израстване...
Защо си препоръчваме тази или онази книга, ами точно заради осъзнаването. Така че религиозните "свещените книги" аз си ги възприемам като учебник.

Често зад думите:  Но в този случай ВЕЧЕ бих помогнала при животоспасяваща ситуация, иначе не бих помогнала, защото съм си патила   И знам, че когато човек казва "Остави ме!" никой не може да му помогне в конкретната ситуация, а трябва първо да му се помогне да преглътне и преживее недоверието към хората. А щом ми няма доверие как мога да му помогна.
Ако човек виси над пропаст и се е хванал за някакъв корен, ти му подадеш ръка и му кажеш "Довери ми се, ще ти помогна!" Дали ще се пусне от корена, ако не ти вярва? Ти как мислиш?
Може пък това и да е урокът на човек, ако не се научиш как да искаш помощ няма и да получиш адекватна.
Бях от хората, които си мислят, че може да се справят сами с всяка ситуация. Знаеш ли колко пъти Вселената ми пращаше адекватна помощ в най-подходящия момент, но аз съм я отхвърляла, докато не осъзнах някои основни неща?

Айде, че много дълго стана... Всеки има право на мнение, аз съм си го изградила от личен опит   , не от клишета...    

Чудесно е, че знаеш откъде идва отношението ти към тази дума. Аз избягвам обидни епитети (според моята представа "обидни"), но когато любимият ми с любов ми каже "идиотка", винаги се усмихвам. От една страна - защото е прав, в дадената ситуация, когато ми го казва, аз наистина съм идиот, от друга страна - защото ми го казва с любов.  
Думите са само думи. Не трябва много да им слугуваме.


luna,   това исках да кажа в дългия си пост, а ти го направи в две изречения! Всичко зависи "според обстоятелствата" или от "тук и сега". Или - както душата подскаже.  Ама ми трябваше време да го разбера. Време, през което и аз попаднах в клопката на всичко прочетено, което в момент усетих, че ме задръства и ограничава.

Олелеее, аз съм забравила да се определя като жена.   Жена съм, да, ама като се замисля, се самоопределям като човек. Женското у мен придобива значение само по отношение на съпруг и деца.
А има ли значение пола при такова самоопределяне!?   За нас самите, де.  

Много точно е казано и сбрано в едно Всичко е Бог, проявено във всичко живо и неживо и тогава знаем, че Всичко е Едно, че Бог не може да нарани Бог. И около нас са много огледала, които ни дават възможност, за да се самоопределим и да видим себе си много по-добре. А , Кой съм аз?- питаме и се търсим в Цялото , осъзнавайки,че сме това Цяло.

Passi,  съгласна съм с теб за теорията и практиката. Друго ме притеснява - че прекалено много се опираме на теорията, прекалено много поглъщаме и се доверяваме на прочетената теория като пропускаме личната практика, чуждата написана някъде практика приемаме като доказателство, като даденост.

За себе си стигнах до заключението, че цялата прочетена литература е била доста загубено време. Нужни са 2-3 книги, пет книги - колкото да те насочат към посоката на търсене - към себе си. Колкото да ти подскажат, че всичко е единство, че божественото винаги е в нас и никога не ни обръща гръб, че не трябва да се страхуваш като щраус, а да живееш - такива малки неща да ти бъдат подсказани по повод полагането на основата.

Какво се получава обаче? След полагането на основата не пристъпваме към действие, а продължаваме да изграждаме подпорни на теоретичната основа. Забравяме да бъдем себе си. Дори по-лошо - много хора започнаха да се стремят към някакъв идеализъм на извисяването, към перфекционизъм; започнаха да го изискват от себе си (по-често неосъзнато). Започнаха да изискват от себе си да не се поддават на егото - защото така пише в книгите. Започнаха да изискват от себе си да открият задължително някакъв урок. Започнаха да изискват от себе си и това, и онова - в стремежа си да бъдат съвършени и извисени, осъзнати и каквото са решили да бъдат. А най-добре го написа luna - да бъде това, което душа иска. Без поставяне на определени пътеки, пътни знаци и маркировка. Всичко това ограничава.

  А какъв "урок" ще получи, ако се отрепе, защото ти изчакваш да се научи адекватно да си иска помощ и не подаваш ръка? в кръга на шегата разбира се, но все пак си струва замисляне 


Това, което се опитвам да кажа с много думи е, че няма уроци. Има ситуации. Има различие при хората. Не трябва да си поставяме ограничения за еднакво действие в различни ситуации и при различни хора. А мислейки за "урок" - правим точно това - слагаме под един калъп всичко. Обличаме в еднаква дреха всичко.  Решаваме, че "урокът ни" е еди-какъв си и при всяка сходна ситуация не действаме според интуиция, желание и "каквото душа иска", а действаме според научен урок и клишета.  Ето тук е идиотското. Сами си отнемаме свободата, сами си отнемаме и свободата, и себе си, защото по стъпките на научен урок и клише - отнемаме думата на душата ни. 

По този повод, ЧОВЕК, не е добре да се определяме какви сме. Защото заявявайки пред себе си




сам се вкарваш в рамка. Започваш да мислиш, че си това и не можеш да бъдеш друго. Чрез самоопределянето се получава самоограничение   Например, една жена в собственото си самоопределяне беше включила "Аз не мога да наранявам хората". И за да не ги наранява, започна да губи себе си, започна да лъже - за да не нарани; да се крие - за да не нарани. Докато не реши да бъде себе си и да излезе от поставената си рамка  

Дани, много приятно написано!    Остава да видим себе си по-добре и да осъзнаем, че сме това Цяло с всичкото му различие. Няма перфектност, няма само + и само -, няма само един цвят. Важното е да сме тук и сега и да знаем какво точно сме ние в тук и сега.

извинявам се за днешното многословие, надух ли ви главите до досадност? 

  Тони,Дани, благодаря.  Не виждам какво мога да добавя. Така усещам и аз   

Напротив  tonimar! Приятно ми е да те чета.  
Рамкирането е ограничаване до известна степен, в смисъл че е полезно докато дава насоки за теб самия, верни и покриващи се с твоята същност, но има опасност да се превърнат в един момент в ограничения, да.
 Другото ми се размаза, явно няма да е днес споделено.....

Да!    А откак започнах да приемам спокойно всички отражения, изпитвам и някакво осъзнато и пълно спокойствие, което повече ми харесва от еуфорията и ентусиазма,предизвикани от отбраните кадри.  

Благодаря!   
Имам урок по изразяване...

 Днес се замислих над следния казус. Дали в търсене на многоликото единично и на общото индивидуално не пропускам нещо очевадно? С други думи в търсене на божественото не забравям ли простичкото? Всичко в мен и около мен е колкото сложно, толкова и просто... От толкова енергия ми се струваше, че ще литна... И така се замислих за храната си. Казват, че човек е това което яде... Все още се стремя да стана вегетарианец. Изкушавам се от вкусни чорбички, макар и да не ям месото в тях... Така че реших, че не е удачно да си признавам несполуките по пътя на вегетарианството във форума и реших да акцентирам на друго "земно" нещо - пола. Освен,  че сексуалната енергия е силна, за мен е и несложна. Тоест простичко и ясно за разбиране - аз съм мъж. И така в този аспект аз исках да се изразя и да се определя като МЪЖ. В това ми качество няма нещо, което да не ми харесва и реших да го споделя и да попитам всички - не забравяме ли простичките неща, като настървено се хвърляме само на сложните?

И ето дойде конкретния пример. Аз съм само мъж и вобще не се чувствам като жена. 
Точно тук и точно сега аз се чувствам мъж