В момента си мисля... Чувството за загуба идва от егото. Това, което някой ти е дал - остава завинаги в теб, но знанието, че няма да видиш вече този човек кара егото ти да се чувстваш ограбен от нечие присъствие. През живота имаме приятели, с които ни е било много приятно и полезно. Те са станали част от нас по някакъв начин. Става така, че животът ни разделя, прекъсваме контактите си с тях, но те завинаги остават част от нас като спомен, усещане, това, което са ни дали. Боли от такава раздяла, но не толкова. Става по-неусетна, защото знаем, че ако днес решим - ще завъртим един телефон, ще си спретнем една среща... Обикновено никога не го правим, но самото знание, че можем да променим тази липса, ни е достатъчно и успокоително. ...Когато знаем обаче, че нищо не зависи от нас, е силно болезнено и се чувстваме ограбени, ограбени заради липсата на избор.