Кой съм аз?

 Очевидното  . Що ли ги имаме тези очи.

A m b e r , то наистина звучи смешно, но виждайки, как ползваме едни и същи думи, влагайки различен смисъл, направо ми се изпариха всякакви определения за трезв разум и преценка от главата.  И се запитах.

   Замислих се... може би е свързан с реалността. Един вид да си стъпил на земята, вместо да витаеш из облаците. Но всичко "трезво" е подложено на съмнение, както и истината - за един - едно, за друг - друго 

Amber, преди години в такива ситуации си го изкарвах върху възглавница - нито мен ме боли, нито нея, а негативната енергия си излизаше навън   


luna, твоят отговор си беше достатъчно добре написан!    Ще отговоря на въпроса ти в друг вариант (за втория вече ти отговориха):


Едната от разликите е в нуждата. Колкото повече имаш нужда от отговора - толкова по-трескаво търсиш.  Другата е в желанието да промениш нещо в живота си чрез отговора (колкото по-голямо е желанието - толкова по-активирано действието).


ЧОВЕК, Passi, Narf123   

  Ох, разсмяхте ме за деня! И двете сте прави, аз повече наклоних към "изпарението" на luna  

Хайде, бягам да правя пици, ще видя довечера докъде сме с различния смисъл на думите и различните тълкувания!    

Да де
но не мислиш ли че всико е някакъв фентъзи сюжет
сега ми просветна нещо, представяш ли си дори и да е един театър цялата работа какво щеше да бъде без тоя театър, хаосссс

Щеше да бъде хаос, ако нямаше смисъл. А смисъл има и всички ние сме се събрали да го търсим точно него, ми се струва.

По въпроса за разликата... Един от всичките автори, през които минахме с майка ми, търсейки отговори и отговори, след като тати почина, каза нещо от сорта: (ставаше въпрос за сънищата, които сънуваме и желанието ни да ги разтълкуваме) Та той казва, че изяснение няма да дойде ако не спираш да мислиш за тоя сън. Ще дойде едва, когато спреш да го умуваш и започнеш да си живееш живота. Отговорът, тълкуванието щяло да дойде само.
Точно поради тая причина вече година и половина и повече аз не спирам да търся нещо, което дори аз не знам какво е. Но знам, че ще го открия. И точно такива четива като тази тема ми помагат много във вземането на вътрешните ми решения. Както това, което мисля да взема сега: да спра да търся (толкова усърдно, защото да спра да търся изцяло едва ли ще успея ), пък... да видим какво ще дойде при мен! Докато майка ми скоро няма да се откаже Но.. всеки изминава своята пътека сам.

Аз съм частица от вселената и аз съм вселената. И аз съм частица от себе си и от теб, който четеш това и от други, които никога няма да го прочетат. Аз съм навсякъде и аз съм всичко, защото всичко е у мен.
Обичам ви!

ЧОВЕК ,   

    Narf, хаоса е етап. И то май винаги се минава през този етап. Че и се връщаме пак там.
Хаоса, не е нещо безмислено, а нещо, в което не виждаме смисъл.

  Narf, не мисля, че е фентъзи сюжет, защото съм била и от тия, които се вайкат песимистично до безкрай, потънали в черна не дупка, а кладенец, и от тия, които насочват вниманието си към приятните неща, които носят наслада, веселие, щастие... Ако искаш - опитай! Така няма да вярваш на сляпо, както се казва, или да си изпълнена с неверие само защото някой друг го казва.  В началото може да се получи трудно, но...

Ох, за театъра и хаоса - не знам какво да кажа. Може би, ако искаш да видиш нещата като театър и хаос - наистина са такива. Самият човешки живот е театрална постановка със своите три действия (така сме определили хората живота си - на три възрасти, та оттам - три действия  ). Театър са човешките взаимоотношения, отношенията родител-дете и т.н.
За себе си аз мисля, че излязох от личния си театър, но не и изцяло - например ходенето на работа е част от театралната постановка - нещо, което е встрани от личния ми избор, нещо, при което се спазва определен ред, сценична обстановка, заучени неща... Влизайки в учреждение - спазвам етикет на поведение - поздравявам, представям се и т.н. - пак си е театър, със заучени реплики и роли 

За хаоса... Най-важно е хаоса да не е вътре в теб! А когато се случи да е в теб, както пише Amber, - то да е за възможно по-кратко време. 


September,  аз доскоро очаквах отговорите да дойдат сами.... Дотолкова се бях оставила на очакването, че спрях и да си задавам въпроси!  Сега съм в друг етап - да търся, да се питам, - докато си отговоря. Може би зависи за какъв точно въпрос и отговор се касае; може би зависи от човека. Но след като си опитала единия вариант, опитай и другия 

Например, ако аз съм в лошо настроение без на пръв поглед да знам защо - ако не потърся и намеря отговора - може да стигна до апатия, депресия, черна дупка или каквото и да е...  Ако обаче се запитам и си отговоря - ще изляза от това настроение и психическо състояние. Но пък има други въпроси, на които не може да се отговори на момента, колкото и да се питаме - дали има живот след смъртта евентуално е един от твоите въпроси без отговор (след година ще приключат тригодишни научни изследвания по този въпрос); защо мозъкът работи само с пет процента от капацитета си; кои са неподозираните все още човешки способности и т.н.




 


Ох, ЧОВЕК! Ако си и част от този, който открито те обижда и злепоставя в опита си да те унищожи психически - тогава ще си постигнал може би всичко! хрумва ми по повод вчерашния пост на Passi - че хората обичат да чуват лъжата   


Дани,   

Ето заради това подхванах темата, че може би е по-добре понякога да оставиш нещата на самотек. И някои (не всички) отговори може би ще дойдат сами при теб.


Нямам търпение да излезнат тези резултати (за живота след смъртта), макар че отново съм скептично настроена, че ще се докаже каквото и да било. На мен лично не ми трябват доказателства по този въпрос. Откак се помня, вярвам, че ги има някъде там. Имам си лични доказателства. Не такива, материални като: да ми се е явил някой или да е изтропал предмет вкъщи , а просто чисто вътрешно-душевни доказателства, които само аз си долавям. Затова не съм притеснена, а напротив - по-скоро вътрешно убедена, че някога някъде пак ще бъдем заедно.
Но не искам да подкарвам темата натам.
Ето тези скрити човешки способности са много интересни. Ако се замислим, си имаме и доказателства за тях: разни медиуми, ясновидци (далеч съм от мисълта, че всички са "надарени", но си има и доказани, няма спор),;сънищата, които ни спохождат нощем (за пореден път отварям скоба - засега човечеството мисли, че сънищата са само плод на мозъка, на въображението. Но това са само предположения - та ние дори не сме разгадали и малка част от нашия мозък!) - може би тези сънища са малка част от това, на което сме способни всъщност (не искам да влизам в подробности, защото ще започна да звуча като писател-фантаст за някои); т.нар. шесто чувство, което е адски развито у някои (изключвам себе си за съжаление) и много, много други неща - много интересна тема за мен е това!

Пожелавам ви по-слънчев ден днес, макар че както се очертава... едва ли. Но нека прогнозата е само астрономична.
 

.....КОГАТО НЕ ГИ ПРИЕМАШ.........

Близо до Токио живеел един велик самурай, който бил вече възрастен и се бил оттеглил, за да обучава младежите в дзен-будизъм. Въпреки възрастта му се носела легендата, че може да разбие всеки съперник. Един ден, един войн, известен с тоталната си липса на скрупули, дошъл при него. Войнът бил прочут с това, че използвал техниката на провокацията: изчаквал противника му да направи първата крачка, възползвал се от направените грешки и контраатакувал внезапно. Младият и нетърпелив войн никога не бил губил битка. Знаейки репутацията на самурая, бил дошъл, за да го разгроми и да се прослави. Всички ученици протестирали срещу идеята, но старецът приел предизвикателството.
Всички излезли на площада и младежът започнал да обижда стария учител. Хвърлил няколко камъка по него, заплюл го в лицето, изкрещял всички възможни обиди, обиждал дори предците му... С часове правил всичко възможно, за да го провокира, но старецът останал невъзмутим. Привечер изтощеният и унижен войн се принудил да се оттегли.
Угнетени от факта, че учителят им трябвало да изтърпи толкова обиди, учениците му го попитали:
"Как можахте да понесете това? Защо не влязохте в двубой, пък макар и да бяхте загубили битката, вместо да ни показвате тази страхливост?"
"Ако някой дойде при теб с подарък и ти не го приемеш, чий е подаръкът?"
"На този, който го е донесъл." - отговорил един от учениците.
"Ами, същото важи и за завистта, гнева и обидите" - казал учителя. - "Когато не ги приемеш, продължават да принадлежат на този, който ги носи със себе си."

      Подкрепям, поне нищо не губиш.  А и няма нищо лошо във фентъзи сюжетите. 

  September , то смъртта си е сериозно предизвикателство. Колкото неизбежно, толкова загадъчно. За Фламел -(предполага се, че е открил тайната на философския камък и на безсмъртието ), съм чела, че се е отнасял с много внимание към смъртта и гробниците.
Все с каня да прочета Книга за живота и смъртта( на Ринпоче май беше ). Ако някой има линк.

   

September, чудех се дали въобще да пиша по въпроса вчера, днес съм на друго мнение.
 Смъртта я приемам като естествен завършек. Има хора в живота ми, влизат, излизат. Всеки изиграва неговата си роля, кой с по-централна и с много реч и по-силно влияние върху мен, кой с по-дребна, с по една, две реплики само. Абсолютно всеки ми е дал нещо. Изпълнил е предназначението си и си  е отишъл, дали само от моя живот или от живота като цяло, няма значение. Това рано или късно се случва. За три години присъствах на три погребения на скъпи за мен човеци, обичани от мен, много. Дадох си сметка, че единственото, което би могло да ме измъчва в тази ситуация е, дали аз съм дала най-доброто от себе си за тях. И сега ги обичам. Не се питам, защо са си отишли. Отидоха си, знам, че един ден и аз ще ги последвам и няма да съм сама там.Всеки има пътека, която да извърви. Те извървяха своята, а аз трябва да продължа по моята за да се срещнем един ден.

Amber,

http://www.scribd.com/doc/4073394/-


ЧОВЕК, много е хубава притчата за подаръка! Аз лично на теория знам много неща, но когато ми се случат в действителност - кое от теоретичното успявам да превърна в практика е друг въпрос