Страхът е само спирачка, не го виждам по друг начин аз, кара те да си затваряш очите за истината, такава каквато я усещаш с душата си. Не че съм се освободила от всичките си страхове, но и малкото, които съм изхвърлила от себе си, автоматично са отворили очите ми за простотата и единственият път - същината на живота ... и хилядите грешни посоки, които спирачките пораждат. Освобождавайки се от тях набирам неподозирани сили.
П.П. Аниш, сега прочетох постинга ти. Преживяла съм го вече.... това с решенията. Не деля решенията си на верни и грешни. Важното е, аз да го взема, аз да стигна до него.Към това се стремя. Никой не е щастлив ако е поставен в ситуация да налага решение или да го взема под чужд натиск, желание и т.н. Нито налагащият получава, нито другият. Дано повече хора го осъзнаят.
П.П. Аниш, сега прочетох постинга ти. Преживяла съм го вече.... това с решенията. Не деля решенията си на верни и грешни. Важното е, аз да го взема, аз да стигна до него.Към това се стремя. Никой не е щастлив ако е поставен в ситуация да налага решение или да го взема под чужд натиск, желание и т.н. Нито налагащият получава, нито другият. Дано повече хора го осъзнаят.
Сега страховете ми са съвсем други, но пак ги има някъде вътре - спящи, дебнещи 
Каква е разликата между един човек, търсещ упорито отговор на даден въпрос и човек, който има въпрос, но не търси отговора трескаво!? 
: Първият се главоблъска и не намира отговор или намира, но такъв, който не го удовлетворява напълно, а вторият – при него отговорът идва толкова естествено и лесно, изниква от небитието все едно. Вълнува те нещо, хоп срещаш човек, който ти дава отговора, без да си го питал дори…. Но не си натоварен с разпилени мисли и го хващаш на мига отговора, усещаш го, знаеш го, припознаваш го за своя отговор на мига. Отговорът може и да ти изкристализира ей така от нищото, докато блееш нейде... Говоря от собствен опит. Когато не се разпилявам да търся отговори във вси посоки, а се оставя на тишината в главата /образно казано/, той идва съвсем лесно, и неоспорим. 
