Кой съм аз?

Като ви четох за смъртта... Вчера гледах един стар филм с Упи Голбърг - "Клара". Имаше доста истини в него. Една от тях е, че всичко в живота подлежи на промяна. Е, ние нито можем да предизвикаме вечност, нито да направим така, че от нас да зависи промяната. Това, което според мен можем да направим е... да работим върху нашето приемане на промяната. За мен лично е много трудно да приема някои неща; раздялата с любим човек най-вече. Това приемане дори вярата или невярата в живот след смъртта не може да направи по-лесно. Всичко, което знам за вселенената няма да ми е от помощ в такъв момент.

В момента си мисля... Чувството за загуба идва от егото. Това, което някой ти е дал - остава завинаги в теб, но знанието, че няма да видиш вече този човек кара егото ти да се чувстваш ограбен от нечие присъствие. През живота имаме приятели, с които ни е било много приятно и полезно. Те са станали част от нас по някакъв начин. Става така, че животът ни разделя, прекъсваме контактите си с тях, но те завинаги остават част от нас като спомен, усещане, това, което са ни дали. Боли от такава раздяла, но не толкова. Става по-неусетна, защото знаем, че ако днес решим - ще завъртим един телефон, ще си спретнем една среща... Обикновено никога не го правим, но самото знание, че можем да променим тази липса, ни е достатъчно и успокоително. ...Когато знаем обаче, че нищо не зависи от нас, е силно болезнено и се чувстваме ограбени, ограбени заради липсата на избор.

  до сега, винаги хората, които съм губила са си отивали в момент, когато не съм била вече толкова обвързана с тях. Не мога и да помисля, за загуба на близък, с когото съм обвързана.  Целият ми свят ще бъде разтърсен от основите до върха, колкото и да философствам. Искам си ги е не си ги давам.  Винаги имам един въображаем меч до мен. Когато нещо  застрашава близък, усещам сякаш оръжието е в ръката ми. 
  Сетих се за един филм и аз. Май беше с Ален Делон. той преследваше смъртта, която отне детето му, и успя въпреки целия рационализъм, който го зобикаляше да го достигне и да го върне.

Точно - колкото да философстваме и си повтаряме прочетени неща, - когато се случи и теорията стане реалност - не е лесно.
Бях чела точно за загубата на близък човек нещо, но сега нямам време да търся. Беше от сорта как да не страдаме от загубата на близък. Но когато това се случи, дали ще помогне някакъв съвет или възглед?

Днес обаче тук е много слънчево и топло, птичките пеят щастливо и аз имам приятен енергиен заряд и настроение! Ако успея малко да ви потопя в тази обстановка, ако и вие си я дообогатите с желание и настройка, както пише September - прогнозата в България ще е само астрономична. 

"Бродът" май. Защото и той, като героят в "Маверик", вярваше, че го има и за него го имаше.

   Точно този, беше филмът.  Гледала съм го преди много години, но се запечата в ума ми. И Маверик ми е любим филм.
 Когато рационалното не помага, може да изберем ирационалното.

ОШО

Не го наричай неустановеност — наречи го чудо.
Не го наричай несигурност — наречи го свобода.
Не съм дошъл да ви давам някаква догма. Догмата кара човека да се установи. Не съм дошъл да ви давам обещания за бъдещето - всяко обещание за бъдещето прави човека сигурен. Аз съм тук просто да ви направя будни и осъзнати - тоест да бъдете тук и сега, с цялата несигурност, с цялата неустановеност, с цялата опасност, която представлява животът.
Знам, че идвате тук да търсите някаква установеност, някакво верую, някакъв „изъм", нещо, на което да принадлежите, на което да се осланяте. Идвате тук поради своя страх. Търсите някакъв прекрасен затвор - за да можете да живеете без никакво осъзнаване.Бих искал да ви направя по-неустановени, по-несигурни - защото животът е такъв, Бог е такъв.
Когато има повече несигурност и по-голяма опасност, единственият начин да се отговори на това е чрез осъзнаване.Има две възможности. Или ще си затвориш очите и ще станеш догматик, ще станеш християнин, хиндуист или мюсюлманин... ще станеш като щраус. Това няма да промени живота ти, а просто ще ти затвори очите. Просто ще те направи глупав, неинтелигентен. В своята неинтелигентност ще се чувстваш сигурен - всички идиоти се чувстват сигурни. Всъщност само идиотите се чувстват сигурни.
Истински живият човек винаги ще се чувства несигурен. Може ли изобщо да има сигурност? А слабите, само слабите хора живеят с главата си - уплашени, те се обграждат със сигурността на логиката. Уплашени, те затварят всички прозорци и врати - с богословие, с концепции, с думи, с теории - и се скриват вътре зад тези затворени врати и прозорци.
Пътят на сърцето е път на смелостта. Той означава да живееш в несигурност, да живееш в любов, и да се уповаваш; той означава да навлезеш в непознатото. Той означава да оставиш миналото и да позволиш на бъдещето да бъде. Смелостта означава да се движиш по опасни пътища. Животът е опасен и само страхливците могат да избегнат опасността - но тогава те вече са умрели. Този, който е жив, истински жив, интензивно жив, винаги ще навлиза в непознатото. Там има опасност, но той ще поеме риска.

И една притча УРОКЪТ НА ПЕПЕРУДАТА, която бях забравил и "случайно" днес прочетох пак...
http://www.yoga108.info/inspiration/urok_peperuda_yoga_studio.html

  ЧОВЕК   , ОШО - толкова познато ми звучи 

А притчата, не ми се отвори, явно не и е дошло времето 

Забравих, че някой неща не се отварят. Затова я копирам тук.

УРОКЪТ НА ПЕПЕРУДАТА

Веднъж в един пашкул се появила малка пукнатина и случайно минаващ човек стоял часове и наблюдавал как през тази малка цепнатина се опитвала да излезе пеперуда. Минало доста време, но пеперудата сякаш изоставила своите усилия, а цепнатината оставала все така малка. На човека му се сторило, че пеперудата е направила всичко възможно и че у нея не са останали никакви сили за каквото и да било повече. Тогава човекът решил да помогне на пеперудата: взел малко ножче и разрязал пашкула. Пеперуда излязла веднага. Но нейното телце било слабо и немощно, крилата й били недоразвити и едва се движели. Човекът продължил да наблюдава, мислейки че крилата на пеперудата ще се оправят, ще укрепнат и тя ще може да лети. Но нищо подобно не се случило.
През остатъка от живота си пеперудата се влачила по земята. Тя така и не могла да литне.
И всичко само заради това, че човекът, желаейки да й помогне, не разбрал, че усилието за излизане от пашкула е необходимо на пеперудата, за да може течността от тялото й да премине в крилата, те да се разгърнат и така тя да може да лети.
Животът заставял пеперудата с труд да напусне тази обвивка, за да може да расте и да се развива.
Понякога именно усилието ни е необходимо в живота.
Ако ни беше позволено да живеем, без да срещаме трудности, то бихме били ощетени. Ние не бихме могли да станем толкова силни, колкото сме сега. Никога не бихме могли да полетим.

Аз молих за сила ..., а животът ми даде трудности, за да ме направи силен.

Аз молих за мъдрост..., а животът ми даде проблеми за разрешаване.

Аз молих за богатство..., а животът ми даде ум и силно тяло, за да мога да работя.

Аз молих да мога да летя..., а животът ми даде препятствия, за да мога да ги преодолявам.

Аз молих за любов..., а животът ми даде хора, на които мога да помогна да разрешат проблемите си.

Аз молих за блага..., а животът ми даде възможности.

Не получих нищо от това, за което молих... Но получих всичко, което ми е нужно.

Човек    Само с едно нещо не съм съгласна:
Сигурни се чувстват и истински вярващите (не става дума за религиозните)...

А Притчата за пеперудата: наистина когато помагаме без да сме наясно с обстоятелствата, може повече да навредим. Много поучителна притча, поредното доказателство за "Не прави непоискано добро!"

Честно казано, на мен ОШО не ми допада особенно. Не съм съгласен например с неговата теория за камили и лъвове, не ми харесват и обидите (да нарича хората идиоти). Приемам го като предизвикателство към катарзис (подобен е стилът на Норбеков)....

Все пак ОШО има и много ценни попадения като например следното:


Т.н. свещени книга са просто религиозна порнография

4 ноември 1984 г.

Бхагван, Какво мислиш за отношението на месиите, аватарите, тиртанкарите и паигамбарите към жените?

Направо е отвратително! Хора, които се смятат за божии пратеници и проповядват състрадание и любов, дори не гледат на жената като на човешко същество. Всеки от тях е роден от жена, но въпреки това демонстрират отвратителна липса на уважение към жената. И причината е ясна - страхуват се от жените. От психологическа гледна точка страхът неизменно е свързан с магическата сила на привличане. Страхът и магическото привличане вървят ръка за ръка. Всъщност, страхът е вторичен продукт на привличането.

Всички са подвластни на силата на привличане и това е съвсем естествено. В него няма нищо лошо, то е Човешка черта. Но ако искаш да те смятат за месия, тиртанкара, паигамбара или аватар, трябва да се подчиняваш на условностите, наложени от съответната традиция.

А традициите са измислени от човека. Сега живеем в мъжки свят, който изобщо не зачита жената.

Конфуций, който все още е обект на преклонение в Китай, смята, че жената няма душа, а само тяло. Според него убийството на жена не е престъпление. Така, в продължение на хиляди години, мъжът можел да убие жена си, без това да се смята за престъпно деяние. Все едно да строшиш стол, маса или нещо друго, което е твоя собственост. Ти го притежаваш, то си е твое. Жената също ти принадлежи. Ти си стопанинът, можеш да я убиеш. В Китай не съществувал закон, който да защитава жените от опасността да бъдат убити от съпрузите си. За съпруга не се предвиждало наказание, тъй като на жената се гледало като на вещ, а не като на човешко същество.

Конфуций се смята за един от най-големите мъдреци на света. За каква мъдрост изобщо може да става въпрос? Той е основателят на конфуцианството, но единственото, което е направил, е да обърка напълно човешкото мислене.

Всяка религия се страхува от жената, защото преди всичко се страхува от секса.

Всички религии потискат сексуалното желание, те са против секса като цяло. Следователно, религията по принцип е против жената и тя неизбежно бива заклеймена. Ако върху секса лежи проклятие, ти си длъжен да приемеш, че и жената също е прокълната.

Ако изпитваш уважение към жената, съвсем естествено е да приемаш по същия начин и секса - жената и сексът са неразривно свързани.

Защо всички божии пратеници толкова силно са настроени против секса? Различават се по всичко останало, но са единни в отношението си към секса.

Относно секса всички религии са единодушни. Това като че ли е единственият пункт, по който са стигнали до всеобщо съгласие. Може би тъкмо поради това трябва да приемем, че за религията сексът има огромно значение. Трябва да вникнем задълбочено в този феномен, за да открием защо религията му придава такова огромно значение.

Страхуват се от секса, защото това е най-могъщата енергия в човека, най-властната притегателна си-ла на природата, въпрос на биология. Тази сила е непобедима.

Трябва да я потиснеш и заклеймиш, или да вникнеш в същността й и да я трансформираш в нещо друго. Но втората алтернатива те изправя пред дълъг и труден път и изисква високо ниво на интелект и съзнание, тъй като сексуалното желание в човека е подсъзнателно.

Всяка клетка в нашето тяло е плод на секса и пулсира с неговите вибрации. Съзнанието не може да се равнява по сила с подсъзнателните сили на сексуалната енергия.

Ето защо подсъзнателното всеки миг може да Вземе връх.

Потискането на тази енергия изглежда по-лесно. Преди всичко, потискането не изисква особен интелект, всеки идиот може да го постигне. Всъщност, така постъпват само идиотите. Смаях се, като видях как хиляди монаси от различни религии в Индия потискат своите сексуални инстинкти. Смаях се, защото според мен колкото повече потиска човек сексуалното си желание, толкова повече оглупява - право пропорционално. Потискането на естествения ход на нещата е толкова идиотско, че няма как да не съсипе дадената ни по природа интелигентност.

ВЪПРОС ПО ТЕМАТА

С оглед горното къде или на кое място подред всеки слага своя пол???

 Аз например мисля, че съм
1. Човек
2. Баща (т.е. родител)
3. МЪЖ
4. Мислител
5. Красимир Велков
...................

т.е. факта, че съм мъж заема важна роля в моето самоосъзнаване "КОЙ СЪМ АЗ"

ЧОВЕК, ОШО ми е слабото място      


Passi, а каква е разликата между религиозно вярващите и истински вярващите?   За мен такава няма, ако вярата не е подплатена с опитност. А опитността идва от упованието, както се изразява ОШО (толкова съм го чела, може би затова ми е по-лесно да разбирам казаното от него по друг начин). По друг начин казано: За да имаш опитност, трябва сам/а да достигнеш до всичко. Всяка вяра, каквато и да е - те вклинчва, дава ти фалшиво чувство за сигурност - дали ще вярваш в религия, в гуру или секта, в книга или схващане - все е вяра, която ти е нужна, за да те спаси от вътрешната ти несигурност. А вътрешната несигурност плаши.

За да има опитност човек, трябва да се впусне в живота без да се уповава на патерици (вярата е една от "патериците"). Трябва да е буден и много наблюдателен. Да наблюдава себе си, всичко около себе си и събитията. Да навлезе навътре във всичко наблюдавано. И колкото по навътре навлиза, толкова повече разбира и усеща променливостта - няма бяло, няма черно; има тук и сега. Тук и сега бялото е бяло или поне се вижда бяло. В следващото тук и сега, може да е червено, зелено, лилаво.... Но ние хората се страхуваме от това. Искаме нещо да ни е сигурно, нещата ни да са сигурни, животът ни да е сигурен. Затова си търсим фалшиви неща, които да ни дават чувство за сигурност. Чувството за сигурност за нас е непроменлива величина. Ако подлежи на промяна - за нас вече не е сигурност, вдъхва страх, защото не знаем какво ще е в следващия момент, в следващото тук и сега и това не-знание ни вдъхва страх.

Лошото е, че сами не се усещаме как се самозаблуждаваме. Сами не усещаме как говорим срещу казаното от нас или правим нещо против това, което уж искаме. Това става така, защото не се самонаблюдаваме достатъчно. Склонни сме повече да приемаме, вместо да търсим.

Ето ти един малък пример: (това, което наскоро писах за уроците и някои ми се разсърдиха  ). Четем и възприемаме неща, които са ни нужни, за да изградим в себе си чувството за сигурност. Вече писах, че само чувството за сигурност, не-промяната, ни прави спокойни. И ние си набавяме от различни кладенци вода, за да си добавим тази илюзорна непроменлива сигурност.
Ти се осланяш на клишетата, които си набавихме от различните кладенци (в нашия случай - книги), защото тия клишета те правят сигурна, дават ти илюзията за сигурност. В случая става въпрос за "Не прави непоискано добро". Е, аз пък искам да попитам Кое добро е поискано и кое - не?   Понякога зад думите "Остави ме!" се крие "Помогни ми!".  Често ние хората казваме обратното на това, от което се нуждаем. Било поради силно его, било от желание да не тежим на другия, било от неверие, че никой не може да ни помогне, осъзнато или не - казваме едно, а имаме нужда от друго, точно противоположното на изказаното от нас.  Но приели като закон "Не прави непоискано добро", ние се ограничаваме. Попадаме в рамката на нещо възприето за вечност и неизменност, нещо възприето за сигурност. Приемаме нещата като непроменливи във всяка една ситуация. А нещата са различни - при различните ситуации и различните хора; дори при различните тук и сега при един и същи човек. Ето че вярата ти в "Не прави непоискано добро" те ограничава, прави те, както ОШО се е изразил в цитата от ЧОВЕК - идиот. Възприемайки това клише, ти се лишаваш от наблюдателност, от осмисляне, от истински поглед върху ситуацията или човека.

Надявам се да няма пак сърдити!     Нищо лично към никой! На уроци и клишета доскоро слугувах и аз; сега продължавам да допускам други обримчвания, за някои все още сигурно не знам.   Споделяйки си нещата, достигаме до нещо ново, независимо дали сме съгласни или не с другата гледна точка.

  И аз не я разбирам приказката за непоискното добро. Проектирайки се върху средата, която ме заобикаля, влизам непрекъснато във взаимодействие, така, че когато нещо не ми съответства не мога да продължа и да не се опитам да вдигна ниво, ако усещам, че е ниско и някой е паднал.

 По класацията на Човек - Аз съм Лени, обикновено за останалите неща се сещам само в конкретен аспект , когато тябва да се проявя като такава по стечение на обстоятелствата.

 

ЧОВЕК, това, че не ти харесват обръщенията на ОШО, в случая "идиоти" ми напомня за две неща, за които писахме наскоро: Първото - за приетия подарък - щом приемаш "Идиот" като обида, значи... Второто е от поста на Passi - че на някой като кажеш това, което мислиш наистина - се обижда, а като го излъжеш - се радва...  

Аз съм идиот и не се притеснявам от това!   Със сигурност, ако не бях идиот, нямаше да пиша в нито един форум в момента, а щях да се занимавам със съвсем други неща далеч от компа  
 

Amber, и при мен е така!  Осоооообено, когато се отнася за близък човек!


ЧОВЕК, аз се определям като човек. Полът ми има значителна роля за аз-а, но не по-значителна от човешката ми същност. По този повод, снощи прочетох нещо:


Катрин Бриз-Уайтинг отбелязва: Древните казват, че Бог спи в минерала, събужда се в растението, движи се в животното и мисли в човека