за сурогатните майки

И по този въпрос казах какво мисля. Не смятам да го преживявам отсега какво евентуално би станало след не знам колко години. Не смятам да си тровя живота с такива черни мисли. А и, доколкото зная, и сега се правят изключения. А и има клиники в чужбина за тази работа. Ако изобщо се стигне до такъв развой на събитията, аз като майка мога да се жертвам за детето си, още повече, че въпросното хипотетично внуче ще е в семейството. Но това пак са изключения. Колко на случаите на такова близко родство? Тогава дори няма да става въпрос за пари!

А защо майчинството да започва с раждането? А къде остават тези 9 месеца? JP описа достатъчно много примери, за да стигне човек до извода, че майчинството започва в съзнанието още преди раждането и това се осъзнава точно при такива нещастни обстоятелства като загуба на дете през бременността. Защо да го отричаме? За да не се обидят осиновителите ли? Безсънните нощи са си безсънни нощи, гледането си е гледане, но не мога да зачеркна бременността. Ако тя не означаваше нищо за жените по света, изобщо нямаше да има спороде за майчинство, а щяхме да се възприемаме като едни прости инкубатори.

Защото 9-те месеца са чиста биология, хормони, а често и те липсват. Малко ли са жените, които носят нежелани деца?
Вярно, гледам от моята камбанария, когато, раждайки собственото си и особено много желано след два спонтанни аборта дете, не усетих да ми трепва нищо. Ама нищо!
Пред мен лежеше някакво непознато същество, което изобщо не приличаше на бебетата на познатите ми и снимките в книгите за бременни, нито пък на онова от мечтите ми.. И да ми беше казал някой, че има грешка и детето е подменено, щях да му повярвам. И така една седмица, докато човечето се усмихна за първи път насън. При всичките си неразположения, болки, безсъние, умора и прочие, останах като ударена от гръм и чак тогава осъзнах, че ДА!, точно това е моето дете. И тогава ме сграбчи с всички сили мисълта за огромната отговорност, която нося за това същество и как цялото му бъдеще зависи от мен, най-вече от мен.
Е, аз под това разбирам да си майка. Отговорността.
Биологията е подробност. И изобщо не мисля, че съм по-майка от приятелката ми, която осинови детето си, защото не можа да си го роди. Даже напротив - тя е с пъти по-грижовна и внимателна към детето си, отколкото аз. Предполагам, защото го е копняла повече от мен.

Такаааа....аз оставям емоциите настрана и почвам със сухите факти.

Като начало-страни, в които е РАЗРЕШЕНО:
 Afrique du Sud, Angleterre, Argentine, Australie (en majeure partie), Brésil, Canada, États-Unis (la plupart3 des États depuis la jurisprudence de 1993 faite par l'affaire Johnson v. Calvert4), Grèce, Iran 5, Israël, Roumanie, Russie, l'Ukraine.

(Тоест, ЮАР, Англия, Аржентина, Австралия (в по-голямата си част), Бразилия, Канада, Щатите (по-голямата част след случая Джонсъм срещу Калверт), Гърция, Иран (????), Израел, Румъния, Русия, Украйна.


Страни, в които НЕ Е забранено :

La Belgique, le Danemark, la Hongrie, la Pologne, l'Irlande, l'Inde et les Pays-Bas ne l'interdisent pas (Белгия, Дания, Унгария, Полша, Ирландия, Индия, Холандия. Значи, Белгия и Холандия НЕ ГО забраняват, което, хм, много е двусмислено.

Във Франция текат разгорещени дебати от 2002 някъде.

Ето ви един интересен случай, който вече беше засегнат в някои от по-предишните страници и който едва ли би могъл да се нарече изключение:


En Inde [modifier]

En 2008, la Cour suprême de l'Inde a jugé l'affaire Bébé Manji : un couple japonais était venu dans le Gujarat, à Anand, trouver une mère porteuse, mais avait par la suite divorcé. De ce fait, un problème de filiation a été soulevée, la mère porteuse refusant d'en assumer la charge, de même que la « mère génétique ». La « mère du père génétique » (la « grand-mère paternelle génétique ») est venue en Inde réclamer le droit d'amener avec elle l'enfant au Japon, ce qu'elle a obtenu. En effet, selon le droit japonais, l'enfant, non reconnu par sa (ses) mère(s), devait avoir un passeport indien pour pouvoir entrer sur le territoire japonais; selon le droit indien, le passeport d'un enfant doit être lié à sa mère. Suite à la décision de la Cour, un certificat d'identité fut donné au bébé afin qu'il puisse voyager avec sa « grand-mère paternelle génétique » 11. L'Inde n'avait alors pas de loi concernant la GPA 12,13,14.



Превод:

В Индия, върховният съд на Индия се занимава през 2008-ма с аферата Бебето Манджи: Японска двойка отива в Гужара, Ананд, да намери сурогатна майка, но впоследствие се развежда. От този факт произтича и проблемът с осиновяването  - и генетичната майка и сурогатната такава отказват да осиновят.Майката на "генетичния" баща (тоест, генетичната баба по бащина линия) отива в Индия да настоява за правото си да отведе с нея детето в Япония, и успява. На практика, според японското право, детето, което не е признато от своята (своите) майка/и трябва да притежава индийски паспорт, за да влезе на японска територия; според индийското право, паспортът трябвало да е свързан с неговата майка. Вследствие на решението на Съда, документ за самоличност бива издаден на бебето, за да може то да пътува с генетичната си баба. Тогава в Индия все още не е същестувал закон за СМ.


Оттук:

http://fr.wikipedia.org/wiki/Gestation_pour_autrui

тези данни в подкрепа на коя теза ги споменаваш? 'против"?

Приеми ги като просто данни. Аз обичам данните .

Ето ти още такива (английски, за японската двойка)

http://www.spiegel.de/international/world/0,1518,580209,00.html

На мене лично ми е интересна формулировката "не е забранено".

Да, точно така е. Моята втора много желана бременност започна с близнаци, но едното го изгубих, макар и в ранна бременност. Бях смазана, просто не очаквах, че така ще реагирам, но се чувствах ужасно, кървях  ужасно.....и така, много си го искахме и второто бебе, но....човек не получава винаги това, което иска. За мен майчинството започна в момента, в който усетих, че има някой "там" , а това беше още преди да си направя дори теста за бременност.

На мен ми звучи като "затварям си очите".

Точно така и на мене ми звучи, Сийке. Което....отваря пак много вратички, сещаш ли се?
Но се аинтересувах, понеже Холандия беше цитирана измежду разрешаващите, както и Белгия.

Апропо-един интересен казус.

Какво смятате по отношение на следната ситуация-хомо-двойка, да речем, двама мъже или две жени, които искат да се възползват от сурогатна майка? Как трябва законът да регламентира това - само за крайни ситуации, при които забременяването е невъзможно, но при хетеро двойки, или??

на тях ще им трябва и донор на  яйцеклетки/ сперматозоиди ,
нещо като Рики Мартин , който се сдоби с близнаци или Джако ...

Да де, но трябва ли и те да бъдат включени, според вас. в един бъдещ закон?

Аз съм 'за'. Хомо двойка иска да има дете, намира жена да им го роди ( с материал на някой от двамата) и им го оставя. Това мисля, че в Щатите го има ( Калифорния), и се води сурогатство също.
При лесбийките е лесно - достатъчно е да отидат в спермна банка  ( ах това търговия ли е с тяло!)
Ако у нас се реши такова нещо, предполагам, че ще е само за хетеро-двойки с ясен репродуктивен проблем. Въпреки, че ако аз го правя закона, сигурно ще легализирам и това.

Не съм много съгласна с посочените данни за Канада:
Canada
Commercial surrogacy arrangements were prohibited in 2004 by the Assisted Human Reproduction Act. Altruistic surrogacy remains legal.

Търговската сурогация е забранена през 2004 с Акта за Асистирана човешка репродукция. Алтроистичната сурогация ( заплащат се само разходи по бременността, дрехи и др.) остава легална.

Но за Канада е интересно и др: осиновяването става след като биологичната майка си избира родителите за детето. Но има процедури ( и то от държавни организации), срещу 20000 долара получаваш дете напр от Сомалия.

С кое точно не си съгласна, Титина? Как реално стои положението при вас (а може би има разлика между Кебек и английската част?)

Имах предвид, че в Канада ( цялата) е забранено заплащането за СМ.
чл. 6 от Assisted Human Reproduction Act, казва:

(3) No person shall pay consideration to another person to arrange for the services of a surrogate mother, offer to pay such consideration or advertise the payment of it.

Също така е забранено заплащането на донорска сперма или яйцеклетка. Законът е за цяла Канада ( без значение френска или наглийска част). Като прочетох ( някъде в началото на темата), че в Канада е разрешено, бях много изненадана.