http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=483207.msg14540209#msg14540209
след като се върнах от БГ със сина си, където бях за да помогна на скоро оперираната си майка и прекарах цяла седмица в ходене по лекари и изследвания и за малкият, пристигаме си в полунощ и намирам, че гардероба стои несглобен, пътната врата неоправена и на всичко отгоре няма отопление и топла вода, защото е свършило гориво и неговата сметка с малкото пари в нея е блокирана, заради несериозността му и аз се хващам да топля вода, за да измия малкият. Издивях, побеснях, нямам думи да опиша какво изпитвах в този момент, макар че съм много, много търпелива. Чашата преля, до 5 сутринта стягях тайно багажи, натоварих ги и поспах 2 часа. работата ме чакаше на другия ден. На сутринта след като той ми поиска пари му казах, че съм дотук и има предложение за него. Той се качи в колата и изчезна, даже не чу какво исках да му предложа, но предусещаше. . Започна после да звъни, да ме обижда със смс-и, да ме заплашва, че ще изпочупи всичко в къщи и ще скъса всички дрехи, ще провали хубавата ми работа. Цял ден не бях на себе си. Вечерта взех малкият от гледачка по-рано и отидох на хотел. Казах му, че се разделяме и да се изнесе веднага. Званял беше около 70 пъти, около 30 написани смс-а. Междувременно се обаждал и на родителите ми да му съдействат и те се бяха притеснили много и бяха готови да идват за да ми помогнат. По смс-ите започнаха молби, започнаха извинения, колко ни обича, как всичко ще се оправи, как иначе няма живот за него, нямало смисъл без нас и т.н. и т.н. И какво? Пак направих компромис, написах си моите 15 изисквания по приоритети и му ги дадох, ще гледам какво ще стане. За сега 3 дни вече чисти в къщи, шета, урежда това, онова, но още не виждам как мисли да започне да изкарва пари за семейството, а това много ми тежи.
Дали направих поредната грешка ще разбера, дано да е скоро. Някак си го направих повече за него и от съжаление отколкото за себе си. Защо сме такива често!
след като се върнах от БГ със сина си, където бях за да помогна на скоро оперираната си майка и прекарах цяла седмица в ходене по лекари и изследвания и за малкият, пристигаме си в полунощ и намирам, че гардероба стои несглобен, пътната врата неоправена и на всичко отгоре няма отопление и топла вода, защото е свършило гориво и неговата сметка с малкото пари в нея е блокирана, заради несериозността му и аз се хващам да топля вода, за да измия малкият. Издивях, побеснях, нямам думи да опиша какво изпитвах в този момент, макар че съм много, много търпелива. Чашата преля, до 5 сутринта стягях тайно багажи, натоварих ги и поспах 2 часа. работата ме чакаше на другия ден. На сутринта след като той ми поиска пари му казах, че съм дотук и има предложение за него. Той се качи в колата и изчезна, даже не чу какво исках да му предложа, но предусещаше. . Започна после да звъни, да ме обижда със смс-и, да ме заплашва, че ще изпочупи всичко в къщи и ще скъса всички дрехи, ще провали хубавата ми работа. Цял ден не бях на себе си. Вечерта взех малкият от гледачка по-рано и отидох на хотел. Казах му, че се разделяме и да се изнесе веднага. Званял беше около 70 пъти, около 30 написани смс-а. Междувременно се обаждал и на родителите ми да му съдействат и те се бяха притеснили много и бяха готови да идват за да ми помогнат. По смс-ите започнаха молби, започнаха извинения, колко ни обича, как всичко ще се оправи, как иначе няма живот за него, нямало смисъл без нас и т.н. и т.н. И какво? Пак направих компромис, написах си моите 15 изисквания по приоритети и му ги дадох, ще гледам какво ще стане. За сега 3 дни вече чисти в къщи, шета, урежда това, онова, но още не виждам как мисли да започне да изкарва пари за семейството, а това много ми тежи.
Дали направих поредната грешка ще разбера, дано да е скоро. Някак си го направих повече за него и от съжаление отколкото за себе си. Защо сме такива често!
? Положението ти е пак същото. Имаш си чуден манипулатор в къщи. 
.