Какво Ви дава сили, за да преодолявате трудните моменти в живота?
Как се борите с тъгата и отчаянието?
Как се борите с тъгата и отчаянието?
- Публикувана: 7 апр. 2010, 10:45 ч.
- Последно мнение: 3 май 2010, 02:42 ч.
Какво ви дава сили?
ами да видим.Аз лично когато съммного ядосана готвя и слушам музика.Когато ми е най тежко сядам и си припомням хубави моменти,така се зареждам с нови сили.И имам правило:"Когато няма повече накъде да се влошат нещата,започват да се оправят." 
Зависи за какъв труден момент става въпрос. Ако човек е в депресия за 5 качени килограма или за три пъпки на лицето, е едно; ако е загубил някой близък човек - съвсем друго.
Мисля, че "силите" на всеки един от нас са си вътре в нас. И не става дума някой или нещо да ни ги "даде", а по-скоро да ни помогне да се мобилизираме.
За мен такива "мобилизиращи" фактори са най-близките ми хора - мъжът ми, детето ми, най-близките ми приятели. Една прегръдка или една добра дума. Също така любимата ми музика, любимите ми книги, любимите ми филми...
Понякога трудните моменти не трябва да се преодоляват, а да се изживеят, човек има нужда и да поплаче, и да покрещи (зависи от темпереманта), за да се освободи от конкретната емоция и да продължи напред.
Но всичко това са супер общи приказки, защото както споменах, има огромна разлика между това, какво разбираме под "труден момент".
Мисля, че "силите" на всеки един от нас са си вътре в нас. И не става дума някой или нещо да ни ги "даде", а по-скоро да ни помогне да се мобилизираме.
За мен такива "мобилизиращи" фактори са най-близките ми хора - мъжът ми, детето ми, най-близките ми приятели. Една прегръдка или една добра дума. Също така любимата ми музика, любимите ми книги, любимите ми филми...
Понякога трудните моменти не трябва да се преодоляват, а да се изживеят, човек има нужда и да поплаче, и да покрещи (зависи от темпереманта), за да се освободи от конкретната емоция и да продължи напред.
Но всичко това са супер общи приказки, защото както споменах, има огромна разлика между това, какво разбираме под "труден момент".
Не съм от хората, които чакат нещо или някой да им дава сили. Обикновенно сама се мобилизирам в един момент. Тъй като съм склонна често да изпадам в подобни тъжни състояния, а всъщото време съм напълно наясно, че 99% от нещата са само в главата ми и са плод на самовнушение, единственият лек съм си аз самата.
Ами на мен по принцип много ми върви в живота, отчаяние никога не съм изпитвала, а и кой знае какви трудни моменти не се сещам да съм имала. Но аз съм много усмихната и позитивна, никога не мисля за лоши неща, за болести и др. и съответно не ми се случват.
Позитивно мислене му е майката. Ако преживяваш някакъв труден момент, мисли си че всичко ще се оправи, усмихни се на проблема и в един момент ще ти се стори по-малко страшен
Позитивно мислене му е майката. Ако преживяваш някакъв труден момент, мисли си че всичко ще се оправи, усмихни се на проблема и в един момент ще ти се стори по-малко страшен
Имам хубава работа, имам добри приятели, спортувам, имам свобода, имам близки хора, които ме обичат и които аз обичам, имам една прекрасна племенница.........но понякога ме обзема едно гадно чувство, което ме задушава. Не обичам да споделям много с приятели. Старя се да не се вкопчвам в миналото, да мисля за момента, за днес и утре. Незнам какво ме чака за в бъдеще, старая се да не мисля за него, защото каквото най-малко съм очаквала, че би могло да ми се случи, се оказва че ми се случва. Живота е хубав, но сякаш минава неусетно покрай мен.
Мислите ли, че силата е самите нас? В нашата нагласа към нещата, които се случват? Не винаги човек успява да гледа философски над нещата. Не винаги се получава за съжаление. Дали нещата се случват, защото така трябва, защото така е писано или просто до голяма степен и ние имаме участие в това да се случат?
Мислите ли, че силата е самите нас? В нашата нагласа към нещата, които се случват? Не винаги човек успява да гледа философски над нещата. Не винаги се получава за съжаление. Дали нещата се случват, защото така трябва, защото така е писано или просто до голяма степен и ние имаме участие в това да се случат?
Нашият син ми дава сили!!! За всичко в този живот. Всъщност за мен той е смисъла на живота ми.Трудните моменти преодолявам с негова и с тази на съпруга ми помощ. Когато най-близките ти хора са с теб нищо не е толкова страшно. Когато имаш вярната им подкрепа и най-страшното не изглежда толкова... гадно. Благодарна съм на съдбата, че ги имам до мен.
Имам хубава работа, имам добри приятели, спортувам, имам свобода, имам близки хора, които ме обичат и които аз обичам, имам една прекрасна племенница.........но понякога ме обзема едно гадно чувство, което ме задушава. Не обичам да споделям много с приятели. Старя се да не се вкопчвам в миналото, да мисля за момента, за днес и утре. Незнам какво ме чака за в бъдеще, старая се да не мисля за него, защото каквото най-малко съм очаквала, че би могло да ми се случи, се оказва че ми се случва. Живота е хубав, но сякаш минава неусетно покрай мен.
Мислите ли, че силата е самите нас? В нашата нагласа към нещата, които се случват? Не винаги човек успява да гледа философски над нещата. Не винаги се получава за съжаление. Дали нещата се случват, защото така трябва, защото така е писано или просто до голяма степен и ние имаме участие в това да се случат?
Мислите ли, че силата е самите нас? В нашата нагласа към нещата, които се случват? Не винаги човек успява да гледа философски над нещата. Не винаги се получава за съжаление. Дали нещата се случват, защото така трябва, защото така е писано или просто до голяма степен и ние имаме участие в това да се случат?
Не разбирам конкретно какъв ти е проблемът, но ти си знаеш...
На подчертаните ти въпроси - да, категорично и милион пъти ДА!
Сила ми дава мисълта ми (позитивното мислене), любовта на близките ми (децата и мъжа ми), слънцето, тревата, разлистващите се дървета ... т.е. природата. Винаги когато ми е било тежко съм отивала някъде на "зелено" - природата може да лекува всичко, а от нас зависи да се научим да си "помагаме" сами.
В една друга тема бях споделила, че преди година направих аборт по желание. Но сега неискам да се фокусирам в/у това. Прекалено болезнено е за мен, а и колкото и съчувствие да получа, болката си остава и тя си е само за мен. Благодарна съм за куража и подкрепата, които получих тогава. Често се връщам назад и ................ ми става тъжно.
Хубавото те очаква Някъде в бъдеще. Не винаги човек успява да гледа философски над нещата.