Благодаря, Селма! 
- Публикувана: 14 апр. 2010, 22:35 ч.
- Последно мнение: 7 септ. 2015, 14:51 ч.
Да живеем в хармония със себе си -6
аз имам една мисъл,която не ми дава мира последните дни...
и ми е не-хармонично,заради това
уж съм алтернативна/поне се смятам такава/,уж съм свободно отглеждаща децата си,уж се старая да ги приемам с всичките им заряди,,с цялостната им същност,...пък изтръпнах при една скорошна случка
Приспивам двете маймунки,и те гледат на тавана ,и ми казват,че „хо-хо“е там/всеки човек с брада прилича на дядо Мраз ,и е „хо-хо“/ Иии,че искат да ги вземе,и да ги води на неговата къща...и че много искат да идат
аз разбирам,че е фантазия,разбирам и ,че децата са сензитивни-може и да виждат нещо,което аз не виждам....,ама пак изтръпвам
и ми е не-хармонично,заради това
уж съм алтернативна/поне се смятам такава/,уж съм свободно отглеждаща децата си,уж се старая да ги приемам с всичките им заряди,,с цялостната им същност,...пък изтръпнах при една скорошна случка
Приспивам двете маймунки,и те гледат на тавана ,и ми казват,че „хо-хо“е там/всеки човек с брада прилича на дядо Мраз ,и е „хо-хо“/ Иии,че искат да ги вземе,и да ги води на неговата къща...и че много искат да идат
аз разбирам,че е фантазия,разбирам и ,че децата са сензитивни-може и да виждат нещо,което аз не виждам....,ама пак изтръпвам
Mamagemelar, ще мие интересно да споделиш какво е станало. Моят не говори, но понякога когато го приспивам вечер, сочи тавана и ми козва, че там нещо има... Не съмнявам, че има, знам че навсякъде около нас има енергии, които не виждаме, много от които не виждаме, защото сме загубили способността си да виждаме. Знам също, че като не мога да дам име на вижданото, той ще спре да го забелязва най-вероятно..
Селма
Селма
Дъщеря ми е изключително сензитивна.
"Разказва"ми истории от може би тригодишната си възраст.
Имах травматично раждане.Не съм говорила с детето за това,за да има база за фантазия.
Но един ден тя ми "показа" на лента история,в която е усещала болката ми,знаела е как се чувствам и ми е помагала
"Разказва"ми истории от може би тригодишната си възраст.
Имах травматично раждане.Не съм говорила с детето за това,за да има база за фантазия.
Но един ден тя ми "показа" на лента история,в която е усещала болката ми,знаела е как се чувствам и ми е помагала
Селма, много похвално, че съживяваш едно добро дело.
благодаря.
наминавам, за да ви напомня един цитат на George Carlin /Джордж Карлин/
"Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи.
Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време.
Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве...
...Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, големите мъже и дребните души, лесните печалби и трудните връзки.
Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове.
Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, връзките за една нощ и наднорменото тегло и на хапчетата, които правят всичко - възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни...
...Запомнете, отделете повече време на тези, които обичате, защото те не са с вас завинаги.
Запомнете, кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас.
Запомнете и горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка...
...Защото животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни.”
благодаря.
наминавам, за да ви напомня един цитат на George Carlin /Джордж Карлин/
"Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи.
Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време.
Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве...
...Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, големите мъже и дребните души, лесните печалби и трудните връзки.
Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове.
Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, връзките за една нощ и наднорменото тегло и на хапчетата, които правят всичко - възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни...
...Запомнете, отделете повече време на тези, които обичате, защото те не са с вас завинаги.
Запомнете, кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас.
Запомнете и горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка...
...Защото животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни.”
И на мен ми подейства доста емоционално този цитат! Благодаря на Реалист, че го сподели!
Искам да споделя, че аз имам много ярък спомен от "нещо" видяно на тавана. Да съм била около 5-6 годишна, много обичах като оправяхме леглата вечер първо да легна в леглото на родителите ми, та една вечер гледайки към тавана и релсата на пердето много ясно видях как една от кукичките, с които е захванато пердето се премести и се върна пак на мястото си.
Чувството, което помня е, че първо не можех да помръдна от страх, после пак погледнах, но нищо не видях вече. Сигурна съм, че не е било сън.
Приспивам двете маймунки,и те гледат на тавана ,и ми казват,че „хо-хо“е там/всеки човек с брада прилича на дядо Мраз ,и е „хо-хо“/ Иии,че искат да ги вземе,и да ги води на неговата къща...и че много искат да идат
аз разбирам,че е фантазия,разбирам и ,че децата са сензитивни-може и да виждат нещо,което аз не виждам....,ама пак изтръпвам
аз разбирам,че е фантазия,разбирам и ,че децата са сензитивни-може и да виждат нещо,което аз не виждам....,ама пак изтръпвам
Искам да споделя, че аз имам много ярък спомен от "нещо" видяно на тавана. Да съм била около 5-6 годишна, много обичах като оправяхме леглата вечер първо да легна в леглото на родителите ми, та една вечер гледайки към тавана и релсата на пердето много ясно видях как една от кукичките, с които е захванато пердето се премести и се върна пак на мястото си.
Чувството, което помня е, че първо не можех да помръдна от страх, после пак погледнах, но нищо не видях вече. Сигурна съм, че не е било сън.
Realist,това един от най-смислените цитати,които някога съм чувала.
Но вече хората прекалено много са се променили за да го усъзнаят.
Вече чов. съзнание се управлява от материализма,всеки гледа материалните придобивки и соц. положение и все по-малко хора успяват да разберат кое е тяхното призвание.
Все по-често констатирам че,"хората вече правят всичко за пари"....../ например според мен така възниква фармацевтиката и Антибиотиците.
Но вече хората прекалено много са се променили за да го усъзнаят.
Вече чов. съзнание се управлява от материализма,всеки гледа материалните придобивки и соц. положение и все по-малко хора успяват да разберат кое е тяхното призвание.
Все по-често констатирам че,"хората вече правят всичко за пари"....../ например според мен така възниква фармацевтиката и Антибиотиците.
realist, и на мен това ми е много любимо......преди няколко години го отпечатвах и подарявах на вред........
много много ми е хубаво да го чета и все по-близко ми става..........
/само исках да споделя/
да, така е .......ама я виж колко хора тук те гледат по-друг начин.........не е малко .......нали.....
много много ми е хубаво да го чета и все по-близко ми става..........
/само исках да споделя/
Realist,това един от най-смислените цитати,които някога съм чувала.
Но вече хората прекалено много са се променили за да го усъзнаят.
Вече чов. съзнание се управлява от материализма,всеки гледа материалните придобивки и соц. положение и все по-малко хора успяват да разберат кое е тяхното призвание.
Все по-често констатирам че,"хората вече правят всичко за пари"....../ например според мен така възниква фармацевтиката и Антибиотиците.
Но вече хората прекалено много са се променили за да го усъзнаят.
Вече чов. съзнание се управлява от материализма,всеки гледа материалните придобивки и соц. положение и все по-малко хора успяват да разберат кое е тяхното призвание.
Все по-често констатирам че,"хората вече правят всичко за пари"....../ например според мен така възниква фармацевтиката и Антибиотиците.
да, така е .......ама я виж колко хора тук те гледат по-друг начин.........не е малко .......нали.....