118 САЩ. В очакване Хуничка да постави началото на пролетно-летния бейбибум!

Ати, ами давам ти пример, хипотетично, не е реален..

Прибирам се в къщи, чувам, че съседското дете плаче, викове, нещо пада, удари. Може да е станало всичко, то да е бутнало вазата в/у себе си, да се е порязало, или някоя друга пакост и да му се карат. Не се намесвам - за пръв път го чувам. Виждам детето на другия ден със следи от удари. Пак може да са от всичко. Моите деца са падали от леглото и са били след това сини все едно след боксов двубой. Прибирам се след 2 дни, чувам пак същото.  Ще се почудя какво да направя и може да почукам на вратата да попитам да не е станал инцидент. ако мога да помогна с нещо. От реакцията която ще последва, ще преценя какво да направя. Да извикам полиция, или да изчакам и ако се потрети случката да звъня направо на полицията.

 Живяла съм в блок в жилищен квартал. Знаете ли колко пъти като дете съм чувала някой съсед да вика или да пляска детето си.  Много.  Не го оправдавам и подкрепям като поведение, но всички тези деца са ми били приятелчета или съученици. Всички са били обичани деца, обичали са родителите си, и съм сигурна, че за тях травмата при една такава ситуация да се намесят социални, да ги отнемат или нещо подобно, би била пагубна както за тях така и за родителите им. Колко от вас са чували по площадките в Бг изрази като "Ще ти откъсна главата" "ще те смажа" и пр. Тук ако някой американец чуе подобно нещо, направо ще звъни в полицията сигурно за заплаха за живота на детето, а в Бг всички знаем, че никой не го мисли на сериозно, просто култура на живот.  Това е живота ни е направил по-хард дет се вика. Като се съберем група българи или източноевропейци и започнем да си говорим, веинаги сме най-шумната компания. Останалите си мислят че се караме, а ние просто си говорим по наш си тертип.

Колко филми сме гледали всички за руски, румънски, дори и български спортисти които като деца са карани да тренират по-малко по хард методи. Ама никой от тях не се е оплакал като възрастен, или повечето поне, защото са били все на първите места. Ето за такива културни различия става на въпрос.

И пак казвам, защото си знам какво ще последва, не подкрепям насилието под никаква форма над каквото и да било живо същество, особено деца, но и тукашния начин на преиграване ме втрещява.

Пример - племенника за 1 месец два пъти си чупи главата и е в спешното. Палаво е детето, какво да се прави. Но вече започват да ги гледат подозрително лекарите тук и да задават въпроси! Сега какво да треперят родителите, че ако се случи за 3ти път не дай си Боже /дано не се случва/, ще им викнат проверка, социални!?

Не познавам как работят социалните, но съм добре запозната с психологията на хората... затова поддържам тезата - три пъти мери, един път режи.

Харесвам такива теми, малко спор и темата живва! Я колко скрити и гости се появиха!

М/у другото това е тема, по която никога няма да се стигне до консенсус, но е хубаво  да  си поговорим. Винаги човек научава по нещо от чуждите мнения.

няма начин на действие, който да е правилен във всяка ситуация. може някаква дреболия да привлече вниманието на някой особено чуствителен и прекалено навиращ се без да му е работата в делата на другите и да се окаже, че е спасил живота на някой. а напълно е възможна и обратната ситуация - всички признаци на наслие да се навират в очите на околните и дори страдащият да вика за помощ и околните в старанието си да не причинят повече вреда от колкото помощ да не направят нищо и в последствие да няма поправителен. няма рецепта. всеки си използва главата или инстинктите - каквото има и каквото предпочита да използва, и от там нататък - каквото се получи. нито социалните са безгрешни, нито околните винаги имат комон сенс и могат да преценят правилно всяка ситуация. важното е да се опитваме да не сме безразлични.

Лени, може би реагирам така, защото от това което съм чела и проучвала, такива прояви на обществени места са върхът на айсберга.

Ирка, както писах и по-горе, според мен лично никога не е добра идея да се конфронтираш директно с някой, който мислиш че е насилник. За твоята собствена безопасност не е добре.

аз затова казвам, че винаги е по-добре да има две нива на преценка, отколкото едно. Така шансът за грешки се редуцира.

Ами аз не мисля, че това, което става в БГ е нормално. Също така не мисля, че някой, който го бият навънка, не го бият вкъщи. Най-вероятно вкъщи си отнася още по-голям бой. И за мен това си е домашно насилие, както и викането и обидите. Слава богу вече и в БГ си имаме такъв закон и ако се прилага както трябва скоро и социалните представи за това какво е ОК и какво не ще се променят.

тц, не е така. веднъж и двете преценки ще са прави, три пъти - и двете ще сгрешат, после едната ще е права, другата - грешна, след това - обратно, след това - въобще никой и няма да се опита да направи преценка... просто животът е шарен и няма едно решение как да го преценяваме, никой не може да му сложи етикет - `това е правилно, другото - грешно`. това, което аз си мисля е, че всеки трябва да действа според както прецени в следствие на неговите си стойности, пък веднъж ще е прав, седем пъти грешен, но дори за единият път прав си струва. важното е да не си затваряме очите и душата и инстинктите.

Миз, виждам, че гледаш на живота, като на нещо хаотично  , но истината е, че нищо не се случва във ваккум и си има закономерности, които с малко добро желание и малко размисъл всеки може да види.

А твоето 'тц' дето оспорва моето  твърдение, че две е повече от едно, е чисто охулване на математическите закономерности  

Хуничка ..страхотна сладурана си имаш- и вие сте много симпатично семейство и щастливи родители   
----------------------------
Преди време гледах репортаж по ТВто за една майка поерто-риканка която е заснета на камера как сваля 3 годишното си момиченце от колата ( на мивка за коли)защото тя плаче за нещо и майката я стегнала шапката и със пароструйката решава да я умири,междувременно показват и няколко шамара.Детето естествено реве неудържимо !
Арестуват майката  по-късно а и я осъждат, много хора застанаха зад нея и казаха че тя е страхотна майка и че пляскане/потупване  на дете е култура във латино държавите.Тя обясни обаче че е взела пароструйката за да измие детето което мисля че е се е изцапало със да речем шоколад във колата,каза че паростуйката е във никакъв случай не е била болезнена тък като тя се е прицелила от по-далеч... Адвокатите защитават че това което се е видяло отстрани /на камера далече не е така както изглеждат нещата и майката е във затвора за нищо .Показаха детенцето ,здраво, право ,обичащо майка си и тръпнещо да я види!   
---------------

днес ходих на Зумба,много як клас 

Hunichka, много сте сладки, и малката е много красива и оформена, принцеса

По темата, и в конкретиката на случая, съм съгласна с Лени. Много често нещата не са такива, каквито изглеждат отстрани, и викане на полиция след 30 секунди наблюдения, ми се струва прибързано, особено предвид последиците.


Вики, страшна си, просто ти се възхищавам на позитивната енергия и ентусиазъм.

здравейте 
сън не ме хваща,вече един месец сме на американска земя, добре се адаптираме,имаме вече собствено жилище,работа,но... големия въпрос си остава детето  в момента сме различни смени със супруга ми ,за да го гледаме в къщи,но на него не му е много интересно,иска си деца... в бг ходеше на градина. Сега съм се заела да намеря такава в района,п.с. намираме се в Alexandria,VA. Ще съм много благодарна ако може да ми помогнете с инфо къде и как да се справя с намирането на pre-shool. Като цяло знам,4е са скъпи около 1000$,особено за нас като новодошли неможем да си позволим това  но имало и така да се каже "държавни" или по някаква програма да кандидатсваме за по ниска такса поне  . Много ще се радвам и ако има някое мамче в щата Вирджиния с която мога д абменя опит и инфо 

Ати, права си предполагам, че е добре да не се конфронтирам директно с насилника! Аз говоря от липсата на опит в такава ситуация. Не съм ставала свидетел на домашно насилие и честно казано не знам как бих реагирала на момента. Предполагам, че ще се разтреперя цялата и може би няма да имам най-адекватната реакция. На теория е едно, на практика нещата не стават точно както сме си ги мислили.

Надявам се да не ставам свидетел на талива случки.

Jvd, провери във вашия щат има ли child care assistance program http://www.dss.virginia.gov/family/cc/  Ние сме с такава програма за децата. Щом сте новодошли, предполагам, че ще успеете да се класирате. При нас тази програма работи така - избираш си детска градина, проверяваш дали тя работи с тази програма /повечето работят/, подаваш документи и обикновенно те те удобряват за 6 месеца и плащат процент от таксата ти за градината, според дохода който покажеш. Така детето ще посещава детско заведение подобно на детската градина в Бг и ще е сред деца.  На нас това много ни помогна в началото. С две деца в такава възраст, трябваше да плащаме по над $1500 на месец, а плащахме по $400 и за двете общо.  И децата доволни, и ние. В градината /day care center имат Прескул и Киндергартен.  Избери район в който ви е удобно да ходи и ги обиколи всички. Разпитай, разгледай. Аз обиколих 4-5 в началото и бях потресена от обстановката им, докато намеря мястото което ни хареса и на нас и на децата.

Хуничка страхотни снимки желая ви да сте все така щастливи красиви както сте на снимките, малката Евелин е много красиво бебе толкова е нежна
За темата с насилието, не го одобрявам естественно, но пък тук забелязвам че прекаляват със тези телефони и наблюдения  една позната ми сподели че в детската градина им бутали листчета с телефони на децата и им обеснявали ако ги удрят родителите да се обадят, еее от малки ги учат да доносничат и после защо цялото им общество е такова

Хуничка страхотни снимки, на страхотно бебе   И с таткото изглеждате прекрасно  
Интересна дискусия по въпроса с реакцията към насилие...Аз разбирам и двете гледни точки, но клоня към виждането на Лени.
За съжаление, аз съм ставала свидетел на много такива сцени (и към деца и към съпруга) и когато някой се е обаждал на полицията (предимно заради шума, не заради хуманност някаква  )
обикновено жената вдига скандали, че са се осмелили да я обезпокоят и да й се намесят в семейството, въпреки, че тя е потърпевшата страна.
За децата - известно време работих като обществен възпитател - работех с проблемни деца. Повечето от тях не бяха от семейства с добри отношения, въпреки всичко, най-големия им страх, беше моя доклад по техните случаи да не попадне в ръцете на родителите им, за да не ги разочароват. Според моя личен опит - децата си бяха създали проблеми, не толкова заради отношението на родителите си към тях, колкото заради попадането им в лоша среда и заради собствения си характер. И ако алтернативата е да се отделят от семейството си и да попаднат в дом, предвид средата в самия дом, колкото и да е неблагоприятна обстановката в семействата им твърдо смятам, че е по-добра. (изключвам тежките случаи на пребиване, блудство и т.н. които вече са в разрез със закона)

Не толерирам подобно отношение, но наистина не бих се намесила без да съм сигурна за какво става въпрос.
Изхождам от опита си в Бг, разбира се. Все още реалността в САЩ не ми е позната