Е, то майчините притеснения мисля край нямат...дори когато отрочетата станат на 30, пак са си нашите малки дечица 
- Публикувана: 26 апр. 2010, 11:34 ч.
- Последно мнение: 2 май 2010, 01:01 ч.
На колко години за първи път на лагер?
Сина ми отиде за първи път на лагер, когато беше на 7 години. Моето решение да го пусна на лагер се основаваше на няколко неща - Имам ли доверие на придружаващите го? Той самия има ли желание да отиде? Смятам ли аз, че тои ще се справи и готов ли е да е една седмица без семейството си? На всичките въпроси си отговорих с <Да>.
Лагерът беше на море, организиран от детскатаа градина. На него му хареса.
Лагерът беше на море, организиран от детскатаа градина. На него му хареса.
В нашата детска градина също има оферта - в хотел, стаи с две легла, басейн, шезлонги и чадъри - идеално като за 4-5-годишни деца (или по-скоро за госпожите им) 
Дори да изключим абсурдността на офертата, аз не виждам с какъв мотив бих си пратила детето на море само, а не с нас, например.
Дори да изключим абсурдността на офертата, аз не виждам с какъв мотив бих си пратила детето на море само, а не с нас, например. 
Е, то майчините притеснения мисля край нямат...дори когато отрочетата станат на 30, пак са си нашите малки дечица
Ето затова си трябва организация и в притесненията. Излишните отпадат, натрупаните притеснения се разчистват, остават актуалните и тук-таме някой и друг бонус за цвят!
Сори за спама!
В нашата детска градина също има оферта - в хотел, стаи с две легла, басейн, шезлонги и чадъри - идеално като за 4-5-годишни деца (или по-скоро за госпожите им)
.Винаги съм им се чудела на тези госпожи в детската градина с какъв акъл се хващат да отговарят за толкова деца,и то доста малки.Ами,че те на тази възраст си искат постоянен,ама постоянен надзор.Аз едно гледам,че пак го изпускам от очи понякога,а за 5 деца никога не бих се хванала.Ама то и гледането им такова.Миналата година ли беше когато се удави детенце на някаква екскурзия.В басейна май беше.Ами децата в Лим?Защо нямаше поне една госпожа удавена.Нали трябва първо децата да спасяват когато се наложи.А после да мислят за себе си.А бе не им вярвам и това си е.На тръни съм докато се върне дъщеря ми.
На 9 г. пуснах дъщеря ми сама на лагер за първи път, но не на море. Това беше миналата година, тази мисля пак да я пратя.
Дете в градинска възраст според мен няма нужда от лагер, но за по-големите деца е интересно да сменят обстановката, да са по-самостоятелни, да се запознаят с други деца...Иначе получих все пак и обаждане с въпрос "Къде са ми чорапите", ама намери си ги детето
Дете в градинска възраст според мен няма нужда от лагер, но за по-големите деца е интересно да сменят обстановката, да са по-самостоятелни, да се запознаят с други деца...Иначе получих все пак и обаждане с въпрос "Къде са ми чорапите", ама намери си ги детето
Аз бях на 5г когато ме пуснаха на лагер за пръв път.. справих се с помощта на по-големите, но си спомням че много страдах.. честно казано и аз мисля че е излишно на тази възраст.. после свикнах, понеже имахме много тренировъчни лагери, но едва към 3-4 клас лагерът беше удоволствие..
Моята беше 2-3 клас някъде, на планина. На море сама и сега не бих я пуснала сигурно.
През деня им е много хубаво, но вечер като се сетят за вкъщи е драматично.
Питай детето, ако му се иска, защо да не го пуснеш. Резиденцията е далеч от града, има много красив парк.
Трябва да си готова, че може да се наложи да отидеш да го прибереш по-рано, ако му стане много мъчно за вас. Но като цяло си е тръпка за децата. От лични наблюдения - като беше по-малка, не се притеснявах да я пускам на лагери. Сега като е тийн вече, еми страх ме е. Много повече глупости могат да сътворят, отколкото докато са малки.
През деня им е много хубаво, но вечер като се сетят за вкъщи е драматично.
Питай детето, ако му се иска, защо да не го пуснеш. Резиденцията е далеч от града, има много красив парк.
Трябва да си готова, че може да се наложи да отидеш да го прибереш по-рано, ако му стане много мъчно за вас. Но като цяло си е тръпка за децата. От лични наблюдения - като беше по-малка, не се притеснявах да я пускам на лагери. Сега като е тийн вече, еми страх ме е. Много повече глупости могат да сътворят, отколкото докато са малки.
Иначе...на Сандански е точно...нещо казаха госпожата за някаква резиденция...ама дали там ще спят или какво..не попитах всъщност...
Лагер ли?
Никак не съм фен.
Ама то си е семейна традиция.
Навремето, през 50-те - били са бедни години - баба и дядо не са имали пари за море, и са пращали мама и леля на лагер. Мама казваше, че ѝ е било ужасно, ужасно мъчно за тях, и все плачела.
По тази причина мен не са ме пускали на лагер (аз бях също много чувствително дете). Всъщност отидох веднъж, 6-ти за 7-ми клас бях, но понеже лагерът беше в Полша, деца с таланти и бла-бла.
Когато оставим дъщеря ми при баба и дядо за няколко дни, тя все пита за мама и тати, и определено ѝ липсваме.
В този ред на мисли изобщо не си представям скоро да я пусна на лагер.
Никак не съм фен.
Ама то си е семейна традиция.
Навремето, през 50-те - били са бедни години - баба и дядо не са имали пари за море, и са пращали мама и леля на лагер. Мама казваше, че ѝ е било ужасно, ужасно мъчно за тях, и все плачела.
По тази причина мен не са ме пускали на лагер (аз бях също много чувствително дете). Всъщност отидох веднъж, 6-ти за 7-ми клас бях, но понеже лагерът беше в Полша, деца с таланти и бла-бла.
Когато оставим дъщеря ми при баба и дядо за няколко дни, тя все пита за мама и тати, и определено ѝ липсваме.
В този ред на мисли изобщо не си представям скоро да я пусна на лагер.
За първи път пуснах сина си на лагер от градината на 3 години и няколко месеца (не ми се смята точно на колко е бил, но беше лятото между първа и втора група). Всяка година ходят по три пъти - зимен лагер със ски училище, пролетен в планината и летен с плаж.
Когато замина първия път, бях инструктирала всичките си приятели - да не употребяват алкохол, колите им да са непрекъснато с пълен резервоар, и да са готови при първо позвъняване за отхвърчим до там
Слава богу, не се наложи.
Изкарват си страхотно, но искам да уточня, че имам 100% доверие на учителките, сестрите и директорката. Така като смятам, на около десет лагера и бил вече (ако не са и повече), децата се връщат здрави, и много доволни. Усмихнатите очи на сина ми при първото му ззавръщане бяха достатъчна компенсация на похабените от мен нерви, и окончателно наклониха везната натам, че ще го пускам.
Не съм убедена обаче, дали ще го пускам на лагери от училище. Имам приятелки учителки в училище, и знам, че колкото по-големи са децата, толкова по-занижен е контрола, да не говорим, че изкушенията са повече, а белите, които могат да направят - по-големи и опасни
Ще преценя наесен като тръгне в първи клас, дали да го пускам, но засега съм доста резервирана.
Личният ми опит с лагерите е безкрайно положителен. Ходила съм на всякакви лагери, включително и международни в чужбина, имам прекрасни спомени и разнообразни приятелства от онези времена
Когато замина първия път, бях инструктирала всичките си приятели - да не употребяват алкохол, колите им да са непрекъснато с пълен резервоар, и да са готови при първо позвъняване за отхвърчим до там
Слава богу, не се наложи. Изкарват си страхотно, но искам да уточня, че имам 100% доверие на учителките, сестрите и директорката. Така като смятам, на около десет лагера и бил вече (ако не са и повече), децата се връщат здрави, и много доволни. Усмихнатите очи на сина ми при първото му ззавръщане бяха достатъчна компенсация на похабените от мен нерви, и окончателно наклониха везната натам, че ще го пускам.
Не съм убедена обаче, дали ще го пускам на лагери от училище. Имам приятелки учителки в училище, и знам, че колкото по-големи са децата, толкова по-занижен е контрола, да не говорим, че изкушенията са повече, а белите, които могат да направят - по-големи и опасни
Ще преценя наесен като тръгне в първи клас, дали да го пускам, но засега съм доста резервирана. Личният ми опит с лагерите е безкрайно положителен. Ходила съм на всякакви лагери, включително и международни в чужбина, имам прекрасни спомени и разнообразни приятелства от онези времена
Дъщеря ми пуснахме за първи път на 9. В гранината им организираха, но все ми се струваше, че е малка. Въпреки, че е послушна, отговорна, справяше се с всичко сама и като изключим трудното й хранене нямаше други проблеми така и не се осмелих да я пусна докато беше по-малка... Сега обаче е във вихъра си - тази година й се очертават 3 - 4
