Цял живот съм гледала куче, но някак си децата ми ги приемам малко по по-различен начин? 
Може и да сте прави, знам ли?
Вие си възпитавайте/дресирайте децата наравно с животните, аз се опитвам да отглеждам личности.
Желая успех и на вас в дресировката и на себе си във възпитанието.
Прекалено е слънчево и красиво навън, за да си скапвам настроението с мисли за деца, чиито родители виждат кучешкото преди човешкото в тях.
Може и да сте прави, знам ли?
Вие си възпитавайте/дресирайте децата наравно с животните, аз се опитвам да отглеждам личности.
Желая успех и на вас в дресировката и на себе си във възпитанието.
Прекалено е слънчево и красиво навън, за да си скапвам настроението с мисли за деца, чиито родители виждат кучешкото преди човешкото в тях.
Не знам, Франческа, моето куче - то почина преди доста години - съм гледала като личност... и имаше много особен характер... и точно същия инат и често същото поведение, като сина ми преди 1/2 - 1 година...
Впрочем, когато обяснявах на майка ми, че децата и кучетата са еднакви (преди да имаме кучето), тя се обиждаше. После, когато вече го имахме, не се съгласяваше... някак го разбраха, когато започнаха рефлекторно да викат от време на време на племенника ми "Бенджи", когато стана на 8 месеца, пролази и започна да "изучава" света...
арт мама, имаш кротко дете явно.
Моят син винаги е получавал предварителна информация за опасните неща. Както, впрочем, и кучето. И винаги се е опитвал да провери "сам". И не просто веднъж, а периодично - да види дали пък не е вече достатъчно пораснал, че да може. И не просто се пробва периодично, но се и опитва да го прави в моменти, в които никой не го наблюдава. А това вече означава, че 1. трябва да се предвидят поривите предварително - което понякога е трудно - и, 2. че трябва да бъдат "пречупени" достатъчно твърдо и грубо - за да е ясно, че това нещо е наистина опасно и по никакъв начин не може да се правят експерименти с него. Защо? Ами, защото за твоето кротко дете може и да е достатъчно едноактното вербално пояснение, за да приеме - забележи, не просто да разбере, но и да приеме за кристална истина, която при това не подлежи на развитие - и да се примири със забраната. Да, но за моето не е достатъчно. И то няма да наруши забраната случайно - това се случва на всеки, нормално е да се предвиди - ще го направи целенасочено и обмислено. Е, все още - макар вече да започва да излиза от тази възраст - хитринките му са толкова сложни, колкото бяха и тези на кучето. И в повечето случаи са предвидими. Но... скоро няма да е така. Както и да е - в началото не може да измисли по- сложна заблуда от тази, която е достъпна за ума на куче.
Не знам дали "кротко" е точно правилната дума за това, което се опитвам да опиша - но то е дете, което е убедено, че, поне в повечето случаи, знае повече от мен - или изобщо от околните възрастни. Или поне, че може и да се окаже прав. И е убеден, че поне трябва да опита да направи нещата по своя начин. Независимо от предупрежденията, които е поличил. Защото... може пък да е открил нещо,което тези, големите, просто не са виждали до сега. Това е познато за мен от самата мен поведение, харесвам го, одобрявам го у сина си, то е и водещия мотив, силата, стояща зад новите открития. Но е също толкова опасно и разрушително - вкл. и саморазрушително - ако бъде оставено да се развива на воля.
