загуба на близък човек

Съжалявам за случилото се, разбирам те прекрасно, но знам,че с нищо няма да мога да те утеша.

Горе тиквата.

Много те прегръщам, пожелавам ти да се съвземеш бързо  Знам че ти е тежко и каквото и да ти се каже сега - едва ли ще стане по-леко  Поплачи си и не задържай нищичко в теб!

Благодаря ви за подкрепата,момичета,плача и то много,най-вече като остана сама,сега си оправям багажа,утре ще си я извозваме към родния ни град..............Бог да те прости,мамо!!!!Винаги ще си ни в сърцата,обичаме те!!!!

Мила, тъгата винаги остава. В душата ти е, и няма кой да я извади с магически думички.
Живейте със спомените за мама, спомняйте си я, смейте се и обичайте и ЗА нея. Така нейната памет ще бъде вечна, защото Вие сте били смисъла на живота й.
Прегръщам те

Миличката...моите съболезнования. Не знам дали сега е моментът да слушаш за наште драми..но щом питаш,ще споделя за моя случай.Най-добрата ми приятелка почина от рак на шийката на матката.Бях много зле около месец,тогава разбрах,че многократно съм използвала неправилно израза"къса ми се сърцето".Всъщност едва в деня на смъртта й разбрах какво означава.Изпитвах адска болка вляво,и жестоко опъване,все едно буквално някой ми разкъсваше сърцето,никакви хапчета не помагаха.Просто не можех да се примиря,беше толкова несправедливо,толкова нелепо,толкова жестоко.Една позната-психолог ми каза"Мисли за нея все едно е заминала някъде,наложило и се е,и е заминала".Звучеше ми глупаво,но за да не я обидя уж се съгласих с нея.Сега си давам сметка,колко е била права.Хората,които сме загубили,не са отишли в земята,само дето тяхната мисия в нашия сват вече е приключила и Бог си ги е взел обратно.Това,че ние не ги виждаме,че не познаваме техния свят,не означава,че не съществуват повече.Може би са не изглеждат така,както ги помним,но ги има.Вярвам,че мъртвите са между нас.Прекалено много неща ми се случиха оттогава,които ми го доказаха,които не могат да бъдет случайност или съвпадение.Вярвам и в това,че виждайки мъката ни,те страдат още повече от нас.Сега говоря за приятелката ми с усмивка,спомням си за най-красивите и весели моменти,които сме съпреживели заедно.Да,физическото и тяло ми липсва,иска ми се да си говорим,да се смеем,да си споделяме всичко,както преди,да излизаме заедно,да чувам гласа й...Рано или късно ще се съберем с близките си отново.Сега просто трябва да свикнем да живеев без тях,но с мисълта за тях.Желая ти много,много сила.

Имах период в живота си когато работата ми беше свързана с раково болни. В отдление по лъчетерапия..Знам за какво говориш. И въпреки, че не близък е починал, а хора, с които съм работила, мъката да работиш с такива хора (повечето обречени, макар да вярвах, че не е така!) е ужасна.. А най-лошото е, че има и МНОГО млади момичета болни от рак на шийката на матката. Абсолютно безнадеждни и иноперабилни..И с рака на гърдата е същото положението..Да не дава Господ...

Прегръщам те, макар да не те познавам... Нищо няма да притъпи болката..дори и времето. И най-лошото е, че ще продължиш да живееш, да, ще има моменти, в които ще се смееш, ще бъдеш щастлива, но винаги вечер когато си легнеш ще те измъчва същата болка, която изпитваш в момента, същата вина (макар да нямаш повод да се чувстваш така). А с времето когато осъзнаеш напълно случилото се, липсата..е ужасно.. Казвам ти го за да го знаеш. Това е майка..Най-милото, най-близкото същество (освен децата), за което винаги ще те боли и чиято липса ще усещаш все по-силно с всеки изминал ден..

  за майчицата ти   за теб

Каквото и да напиша, за да се опитам да те успокоя, няма да е достатъчно. Изживей мъката, плачи, когато ти се плаче, но не се затваряй в себе си. Имаш дечица, на които винаги можеш да разкажеш за баба им. И както е казала Akula Somova, мисли за нея сякаш е заминала далеч. Тя винаги ще бъде с теб. Тя е част от теб. Не се обвинявай и не живей с това чувство. Да почива в мир милата ти мама! А ти бъди силна!

Тъгата, мила, и празнотата си остават... Просто режещата болка се притъпява, за да оцелеем,
защото така биха искали да бъде обичните ни, които сме загубили...
Някак с времето животът ни увлича със своите малки и по-големи тъги и радости,
но сякаш някъде, съвсем наблизо, усещаме присъствието им. Затичваме се, протягаме ръце,
но винаги остава един ъгъл, който ни дели... И трябва отново да сме силни,
заради тези, които ни обичат, и имат нужда от нас - тук и сега.

Прегръщам те.

Евелин, много много прегръдки за теб 

Сигурна съм че твойте мама и татко те гледат от небето и искат да си щастлива  Запази хубавите спомени и продължи напред 

Аз знам какво е да гледаш как любим човек страда и си отива от тази зловеща болест и ти нищо не можеш да направиш(татко почина в ръцете ми).Зная,че думите не помагат затова само ще те  ....

  за майчето ти

О, скъпа, знам какво ти е. Само мога да те прегърна.


  за милата ти майчица. Бог да я прости.

евелина - трудно е, тежко е, мъка голяма е...
Няма рецепта за справянето с горепосоченото...
...ето аз на времето, каква тема пуснах, защото бях кат' теб: http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=95858.0;topicseen

Бог да прости майчицата ти  , а на теб да даде сили и кураж да се справиш с липсата и болката 

Ех, мила...
Баба ми също почина сама, млада, на 68,  дядо ми е бил до нея, но тя го изпратила вкъщи и на сутринта му се обадили, че е починала.
Сякаш не е искала...
И тя от рак
Гадна болест е ракът
До края не знаех аз и другите малки внучета, че натам вървят нещата, мислех, че е влязла за операция, съпругът ми дари кръв, защото аз бях с анемия (това после мн. ме тормозеше, че самата аз не можах да помогна)...
Това, което на мен ме съвзе в онзи момент, наистина беше да мисля, че е заминала някъде, където ще и е по-добре и няма да я боли.
Тогава не успях да се разплача, защото имах чувството, че семейството ми има нужда поне от един здраво стъпил на земята и неразстроен да ги подкрепи, да им бъде опора....Сега като се сетя за нея, си плача...Понякога ходим с мама на гроба и си говорим с нея, там ми е спокойно...
Ох, не бях много от помощ.
Съчувствам ти искрено.
мир на праха и.
А, да, още нещо. Тя винаги ще е с вас, вие сте част от нея...Тя е жива във всяка една ваша фибра и ще бъда жива, докато я помните...
Знам, че звучи малко налудничево, но си го мисля всеки път, когато открия черти от нея във външността или в характера на мама, леля, братовчедите ми...дори в себе си...
Прегръщам те.

Моите съболезнования. 

Вчера и ние струвахме 40 дни на дядо - човекът, който ме е поел от родилното и ме отгледа от вързопче.  Не знам как да те успокоя, но мога да ти кажа как да спреш да се самообвиняваш, защото и аз бях тръгнала  стремглаво надолу по този път - дядо почина 6 дни преди полета ми до България абсолютно внезапно, а не се бяхме виждали 8 месеца, освен на Скайп... Вече и от бездушни съфорумки отнесох упреци, че съм била далече, но аз ЗНАМ, че той беше щастлив, че съм добре и също знам, че ВИНАГИ съм правила всичко за него - абсолютно всичко. Знам, че му купих компютър, лекарства, кислородна машина; че стоях месеци наред всяка година при тях (лукс, който нямаше да имам ако работех в София); че ходихме на някои от любимите му места..

При теб е същото  - ти си и купувала любимите нещица, грижила си се за нея и си я обичала КОЛКОТО можеш. За другото си безсилна. Няма нищо по-важно от това. Знаеш ли, аз не бях религиозна преди, от семейство атеисти съм. Но след смъртта на дядо, някак си, случайно или не, повявах, че има нещо, някой, някъде и то закриля светлата му душа. Сигурна съм в това и за твоята близка.. Нищо не се губи в природата, дори енергията се трансформира, помисли за това. Тя е в теб, край теб, в мислите ти, също както моят дядо е тук и винаги ще бъде.

Ако искаш да си поговориш с някого, пиши ми. 

Нищо не помага в такъв случай. Всеки от нас рано или късно се сблъсква със загубата на майка, баща, баби и дядовци. Такъв е живота. Единственото нещо което можеш да направиш в този случай е да плачеш колкото ти се иска. Плача помага. Не се затваряй в себе си. Аз съм мъж и макар че не е прието мъжете да плачат съм установил че ако човек си поплаче малко когато му се плаче това много помага... Хубаво направи че сподели мъката си с нас.
И най-важното - не се обвинявай сама се си. Това е най-лошото което можеш да направиш. Майка ти отдавна ти е простила всички твои грешки всички майки прощават на децата си. Прости и и ти и нека почива в мир. Смъртта е най-естественото нещо на света и единственото сигурно нещо което ще ни се случи рано или късно. Добре е че майка ти е починала в болницата тихо и кротко опиянена от морфина така е било по-добре за нея. Иначе болките сигурно са ужасни... Починала е в мир и спокойствие. Бог да я прости.

Имам тъща която е върла евангелистка. Когато човек от тяхната църква почине никой от тях не тъгува. Пеят песни за възхвала на Бога и се радват, че вярващия човек се е оттървал от земните мъки и вече е в рая при Господ Бог при когото и те ще отидат когато им дойде времето. Мисля си че религията е създадена за да ни утешава при загубата на близък човек - като знаем че той отива при Бог тогава ни е много по-леко. Вярващите хора приемат смъртта много по-леко и като ново начало а не като край... Помисли за това.

Преди две седмици почина единствената ми останала жива баба на 95 г. И макар че беше на преклонна възраст и смъртта ѝ не беше неочаквана и внезапна, пак ми беше много мъчно. Тежко е, много тежко но няма начин...

 

Миличка evelin моите съболезнования. Прегръщам те много силно. Разбирам какво ти е и аз загубих баща си преди 3 дни и той почина сам в болницата. Знам че е много трудно но ние трябва да продължим напред заради нашите деца. Знам че думите не помагат затова още веднъж те прегръщам. Желая ти много сили от тук нататък
За татко 
За майка ти 

Лека им пръст!

Моите съболезнования,също!!!
Мъката не отминава,времето не я изличава.Две години откакто майка ми почина в ръцете.Пак от този гаден рак.Няма забравяне.Чакам я в сънищата си,да чуя гласа и,да я видя.
На теб много сили.Няма лек за липсата,която усещаш и която ще става по-осезаема с времето.Продължаваме напред със спомена за тях,най-близките ни.С хубавите спомени!
Да почиват в мир!

evelin lili28   имате нужда от прегръдка и ви я давам  и най-искрените ми съболезнования.
Няма преодоляване на такава мъка, просто се свиква да се живее с нея.

Колкото и налудничаво да звучи вярвам че майка ти и татко ти са на едно приказно място, заедно и бдят над близките си!

А тази коварна болест засегна първо баща ми, сега и майка ми. Направо не искам да чувам....

Evelin, от тъгата и "вината", че не всичко хубаво си казала на любимите си хора няма да се избавиш никога....това го казвам от опит.... утешение е, че те знаят колко ги обичаш, дори и да не си им го казвала....аз лично се опитвам оттогава да не остане добра дума в мен, която не съм казала на заслужилите я, и да си спестявам лошите - пак за заслижилите ги - просто ги отбягвам и забравям лошите неща...прегръщам те и горе главата - опитваме се да свикнем да живеем с болката...това е

Мили,съфорумци,толкова много ви благодаря за топлите и силни думи.Постоплихте ме,знаех си!!!Болката е силна,но аз вярвам че времето поне малко ще я излекува.
 Призовавам ви,обичайте близките си и не ги наранявайте,преглътнете лошите думи,не обиждайте и не им обръщайте гръб.Когато тях вече ги няма,чувството за вина е ужасно.Толкова неща исках да кажа на мама,толкова искам да й кажа колко я обичам.........като се сетя,че сме имали месеци през които не сме се чували и не сме се търсили,защото бяхме скарани и за какво за някакви глупости.
 Но аз вярвам,че сега с татко са заедно и се радват един на друг.Дано да са щастливи там.

    Почивайте в мир ,мили скъпи мамо и татко!!!Винаги ще сте с нас!!! 

Нека ти кажа мила при мен как се случи. майка ми почина на 25.02. от карцином на яйчника. Беше само на 54. Преди нея, баба ми почина на 53 от същата болест. Аз съм едно дете. Бях плътно до мама и поех изцяло грижите за нея, след като преди 2 години баща ми почина на 53 от инфаркт. След неговата смърт, тя се срина. Нямаше терапия или грижи от мен, които да помогнат. Издъхна в ръцете ми. Не пожелах да я настаня в хоспис. Лежеше на леглото и виждаше, че не ми е добре и едва говореща казваше: "Върви на лекар!". А аз все я утешавах - "Спокойно, нищо ми няма." Месец след смъртта и, с мен се свърза нейна приятелка - лекар. Жената ме помоли да отида да ме прегледа. Каза - "Майка ти ми се обади един ден и каза - Моля те, поеми грижи за нея. Карай я да ходи на лекар и да си обръща внимание!". Обяснявам на тази жена - Нищо ми няма! Защо да идвам?!, а тя просто каза - Моля те, обещах на майка ти. Ела, за да ми е чиста съвестта!
Мили дами, искам да ви кажа - оказа се в последна сметка, че майка ми, дори от гроба си се грижи за мен и ми спаси живота. Оказа се, че имам карцином на яйчника, срастнал с дебелото черво. Оперираха ме преди по-малко от месец. С това се затвърди напълоно наследствената обремененост, която не подмина и мен. Но виждате ли - понякога си мислим, че безвъзвратно сме загубили близък човек. Не ги губим, те винаги са близо до нас и ни закрилят. Просто вече не можем да ги видим, но ако се огледате в душите си, ще видите, че ги чувствате!
Дано съм помогнала да ви олекне поне мъничко...

Цветанова,разплака ме.Помогна ми! Толкова много,толкова много!
С цялото си сърце ти желая никога,никога вече да не навестява тази отвратителна болест.И това да е последната мъка в един дълъг,дълъг живот.
Евелин,миличка...мама ми липсва ужасно-дори сега,след две години.Но сега болката ти е най-голяма,най-страшна.С времето ще стане поносима.Ще има тежки моменти.Ще има много тежки моменти.Ще има моменти,в които ще се чувстваш щастлива.Днес за мен беше един от тях.Сега пък е един от тъжните.

Загубих майка си внезапно преди малко повече от 2 години.
Съветът ми е - изплаквай си мъката, позволи си да страдаш.
Аз се държах "мъжки", всички ми се възхищаваха...
И в края на краищата си докарах едни безумни страхове, депресия някаква, от която по някакво чудо успях да се извадя като Барон Мюнхаузен за косата сама, без помощ.
И пак си траях, едва ли някой е разбрал.
Този ужас мина може би чак една година по-късно.
Но не престава да ме преследва страхът за близките ми, след като видях как може човек да си отиде толкова изведнъж.
Просто вече не е толкова остър.
Но болката и липсата си остават.
Не минава ден да не си помисля какво би казала, как би реагирала, какво би одобрила, на какво би се смяла.
И когато нещо ме тормози и имам нужда от съвет, все ми се иска да я попитам, да й поплача на рамото... ама няма.
Мисля, че в този момент порастваме.
Животът продължава!
Но не прави моята грешка да се правиш на силна, става по-лошо!

Луда Мара,загубили сме по едно и също време.А това все едно аз съм го писала-дума по дума.Евелин,послушай я!Плачи!

  март 2008.

Гледам, и голямото ти дете е набор на моето.
Най-мъчно ми е, че няма да си я спомня, тя толкова го обичаше, а той прилича на нея много

28 март 2008
И аз точно това съм си мислела хиляди пъти.Ужасно ми е мъчно,когато говори колко обича едната си баба,а мама е никоя за нея.
И най-лошото е,че продължавам да съм такава-да съм все твърдата,тази,която поема товара.Ще се науча.
Сигурно обаче майчетата ни закрилят малките,сигурно много ни помагат

Знам и аз как се чувстваш... За разлика от други ще ти кажа да го изживееш както чувстваш, че трябва. И аз не бях там, не видях, не докоснах, не прегърнах, и мен не ме прегърнаха... Дупката остава завинаги, просто ръбовете се позаглаждат. Аз не плаках, избрах да си го изживея някак тайно от света наоколо. Сигурно съм се довършила така, но за мен беше единственият възможен начин. Понякога начинът да се справим с болката е да й се отдадем напълно. На детето си казвам всеки ден колко много го обичам. Знам ли, искам да се застраховам.

И аз загубих мама преди 2 години. От рак на шийката.Успях да и повтарям много,много пъти,че я обичам.До последно ме успокояваше и казваше да не се тревожа за нея.Изпаднах в депресия,която продължи година и половина.Стигнах до антидепресанти.Аз бях от мъжките момичета и плачех само в събота,че само тогава бях сама.Изчетох много книги за живота след смъртта.И им вярвам.Може това да е начина за да се спася,но вярвам.Сега всяка нощ паля свещичка и пак и казвам,че я обичам.И че ми липсва.Дори понякога и се хваля,какво съм успяла да постигна.Каня я да дойде в съня ми.Имах прекрасен сън с нея на една красива зелена поляна.Прегърнах я и я помолих да ми прости за всичко.Тя също ме прегърна и целуна и каза,че всичко е простила и че много ни обича.Спомням си за нея с усмивка,за прекрасните ни моменти заедно.Обичам те,мамо!
А всички загубили близък ви  

толкова много плаках и страдах,че вече ставам безчувствена,това е адска болка отвътре,притиска те и нямаш сили да се храниш,да говориш да живееш,сега половин година по-късно се чувствам способна да говоря за това.загубих любимата си майак като бях бременна в края на седмия мesec.майка беще вечно позитивна и усмихната,казваше,че се чувства добре и да не се притеснявам,аз съм на 26 години,а тя винаги ми казваше пиленце и сладурче!най-милия,най-топлия,най-силния човек!МАМО,ОБИЧАМ ТЕ!ТИ СИ МОЕТО АНГЕЛЧЕ!толкова съм изпепелена отвътре,че нямам сили да дам нужната любов на малкото ми бебенце,което е прекрасно и за щастие и чудо се роди живо и здраво.много е трудно,много боли...............но си мисля,че ако се предадем,предаваме и нашите ангелчета там горе!

Барболина,все едно моята история разказваш.С моите думи.Но знаеш ли...няма да чувстваш вечно тази болка.Не че ще престане да ти липсва,о,не.Няма да я забравиш,няма да забравиш гласа й.Но ще си по-спокойна.Ще я усещаш,ще я сънуваш.Ще знаеш,че тя е до теб.Ще има тежки моменти,много тежки.Ще са по-редки.Ще намериш щастие,ще се усмихнеш отново.Просто трябва време.Липсата...тя не се лекува

Моите съболезнования 
Няма как да го преживееш и да не ти е гадно, за това си го изживей както ти се иска  и това  е, с времето ще ти олекне
УСпсех!

Добре казано.Плачи!! Аз се криех-от татко,от децата,от мъжа ми.И не успях да изплача сълзите си.После...трудно ми беше.Много.И все още се чувтсвам так,сякаш не съм успяла да тъжа от дъното на душата си.Мъката остана там.

Моите съболезнования  Плачи колкото о когато поискаш, инак мъката ще те задуши.....И аз като БУБА работя в Отделението по лъчетерапия. Всеки ден се срещам с раково болни хора. Удивлявам се от силата и героизма им ! И моята майка беше с рак на шийката на матката, но е от рядкото случаи излекувани на 100 % !  Сега твоята майчица е на едно по-хубаво място от където пак ще си те обича и закриля, вярвай в това !  И не се обвинявай за нищо, сигурна съм че си била най-прекрасната дъщеря за нея 

Моите съболезнования. Запази милите спомени. Те ще ти трябват в живота напред. Тя никога няма да те остави в беда. Майка ти ще бъде винаги в трудностите с теб.От този миг ти ще си спомняш за нея с умиление и само хубави неща. И това ще те топли по някакъв необясним начин...
За твоята майка:

Много съжалявам за загубата ти. 
Моята майка я няма вече две години, беше само на 60. Сърцето й спря в съня й.
Сънувам я почти всяка нощ...
Не знам как се преживява такава мъка. Аз поне още не съм успяла да я преживея.

Днес стават 3 месеца, откакто си замина моят дядо. Отгледана съм от него, така че за мен той беше и татко, и дядо.
Открих, че не страдам достатъчно и сякаш мозъкът ми изключва, гледам да не мисля и ... успявам някак си. Срамувам се от което. Страх ме е, че правя нещо нередно и че не дай си Боже мога да го забравя. Ни така, ни иначе.  

Дано почива в мир и дано е щастлив там, където е. Обичам те, дядинко!

Съболезнования на всички за загубите ви.

Преди седмица изгубих и близка приятелка - на 24. Лекарска грешка. Бе болна от рак, който пребори и се подложи на уж финална ударна доза лъчение и лекарства. Сърцето и не издържало на безумното натоварване на лекарствено-лъчевия коктейл  - отиде си най-борбената героиня на 24 от инфаркт. Някой, някъде е дал грешни гаранции, че ще понесе всичко без проблем.
Снежка, мила, дано душата ти намери вечен покой!

Съболезнования.
Преди месец и половина си отиде татко.  Само на 63. Още не мога да повярвам, че го няма.
Номера му стои в телефона ми и се хващам, че посягам да му звънна. И тогава ме попарва мисълта, че него го няма.
Боже, той се пребори с рака преди 7 години, защо стана така сега. Инфаркт. Не можах да стигна навреме и това ужасно ми тежи.
Не отидох предната вечер до тях, беше късно.... И закъснях безвъзвратно. Прости ми татенце...
Миличкия, така се радваше, че се е пенсионирал вече, имаше планове. Сега има само черна мъка. 
Казват, че господ прибира при себе си добрите хора рано. Защо са му... те са  нужни тук.. 
Ева, не се срамувай, никога няма да го забравиш, той винаги ще е в сърцето ти. 

Преди девет дни си отиде моята майка.Много е трудно и много боли,още не мога да повярвам.

Майка ми почина преди по-малко от 3месеца.
Беше си напълно здрава, на 41г.
Просто един ден я заболя корема и почна да повръща - правиха и 101 изследвания - всичко е наред, най-вероятно вирус. И понеже събота и неделя не са всички калпави лекари на работа - понеделник щяха да продължат с изследванията. Иначе всеки, който влезеше записваше по 10тина разнообразни предполагаеми диагнози. И .. мама не дочака понеделник. Неделя почина - белодробна емболия.
Минути преди това са си говорили с баба ми - каква рокля ми е купила, какви обувки, какво колие/обици, за 2те други рокли за изпращането в училище и втората бална вечер ... всичко си имах за бала, а само нея я нямаше 
А момичета, как живеят бащите ви ?
Сами, в празната къща, с кого си говорят вечер след работа, докато вечерят, по празници, по почивки ходят ли? 

Оххх,момичета,сърцето ме заболя докато ви четох Дори не знам какво да ви кажа...Искам и аз лек за тази ужасна болка и липса.
Мила В,аз ужасно много страдах за татко.След погребението си казвах,че е по-добре и той да отиде при нея-само да не гледам как страда.Мислех,че никога вече няма да го видя да се усмихва.Но той си стъпи на краката-а това ми се виждаше невъзможно.Няма да те лъжа-тъжи за нея,липсва му ужасно.Но вече се усмихва.Смее се с децата ми.Има надежди и цели за бъдещето.
Баща ти е млад човек и ще успее да се измъкне от ужасната дупка.Но не се плаши,гледайки го.Той има нужда да мине през нея.
Гледам да го отвличам.Карай го да ти помага.Трябва да се чувства полезен,да се занимава с нещо.Празниците...ако не е с нас,намира приятели.Само веднъж ми каза: "Весело беше,хубаво,но после всеки си отива вкъщи с половинката".Надявам се,че ще срещне някой някой ден.Няма да е същото-за никой.Но как само искам да не е сам!!!

как човек се ядосва и уж страда за някакви уж проблеми,а в един миг като се случи най-лошото,разбираш,че всичко преди това са били глупости и ти си бил най-щастливият човек на света.майка говореше на корема ми на бебчет,че ще му чете приказката за тримата братя и златната ябълка,как ще и купува кроасанчета..............боже,тя щеше да бъде най-милата баба на света!!!!!а в родилния дом как се чувствах!голяма самота,голяма празнота,от както майка отиде на другото място нещо много силно ме притиска в гърдите и не олеква и за миг.вие,момичета,как продължихте?аз бях на косъм да сложа край на тая ужасна болка и да отида при майка,но се спрях заради малкото ми бебче,с никой не съм го споделяла досега.аз бях много комуникативен и отворен човек,весел приятелски настроен,бъбрив.сега съм се изолирала и не ми се вижда и говори с никой.бях се изолирала и от мъжа ми,сестра ми.чак сега след половин година започнах да ги допускам по малко дом себе си.но с другите хора не ми се общува.много ми е празно......

28 декември 2009 е черната дата в живота ми.бебка няма физически да познава майка,но аз ще направя всичко възможно,аз ще направя невъзможното чрез моите думи и разкази да я опознае и обикне и съм сигурна,че ще успея,защото много я обичам,а децата усещат обичта и любовта!аз много си мисля за живота,всичко е толкова временно и преходно,материята е нещо твърде елементарно,духът е вечен!духовете на нашите скъпи същества са с нас.и аз изобщо не се страхувам от смъртта,това не е края,когато настъпи този час ще се радвам,защото там ще ме чака мама............