Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.
НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.
НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.
НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.
НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.
не се стряскай, а се усмихвай и казвай je ne comprends pas 
Те, естествено се притесниха, а аз се изнесох победоносно от магазина. 
Мога да си вляза и изляза с неща купени от друг магазин, никой няма да ми обърне внимание. Повече от нещата имат баркодове които са локнати за системите на сигурност и пищи на вратата та се къса. 
Почнах да обяснявам, момчето ме гледаше с оня ми ти поглед, айде бе, нали не си мислиш, че ще ти повярвам. Но накрая поблагодари, че съм ги върнала и аз се изсмуках през вратата като пръд.. из гащи. Голям срам, няма да го забравя това. 
(нищо не разбирам) 
) на мен се падна честа да нося въпросната преносима люлка и аз му намерих лесното като я сложих в количката за покупки и си ходя насам натам... тя ми препоръча един препарат за почистване на баня и аз се двуумях да го взема или не слагах го в количката, после го връщах и накрая не го взех.... или поне така си мислих понеже като стигнахме до колата... и като извадих от количката за пазаруване преносимата люлка се оказа.. че препарата направо съм си го откраднала... потънах в земята от срам... и няма да казвам че две години след това продължаваха да ми го напомняти то цялото семейство! 
В Пикадали където има толкова много персонал... и въбще.. просто нямам думи...и представете си една 50 годишна жена колко може да се разстрои от подобна случка...
