Пазарът на недвижими имоти - какво се случва реално?

А така!   На мен много ми харесва тук във Франция тази култура на тераската, ако мога така да я нарека - може да е 2-3 квадрата, мо ще има саксийка с мушкати, тента или чадърче и масичка и две столчета.Такова нещо примерно.И си сядат отвън хората, дори да е на оживена улица, семействата си вечерят на тераските, гледат народа, народа гледа тях, много приятна атмосфера.
Аззи може ли да споделиш и критериите при избор на имот с цел отдаване под наем.Ясно, че там доходността е водеща, но все пак, ще ми бъде интересно.
Относно терската - аз бих резнала от хола...Споменаваш гостите, аз също посрещам много гости и ме подсети за друго важно условие - нормален кът за хранене!Мразя да се храня на ниска масичка за кафе, мразя маса завряна в кухненския ъгъл където за да отвориш вратичка на шкафче трябва да стане някой от мястото си.Точно в тоя смисъл мразя и панелните разпределения.23 години съм живяла в панелен тристаен и това, което най не ми харесва е разпределението. Не ме притеснява здравината им, вида им, топлоизолацията - това са неща, които могат да се променят.Но в панелните жилища разпределението е непроменимо, стандартно и (според моите шантави критерии) много неудобно.И в гарсониера, двустаен, тристаен - кухнята е все един размер - малка и неудобна!Хола е от другата страна на коридора, в кухнята няма място за хранене.От там и достижението на 20ти век #2 - остъкления балкон - единственото спасение.Спалните са в единия край, а тоалетната - в другия.Мисля че фобията ми от коридори е от нощните ми прибежки до тоалетната в тъмното - много ме беше страх.И скучно стандартния им вид.Аз затова търсех ново - не че е суперкачество, но е различно и имаш възможност да индивидуализираш в някаква степен, особенно в по-начален етап.Аз моя апартамент го преначертах направо.
Друго, за което се сещам е неосъществената ми мечта за кабинет - малка стаичка с бюро и малко диванче - мъжа ми често става и работи нощем, а и около него е вечен творчески безпорядък.А и когато идват гости с преспиване е много удобно.

Azzy Предполагам, че терасата ти е по-дълга и тясна. При мен на 2-та метра ширина се събира масата с пейка от едната страна и табуретки от другата (ето такива, но масата я поръчах по-висока, за да е удобна за хранене ) Табуретките са по-малки и стоят обикновено под масата, така че малкият да може да обикаля около масата и да гледа навън. Май не успях да обясня както трябва, ще снимам при възможност.

pina Под нас съседите са на партера с дворче, така че ние чуваме повече от техните разговори, отколкото те от нашите.

маса за кафе на терасата го намирам за ок, но вечери на компании на съседския балкон определено биха ми нарушили вътрешната хармония. а пък ако някой почне да си прави скара на съседен балкон - пиши го умрял!

Като каза скари, да ви кажа какво видях във Франция - еднотипни блокчета на 3-4 етажа, всеки апартамент си има балкон, който в едната си част е с място за скара и аспиратор! И там пържат на балкона с други думи.
Става въпрос за затворен комплекс в туристическо селце.

говоря за балкон в центъра на европейски град, не за туристически селца, къмпинзи и прочее

А по отношение на финансите да си кажа моята 'схема', то е елементарно, де, но....
След като 2 годинки яко харчих с новата си заплатица, сега вече почнах по-умерено да го давам. Имам идеята в рамките на около 2 години да натрупам една сума, да се опитам да я спестя. Ако си продам апартамента в провинцията, тия пари веднага на влог, колкото падне-ще е добре дошло, за 2 години-още по-добре. Целта е това, което ще се дръпне като кредит, да е наистина ....възможно минимално. Не повече от 20000 евро. Така го виждам аз, де, само на планове.Може  и друго да стане.

И моите са от Импресия
Страхо-о-отни градински мебели.
2 м ми е широка, обаче пак ми е нагъчкано и е залепена масата за прозореца, ако ме разбирате. И повече от трима души не мога да сбутам. Затова съм си мислела да резна едни 70-80 см, за да не ощетявам и трапезарията, все пак.
Иначе абсолютно споделям идеята за кокетна тераса, тента, цветя, изобщо както си трябва.
Защото и аз като самурайка и трапезарията я уважавам.

Барбекюта на балкона НЕ уважавам. Има си къщи за тази работа, а и обичам да съм в приятелски отношения със съседите си.

Иначе критериите за инвестиционен имот са ми прости. Переспективни райони, които са още в сравнително девствен вид, но са разположени в южната част на Сф и имат добри застроителни параметри, спрямо новото ОГП /ниско строителство и висок процент на озеленяване, основно/, което означава скъп квартал в переспектива, когато се застрои и съответно се подобри инфраструктурата и цената за кратък период от време /примерно 5-7 години/ се покачи с над 50% и нагоре в консервативния вариант.
И вторият ми критерии е ликвидност на имота- знаеш да не е на първи, последен, южен и непреходен, да е подходящата квадратура /65-70 кв.м./- най лесно се отдава под наем и се продава.

Гарсониерата в Люлин /панелна/, за която ти споменах е по-краткосрочна, за отдаване под наем, докато се въстанови динамиката в кредитирането и на пазара съответно, след това се продава и се търси нещо като гореописаното.
Общо взето, генерално около 18-20% годишна доходност сумарно търся, за да ми се вържат сметките, много грубо.

Акси, а каква беше цената? Може и на лични.

Ми тук това си е нормално, даже в големите градове.А в Австралия е даже задължително - нали барбекюто им е националното ядене.Многоетажни блокове с големи тераси и на всяка по едно грамадно газово барбекю и маса за поне 6 човека.Не виждам защо някой трябва да мре  . Хората си имат култура на ползване на съответните тераси, нокй не се цепи на висок глас, няма среднощни пиянски сбирки...
Явно в България си трябва къща за тия неща...
По стечение на обстоятелствата аз никога не съм живяла в апартамента си, но моя приятелка живее и си изкарват скаричка на терасата, не мисля че някой им е правил забележка, но те са на последен етаж.
Тук сме в малка къща с много голяма тераса, залепени сме за блок.И барбекю имаме, и навън ядем, децата играят, имат люлка и бацейнче вадим лятно време от надуваемите...Абе много обичам аз теферича!

а съседите ти дали го обичат?

Не знам дали Лион покрива критериите ти за голям европейски град, но съседите над нас (стъпаловидно застроен склон) имат тераси и също вечерят там, понякога правят и скара.нагоре блокчето няма терсаи просто.Нокога никой не ни е правил забележка, ние сме под наем и така си наехме и жилището - с маста на терасата и барбекюто.Но както казах това си е съвсем нормално тук.Има блокове, които си приемат вътрешен ред и често са забранени барбекютата на въглища от противопожарна гледна точка.

Чета ви критериите и предпочитанията за апртамент и с повечето съм съгласна-
местоположение,монолитно строителство, разпределение, гледка, но се чудя защо не се
предпочитат последните етажи (и съответно в доста сгради цената им е малко
по-евтина). Аз предпочетох последния етаж съвсем съзнателно, за да не ми тропат
над главата, сега дори понякога си фантазирам, че съм в къща, над мен е само покривът
Вида и големината на терасата също са от голямо значение за мен, не се кефя на миниатюрни
(2-3 кв.м.) тераски, още повече на такива с иноксови парапети и стъкло.
За цените на имотите в Пловдив в момента ме усведомява приятелка, която търси нов, тристаен
в широкия център или Кършияка. Общо взето от това, което е видяла до момента от новото строи-
телство, нищо не я удовлетворява, а цените са от 65 хил. евро нагоре (неотвършени, на шпакловка
и замаска).

Веднага ти отговарям - защото в Бг рискът част от съседите да забавят плащанията за асансьор и ток е огромен, да не говорим за плащанията за ремонт. Хората се пазят от катерене на 16-18 етажа с деца и покупки в ръцете. Също така е проблем подръжката на тавана - ако протече, в най-честия случай съседите от първите етажи отказват да плащат за ремонт, съответно пък тези от последните етажи им го връщат като не плащат за заключваща се врата и т.н.
Иначе аз съм си харесала един последен етаж в Изгрев, но и хората си го харесват и явно не смятат да го продават. Имам наблюдения върху блока - горните рискове там са минимизирани.

                            http://spisanie.imot.bg/izbiagvayte-pylnomoshtnite-pri-sdelki-s-imoti.html

Прочетох материала, но не ми стана ясно това: "Ако все пак действително се налага упълномощаване, то е най-добре това да се направи чрез близък роднина или чрез познат или пробван адвокат, т.е. хора, на които имате наистина доверие." Аз пълномощните си ги пиша сама, но не мога да си ги заверя сама, т.е. не мога да избегна чуждия човек - нотариуса.