Публикувана: 12 май 2010, 10:38 ч.
Последно мнение: 13 май 2010, 14:11 ч.

Внезапен детски страх

1 128
11
1

12 май 2010, 10:38 ч.

София
Мнения: 1 210

Здравейте момичета. Реших да пусна темата, провокирана от внезапна промяна в поведението на дъщеря ми. Тя от малка заспива самичка в нейната стая на загасена лампа и спи непробудно цяла нощ.
Преди около месец една вечер докато я целувах за лека нощ, каза, че се страхува и ме моли да остана с нея, докато заспи. Аз я попитах от какво я е страх, но тя не ми отговори нищо конкретно. Аз разбира се останах с нея, защото си помислих, че е моментен детски каприз и желание да се погушка малко с мама. Но това се повтори и на следващата, и на по-следващата вечер. Започна да иска да спи при нас и всяка вечер плаче. Започна да се буди и през нощта и пак да плаче, че я е страх и иска да има някой до нея. Разговарям постоянно с нея и я питам от какво се страхува, но тя не ми дава ясен отговор. Веднъж каза, че я е страх сутринта да не я забравим и да остане самичка в къщи. Аз я помолих да нарисува от какво точно я е страх и тя нарисува къща с дете само в нея и двама родители извън къщата. Sad

Прегръщам я, уверявам я, че това е нереална ситуация и че мама и татко никога не биха я забравили, но нищо не помага. Започна да се страхува и да стои сама в стаята си и вчера, докато гледаше филмче ме помоли да стоя с нея, защото иначе я е страх.
Не знам как да се справя със ситуацията. Не мога и да проумея какво я провокира. Някой сблъсквал ли се е с подобен проблем? Мисля, ако продължи още известно време и страхът й се задълбочава, да потърся и разговор с професионалист.

# 1 12 май 2010, 10:55 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

Здравей. Моето лично мнение е да не търсиш специалисти. Този страх, независимо от какво е провокиран ще можете да го преодолеете сами с повече разговори и търпение. Посещението при специалист може да има обратен ефект при детето. То и без това е уплашено. Един непознат човек в тази ситуация ще му дойде в повече...

# 2 12 май 2010, 11:57 ч.

Мнения: 9 397

Здравей jenap,
Дъщеря ти ходи ли на детска градина? Моята дъщеря е на три години. Тя спи сама, на тъмно, в стаята си. От няколко месеца иска да оставям врата и отворена, иначе плаче. Оказа се, че в яслената група някой плаши децата, учителките и лелките разбира се отричат, но е факт, че почти всички мои познати, с които сме в една група, се оплакват, че децата им ги е страх да не ги открадне Торбалан или да не ги изяде баба Меца или Кумчо Вълчо. Наскоро дъщеря ми се оплака, че едно от децата и е казало, че мама и тати няма да дойдат да я вземат и ще я оставят в детската градина сама, беше много разстроена. тя много обича да ходи на детска градина, но все пак иска да е сигурна, че все пак ние винаги ще я прибираме. Така, че се опитай да разбереш дали някой не и е внушил този страх, просто за да бъде послушна. Успех.

# 3 12 май 2010, 13:58 ч.

Мнения: 9 814

Обикновено специалистите /детски психолози/ са хора с подход към децата, а не д-р Франкенщайн. Wink

Та ако според теб проблемът е толкова сериозен, обърни се към специалист.

Виждам и лентичката ти. Каката как приема бъдещото бебе? Говорите ли с/пред нея за него и какво по-точно?
Синът на моя приятелка /на 7 г. и половина/ не се отдели от майка си /също бременна/ близо месец, защото чичо му казал, че като се роди бебето, него ще го забравят и няма да го обичат вече. Shocked

Дали /ако ходи на ДГ/ там някои не й пълни главата с глупости и страхотии, дали не е гледала някой страшен, неподходящ за нея филм, дали с някоя постъпка или думи, вие с баща й не сте провокирали тези страхове? Дали просто не търси твоето присъствие до себе си. Пишеш, че искала вечер да гледате заедно телевизия. Ако се заиграете заедно, дали припомня, че я е страх?

# 4 12 май 2010, 15:33 ч.

София
Мнения: 12 403

Съгласна съм с Франческа и за мен очакването на бебето може да смущава каката. Вероятно усеща, че минава на втори план, може да се страхува, че ще остане извън новото семейство с бебето. Някъде тук из форума една майка разказваше, че баткото я попитал "Какво не сте доволни от мен, та искате друго бебе? Аз не съм ли достатъчно добър?". Възможно е и твоето момиче да изпитва подобни съмнения и да я връхлитат съмнения относно достойнствата и. Обграждайте я с любов и внимание, но не я поощрявайте да се вбебешава. Напротив, нека разбере, че е хубаво да е голяма, да е кака, нека знае и че и нея сте я чакали така, че и за нея сте полагали същите грижи каквито очакват бебето. Тъкмо сега с раждането на бебето ще види и тя през какво е минала, за да стане така самостоятелна. Трябва да е уверена, че и сега, като по- голяма и пак ще получава грижи и внимание, но част от тези грижи и внимание ще са като за големи- игри, разговори, общи забавления и много, много прегръдки и обяснения в любов. Важно е при появата на бебето да обръщате повече внимание на каката, да не я оставите сама в нейната въображаема къща, да не се почувства изолирана и второстепенна. Има много изписано по въпроса за появата на бебе, та ще си спестя повече писане.

# 5 12 май 2010, 15:57 ч.

Мнения: 7 947

Аз съм убедена, че в момента, а и преди - е била достатъчно обгрижвана. Моят син например не заспива сам, но това е по дифолт, не от скоро и не е провокирано от случка, просто преди нямахме отделна стая и така свикна да спи с нас. При вас обаче явно нещо я е провокирало, възможно е да е бебчето. Но е възможно и съвсем друго да е. Например на сина ми друго дете казало в детската, че от гръмотевиците се умира - е, питайте ме как се страхуваше като завали дъжд в един период. Отмина. Да не е станало нещо подобно при вас, децата са наистина чувствителни Thinking

# 6 12 май 2010, 15:58 ч.

Мнения: 1 677

И моите деца са имали подобни страхове - понякога съм откривала причината, която ги поражда, друг път - не. Ще са ти нужни търпение и верме, за да ги преодолее детенцето.

# 7 12 май 2010, 16:03 ч.

София
Мнения: 1 210

Благодаря много за отговорите. Да, детето ходи на детска, но изключвам проблема да е там.
Не бях се замисляла, че бъдещото бебе би могло да смути душевния мир на дъщеря ми, още преди да се е родило. Thinking

Има резон в това, което казвате.
На мен ми се струваше, че все още не приема ситуацията с моята бременност като реална опасност да бъде изместена по някакъв начин. Но явно детското въображение вече рисува картини. Иначе ние си говорим за бебето, какво ще е след като се роди, как тя ще си играе с него и ще го обича и аз винаги избирам за нея ролята на водеща, по-голяма, по-знаеща и тя се забавлява, когато говорим за него и ме кара постоянно да й разказвам. Не съм забелязала да дава вид, че й е неприятна мисълта за бебето и бъдещата му поява или пък да се притеснява от това. Даже напротив, постоянно повтаря, че иска вече да се ражда и няма търпение да си играе с него. Но може би го изживява по някакъв неин си начин. Ще се опитам да достигна по-дълбоко в нейната душичка и да разбера от какво точно се страхува и какво се е променило от един месец насам.
Благодаря ви още веднъж, момичета. bouquet

# 8 13 май 2010, 03:02 ч.

Мнения: 2 028

аз също мисля, че е свързано с бебчето... нашият батко внезапно започна да се страхува да заспива вечер сам след появата на малкия... то не бяха писъци, то не беше чудо... започна даже да сънува чудовища, които му изяждат играчките, а после и него самия... постепенно се нормализираха нещата с течение на времето, но тогава и аз се бях притеснила, и аз май пусках тема с молба за съвет Hug

# 9 13 май 2010, 06:27 ч.

Бургас
Мнения: 440

Защо не се консултираш с Димитрина Проданова-безплатен психолог към форума?

# 10 13 май 2010, 13:29 ч.

Мнения: 989

И аз да споделя опит. Дъщеря ми заспиваше сама в стаята (в една стая сме), на тъмно, а ние оставахме в другата да гледаме ТВ. За около три месеца, обаче, ни се наложи да се преместим и да спим в хола. Когато се върнахме в спалнята, съседите ни правеха ремонт и се чуваше доста неприятен шум от бормашина. От този ден (на завръщането ни в спалнята), Елена не иска да заспива сама и държи някой да седи при нея. Е, честно казано не издържах, защото на нея заспиването й отнема около половин час, а понякога и отгоре. В крайана сметка започнах да я слагам в хола на дивана. Нито ТВ й пречи, нито ние с татко й. Заспива си детето и като си лягаме, само я преместваме в нейното легло. Надявам се с времето да отмине и това, макар че оттогава минаха почти две години.

И аз в началото много се чудех какво провокира това нейно поведение. Мислех си, че е от смяната на обстановката и от факта, че е заспивала с нас в стаята. След време, обаче, ми каза че много се страхува от бормашината. И до ден днешен си е така - чуе ли въпросния шум, идва и се гушка в мен.

Иначе аз също съм на мнеие, че ако проблемът наистина е толкова сериозен, една консултация с психолог няма да навреди.

# 11 13 май 2010, 14:11 ч.

Мнения: 7 947

Цитат на: PEPABS в чт, 13 май 2010, 06:27

Защо не се консултираш с Димитрина Проданова-безплатен психолог към форума?

Вие наистина давате ли си сметка кога се налага психолог и как точно става това - психолог във форума, ужасссс...

Препоръчани теми

Бързи въпроси и отговори деца -6

Детски песнички, инструментали, текстове, стихове, приказки, онлайн забавления

постоянно тръшкане на дете 1г и 5 м

Махане на памперс и биберон - 3

Причина:

Причина: