Според мене зависи от обстоятелствата в даден случай. Аз не съм против 62 годишна жена да осинови. Майката на моя позната осинови на 60 години като преди това беше приемен родител на детето. Самото дете е много, много щастливо. Тя е толкова добър човек и такава весела жена, че бих искала и мене да осинови. Къщата и винаги е пълна, при нея винаги има деца и внуци. Самата тя е родила 9 деца + е отгледала децата на сестра си. Изглежда по-млада от много 40 годишни и непрекъснато танцува, даже когато готви или глади. Детето само поиска тя да му стане майка.
- Публикувана: 14 май 2010, 23:00 ч.
- Последно мнение: 2 юни 2010, 23:53 ч.
Редно ли е жена на 62 години да осинови дете?
Редно е, една интелигентна и възпитана жена на тази възраст да осинови 10-12-15 годишно дете. На него ще може да даде цялата си обич, да предаде опит и знания, да и бъде опора точно в трудните години на съзряването и ако е рекъл Господ това дете да и се отплати със същото.
Но това, за което иде реч си е просто експеримент с природата.
Но това, за което иде реч си е просто експеримент с природата.
Наскоро гледах в едно предаване, за една баба незнам възрастта й, която се подпомага и се грижи за три деца от дом за изоставени деца на възраст 14-16 години- шапка и свалям. Даваха я с деца толкова топлота струеше от тях.
Но конкретния случай с 62 годишната жена е абсолятно недопустим. Не и е по силите да отгледа две деца във всеки един аспект кат огрижа , възпитание, финанси. Да не говорим, че единствените и близки били колегите от работата й.
На 62 години не може да няма някакви болежки , болести и прочие. За мен това е адски безотговорна постъпка от докторите, които са направили инвитрото-много се чудя какво са си мислели. Имайки предвид меркантилността на лекарското съсловие, май по всяка вероянтост, че просто ще и вземат парите и нищо няма да стане, ама тя взела та забременяла.
Днес четох едно интервю с лекарката от екипа направил инвитрото, в което казваше, че ако продължават да коментират случая и да ги упрекват, тя щяла да заведе дело слещу другите клиники за тяхната успеваемост при оплождане инвитро и се зачудих смисъла на думите морал, етика, добро, лошо, редно, нередно знае ли се от някои доктори.
А психиатърката решила да си осъществи някакво желание без май въобще да мисли за отговорността при отглеждането на децата.
Но конкретния случай с 62 годишната жена е абсолятно недопустим. Не и е по силите да отгледа две деца във всеки един аспект кат огрижа , възпитание, финанси. Да не говорим, че единствените и близки били колегите от работата й.
На 62 години не може да няма някакви болежки , болести и прочие. За мен това е адски безотговорна постъпка от докторите, които са направили инвитрото-много се чудя какво са си мислели. Имайки предвид меркантилността на лекарското съсловие, май по всяка вероянтост, че просто ще и вземат парите и нищо няма да стане, ама тя взела та забременяла.
Днес четох едно интервю с лекарката от екипа направил инвитрото, в което казваше, че ако продължават да коментират случая и да ги упрекват, тя щяла да заведе дело слещу другите клиники за тяхната успеваемост при оплождане инвитро и се зачудих смисъла на думите морал, етика, добро, лошо, редно, нередно знае ли се от някои доктори.
А психиатърката решила да си осъществи някакво желание без май въобще да мисли за отговорността при отглеждането на децата.
Не е редно.
Може да стане приемен родител на голямо дете.
Отраснало,а не пеленаче.
Може да стане приемен родител на голямо дете.
Отраснало,а не пеленаче.
Защо пък да е стара да осинови дете?
Трябва ли да има възрастова граница за осиновяване според вас? Колко?
Трябва ли да има възрастова граница за осиновяване според вас? Колко?
Стара е!
Да. Около 40г. Колкото и за раждане. И двете водят като последица огромната отговорност за отглеждане на дете, за което трябват физически сили, здраве и все пак разумната възраст за това за мен е от първостепенно значение!
дотолкова, доколкото може да предложи повече на това дете от 'грижите' за него в един социален дом, да.
иначе е второстепенно /за мен/ на колко е години, но пък /пак за мен/ е важно на колко години е детето.
честно казано/дано животът не ме опровергае, затова не казвам никога/ не бих взела отраснало дете. абс максимум до 2 годишна възраст. това е пак строго субективно и важи изцяло за мен самата.
иначе е второстепенно /за мен/ на колко е години, но пък /пак за мен/ е важно на колко години е детето.
честно казано/дано животът не ме опровергае, затова не казвам никога/ не бих взела отраснало дете. абс максимум до 2 годишна възраст. това е пак строго субективно и важи изцяло за мен самата.
Всички сте големи моралисти. Тука се поставят диагнози по снимка, а като се правите на богове, решавате кой може и кой не да има деца. Всъщност това си е много лично решение на индивида и никой страничен човек няма право да го съди за това.
Всички сте големи моралисти. Тука се поставят диагнози по снимка, а като се правите на богове, решавате кой може и кой не да има деца. Всъщност това си е много лично решение на индивида и никой страничен човек няма право да го съди за това.
Когато си го прави сам с партньора - решението си е негово.
Но когато осиновява, положението е съвсем различно.
А на ония бебенца горките и без снимка са ми ясни диагнозите.
Имах съученичка, която беше осиновена, когато е била на 5 - 6 години. Майката тогава е била на над 55 години. Имала е съпруг, но не са можели да имат деца и той не е искал да си осиновят. Съпругът умира и жената си осиновява моята съученичка. Въпросното момиче е имало заболяване на едното краче /било е по-слабо от другото/ и едното оченце /кривогледство/. Всичко е излекувано успешно. Момичето си беше нормално дете, като нас. Говореше с голяма любов и възхита за майка си, защото измежду здрави деца, тя е избрала точно нея - болната и недъгавата, както се изразяваше съученичката ми. Малко, след като завършихме XII клас разбрах, че майка и е починала. Но сега като я срещам въпросната, вече жена - има си нормално семейство и живот.
Каква ли щеше да е съдбата и след дома за изоставени деца, ако майка и не я беше осиновила?!
Каква ли щеше да е съдбата и след дома за изоставени деца, ако майка и не я беше осиновила?!
Подкрепям твоето мнение, Пипи Дългото Чорапче.
Много удачен пример.
Поклон пред такива благородни и изящни души.
Недоумявам защо толкова хора дават пример с дейните възрастни жени, които работят като детегледачки на чужди деца или много активно помагат за отглеждането на собствените си внуци.
По-скоро, за да се покаже/докаже, че жена на тази възраст физически е способна да се грижи за дете, не толкова, за да се сравняват бабинството с майчинството или да им се поставя знак за равенство и т.н.
Аз обаче гледайки себе си ( на 36 съм и още нямаме дете) мисля, че чисто психически би било трудно, но пак гледам от собствената си кула.
С възрастта темперамента се успокоява, човек цени сякаш повече спокойствието и комфорта си, не иска усложнения и стрес. Много по-нетърпелив е. А търпение и здрава нервна система са си необходими за отглеждането на едно дете, особено, ако е пеленаче.
По един начин се препрограмира живота на млади хора на 20+, по друг на 30+, 35+ .... 60+ дори не знам как става. Не казвам, че е невъзможно, разбира се, а че всяка възраст си има свои особености, и детето се проектира по различен начин.
Разбира се, че е редно жена на 62 да осинови дете в кърмаческа възраст.
В крайна сметка всяка жена има право да бъде майка и всяко дете има право да има майка.
Много по-лошо е за детето да остане в дом, отколкото да бъде осиновено от жена, която е изстрадала и иска да е майка, независимо на колко години е.
В крайна сметка всяка жена има право да бъде майка и всяко дете има право да има майка.
Много по-лошо е за детето да остане в дом, отколкото да бъде осиновено от жена, която е изстрадала и иска да е майка, независимо на колко години е.
А редно ли е да имат деца слепите, глухите, инвалидите, болните от нелечими болести или само възрастта е пречка за доброто отглеждане на децата? Всъщност кой е напълно здав, че да му разрешите на него...
А редно ли е да имат деца слепите, глухите, инвалидите, болните от нелечими болести или само възрастта е пречка за доброто отглеждане на децата? Всъщност кой е напълно здав, че да му разрешите на него...
Гореспоменатите имат деца и ТАКА ТРЯБВА! И никой, никога не ги укорява за това, дори им се възхищават, осъзнавайки, че положените от тях усилия с многократно по-големи.
Болести и дефицити не са пречка за родителство /в случай, че осъзнаваш отговорността и значението да си родител/.
Погледни малко в перспектива, ако можеш и си представи контакта родител-дете след 15 години!