Редно ли е жена на 62 години да осинови дете?

Наистина и аз като Луна /само да я поправя, не вчерашното а днешното предаване на Гала/ -
     АКО някой има линк на предаването да го пусне/макар, че темата си е за осиновяването/,

     но пуснето го, нека всички да чуят, точно какво се е изприказвало там,

          а не да си ги дъвчим приказките до изнемога, и до пълна подлуда /едно и също, едно и също, казаха ми че имало доста интересни приказки от страна на Доктора/

Доста търсих, но не намерих нищо. Може би по-късно... Гледам, че е качено последно предаване с дата 28.05.  в сайта на Нова, а на други места не съм ровила.

Дано да успея:

http://nakafe.novatv.bg/

След кратък разговор със Зоя Цветкова започват интервютата с Красимира Димитрова и д-р Емин

аз и други хора го обяснихме многократно в дискусията за русенската майка.

в момента, законът в България е написан така, че няма възрастова граница за инвитро с донорски яйцеклетки - от което се е възползвала русенката и нейните лекари. същевременно, има възрастова бариера и е забранено да се извършва пункция за извличане на яйцеклетки от жени над 43 годишна възраст - независимо от фертилното им състояние. това означава, че жените над 43 години, които по някакви причини се нуждаят от инвитро (мъжки фактор, липса на тръби, ЛУФ синдром или просто за увеличаване на шансовете за зачеване) и са фертилни, не могат да се възползват от това лечение.

колкото до намеците ти, че русенската неонатология ще стане евентуален убиец на 500-грамовото бебе, би трябвало да си напълно наясно, че шансовете за оцеляване на такъв етап на развитие и с такова рождено тегло са slim to none. и че здравословните проблеми на 500-грамовото бебе далеч не са причинени от липсата на технологии в русенската болница.

общо взето, при такива бебета, всичко е в ръцете на Бога - прави се каквото може медицината и се чака да видят дали ще се пребори. ти какво повече мислиш, че имат в София, което нямат в Русе, освен достатъчно опит с толкова недоносени?

Шансовете на 500 грамово бебе, родено на 28 седмици в Европа се движат между 50 и 70% в завивимост от болницата. Ето статистиката:

http://www.bmj.com/content/vol319/issue7217/images/large/drae1773.f1.jpeg

И да, продължавам да твърдя, че има огромно значение къде и как ще бъде гледано такова бебе. Разликата между моят син, роден и отгледан в големи световни центрове ИЗЦЯЛО на кърма до изписването и дете като него, тропнато в инкубатор в малка френска болница е от земята до небето за съжаление. Моят син няма видими и невидими последици за здравето си. В русенското отделение едва ли има консултант нощем. В болницата, в която се роди синът ми нямаше неонатолог нощем и викаха по спешност а в критичен момент и секунди са от значение. Ако това бебе беше мое, щях и аз, като Красимира, да се боря със зъби и със нокти да бъде преведено в София или Плевен. Всяка грешка в лечението му ще струва милиони годишно на данъкоплатците.

За границата 43 години - тук е същата с или без донор. Причината да се слага такава граница е, че след тази възраст е изчислено, че не е рентабилно. Високият процент бебета с увреждания, родени от майки след тази възраст тежат на здравните системи. В Англия е 49г. Аз лично съм против такива граници, защото жени на тази възраст, които желаят да родят, имат финансовата възможност да го направят в страна без подобни ограничения. И да имаше граница, никой не би могъл да и попречи да го направи в Турция, например или Израел, където такава няма. Тук има забрана за всякави видове изкуствени оплождания на неомъжени или без партньор жени. Облекчава финансово касата, но не им пречи да го направят другаде ако могат да си платят.

Невена, тук изобщо е забранено да се прави пункция на жена над 43 години - не само ако здравната каса плаща за нея. и сама да си плаща жената - пак не може по закон. никой не може...

колкото до Плевенската неонатология - не мисля, че са с нещо по-различни от Русенската, че да се напира там. имам лични наблюдения от доскоро най-добрата софийска неонатология - ако влезеш там, лошо ще ти стане.
аз те попитах все пак - какви точно техники и технологии има в големите болници? специалните кувьози, апаратите за вентилация, за изследвания на нивото на кислород и т.н си ги имат в Русе - видя се това по телевизията. какво нямат там, според теб? аз дори съм силно впечатлена от русенските хирурзи, честно казано. не очаквах, че бебето ще преживее операцията.

колкото до картинката със статистиката - объркала си квадратчето. за 500 грама в 28-ма седмица гледай долното квадратче - 27 до 50, средно 38. едва ли в болницата на Каркасон или Варнемюнде има тия шансове

и ти правиш грешката да сравняваш механично. твоят син така, пък другото дете - иначе. едва ли причината е само в това, кой къде е престоял. вероятно има още един куп разлики и фактори, които не отчиташ и не знаеш.  бебето Жаклин е 500 грама, твоят син е бил 1100 - това е разлика от земята до небето в неонатологията! ял е кърма, щото е можел да яде! венозно никой не храни с кърма, предполагам знаеш? моят син се роди 3100 и пак беше 7 дни на апаратна вентилация, през това време няма кърма, няма пет лева.... ял е глюкоза или каквото там им тече по системите...

изобщо, не сравнявай тикви с краставици.
видяла си нещо, прочела си нещо, но мисля, че се изказваш с прекален размах и правиш обобщения, които не си квалифицирана да правиш.

Относно технологиите, доколкото си спомням най-рисковите деца ги слагаха в подобен кувьоз в началото - http://www.fashion-lifestyle.bg/comments.php?id=2203&target=new_comment . Спомням си, че ги питах какъв е този кувьоз и ми казаха, че изчислявал сам нужда от кислород и подаването му, както и други параметри.  Аз по телевизията видях бебе Жаклин в по-обикновен кувьоз.
Много е важно медицинските процедури да бъдат извършени не само за да преживее детето, а и да му осигурят живот без увреждания. А това става, ако лекарите са уверени, че могат да направят най-доброто за спасяване на живота и са в следващата фаза на специализация. Има и много други моменти при раждане в неонатология с традиции в София.
Не е важно само да имаме лични впечатления, а да гледаме и статистиката. Най-малко процентно новородени с ретинопатия над 3-та степен  има в Майчин дом, София. Не ми се търсят и за други статистики, но за това има национални и университетски центрове.

В бългрската неонатология има едни Протоколи за лечение, където са описани най-важните стъпки за действие при определени състояния. Доколкото знам се изготвят от най-добрите клиники и се изпращат до всички неонатологии. Когато ги видях тези Протоколи ми направиха много добро впечатление, не знам дали има друга област в медицината, където така да са описани стъпките за лечение. Но пък в по-малките неонатологии нямат толкова практически опит.

Нека лекарите в Русе, майката и децата да имат спокойствие и подкрепа, за да направят най-доброто, на което са способни!

- тук също е забранено независимо кой плаща. До 43 години и толкоз. След тази възраст е забранено със собствена или донорска. Но повечето бездетни европейски жени на тази възраст спокойно могат да си позволят такава процедура в чужбина и много го правят.


Различни са. Ще питам за точните разлики, но има огромна разлика между неонатологиите, като само в неонатология от ранг 3Ц Жаклин има реални шансове за живот. Статистиката показва, че колкото е по-голям обемът на дейност и броя денонощни тесни специалисти толкова по-добра е преживяемостта и процентът деца без тежки дефекти. За такова бебе денонощното наличие на нео-анестезиолог е от огромно значение. Едно е да те интубират веднага, друго педиатър 2 минути да опитва да вкарва тръбата в трахеята. Същото с хирург итн. Екстремно малките бебета са под упойка дори когато им хващат вени, иначе има опасност от херния и други още по-лоши неща. Ако няма анестезиолог и трябва да им се хване вена . Факт е, че до сега в Русе не са имали толкова малко бебе. Освен приток на кислород мерят и изходен въглероден двуокис и още 100 други неща. Има кувьоз и кувьоз, за съжаление и от вида на кувьоза понякога зависи доколко бебето ще развие ретинопатия, например.

Ето няколко линка ако ви се чете:

 http://www.texaschildrens.org/CareCenters/Newborn/NICUFactKit.pdf   на 3 страница са обяснени разликите между видовете неонатологии

http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/11707021  трудно е да се прецени кой оживява и кой не и с какви последици

http://fn.bmjjournals.com/content/91/4/F251.abstract   за недоносено е по-добре в града отколкото на село

Джам, не сравнявам сина ми с малката Жаклин, да са живи и здрави. Пределно ясно ми е, че бидейки над 2 пъти по-малка от него шансовете и са не 2, не даже 22, ами сигурно 202 пъти по-лоши. Но ги има. Ако тя беше с теглото на сина ми, нямаше и да ми мине през ума да разсъждавам защо, как и кога е или не е преместена. Световна практика е да се трансферират пациенти другаде ако се прецени, че там имат по-добър шанс.

Като писах за кърма - храненето с кърма намалява в пъти риска от некрозен ентероколит - състоянието, за което оперираха Жаклин. Да, в началото са на перфузии, но все някога се захранват.

Доколкото знам, не само световна, но и нашенска практика е рискови пациентки като Красимира да се трансферират към по-голяма (университетска) болница преди или веднага след раждането. Не се споменава защо това не е станало по-рано, само че искат сега да ги преместят, и то само заради лошо отношение към майката ( която дори- за разлика от други майки на недоносени бебета в България, е допускана в отделението. Сега не ми се коментира дали трябва да се пускат родителите или не, но е факт че нея поне я пускат). Може д аима и дргуи факти около бебетата, но засега от интервютата на майката това става ясно. Освен това няколко лекари се изказват, че бебетата в момента не е добре да се местят. Аз на мястото на тази майка бих настояла за консултации с други лекари и евентуално изпращане на техника примерно, поне това ми се вижда по-разумно от оскъдните факти, които имаме.

Аз мисля, че думите на майката не трябва да се приемат еднозначно, аз дори не чух така да се изказва, че иска да я гледат със специално отношение. Струва ми се, че е реакция на уплашена майка, тя се чувстваше неуверена за детето.

А за това, че я пускат по-често - има практика при най-рисковите деца да пускат по-често родителите. Мен също ме караха да влизам по-често и да и говоря, а лекарите гледаха реакцията. Може би това са си техни тестове как реагира. Много по-добре се чувствах, когато ме пускаха по 1 път на седмица, но нямаше опасност за детето.

Напълно съм съгласна с Невена, че интубирането е от изключителна важност как ще се направи и другите написани неща. Дори и да има едни и съща техника е важен опита. От кислородните показатели зависи освен ретинопатията и мозъчните кръвоизливи. И всяка страна развива 1-2 национални центрове, където да се насочват най-рисковите родилки.

А на мен не ми излиза от главата кой е направил коремната операция, с какви инструменти, с какви упойки.

500 грамовото бебе си има своите добри шансове и в БГ. Дано и в Русе да успеят и да се преборят без последствия за детето! Във всичко има и част от съдбата на майката и децата - къде ще започне раждането и къде ще завърши.

Между другото потърсих каква е класификацията на неонатологиите в БГ - ето я тук - http://www.doctorbg.com/page.php?id=2435 . В 3. III ниво - Неонатологични отделения/клиники към междуобластни, университетски и национални болници. А от сайта на Неонатологията в Русе виждам, че тя е написана като междуобластна неонатология, т.е би трябвало да обслужва най-рисково родени деца. Може жената и въобще да няма право да бъде преместена

За мен е нормално. Снощи по някаква ТВ даваха осиновени деца от семейства в чужбина. Едната жена изглеждаше над 70. Беше изгледала няколко такива осиновени деца. Защо в чужбина да може а у нас не. Съгласна сам че трябва да има критерии за здравословно състояние а също и други като материално състояние. Това за мен са предрасъдъци.
А за българката родила на 62 просто нямам думи каква помия се изсипа върху тая жена. Самия факт че се обсажда толкова много този въпрос, означава че обществото ни е незряло и пак казвам пълно с предрасъдъци. Не мога да разбера какво пречи на някои че тя е решила да роди на тази възраст.

А за осиновяването четох, че е поискала дете около  5-години /а не както се пише пеленаче/. И е казала, че при по-голямо дете трудно ще се справи с изградените навици от социалните домове.  Обаче социалните работнички са се обидили на изказването за навиците и са и отказали, и без това е била извън възрастта за осиновяване.

Ами на нас лично и пряко не ни пречи ,но не задължително да мислим само за собствения си г.. .

Пределна възраст за кандидат-осиновители според българските закони НЯМА.

Няма горна възрастова граница за кандидат-осиновители. Сто пъти вече се написа. Това за обидата си е предположение някакво.