- Публикувана: 15 май 2010, 19:36 ч.
- Последно мнение: 8 ян. 2014, 21:07 ч.
Красивите турски актриси
Незнам за какво е спорът и постоянно има някакви търкания ?!! 
Не гледам много турски сериали , до скоро даже не им бях фенка, но като цяло са добри , а играта на артистите -няма да правя коментар.
Почти всички жени са много хубави и поддържани ,и няма как да не е ,след като с визия придружена с актьорска игра си изкарват доходите. Да, може би си имат недостатъци ,но няма перфектни хора. Общото между тях е , че от 100 км. им личи ,че са туркини. Не можеш да ги сбъркаш.
Харесвам Джансу Дере . Има хубаво тяло , но е малко студена и сериозна . Определено усмивката й отива.
Абе няма да изброявам - готини са жените .
Но не се давам на нито една от тях.
Не гледам много турски сериали , до скоро даже не им бях фенка, но като цяло са добри , а играта на артистите -няма да правя коментар.
Почти всички жени са много хубави и поддържани ,и няма как да не е ,след като с визия придружена с актьорска игра си изкарват доходите. Да, може би си имат недостатъци ,но няма перфектни хора. Общото между тях е , че от 100 км. им личи ,че са туркини. Не можеш да ги сбъркаш.
Харесвам Джансу Дере . Има хубаво тяло , но е малко студена и сериозна . Определено усмивката й отива.
Абе няма да изброявам - готини са жените .
Но не се давам на нито една от тях.
Пускам няколко интервюта с актрисите от Листопад!
Може би някои от вас вече са ги чели,но със сигурност ще има и такива,които не са
Интервю с Дениз Чакър - Ферхунде
Двадесет и осем годишната турска актриса Дениз Чакър изпълнява ролята на Ферхунде в сериала "Листопад”. Тя е родена в столицата Анкара, на 31 декември 1981 г. Първото й телевизионно участие е през 2004 г. в сериала "Ако жената поиска”. Година по-късно се снима в сагата "Любов между двама”.
- Каква е героинята ти в сериала?
- Ферхунде е снахата в семейството на Али Ръза. Начинът, по който Шевкет я представя на близките си, предизвиква гнева им.
- Положителна или отрицателна е ролята ти?
- Ферхунде е многопластова героиня. Тя е предизвикателство за всеки един актьор. Вярвам, че хората харесват ролята ми. Може би някои от тях ме мразят, но за мен е удоволствие да изпълнявам тази роля. Всеки нов сезон е като ново приключение.
- Имаш ли притеснение, че хората те идентифицират с Ферхунде?
- Не мога да докажа, че не съм толкова лоша, колкото тя. Зрителите имат различни нагласи. Някои я харесват други - не. Като цяло повечето хора са настроени положително към сериала, но не биха искали да живеят с нея.
- Защо прие ролята в сериала?
- В началото на кариерата си се надявах на по-различна роля, но когато се запознах със сценария, бях очарована от Ферхунде. Казах си, Боже, дано съм подходяща. Когато ми предложиха ролята и през ум не ми мина да откажа.
- Приличаш ли на Ферхунде?
- Имаме по-скоро физически черти, но се различаваме като характери. Това, което е преживяла тя, е много по-различно от нещата, които ми се случват на мен.
- Изненада ли те успехът на "Листопад"?
- В действителност бях учудена. Не знаех дали ще успеем да адаптираме романа на Решат Нури Гюнтекин към нашето време. Но като гледам крайния резултат, съм щастлива.
- Ферхунде е много амбициозна жена. В живота ти имаш ли нейната амбиция?
- Аз също съм амбициозна, но амбицията ми е насочена в различна посока. Докато Ферхунде се възползва от хората, за да извлече полза за себе си, аз се боря сама.
- Какви са плановете ти за бъдещето?
- Засега работата е на преден план. Усилията са насочени предимно към настоящата роля. Нещата, които правя в момента, са от решаващо значение за бъдещето ми. Аз съм добра актриса, но се стремя да ставам все по-добра.
- Притесняват ли те любовните сцени?
- Защо да ме притесняват? В реалния живот целувките са нещо естествено. Да се целуваш пред камера е като да пиеш вода.
- Какво е определящо при избора на актьори: талантът или красотата?
- Ще ми се да вярвам, че е талантът, но за съжаление, това не е така. Красотата е предимство в този бранш.
- Правят ли се много импровизации на снимачната площадка?
- Всичко зависи от виждането на режисьора.
- Мечтаеш ли за роля в игралното кино?
- В момента нямам време. Освен в "Листопад” участвам и в театрална пиеса. Аз наистина харесвам театъра. Той е много по-различен от телевизията, но имам желание да се снимам и в игралното кино след време
Може би някои от вас вече са ги чели,но със сигурност ще има и такива,които не са
Интервю с Дениз Чакър - Ферхунде
Двадесет и осем годишната турска актриса Дениз Чакър изпълнява ролята на Ферхунде в сериала "Листопад”. Тя е родена в столицата Анкара, на 31 декември 1981 г. Първото й телевизионно участие е през 2004 г. в сериала "Ако жената поиска”. Година по-късно се снима в сагата "Любов между двама”.
- Каква е героинята ти в сериала?
- Ферхунде е снахата в семейството на Али Ръза. Начинът, по който Шевкет я представя на близките си, предизвиква гнева им.
- Положителна или отрицателна е ролята ти?
- Ферхунде е многопластова героиня. Тя е предизвикателство за всеки един актьор. Вярвам, че хората харесват ролята ми. Може би някои от тях ме мразят, но за мен е удоволствие да изпълнявам тази роля. Всеки нов сезон е като ново приключение.
- Имаш ли притеснение, че хората те идентифицират с Ферхунде?
- Не мога да докажа, че не съм толкова лоша, колкото тя. Зрителите имат различни нагласи. Някои я харесват други - не. Като цяло повечето хора са настроени положително към сериала, но не биха искали да живеят с нея.
- Защо прие ролята в сериала?
- В началото на кариерата си се надявах на по-различна роля, но когато се запознах със сценария, бях очарована от Ферхунде. Казах си, Боже, дано съм подходяща. Когато ми предложиха ролята и през ум не ми мина да откажа.
- Приличаш ли на Ферхунде?
- Имаме по-скоро физически черти, но се различаваме като характери. Това, което е преживяла тя, е много по-различно от нещата, които ми се случват на мен.
- Изненада ли те успехът на "Листопад"?
- В действителност бях учудена. Не знаех дали ще успеем да адаптираме романа на Решат Нури Гюнтекин към нашето време. Но като гледам крайния резултат, съм щастлива.
- Ферхунде е много амбициозна жена. В живота ти имаш ли нейната амбиция?
- Аз също съм амбициозна, но амбицията ми е насочена в различна посока. Докато Ферхунде се възползва от хората, за да извлече полза за себе си, аз се боря сама.
- Какви са плановете ти за бъдещето?
- Засега работата е на преден план. Усилията са насочени предимно към настоящата роля. Нещата, които правя в момента, са от решаващо значение за бъдещето ми. Аз съм добра актриса, но се стремя да ставам все по-добра.
- Притесняват ли те любовните сцени?
- Защо да ме притесняват? В реалния живот целувките са нещо естествено. Да се целуваш пред камера е като да пиеш вода.
- Какво е определящо при избора на актьори: талантът или красотата?
- Ще ми се да вярвам, че е талантът, но за съжаление, това не е така. Красотата е предимство в този бранш.
- Правят ли се много импровизации на снимачната площадка?
- Всичко зависи от виждането на режисьора.
- Мечтаеш ли за роля в игралното кино?
- В момента нямам време. Освен в "Листопад” участвам и в театрална пиеса. Аз наистина харесвам театъра. Той е много по-различен от телевизията, но имам желание да се снимам и в игралното кино след време
Интервю с Фахрие Евджен и Гьокхе Бахадър/Неджля и Лейля
Фахрие Евджен е в ролята на Неджля Текин в хитовия сериал "Листопад”. Тя е родена на 4 юни 1986 година. Владее немски, турски, английски и испански.
Гюкче Бахадър играе средната дъщеря на Али Ръза - Лейля. Родена е през 1981 г. в Истанбул. Завършила е школа за изкуства. Предложението да участва в "Листопад" идва малко след като завършва.
Изненада ли ви успехът на сериала "Листопад”?
Г.Б. Очаквахме да бъде успешен, но това е трудно да се предвиди. Понякога се работи с много високо качество и отличен екип, но нещата не се получават. Докато снимахме първия сезон бяхме малко предубедени, но в процеса на работа това предубеждение отшумя.
Ф.Е. Родена съм в Германия, израснах далече от Турция. Не бях чела романа на Решат Нури. Прочетох го едва след като получих ролята на Неджля. Още тогава бях убедена, че сериалът ще бъде много успешен.
Къде според вас се крие тайната на успеха?
Г.Б. Началото на сериала е много драматично и аз бях малко смутена. Чудех се дали хората не се отегчават. "Листопад” е адаптация на известния роман на Решат Нури и зрителите малко или много знаят края на романа. Мислех, че това може да ни постави в неравностойно положение. Страховете ми, слава Богу, не се сбъднаха. Беше планиран само един сезон, но публиката беше толкова очарована, че удължихме снимките с още три сезона.
Ф.Е. Всъщност, всичко, което се случва в сериала, е част от реалния живот. Затова публиката го харесва. Сюжетът засяга семейната структура. Подобни събития биха разтърсили всеки в днешно време. Хубаво е, че "Листопад” съдържа съвременни елементи, различни от оригинала. Събитията, описани в сериала, са много близки до действителността в Турция.
Приличате ли на героините си в сериала?
Г.Б. Нямаме много общи черти с Лейля. Нейният живот е много тежък и в началото малко се страхувах, че няма да се справя, но сега съм много щастлива. Аз наистина харесвам характера на Лейля. За мен, като актриса, ролята е голямо предизвикателство.
Ф.Е. Имаме общи черти с Неджля. И двете сме млади. За разлика от мен обаче, тя прави много грешки, за които после съжалява.
Винаги ли сте искали да станете актриси?
Г.Б. Още от дете бях сигурна, че ще стана актриса. Това не е временен ентусиазъм. Интересувам се много и от музика. Възхищавам се на мюзикъла и се надявам в близко бъдеще да участвам в такъв.
Ф.Е. Моята ситуация е различна от тази на Гьокче. Аз уча социология и психология в Германия. Когато започнах снимките на "Листопад” временно прекъснах обучението си. В телевизионната индустрия попаднах напълно случайно. В момента паралелно уча и работя. Преди да продължа работата си като актриса планирам да довърша следването си.
Прилича ли семейството ви на това на Али Ръза?
Г.Б. Не. Аз съм едно дете, нямам братя и сестри, затова много се радвам, че по време на снимките мога да казвам "како” и "батко”. В моето семейство царят приятелските взаимоотношения. Сигурно е много трудно да се живее в големи семейства. Често шеговито казвам, че неприятностите в семейството на Али Ръза започват именно от взаимоотношенията между двете сестри.
Ф.Е. Аз имам три сестри. Моето семейство много наподобява на това в сериала. Ние сме голяма фамилия. Баща ми е изключително дисциплиниран и ни строяваше като войници. Майка ми и баща ми са като Хайрие и Али Ръза. Винаги се спазваше традицията семейството да вечеря заедно.
Важна ли е красотата за телевизионната аудитория?
Г.Б. Красивите хора са предпочитани от публиката. Понякога, докато изпълнявам ролята на Лейля, не мога да разпозная в огледалото дори собственото си лице.
Ф.Е. Красотата е предимство. Но сама по себе си не прави един актьор добър.
Одобряват ли зрителите постъпките на героините?
Г.Б. Някои зрители са съпричастни със съдбата на Лейля. Ядосват се на Оуз, но аз смятам, че неговият герой не може да бъде променен. Много често получавам писма от жени, които ми пишат: "Оуз не е достоен за Лейля”.
Ф.Е. Не одобрявам някои от постъпките на Неджля. Дори и хората, които ме спират на улицата ме питат: "Неджля, как можа да постъпиш по този начин?”.
Интервю със Седа Демир / Седеф
Разкажи ни малко повече за себе си.
Омъжих се на 4 янурари 2010 г. Много съм щастлива, понеже вече не съм само аз, а сме "ние". Аз съм студентка по политология на френски език в Мармарския университет в Истанбул. И съвсем случайно, докато се чудех как да спечеля някой лев, за да се издържам, се записах в една агенция. Но си казвах, че е невъзможно да ме одобрят. Сред толкова хубави момичета, мен ли ще ме изберат! После наистина случайно ме избраха и така стигнах до тук. Искам да подчертая, че не съм завършила актьорско майсторство.
Можеш ли да ни споделиш нещо за съпруга ти, как мина сватбата?
Със съпруга ми бяха приятели в университета, после гаджета. Той не е актьор. В момента прави магистратура. Още не сме вдигали голяма сватба. Само тихо и спокойно подписахме. Свършихме цялата работа с един подпис за брак.
Майка ти и баща ти как реагираха?
Всички от моето семество го познават, харесват и обичат. От 4 години сме заедно. Смятахме да се женим. Всъщност беше нещо планирано.
Какво е отношението на зрителите към Седеф?
В началото си помислих, че щом Седеф е добро и чистосърдечно момиче, което е истински влюбено в Шевкет, най-вероятно зрителите трябва да я обикнат. Но не стана така, както очаквах!
Какви изненади да очакваме в бъдеще от Седеф?
Ами какво да ви кажа, тя си остава вярна на себе си.
На теб допада ли ти?
Седеф е от този тип хора, с които аз бих се разбирала добре. И на мен ми допадат повече момичета, които са възпитани в добри семейства
Разкажи ни малко повече за себе си.
Омъжих се на 4 янурари 2010 г. Много съм щастлива, понеже вече не съм само аз, а сме "ние". Аз съм студентка по политология на френски език в Мармарския университет в Истанбул. И съвсем случайно, докато се чудех как да спечеля някой лев, за да се издържам, се записах в една агенция. Но си казвах, че е невъзможно да ме одобрят. Сред толкова хубави момичета, мен ли ще ме изберат! После наистина случайно ме избраха и така стигнах до тук. Искам да подчертая, че не съм завършила актьорско майсторство.
Можеш ли да ни споделиш нещо за съпруга ти, как мина сватбата?
Със съпруга ми бяха приятели в университета, после гаджета. Той не е актьор. В момента прави магистратура. Още не сме вдигали голяма сватба. Само тихо и спокойно подписахме. Свършихме цялата работа с един подпис за брак.
Майка ти и баща ти как реагираха?
Всички от моето семество го познават, харесват и обичат. От 4 години сме заедно. Смятахме да се женим. Всъщност беше нещо планирано.
Какво е отношението на зрителите към Седеф?
В началото си помислих, че щом Седеф е добро и чистосърдечно момиче, което е истински влюбено в Шевкет, най-вероятно зрителите трябва да я обикнат. Но не стана така, както очаквах!
Какви изненади да очакваме в бъдеще от Седеф?
Ами какво да ви кажа, тя си остава вярна на себе си.
На теб допада ли ти?
Седеф е от този тип хора, с които аз бих се разбирала добре. И на мен ми допадат повече момичета, които са възпитани в добри семейства
Пускам и едно старо интервю с Туба Бюйюкюстюн,преведено от sevi_nil
За пръв път се влюбих на 13 г. и връзката продължи 3 г.
Туба Б. ,която сложи отпечатък на това лято със снимките ,на които е уловена по бикини,сподели че майка й се страхувала от това да не би в газираните и напитки да е е сложено лекарство ,и че баща и не гледа сцените и с целувки.
Искаме по-отблизо да опознаем Туба Б. за която се говори от седмици наред от всеки ,на която е почитател и емира на Катар.
Т.Б.--- Родена съм 1982г. в Истанбул,зодия Рак.Единствено дете съм.Майка ми беше служител в банка,пенсионира се.Баща ми е електронен инженер и си работи по своята професия.Аз бях много затворена в себе си ,тиха, срамежлива,дете което не разговаряше много.Поради това че родителите ми все работеха,аз съм човек който сам може да се справя с всичко.Въобще не се страхувам и оттекчавам от самотата.Например мога да отида в някое кафе,сама мога да седя с часове,хапвам нещо,мога книга да чета.Понякога това поведение се оприличава на студенина,многознаещ/надменност/,дивост,като асоциален.Но не ,аз така пораснах ,така ме отледаха.
?---И като малка ли сте била толкова красива ?
Т.Б.---Така казват.../смее се/.
?---Толкова страхлива ,стеснителна,едно младо момиче живеещо в собствения си свят,как изживя първата любов ,първото вълнение ? Сигурно приятеля ви много трудно ще е успял да се доближи до вас...
Т.Б---Така е ,много се измъчи.И на мен ми харесваше ,но ми бе невъзможно да го кажа.Освен него ,когато имаше такива които аз не харесвам ,но пъкхаресват мен ,аз бяхгах.Криех се.
?---Как ...
Т.Б.---В междучасията за да не ме видят,се криех в класа/чиновете/,защото не ме оставяха намира/на спокойствие/.И аз за да не ме видят ,за да няма нужда да разговарям с тях,все се криех в някой ъгъл.Но както и да е ...да разкажа за първата си любов...Разбира се ,беше много хубава.Както и вие казахте ,мисля че много го измъчих.Запознаването ни и флирта ни продължи цяла една година.
?---Все още ли сте толкова трудна ?
Т.Б.---Не не съм./смее се/.На 14 г. се влюбих аз.Точно три години продължи.Беше връзка ,която по чувствителност не се различава от сегашните ми .Едно момиче на 14 г. е все пак дете все още ,но аз бях много зряла.И приятеля ми беше такъв.И затова нашето не беше едно просто детско увлечение.Все още се срещам с него.Беше един много специален флирт.
?---Добър ученик ли бяхте ?
Т.Б.---Ако поисках можех и ставах много добра ученичка.А ако не ми се искаше ,въобще не се насилвах.Нямах такива амбиции да съм първа в училище.Училищния ми живот бе един такъв нагоре-надолу.
?---За каква професия си мечтаехте ?
Т.Б.---Исках да стана учен по генетика.Но във втори курс на гимназията поисках да уча дизайн на промишлени изделия.В трети курс взех решение да уча изкуство.Ходих на уроци по рисуване.Първо исках рисуване ,а след това и скулптура да уча.Видях че в университета ''Мимар Синан''/архитект Синан/ има профил /клас/ дизайн на костюми и декор на сцена , и държах изпит.Взех и висока оценка.Можех да уча и за производство/?/ или нещо друго ,но не исках.Защото не исках да работя някаква работа седнала.И по някакъв начин успях да накарам и родителите ми да се съгласят и така започнах да уча в училещето по изкуства.И бях много щастлива.Защото когато започнах да уча в ''Мимар Синан'' аз можах да отхвърля от себе си онази срамежливост,можех вече да общувам с хората.След завършване на гимназията докато не влязох да уча в университета ,аз не можех да преодолея стеснителността си.И все още не съм превъзмогнала напълно това.Никога не можах да бъда толкова спокойна ,да се отпусна...
?---Това у вас поражда ли притеснение/кара ли ви да се притеснявате /?
Т.Б.---Не за мен не .Повече за околните е притеснението,защото хората се затрудняват в общуването им с мен.Но когато аз се почувствам сигурна,когато повярвам в искренността на отсрещния човек,разбира се всичко се променя.В живота ми само запознаването ,периода на опознаване е труден за мен,само толкова.Аз вместо с момичетата/съученичките/ да оправям клюките по коридорите и да карам момчетата да се карат с един друг,аз оставах в клас ,предпочитах да чета книга ,или да си пиша мои неща.В началното ,основното ,в гимназията и в университета все бях такава.Затова и аз нямах за дълго време приятелка.Защото аз не можех да се разбирам с тях.Това се дължи и на това ,че аз на 14 г. изживях един истински ,хубав флирт.Те докото се захласваха по момчетата от гимназията ,аз си имах един много хубав период на 3-и годишен флирт.Всъщност това те не можеха да го разберат и приемат.Всяка една искаше да има такава връзка/увлечение/ да и те да изживеят такова нещо,а за мен беше вече нещо нормално.Накратко ,разговорите които те водеха ,на мен ми бяха смешни.Дълго време не можах да се адаптирам към тях.Затова и аз чак в 3-ти курс на университета започнах да общувам повече с момичетата /да се сприятелявам с тях/.
БАЩА МИ НЕ МОЖА /НЕ МОЖЕ/ ДА ГЛЕДА СЦЕНИТЕ С ЦЕЛУВКИ
?---Откъде излезе това да играете/да станете актриса/ ?
Т.Б.---В деня в който отидох да се запиша в университета,в училището правили снимки за каталог.Аз докато разглеждах училището ,При мен дойде г-н Джемил,каза ми че иска да ме снима.А аз въобще не обичам да се снимам.То и след 13-тата ми година аз нямам много снимки.Не обичам...Както и да е ,казах че не искам,но по някакъв начин се намерих пред обектива.Г-н Джемил направи няколко снимки,и тези снимки ги е сложил в студиото си.Един ден една фирма за часовници са видели моите снимки и много са ги харесали.За тази фирма/марка часовници/ снимах за каталог в Турция в продължение на една година.После в Швейцария работих 2 години,станах тяхно лице/на марката часовници/.Така спечелих първите си пари.В живота ми това бе едно нещо което стана/разви се /много спонтанно.После съвсем случайно се запознах с Гайе Сьокмен и започнах да работя с нея .След това имам снимани още няколко рекламни филма/клипа/.Томрис Гиритлиоолу ме е видяла в един от тези рекламни филма и ме е харесала.Направо дойде при мен с предложението да играя във ''Бродерия от рози на кърпата за глава''
Аз казах:''Не бих могла да играя,няма да мога да го направя,имам да уча'',но докато казвах това ,започнахме работа.После и продължих...
?---Много е интересно това-Едно младо момиче ,което не обича да се снима,не обича да е център на внимание,изведнъж влиза сред множество хора във съвсем друг свят.Сигурно тази промяна в самата вас ви е учудила.
Т.Б.---Не ,не ме учуди /обърка/.Защото всичко стана много бавно в живота ми.Аз не съм насилила нито едно нещо.Работата дойде при мен.И много спокойно дойдоха...За мен тези неща/работи/бяха ''И да станат и да не станат все тая''.Затова не претърпях/преживях/някаква промяна.
?---Какво си мислехте за магазинния/клюкарския/ и артистичния свят през годините ви в гимназията и университета ?
Т.Б.---Нямах никакво влечение.Не съм имала интерс /любопитство/към живота на другите хора,поради и образованието/възпитанието/което съм получила.Нито следях артистите,нито клюкарските /магазинни ,жълти/предавания и преса...Например никога не съм закачала плакат в стаята си.Няма някой на когото да съм почитателка до фанатичност.Не съм слагала и плаката на някой симпатичен /хубавец/мъж.Тъй като още когато влязох в пубертета ,имах приятел,не съм се интересувала от тези неща.
?---За пръв път се целувахте в сериала''Бродерия от рози на кърпата ми''...Тогава бяхте ли много напрегната ?
Т.Б.---Да,много бях напрегната .Защото един месец преди разговаряхме с татко,бях му казала ,че такава сцена няма да има.Но в пета серия се срещнах с такава сцена.Естествено бях много напрегната,то и тя сцена не стана /не заприлича /на целуване.Понякога я гледам,не е станала...Като игра е добре станала.Но неспокойството ми свързано със семейството ми се е отразило и там много добре.Баща ми докато не го гледа не знаеше ,че има такава сцена.И той гледа серията по телевизията.Като казвам гледа,когато усети че ще има такава сцена ,не гледа към екрана.За мен този сериал бе много добър опит /донесе ми опитност/.Ако не този сериал да ми беше първия,аз не бих правила все още тази работа.Екипа,режисьора бяха много добри.Този сериал от всяка една страна за мен бе като училище.Разбира се че имах много трудни моменти.''Аз не съм учила актьорско майсторство,каква работа имам тук,нямам право да съм тук''---имаше моменти в които си задавах такива въпроси.Трудно ми бе да изживея тези неща.Имаше моменти в които бях много откъсната /ако има грешка в тр.правопис в статията---може да е ''имаше моменти в които много се страхувах./.Но по някакъв начин го преодоляхме.
?---В този период кои хора бяха до вас ?Кой ви подкрепяше ?
Т.Б.---Шериф Сезер и Чаан Ърмак...Но ако аз бях разбрала ,че тази работа няма да мога да я направя ,или ако бях почувствала ,че тази работа не е за мен,веднага бих я оставила.Нещата които аз изживявам ,хората,ситуациите,положенията,случките трябва да са си мои/да са свързани с мен,да се отнасят до ме/.В момента в който почувствам ,че те не ми пренадлежат ,за това че има плюсове ,аз не бих продължила с тази работа.Това ще е нечестно спрямо мен самата.
?---Взели сте решението да станете актриса чак във втория сезон на ''Под липите''.Защо толкова късно го взехте това решение ?
Т.Б.---Тъй като докато учех ,снимайки се в реклами аз печелех пари,играта /актьорството/ за мен бе като хоби.Това мое мислене че е хоби ,продължи дълго време . ''Тази работа някой ден ще я оставя,ще работя това което съм учила''-си казвах постоянно...Но много обикнах и актьорството.Камерата прави едно странно омагьосване...
?---Каква беше реакцията на семейството ви спрямо това ваше решение ?
Т.Б.----Много се напрегнаха.Мисля че цял живот все съм ги притеснявала/съм ги карала да са напрегнати/.Знаете че има много странни случаи свързани с този свят.Всъщност много е трудно една майка и един баща да не са притеснени за детето си.
?---Сигурно много сте получавали предупреждението ''Внимавай ,може да ти сложат лекарство в напитката''...
Т.б.----Да ! Майка ми все още когато ще ходя /излизам /някъде ми казва ''Не пий нещо което ти поднасят в чаша или отворено предварително''.Казвам и ''Майко ,преувеличаваш.То беше преди.'' ,но аз пак внимавам.Постоянно бяха нащрек,но ми имаха голямо доверие.И когато разбраха ,че работя в среда накоято може да и се има вяра,се поуспокоиха.
--------------------
ПРЕВОД: СЕВИ_НИЛ
За пръв път се влюбих на 13 г. и връзката продължи 3 г.
Туба Б. ,която сложи отпечатък на това лято със снимките ,на които е уловена по бикини,сподели че майка й се страхувала от това да не би в газираните и напитки да е е сложено лекарство ,и че баща и не гледа сцените и с целувки.
Искаме по-отблизо да опознаем Туба Б. за която се говори от седмици наред от всеки ,на която е почитател и емира на Катар.
Т.Б.--- Родена съм 1982г. в Истанбул,зодия Рак.Единствено дете съм.Майка ми беше служител в банка,пенсионира се.Баща ми е електронен инженер и си работи по своята професия.Аз бях много затворена в себе си ,тиха, срамежлива,дете което не разговаряше много.Поради това че родителите ми все работеха,аз съм човек който сам може да се справя с всичко.Въобще не се страхувам и оттекчавам от самотата.Например мога да отида в някое кафе,сама мога да седя с часове,хапвам нещо,мога книга да чета.Понякога това поведение се оприличава на студенина,многознаещ/надменност/,дивост,като асоциален.Но не ,аз така пораснах ,така ме отледаха.
?---И като малка ли сте била толкова красива ?
Т.Б.---Така казват.../смее се/.
?---Толкова страхлива ,стеснителна,едно младо момиче живеещо в собствения си свят,как изживя първата любов ,първото вълнение ? Сигурно приятеля ви много трудно ще е успял да се доближи до вас...
Т.Б---Така е ,много се измъчи.И на мен ми харесваше ,но ми бе невъзможно да го кажа.Освен него ,когато имаше такива които аз не харесвам ,но пъкхаресват мен ,аз бяхгах.Криех се.
?---Как ...
Т.Б.---В междучасията за да не ме видят,се криех в класа/чиновете/,защото не ме оставяха намира/на спокойствие/.И аз за да не ме видят ,за да няма нужда да разговарям с тях,все се криех в някой ъгъл.Но както и да е ...да разкажа за първата си любов...Разбира се ,беше много хубава.Както и вие казахте ,мисля че много го измъчих.Запознаването ни и флирта ни продължи цяла една година.
?---Все още ли сте толкова трудна ?
Т.Б.---Не не съм./смее се/.На 14 г. се влюбих аз.Точно три години продължи.Беше връзка ,която по чувствителност не се различава от сегашните ми .Едно момиче на 14 г. е все пак дете все още ,но аз бях много зряла.И приятеля ми беше такъв.И затова нашето не беше едно просто детско увлечение.Все още се срещам с него.Беше един много специален флирт.
?---Добър ученик ли бяхте ?
Т.Б.---Ако поисках можех и ставах много добра ученичка.А ако не ми се искаше ,въобще не се насилвах.Нямах такива амбиции да съм първа в училище.Училищния ми живот бе един такъв нагоре-надолу.
?---За каква професия си мечтаехте ?
Т.Б.---Исках да стана учен по генетика.Но във втори курс на гимназията поисках да уча дизайн на промишлени изделия.В трети курс взех решение да уча изкуство.Ходих на уроци по рисуване.Първо исках рисуване ,а след това и скулптура да уча.Видях че в университета ''Мимар Синан''/архитект Синан/ има профил /клас/ дизайн на костюми и декор на сцена , и държах изпит.Взех и висока оценка.Можех да уча и за производство/?/ или нещо друго ,но не исках.Защото не исках да работя някаква работа седнала.И по някакъв начин успях да накарам и родителите ми да се съгласят и така започнах да уча в училещето по изкуства.И бях много щастлива.Защото когато започнах да уча в ''Мимар Синан'' аз можах да отхвърля от себе си онази срамежливост,можех вече да общувам с хората.След завършване на гимназията докато не влязох да уча в университета ,аз не можех да преодолея стеснителността си.И все още не съм превъзмогнала напълно това.Никога не можах да бъда толкова спокойна ,да се отпусна...
?---Това у вас поражда ли притеснение/кара ли ви да се притеснявате /?
Т.Б.---Не за мен не .Повече за околните е притеснението,защото хората се затрудняват в общуването им с мен.Но когато аз се почувствам сигурна,когато повярвам в искренността на отсрещния човек,разбира се всичко се променя.В живота ми само запознаването ,периода на опознаване е труден за мен,само толкова.Аз вместо с момичетата/съученичките/ да оправям клюките по коридорите и да карам момчетата да се карат с един друг,аз оставах в клас ,предпочитах да чета книга ,или да си пиша мои неща.В началното ,основното ,в гимназията и в университета все бях такава.Затова и аз нямах за дълго време приятелка.Защото аз не можех да се разбирам с тях.Това се дължи и на това ,че аз на 14 г. изживях един истински ,хубав флирт.Те докото се захласваха по момчетата от гимназията ,аз си имах един много хубав период на 3-и годишен флирт.Всъщност това те не можеха да го разберат и приемат.Всяка една искаше да има такава връзка/увлечение/ да и те да изживеят такова нещо,а за мен беше вече нещо нормално.Накратко ,разговорите които те водеха ,на мен ми бяха смешни.Дълго време не можах да се адаптирам към тях.Затова и аз чак в 3-ти курс на университета започнах да общувам повече с момичетата /да се сприятелявам с тях/.
БАЩА МИ НЕ МОЖА /НЕ МОЖЕ/ ДА ГЛЕДА СЦЕНИТЕ С ЦЕЛУВКИ
?---Откъде излезе това да играете/да станете актриса/ ?
Т.Б.---В деня в който отидох да се запиша в университета,в училището правили снимки за каталог.Аз докато разглеждах училището ,При мен дойде г-н Джемил,каза ми че иска да ме снима.А аз въобще не обичам да се снимам.То и след 13-тата ми година аз нямам много снимки.Не обичам...Както и да е ,казах че не искам,но по някакъв начин се намерих пред обектива.Г-н Джемил направи няколко снимки,и тези снимки ги е сложил в студиото си.Един ден една фирма за часовници са видели моите снимки и много са ги харесали.За тази фирма/марка часовници/ снимах за каталог в Турция в продължение на една година.После в Швейцария работих 2 години,станах тяхно лице/на марката часовници/.Така спечелих първите си пари.В живота ми това бе едно нещо което стана/разви се /много спонтанно.После съвсем случайно се запознах с Гайе Сьокмен и започнах да работя с нея .След това имам снимани още няколко рекламни филма/клипа/.Томрис Гиритлиоолу ме е видяла в един от тези рекламни филма и ме е харесала.Направо дойде при мен с предложението да играя във ''Бродерия от рози на кърпата за глава''
Аз казах:''Не бих могла да играя,няма да мога да го направя,имам да уча'',но докато казвах това ,започнахме работа.После и продължих...
?---Много е интересно това-Едно младо момиче ,което не обича да се снима,не обича да е център на внимание,изведнъж влиза сред множество хора във съвсем друг свят.Сигурно тази промяна в самата вас ви е учудила.
Т.Б.---Не ,не ме учуди /обърка/.Защото всичко стана много бавно в живота ми.Аз не съм насилила нито едно нещо.Работата дойде при мен.И много спокойно дойдоха...За мен тези неща/работи/бяха ''И да станат и да не станат все тая''.Затова не претърпях/преживях/някаква промяна.
?---Какво си мислехте за магазинния/клюкарския/ и артистичния свят през годините ви в гимназията и университета ?
Т.Б.---Нямах никакво влечение.Не съм имала интерс /любопитство/към живота на другите хора,поради и образованието/възпитанието/което съм получила.Нито следях артистите,нито клюкарските /магазинни ,жълти/предавания и преса...Например никога не съм закачала плакат в стаята си.Няма някой на когото да съм почитателка до фанатичност.Не съм слагала и плаката на някой симпатичен /хубавец/мъж.Тъй като още когато влязох в пубертета ,имах приятел,не съм се интересувала от тези неща.
?---За пръв път се целувахте в сериала''Бродерия от рози на кърпата ми''...Тогава бяхте ли много напрегната ?
Т.Б.---Да,много бях напрегната .Защото един месец преди разговаряхме с татко,бях му казала ,че такава сцена няма да има.Но в пета серия се срещнах с такава сцена.Естествено бях много напрегната,то и тя сцена не стана /не заприлича /на целуване.Понякога я гледам,не е станала...Като игра е добре станала.Но неспокойството ми свързано със семейството ми се е отразило и там много добре.Баща ми докато не го гледа не знаеше ,че има такава сцена.И той гледа серията по телевизията.Като казвам гледа,когато усети че ще има такава сцена ,не гледа към екрана.За мен този сериал бе много добър опит /донесе ми опитност/.Ако не този сериал да ми беше първия,аз не бих правила все още тази работа.Екипа,режисьора бяха много добри.Този сериал от всяка една страна за мен бе като училище.Разбира се че имах много трудни моменти.''Аз не съм учила актьорско майсторство,каква работа имам тук,нямам право да съм тук''---имаше моменти в които си задавах такива въпроси.Трудно ми бе да изживея тези неща.Имаше моменти в които бях много откъсната /ако има грешка в тр.правопис в статията---може да е ''имаше моменти в които много се страхувах./.Но по някакъв начин го преодоляхме.
?---В този период кои хора бяха до вас ?Кой ви подкрепяше ?
Т.Б.---Шериф Сезер и Чаан Ърмак...Но ако аз бях разбрала ,че тази работа няма да мога да я направя ,или ако бях почувствала ,че тази работа не е за мен,веднага бих я оставила.Нещата които аз изживявам ,хората,ситуациите,положенията,случките трябва да са си мои/да са свързани с мен,да се отнасят до ме/.В момента в който почувствам ,че те не ми пренадлежат ,за това че има плюсове ,аз не бих продължила с тази работа.Това ще е нечестно спрямо мен самата.
?---Взели сте решението да станете актриса чак във втория сезон на ''Под липите''.Защо толкова късно го взехте това решение ?
Т.Б.---Тъй като докато учех ,снимайки се в реклами аз печелех пари,играта /актьорството/ за мен бе като хоби.Това мое мислене че е хоби ,продължи дълго време . ''Тази работа някой ден ще я оставя,ще работя това което съм учила''-си казвах постоянно...Но много обикнах и актьорството.Камерата прави едно странно омагьосване...
?---Каква беше реакцията на семейството ви спрямо това ваше решение ?
Т.Б.----Много се напрегнаха.Мисля че цял живот все съм ги притеснявала/съм ги карала да са напрегнати/.Знаете че има много странни случаи свързани с този свят.Всъщност много е трудно една майка и един баща да не са притеснени за детето си.
?---Сигурно много сте получавали предупреждението ''Внимавай ,може да ти сложат лекарство в напитката''...
Т.б.----Да ! Майка ми все още когато ще ходя /излизам /някъде ми казва ''Не пий нещо което ти поднасят в чаша или отворено предварително''.Казвам и ''Майко ,преувеличаваш.То беше преди.'' ,но аз пак внимавам.Постоянно бяха нащрек,но ми имаха голямо доверие.И когато разбраха ,че работя в среда накоято може да и се има вяра,се поуспокоиха.
--------------------
ПРЕВОД: СЕВИ_НИЛ
Oooo,Тинче и Назарчето да не пропуснем 
Габи, за интервютата БРАВО
Да, Назар е много красива. Има страхотни очи
Да, Назар е много красива. Има страхотни очи
Oooo,Тинче и Назарчето да не пропуснем
Габи, за интервютата БРАВО
Да, Назар е много красива. Има страхотни очи
Да, Назар е много красива. Има страхотни очи
Да,тези големи сини очи
и с един приятен светлосин нюанс Интервю с Айча Варлъер
Айча Варлъер – актрисата, която изпълнява ролята на Сабиха в излъчвания по „Нова телевизия” турски телевизионен сериал „Любов назаем“, получава предложения за женитба във Фейсбук.
„Много е забавно, казва Айча, но засега не им отговарям. В скоро време ще си направя моя страница в Интернет и там ще разговарям с всички, добавя актрисата, която засега държи личния си живот в тайна”.
„За любовта бих направила всичко, казва Айча. Ако се бях влюбила, докато бях в Америка, дори нямаше да се върна в Турция и животът ми щеше да тръгне в друга посока”.
32-годишната сега актриса е живяла над десет години в САЩ, където заминала на 16 години, за да учи музика и актьорско майсторство. Била принудена да се върне в Турция, когато след атентатите в Ню Йорк на 11 септември, не й дали разрешително за работа: „Можех да се омъжа и да остана, казва Айча, но не искала компромис в любовта да бъде цената за оставането й в САЩ. Все пак не съм затворила американската страница, добавя актрисата. Там направих много добри неща”.
Айча е много доволна от работата си в „Любов назаем“. Тя смята, че Сабиха я е показала в нова светлина и зрителите вече не я асоциират с Пънар, героинята й в сериала „Перла“
с който получи известност в Турция. „Тук започнах от нулата, казва Айча, в Щатите учих музика и участвах в мюзикъли, но не знаех как се играе пред камера. Имах проблеми дори с турския, както и да изпълнявам турски песни, добавя актрисата, която когато не играе в сериали, изнася концерти и подготвя издаването на първия си голям албум с акустична музика”.
Сабиха е първата главна роля за Айча Варлъер. Тя харесала сценария и характера на героинята си: „Сабиха е много различна от всичко, което съм играла досега. Все ми даваха роли на палави, малко лудички момичета. Много исках да изиграя една силна жена, каквато е Сабиха. Ако ми бяха предложили тази роля преди три години обаче, нямаше да се съглася, не бях узряла за нея. Така се отказах от други предложения за главни роли, които ми бяха направени преди „Любов назаем“.
Айча е много доволна и от работата с екранния си партньор Еркан Петеккая, който изпълнява ролята на Галип: „Той е много добър, много опитен актьор, играе отдавна в сериали и има голяма зрителска аудитория. Мисля, че станахме добра двойка на екрана, а в живота много добре се разбирахме и той ми помагаше в работата”.
Айча Варлъер – актрисата, която изпълнява ролята на Сабиха в излъчвания по „Нова телевизия” турски телевизионен сериал „Любов назаем“, получава предложения за женитба във Фейсбук.
„Много е забавно, казва Айча, но засега не им отговарям. В скоро време ще си направя моя страница в Интернет и там ще разговарям с всички, добавя актрисата, която засега държи личния си живот в тайна”.
„За любовта бих направила всичко, казва Айча. Ако се бях влюбила, докато бях в Америка, дори нямаше да се върна в Турция и животът ми щеше да тръгне в друга посока”.
32-годишната сега актриса е живяла над десет години в САЩ, където заминала на 16 години, за да учи музика и актьорско майсторство. Била принудена да се върне в Турция, когато след атентатите в Ню Йорк на 11 септември, не й дали разрешително за работа: „Можех да се омъжа и да остана, казва Айча, но не искала компромис в любовта да бъде цената за оставането й в САЩ. Все пак не съм затворила американската страница, добавя актрисата. Там направих много добри неща”.
Айча е много доволна от работата си в „Любов назаем“. Тя смята, че Сабиха я е показала в нова светлина и зрителите вече не я асоциират с Пънар, героинята й в сериала „Перла“
с който получи известност в Турция. „Тук започнах от нулата, казва Айча, в Щатите учих музика и участвах в мюзикъли, но не знаех как се играе пред камера. Имах проблеми дори с турския, както и да изпълнявам турски песни, добавя актрисата, която когато не играе в сериали, изнася концерти и подготвя издаването на първия си голям албум с акустична музика”.
Сабиха е първата главна роля за Айча Варлъер. Тя харесала сценария и характера на героинята си: „Сабиха е много различна от всичко, което съм играла досега. Все ми даваха роли на палави, малко лудички момичета. Много исках да изиграя една силна жена, каквато е Сабиха. Ако ми бяха предложили тази роля преди три години обаче, нямаше да се съглася, не бях узряла за нея. Така се отказах от други предложения за главни роли, които ми бяха направени преди „Любов назаем“.
Айча е много доволна и от работата с екранния си партньор Еркан Петеккая, който изпълнява ролята на Галип: „Той е много добър, много опитен актьор, играе отдавна в сериали и има голяма зрителска аудитория. Мисля, че станахме добра двойка на екрана, а в живота много добре се разбирахме и той ми помагаше в работата”.
Интервю със Сонгюл Йоден
Сонгюл, приличаш ли на Инджи?
Имаме някои общи черти с нея. Това е една жена, която е много работлива, която трудно се пречупва. Но определено е по-работлива от мен, с по-силен инат от мен.
Кога започна актьорската си кариера?
Влязох в консерваторията на 18-годишна възраст. Там се обучавах в продължение на четири години. След това спечелих конкурс за постъпване в Държавния театър в
Турция. Мога спокойно да кажа, че от 18-годишна възраст се занимавам с театър.
Очакваше ли успеха на сериала в България?
Не. За мен това беше огромна изненада. Посрещнаха ме много топло. Това до голяма степен погали моето самочувствие. Много благодаря за този интерес.
Би ли участвала в турско издание на Dancing Stars?
Да. Моята детска мечта беше да стана балерина.
Какви са отношенията ти с Къванч Татлъту?
Ние сме просто много добри приятели. Наистина имаме едно много специално приятелство, много по-личностно. Но никога не сме имали интимна връзка.
Отразява ли сериалът „Перла“ живота в Турция?
Откровено казано до голяма степен са отразени отношенията в семейството. Както в България, така и в Турция съществува уважение към по-възрастните в семейството. От тази гледна точка смятам, че сериалът показва истинските отношения в семейството в Турция. Повечето от нещата в „Перла“ са взети от истинския живот, така че те не се различават от това, което се случва на мен и на други хора в Турция. Жените от „Перла“, са като жените, които може да срещнеш на улицата в Истанбул или Анкара. Турция е една богата и свободна страна, в която жените, които искат да носят забрадка, могат да го направят, тези, които не искат – ходят като вашите жени – без забрадка, правят си пиърсинг и техният живот до голяма степен прилича на вашия живот.
Какъв е идеалният мъж за теб?
Това е наистина труден въпрос. Той трябва да е откровен, добър човек, това за мене е много важно на преден план. Няма значение какво работи, той трябва да е много добър в професията си.
Какво правиш през свободното си време?
Обичам много да спортувам. Обичам да ходя на кино и на театър, да следя културния живот. Не съм от хората, които обичат вечерните излизания, но ми е много приятно да прекарвам вечерите си в приятелска обстановка, с приятели.
Би ли изпълнила отрицателна роля в сериал?
Да, разбира се. Аз съм актриса. Важното е да харесам ролята.
Харесваш ли героинята си Инджи?
Много я харесвам и с добрите, и с лошите й страни. Ние прекарахме с нея доста дълго време.
Би ли искала да имаш деца?
Тъй като съм израснала в голямо семейство с много хора, и аз искам да имам много деца.
Какво е посланието ти за българските зрители?
За мен беше голяма чест отношението, обичта, която получих. За нас България е една братска страна, аз не се чувствам като чужденка тук. Благодаря ви, че тук се чувствам както в собствения си дом.
Сонгюл, приличаш ли на Инджи?
Имаме някои общи черти с нея. Това е една жена, която е много работлива, която трудно се пречупва. Но определено е по-работлива от мен, с по-силен инат от мен.
Кога започна актьорската си кариера?
Влязох в консерваторията на 18-годишна възраст. Там се обучавах в продължение на четири години. След това спечелих конкурс за постъпване в Държавния театър в
Турция. Мога спокойно да кажа, че от 18-годишна възраст се занимавам с театър.
Очакваше ли успеха на сериала в България?
Не. За мен това беше огромна изненада. Посрещнаха ме много топло. Това до голяма степен погали моето самочувствие. Много благодаря за този интерес.
Би ли участвала в турско издание на Dancing Stars?
Да. Моята детска мечта беше да стана балерина.
Какви са отношенията ти с Къванч Татлъту?
Ние сме просто много добри приятели. Наистина имаме едно много специално приятелство, много по-личностно. Но никога не сме имали интимна връзка.
Отразява ли сериалът „Перла“ живота в Турция?
Откровено казано до голяма степен са отразени отношенията в семейството. Както в България, така и в Турция съществува уважение към по-възрастните в семейството. От тази гледна точка смятам, че сериалът показва истинските отношения в семейството в Турция. Повечето от нещата в „Перла“ са взети от истинския живот, така че те не се различават от това, което се случва на мен и на други хора в Турция. Жените от „Перла“, са като жените, които може да срещнеш на улицата в Истанбул или Анкара. Турция е една богата и свободна страна, в която жените, които искат да носят забрадка, могат да го направят, тези, които не искат – ходят като вашите жени – без забрадка, правят си пиърсинг и техният живот до голяма степен прилича на вашия живот.
Какъв е идеалният мъж за теб?
Това е наистина труден въпрос. Той трябва да е откровен, добър човек, това за мене е много важно на преден план. Няма значение какво работи, той трябва да е много добър в професията си.
Какво правиш през свободното си време?
Обичам много да спортувам. Обичам да ходя на кино и на театър, да следя културния живот. Не съм от хората, които обичат вечерните излизания, но ми е много приятно да прекарвам вечерите си в приятелска обстановка, с приятели.
Би ли изпълнила отрицателна роля в сериал?
Да, разбира се. Аз съм актриса. Важното е да харесам ролята.
Харесваш ли героинята си Инджи?
Много я харесвам и с добрите, и с лошите й страни. Ние прекарахме с нея доста дълго време.
Би ли искала да имаш деца?
Тъй като съм израснала в голямо семейство с много хора, и аз искам да имам много деца.
Какво е посланието ти за българските зрители?
За мен беше голяма чест отношението, обичта, която получих. За нас България е една братска страна, аз не се чувствам като чужденка тук. Благодаря ви, че тук се чувствам както в собствения си дом.
Интервю с Бергюзар Корел
Как върви животът ти? Макар и да си свикнала с тези среди, защото произхождаш от актьорско семейство, сякаш всичко се промени при теб.
- Продължавам да водя нормален начин на живот, въпреки че започнаха да се случват много промени. Все още съм претоварена с работа. Да, животът ми е по-ограничен. Но не обръщам голямо внимание на това. Работя същата професия като преди. Само че
сега съм обект на повече любопитство и това ме безпокои. Затова, за да не го допусна, се самоограничих. Живея по-изолирано.
- Не е ли това цената на славата? - Просто сега много повече хора ме познават. Не знам какво е определението за “слава”. Тази дума се използва и за телевизионни състезания, както и за мен. По-важно е да се задържа, отколкото да имам слава. Работя нещо много актуално в момента, но за мен е важно какво ще стане след това.
- Да се задържиш на върха и да имаш успех са две свързани неща.
- В “1001 нощи” ще ме запомнят хората, разбира се, но важното е да надрасна момичето от филма и да стана Бергюзар Корел или да се идентифицирам повече с нея, отколкото с Шехерезада. В живота съм по-спортна, по-близо до моята възраст. Когато ме видят, хората много се изненадват, защото макар и да имаме общи черти, с Шехерезада сме пълни противоположности
Важно е да разбия представата на хората, че не мога да изиграя толкова успешно друга роля. Ние, актьорите влизаме и излизаме от ролите. Те са като дрехи... Предлагат ти няколко. Аз ще избера тази, която най-много ми подхожда и ще се опитам да я нося по най-добрия начин.
- Хората вече те познават по име, нали? - Отначало казваха: Ето Шехерезада и Онур. Сега започнаха да казват Бергюзар Корел. Това съм аз, а Шехерезада е работата ми.
- Очакваше ли толкова много?
- Не. Когато ми казваха, че животът ми ще се промени, все си мислех колко може да се промени. За някои неща се радвах, но имаше моменти, в които бях нещастна. Наистина имаше много лоши моменти, но мисля, че добре понесох промените.
- А лошите моменти, за които говориш, заради сериала ли бяха?
- Ето това най-много ме изнервя. Никога нищо не сме искали да навираме в очите на хората, но така стана. Хората само от тово се интересуват. По едно време всички казаха: И на мен са ми правили такова предложение. Много далеч отидоха. Извадиха го от контекста. Според мен има по-важни неща. Когато за пръв път взех сценария в ръка, не си помислих: “Жена си ляга с шефа си за 150 хиляди долара, тази сцена как ли ще стане?” Помислих си: “Ще играя жена на 30 години, която има дете на 4 години, а аз съм на 24. Как ще изиграя тази роля?” Различни гледни точки, предполагам.
- Пазиш се.
- Опитвам се, но вкъщи влезе крадец. Вината за това до голяма степен е на журналистите. До късно през нощта ме преследват. Една вечер сядам и си пускам новините. Един журналист влязъл в сградата, застанал пред вратата ми и говори. Показаха бакалията на улицата ми и завъртяха камерата към сградата - хората видяха къде живея. Никой няма право да прави такова нещо. Ето, влезе крадец и аз се изнесох оттам. Хората не трябва да знаят къде живея. Това е нещо лично. Разстроих се. И показват неща, които не са истина. Все казвам, че е страшно да пишат името ми с това на някой непознат. Сега съм по-добре, не ми е толкова тъжно, започвам да се уча.
- Майка ти какво мисли по този въпрос? Как те пази?
- И майка ми е много объркана. Онзи ден отива на вечеря, организирана от канала, който излъчва сериала, и я питали само за моя личен живот! Майка ми е в професията от 67 години. Срамота! И тя много неща е направила, и тя има поглед върху нещата. С нея се занимавайте!
Как ме пази ли? Майка ми от малка ми има доверие. И баща ми така беше. Винаги ми вярваше. Когато ми е тъжно, и на майка ми й е тъжно. Винаги е била до мен. Да, имало е бунтове, имали сме спорове, но никога не е било заради мен. Всъщност мисля, че не бива да се ядосваме, защото съвсем съзнателно сме си избрали тази професия.
- Може би трябва да намерите златната среда. Иначе докъде ще стигнете така?
- Не искам да съм неблагодарна и да се оплаквам. Знаех недостатъците на тази професия от самото начало. Родителите ми не са били банкер и работничка. И те бяха актьори и знаех какво ще стане, но някои неща наистина ме влудиха.
- Лесно ли изразяваш чувствата си, гнева например?
- По-скоро ги затварям в себе си. Винаги е било така. Излезе една новина за мен, вечерта си легнах, а когато сутринта отидох на работа, хората не можаха да повярват -
лицето ми беше на червени петна, сякаш имам шарка. По този начин го изкарвам навън. Моят инструмент е тялото ми. Такива новини се отразяват на работата ми.
- Харесваш ли очите си? - Харесвам ги. Не се поглеждам в огледалото с думите: Ах, да си видя очите! Много ли са интересни? Когато бях малка, ми казваха: „Колко са ти големи очите!" Но на мен не ми се струваше така.
- Хубаво е да имаш големи очи.
- (Смее се) Майка ми казва, че имам магарешки очи. И на биволите, и на кравите, и на магаретата очите са хубави. Благодаря на Бог, че ми ги е дал, но не съм ги използвала за да имам по-силно въздействие. Някъде четох, че Ал Пачино или Робърт де Ниро, не помня кой, казва, че в очите има 131 точки. Във всяка от тях може да създаваме различно изражение с очите си. Това се отнася за всички.
- Когато човек види стара снимка на майка ти, може да открие изумителна прилика между вас двете!
- Онзи ден фризьорът ми каза: “Гледах ви в един филм. Черно-бял. Плувахте в едно езеро.” Казах: “А, Етхам, това е филм на майка ми. Как може да съм играла в черно-бял филм?” Мислят я за мен. Казват ми и “Танжу Корел без мустаци”. Много ме оприличават на баща ми. Иска ми се да кажа, че оприличават играта ни, но имам още много хляб да ям.
-Ти си почтен човек, но вестниците всеки ден пишат нещо за теб. Как да разберем кое е вярно и кое - не?
- Дори и да са верни онези неща, които пишат, не виждам как могат да навредят на почтеността ми. На 24 години съм, неомъжена и нищо от написаното не е неморално. Нито някой от тези хора е семеен, нито аз. Нито пък има нещо лошо. Да, повечето от написаните неща не са верни. Но сега това престана и съм много щастлива.
- Под “почтен човек” се има предвид, че нямаш какво да криеш.
- Да, в момента нямам какво да крия, но и нямам за какво да говоря. Защото това е лично. Сега нищо не крия, просто не желая да коментирам.
Как върви животът ти? Макар и да си свикнала с тези среди, защото произхождаш от актьорско семейство, сякаш всичко се промени при теб.
- Продължавам да водя нормален начин на живот, въпреки че започнаха да се случват много промени. Все още съм претоварена с работа. Да, животът ми е по-ограничен. Но не обръщам голямо внимание на това. Работя същата професия като преди. Само че
сега съм обект на повече любопитство и това ме безпокои. Затова, за да не го допусна, се самоограничих. Живея по-изолирано.
- Не е ли това цената на славата? - Просто сега много повече хора ме познават. Не знам какво е определението за “слава”. Тази дума се използва и за телевизионни състезания, както и за мен. По-важно е да се задържа, отколкото да имам слава. Работя нещо много актуално в момента, но за мен е важно какво ще стане след това.
- Да се задържиш на върха и да имаш успех са две свързани неща.
- В “1001 нощи” ще ме запомнят хората, разбира се, но важното е да надрасна момичето от филма и да стана Бергюзар Корел или да се идентифицирам повече с нея, отколкото с Шехерезада. В живота съм по-спортна, по-близо до моята възраст. Когато ме видят, хората много се изненадват, защото макар и да имаме общи черти, с Шехерезада сме пълни противоположности
Важно е да разбия представата на хората, че не мога да изиграя толкова успешно друга роля. Ние, актьорите влизаме и излизаме от ролите. Те са като дрехи... Предлагат ти няколко. Аз ще избера тази, която най-много ми подхожда и ще се опитам да я нося по най-добрия начин.
- Хората вече те познават по име, нали? - Отначало казваха: Ето Шехерезада и Онур. Сега започнаха да казват Бергюзар Корел. Това съм аз, а Шехерезада е работата ми.
- Очакваше ли толкова много?
- Не. Когато ми казваха, че животът ми ще се промени, все си мислех колко може да се промени. За някои неща се радвах, но имаше моменти, в които бях нещастна. Наистина имаше много лоши моменти, но мисля, че добре понесох промените.
- А лошите моменти, за които говориш, заради сериала ли бяха?
- Ето това най-много ме изнервя. Никога нищо не сме искали да навираме в очите на хората, но така стана. Хората само от тово се интересуват. По едно време всички казаха: И на мен са ми правили такова предложение. Много далеч отидоха. Извадиха го от контекста. Според мен има по-важни неща. Когато за пръв път взех сценария в ръка, не си помислих: “Жена си ляга с шефа си за 150 хиляди долара, тази сцена как ли ще стане?” Помислих си: “Ще играя жена на 30 години, която има дете на 4 години, а аз съм на 24. Как ще изиграя тази роля?” Различни гледни точки, предполагам.
- Пазиш се.
- Опитвам се, но вкъщи влезе крадец. Вината за това до голяма степен е на журналистите. До късно през нощта ме преследват. Една вечер сядам и си пускам новините. Един журналист влязъл в сградата, застанал пред вратата ми и говори. Показаха бакалията на улицата ми и завъртяха камерата към сградата - хората видяха къде живея. Никой няма право да прави такова нещо. Ето, влезе крадец и аз се изнесох оттам. Хората не трябва да знаят къде живея. Това е нещо лично. Разстроих се. И показват неща, които не са истина. Все казвам, че е страшно да пишат името ми с това на някой непознат. Сега съм по-добре, не ми е толкова тъжно, започвам да се уча.
- Майка ти какво мисли по този въпрос? Как те пази?
- И майка ми е много объркана. Онзи ден отива на вечеря, организирана от канала, който излъчва сериала, и я питали само за моя личен живот! Майка ми е в професията от 67 години. Срамота! И тя много неща е направила, и тя има поглед върху нещата. С нея се занимавайте!
Как ме пази ли? Майка ми от малка ми има доверие. И баща ми така беше. Винаги ми вярваше. Когато ми е тъжно, и на майка ми й е тъжно. Винаги е била до мен. Да, имало е бунтове, имали сме спорове, но никога не е било заради мен. Всъщност мисля, че не бива да се ядосваме, защото съвсем съзнателно сме си избрали тази професия.
- Може би трябва да намерите златната среда. Иначе докъде ще стигнете така?
- Не искам да съм неблагодарна и да се оплаквам. Знаех недостатъците на тази професия от самото начало. Родителите ми не са били банкер и работничка. И те бяха актьори и знаех какво ще стане, но някои неща наистина ме влудиха.
- Лесно ли изразяваш чувствата си, гнева например?
- По-скоро ги затварям в себе си. Винаги е било така. Излезе една новина за мен, вечерта си легнах, а когато сутринта отидох на работа, хората не можаха да повярват -
лицето ми беше на червени петна, сякаш имам шарка. По този начин го изкарвам навън. Моят инструмент е тялото ми. Такива новини се отразяват на работата ми.
- Харесваш ли очите си? - Харесвам ги. Не се поглеждам в огледалото с думите: Ах, да си видя очите! Много ли са интересни? Когато бях малка, ми казваха: „Колко са ти големи очите!" Но на мен не ми се струваше така.
- Хубаво е да имаш големи очи.
- (Смее се) Майка ми казва, че имам магарешки очи. И на биволите, и на кравите, и на магаретата очите са хубави. Благодаря на Бог, че ми ги е дал, но не съм ги използвала за да имам по-силно въздействие. Някъде четох, че Ал Пачино или Робърт де Ниро, не помня кой, казва, че в очите има 131 точки. Във всяка от тях може да създаваме различно изражение с очите си. Това се отнася за всички.
- Когато човек види стара снимка на майка ти, може да открие изумителна прилика между вас двете!
- Онзи ден фризьорът ми каза: “Гледах ви в един филм. Черно-бял. Плувахте в едно езеро.” Казах: “А, Етхам, това е филм на майка ми. Как може да съм играла в черно-бял филм?” Мислят я за мен. Казват ми и “Танжу Корел без мустаци”. Много ме оприличават на баща ми. Иска ми се да кажа, че оприличават играта ни, но имам още много хляб да ям.
-Ти си почтен човек, но вестниците всеки ден пишат нещо за теб. Как да разберем кое е вярно и кое - не?
- Дори и да са верни онези неща, които пишат, не виждам как могат да навредят на почтеността ми. На 24 години съм, неомъжена и нищо от написаното не е неморално. Нито някой от тези хора е семеен, нито аз. Нито пък има нещо лошо. Да, повечето от написаните неща не са верни. Но сега това престана и съм много щастлива.
- Под “почтен човек” се има предвид, че нямаш какво да криеш.
- Да, в момента нямам какво да крия, но и нямам за какво да говоря. Защото това е лично. Сега нищо не крия, просто не желая да коментирам.