През април месец ходих до приюта да занеса дрехи, обувки, учебници и книжки на децата. Отец Иван го нямаше, беше на екскурзия до Тетевен с по - големите деца. Майчетата с бебоците бяха на линия в двора, а вече проходилите щъкаха насам натам. На фона на мизериите по детските домове, които показват по тивитата, манастирът ми се видя като малък оазис. Говорих с една от майките - Таня- тя ми каза , че в приюта живеят около 30 -40 бебета под 3 год., 40-50 деца на възраст от 6- до 16 г. , майки , бащи, 3 млади семейства и т . н . В приюта , който е и манастир кипи строителство - строят се лекарски и зъболекарски кабинет. Но няколко злобни, завистливи и най- вече бездушни чиновнички от общини Нови Хан и Елин Пелин, са решили , че този приют е незаконен и нямало разрешителни за строителство, пожарогасители и т . н . Е, да му такова таковата - като такиви разрешителни имаше дома в Пловдив, какво стана вчера - имаше пожар и изгоря...
Истината е, че този приют е трън в очите на новиханци, които не желаят децата им да учат в местното училище със питомците на отец Иван. Няма какво да се лъжем, повечето са ромчета или деца от смесени бракове или пък с неясен етнически произход. Новиханци и елинпелинци не могат да понесат факта, че на тази земя има хора благотворители, които даряват разни неща на дома на отец Иван , а не на тях. Ротари клуб подари автомобил на дома , а не на бездушните общински лелки, организации подаряват храни и строителни материали на отец Иван, а не на кметицата или на лелката , отговаряща за строителните дейности в общината. Какъв ужас за общинските лелки, разбираш ли , не могат да спят вечер, защото 130 човека имат покрив над главата си и се опитват да живеят благодарение на отец Иван и човешката хуманност.