Ами аз също съм на мнението на Роси Боси, защото често съм чувала тези думи със съвсем ясното желание да се покаже каква героиня е майката и колко по-добра е от другите, щом сама си отглежда децата. Разбира се, има и изключения.
- Публикувана: 20 май 2010, 11:22 ч.
- Последно мнение: 3 юни 2010, 09:25 ч.
Сами си гледаме детето
На мен пък хич не ми допада интерпретацията на роси боси , защото си е нейна измишльотина и опит да тълкува нещо казано от друг.
Що трябва да е казано за хвалба. Може да е просто в момент, в който друг не те е разбрал, ама как така не можеше да излезете с мъжа си сами, или как така се налага да напуснеш работа, защото няма кой да те замести в многобройните ти болнични, толкова ли няма кой да ти помогне за час два или ден два. И тогава казваш, че сами си го гледате и никой не ти вярва, защото повечето имат баби, когато им се налага и пак казват, че сами си го гледат. Така, че от сами, до сами има разлика и докато не ти се случи наистина да го разбереш от личен опит какво значи напълно сами, все ще си мислиш разни щуротии.
Раждаш дете да си го гледаш сам, обаче в държава като нашата си е наистина геройство да се получи. Кой както иска да го разбира, ако ще и да мисли, че се хваля. Приемам аплодисменти.
Що трябва да е казано за хвалба. Може да е просто в момент, в който друг не те е разбрал, ама как така не можеше да излезете с мъжа си сами, или как така се налага да напуснеш работа, защото няма кой да те замести в многобройните ти болнични, толкова ли няма кой да ти помогне за час два или ден два. И тогава казваш, че сами си го гледате и никой не ти вярва, защото повечето имат баби, когато им се налага и пак казват, че сами си го гледат. Така, че от сами, до сами има разлика и докато не ти се случи наистина да го разбереш от личен опит какво значи напълно сами, все ще си мислиш разни щуротии.
Раждаш дете да си го гледаш сам, обаче в държава като нашата си е наистина геройство да се получи. Кой както иска да го разбира, ако ще и да мисли, че се хваля. Приемам аплодисменти.
На мен пък хич не ми допада интерпретацията на роси боси , защото си е нейна измишльотина и опит да тълкува нещо казано от друг.
Що трябва да е казано за хвалба. Може да е просто в момент, в който друг не те е разбрал, ама как така не можеше да излезете с мъжа си сами, или как така се налага да напуснеш работа, защото няма кой да те замести в многобройните ти болнични, толкова ли няма кой да ти помогне за час два или ден два. И тогава казваш, че сами си го гледате и никой не ти вярва, защото повечето имат баби, когато им се налага и пак казват, че сами си го гледат. Така, че от сами, до сами има разлика и докато не ти се случи наистина да го разбереш от личен опит какво значи напълно сами, все ще си мислиш разни щуротии.
Раждаш дете да си го гледаш сам, обаче в държава като нашата си е наистина геройство да се получи. Кой както иска да го разбира, ако ще и да мисли, че се хваля. Приемам аплодисменти.
Що трябва да е казано за хвалба. Може да е просто в момент, в който друг не те е разбрал, ама как така не можеше да излезете с мъжа си сами, или как така се налага да напуснеш работа, защото няма кой да те замести в многобройните ти болнични, толкова ли няма кой да ти помогне за час два или ден два. И тогава казваш, че сами си го гледате и никой не ти вярва, защото повечето имат баби, когато им се налага и пак казват, че сами си го гледат. Така, че от сами, до сами има разлика и докато не ти се случи наистина да го разбереш от личен опит какво значи напълно сами, все ще си мислиш разни щуротии.
Раждаш дете да си го гледаш сам, обаче в държава като нашата си е наистина геройство да се получи. Кой както иска да го разбира, ако ще и да мисли, че се хваля. Приемам аплодисменти.
С това съм напълно съгласна. Когато Анди тръгна на ясла например, майка още работеше, а свеки беше оперирана и ми се налагаше пръв да го водя и последен да го взимам. Е колко коментара отнесох от госпожите, -няма ли си баби това дете? Ето в този случай казвах - Не, няма. Гледам си го сама. И се налага да ходя и на работа.
Ами то зависи от гледната точка на околните.Как да бъде геройство гледането на дете там ,където това си е най-нормалното нещо.Ти ще си гледаш децта, кой да ти ги гледа!Но в БГ понеже правилото е обратното, та се налагат и уточнения.И за героизъм се възприема, даже за мъченичество.
Както и кърменето, между другото.Нещо много екстравагантно и модерно е да си кърмиш детето и ако го изкажеш гласно - хвалиш се и се изкарваш героиня!Чудо на природата - ползваш си млечните жлези!
Както и кърменето, между другото.Нещо много екстравагантно и модерно е да си кърмиш детето и ако го изкажеш гласно - хвалиш се и се изкарваш героиня!Чудо на природата - ползваш си млечните жлези!
Не виждам нищо лошо бабите да помагат . Като бебе майка ми ме е оставила за 6 месеца на бабите и е заминала на сватбен рейс, отделно летните и пролетните ваканции неизменно бяхме със сестра ми на село при бабите и ни беше прекрасно- ревала съм като съм се връщала при родителите си. Затова сега се радвам че в моя случай дъщеря ми реве все за мене и съм щастлива че бабите са си баби и помагат , но дъщеря ми и е най- добре с мама.
Аз оставям често дъщеря си , но за по-малко- 1, 2 часа - за да изляза на кафе, на лекар , по магазините или нещо такова - рядко я оставям да спи сама при бабите си - за 1 година ако има повече от десетина дена да не е спала с мен са много.
Въпреки това смятам че си гледам предимно сама детето, даже и таткото доста рядко помага затова и е много мъчно на малката ми като не сме заедно.
Аз оставям често дъщеря си , но за по-малко- 1, 2 часа - за да изляза на кафе, на лекар , по магазините или нещо такова - рядко я оставям да спи сама при бабите си - за 1 година ако има повече от десетина дена да не е спала с мен са много.
Въпреки това смятам че си гледам предимно сама детето, даже и таткото доста рядко помага затова и е много мъчно на малката ми като не сме заедно.
Прави ми впечатление този израз. Толкова ли е ненормално? И как си ги гледат несами?
сама го гледам, живея в чужбина, а така ми се иска да мога да го оставя поне за една вечер или уикенд на някой роднина. Родителите ми работят в БГ и не могат да ми помагат за дълъг период от време. Но това е като че ли традиция предимно в БГ. Прави ми впечатление че в някои други страни няма такова прехвърляне на деца между родители и баби и дядовци.
С мъжа ми си гледаме детето сами 
Родителите и на двама ни са абсолютно ненадеждни. Тоест, и да биха имали желание да помагат (а те нямат), пак не бихме им оставили детето дори за час без надзор. Кой както иска така да го разбира - като хвалба, като оплакване, хич и не ме интересува 
Аз съм доволна от живота си, ако не бях - щях да го променя.
Смешни са ми обаче разни дамички, заобиколени от купища баби, дядовци и прочие роднини, които непрекъснато се оплакват и все нещо им тежи - я къщната работа, я нямат време за социален живот, я за културен... Познавам такива, затова говоря. И не са единици. Напротив, много са. Ей това е по-дразнещото за мен - хем се възползваш от чужда помощ (в повечето случаи - и безплатна), хем все мрънкаш и някой за нещо ти е крив...
Аз съм категорично на мнение, че децата трябва да се гледат ОСНОВНО от родителите си. Което не ми пречи да завиждам благородно на всички, които могат да оставят децата си при баба и дядо за уикенда. Това е полезно абсолютно за всички - и за детето, и за родителите, и за бабата и дядото
Родителите и на двама ни са абсолютно ненадеждни. Тоест, и да биха имали желание да помагат (а те нямат), пак не бихме им оставили детето дори за час без надзор. Кой както иска така да го разбира - като хвалба, като оплакване, хич и не ме интересува Аз съм доволна от живота си, ако не бях - щях да го променя.Смешни са ми обаче разни дамички, заобиколени от купища баби, дядовци и прочие роднини, които непрекъснато се оплакват и все нещо им тежи - я къщната работа, я нямат време за социален живот, я за културен... Познавам такива, затова говоря. И не са единици. Напротив, много са. Ей това е по-дразнещото за мен - хем се възползваш от чужда помощ (в повечето случаи - и безплатна), хем все мрънкаш и някой за нещо ти е крив...
Аз съм категорично на мнение, че децата трябва да се гледат ОСНОВНО от родителите си. Което не ми пречи да завиждам благородно на всички, които могат да оставят децата си при баба и дядо за уикенда. Това е полезно абсолютно за всички - и за детето, и за родителите, и за бабата и дядото
Аз не разбирам в какво се изразява значението, на това дали детето ще си го гледат родителите " абсолютно сами", дали някоя баба "ще помага чат-пат" или дали детето ще се гледа от баба му "докато родителите са на работа", какво, ще му порастнат по-големи ушите, ще крачи повече с левия крак или ще си бъде дете като всичко останали?
Не мога да разбера защо родителите, които си гледат децата сами, смятат, че те са по-родители и правят нещо повече за децата си, от другите, които нямат тази възможност. И аз съм си гледала детето сама, беше добре, сега я гледа баба и ( докато аз съм на работа, т.е 10 часа ), пак е добре. Вечер пак с баба и сме заедно на площадката, баба и я води на мероприятия, като е болна пак баба и я води по лекари.
За мен най-важното е дъщеря ми да е жива и здрава, да бъде обгрижвана, да бъде доволна, щастлива, и най-важното - да виждам усмивка на лицето и, а всичко това го виждам вечер като се прибера от работа.
Не мога да разбера защо родителите, които си гледат децата сами, смятат, че те са по-родители и правят нещо повече за децата си, от другите, които нямат тази възможност. И аз съм си гледала детето сама, беше добре, сега я гледа баба и ( докато аз съм на работа, т.е 10 часа ), пак е добре. Вечер пак с баба и сме заедно на площадката, баба и я води на мероприятия, като е болна пак баба и я води по лекари.
За мен най-важното е дъщеря ми да е жива и здрава, да бъде обгрижвана, да бъде доволна, щастлива, и най-важното - да виждам усмивка на лицето и, а всичко това го виждам вечер като се прибера от работа.
Цитат
Не мога да разбера защо родителите, които си гледат децата сами, смятат, че те са по-родители и правят нещо повече за децата си, от другите, които нямат тази възможност
С първото дете бабите помагах много, ама много-през седмицата вечер през вечер ми го вземаха, уйкендите редувахме бабите, така че аз също мога да погледна от двете страни.
Цитат
Не мога да разбера защо родителите, които си гледат децата сами, смятат, че те са по-родители и правят нещо повече за децата си, от другите, които нямат тази възможност
С първото дете бабите помагах много, ама много-през седмицата вечер през вечер ми го вземаха, уйкендите редувахме бабите, така че аз също мога да погледна от двете страни.
TIHA VODA, не го приемам за заяждане, просто така звучи. И аз съм си гледала детето сама, в друг град, далеко от баби, но не съм смятала, че правя нещо велико, нещо, което да си заслужава изтъкването.
Е колко коментара отнесох от госпожите, -няма ли си баби това дете? ...
И мен това ме дразнеше. Ведъж ходих да подавам някаква декларация и влязох заедно с бебето (това в България). Едната служителка се изказа "Абе къде сте тръгнали с тия бебета, няма ли на кого да ги оставите"? Какво й пречи бебето, не можах да разбера.
Що не ми ръкопляска, баси... 
шегувам се
Нашите баби са далеч, на стотици километри и основно аз се грижа за детето. Мъжът ми излиза в 7 и се прибира в 21.
Понякога ми тежи, че няма на кого да го оставя за половин час, за да свърша нещо /един път рева в зъболекарския кабинет половин час без да спре/. Няма на кого да го оставя - много е подозрителен към непознати и не мога даже и на детегледачка да го оставя.
Няма лошо да се гледат децата от баби и дядовци, ние със сестра ми сме "гледани" от детски ясли и градини, и т.н. Аз нямам спомен да са ме гледали баби и роднини.
Понякога ми тежи, че няма на кого да го оставя за половин час, за да свърша нещо /един път рева в зъболекарския кабинет половин час без да спре/. Няма на кого да го оставя - много е подозрителен към непознати и не мога даже и на детегледачка да го оставя.
Няма лошо да се гледат децата от баби и дядовци, ние със сестра ми сме "гледани" от детски ясли и градини, и т.н. Аз нямам спомен да са ме гледали баби и роднини.