Dani Avramova, благодаря! 
Явно ще си ги чета на руски...
Явно ще си ги чета на руски...
- Публикувана: 27 май 2010, 04:48 ч.
- Последно мнение: 30 дек. 2011, 18:05 ч.
Свобода... или ... Избор
Интересна тема, връщам се да чета отначало.
Дано не повтарям някой друг, исках да споделя за Кришнамурти, който говори много за свободата. Чета друга негова книга, но намерих тази в нета - The First and Last Freedom. http://books.google.com/books?id=953eyMcjTwwC&printsec=front … amp;q&f=false
Дано не повтарям някой друг, исках да споделя за Кришнамурти, който говори много за свободата. Чета друга негова книга, но намерих тази в нета - The First and Last Freedom. http://books.google.com/books?id=953eyMcjTwwC&printsec=front … amp;q&f=false
Няма безусловни права и свободи. Всички свободи са ограничени. Всяко право е обвързано със задължение. Така че да се защитят правата и свободите на останалите членове на обществото.
Обществената структура се крепи на финия баланс м/у права и задължения. Отказваш да изпълниш дадено задължение - губиш дадено право. Това е смисълът на обществения договор - човек се отказва от абсолютната си свобода, поема определени задължения към обществото и в замяна на това се ползва от правата и облагите, които му дава животът в общност. Когато откаже да изпълнява задълженията си, губи част от правата. Гадно е, невинаги е справедливо, но на този принцип се крепи обществото /социума/.
Другият вариант е законът на джунглата.
Обществената структура се крепи на финия баланс м/у права и задължения. Отказваш да изпълниш дадено задължение - губиш дадено право. Това е смисълът на обществения договор - човек се отказва от абсолютната си свобода, поема определени задължения към обществото и в замяна на това се ползва от правата и облагите, които му дава животът в общност. Когато откаже да изпълнява задълженията си, губи част от правата. Гадно е, невинаги е справедливо, но на този принцип се крепи обществото /социума/.
Другият вариант е законът на джунглата.
А защо да търпя, ако някой ме трови? Никога не съм пушила, но съм въртяла "гадни" (за пушачите) номера. Като например зимно време да отворя прозореца и да кажа на съквартирантката си, че предпочитам да стоя на студено, но на чист въздух. Тя има свобода да пуши в стаята и аз имам свобода след като не пуша да си дишам свеж въздух.
Не мога да си спомня кой беше казал, че свободата на един човек свършва там, където започва свободата на другия. На практика често е трудно да се определи точната граница, но с пушенето нещата са доста ясни. Само дето някои пушачи не могат или не искат да го разберат...
Любов към себе си
Защо ми е толкова трудно да се обичам? Всяко дете се ражда с безгранична любов към себе си. Обществото разрушава тази любов, религията също: ако детето започне да обича себе си, то тогава кой ще обича Бога? Кой ще обича президента? Кой ще обича родителите? Любовта на детето към себе си трябва да се отстрани. Обществото се старае да му внуши, че любовта му винаги трябва да е насочена към външен обект. Това го прави нещастно, защото ако ти обичаш не себе си, а който и да е друг – дали Бог, римския папа, баща си, майка си, мъжа си, жена си, децата си – всеки страничен обект, то ти попадаш в зависимост от него. Ти ставаш второ качество човек в собствените си очи, ставаш просяк.
Човекът е роден император, в пълен възторг от себе си. Но баща му иска, той да го обича, майка му също иска това. Всеки наоколо се стреми да завоюва любовта му . И на никой дори не му идва на ум, че този, който не обича себе си, не може да обича когото и да е. Ние живеем в невероятно нелогично общество, в което всеки иска да обича някой, но не може да подари любов. Защо влюбените постоянно се карат, дразнят се и се обиждат? Причината се крие в това, че те не могат да получат това, на което са разчитали. И двамата са просяци, и двамата са празни.
Правилно възпитаното дете расте в атмосфера на любов към себе си. Любовта така го препълва, че възниква необходимост да я сподели с някой, да влее от нея в някога. Такава любов никога не води до зависимост от някой друг. Ти си даващ, а този, който дели нещо с другите, не може да бъде просяк. Когато се срещат двама императори, двама повелители на сърцата си, се ражда безграничната радост. Никой от никого не зависи, всеки е независим и индивидуален, всеки обича и уважава самия себе си. Корените проникват в самата същност на човека, там, където е амброзията, наречена любов, и когато изникне на повърхността, разцъфтява с хиляди рози.
Не е трудно да се научим да се обичаме – това е толкова естествено. Ако ти се е отдало да извършиш противоестественото, ако си се научил да обичаш другите, а не себе си, значи да се научиш да се обичаш, е още по-лесно. Вие и така вече сте го направили невъзможно. Запомнете – нещата се свеждат до разбирането, до простото разбиране на това: „ако не се заобичам, няма да разбера смисъла на живота. И никога няма да порасна, а просто ще остарея. Няма да стана личност. Няма да мога истински да бъде човек – благороден и хармоничен”.
Нещо повече, без любов към себе си, вие никога няма да съумеете да заобичате друг. Много психологически проблеми се коренят в това, че вие сте се отвърнали от самите себе си, считате се за малоценен, а не този, който сте длъжни да бъдете, струва ви се, че всичко правите неправилно. Мислите си, че ви е наложително да сформирате своята личност.
Любовта към себе си се явява необходимо условие за растеж. Затова и ви уча да се обичате, защото това е естественото. Всички религии учат на алтруизъм – човек е длъжен с готовност да се жертва заради някаква идея или знаме. Жертва се заради нацията, която не е нищо друго освен фантазия, тъй като Земята никъде не се дели на нации. Хитрите политици поделиха Земята на картата. Човек се жертва заради някакъв си надпис на картата!
Той умира за религията – християнство, будизъм, мюсюлманство. Всичко е толкова фино наложено, че човек просто се изгубва. Ако загине за нацията, наричат го мъченик. Но на практика, той просто извършва самоубийство, и то за глупост. Ако загине за религия, обещават му рай и вечно блаженство. Всички го манипулират. В такъв подход като червена нишка преминава идеята за нелюбов и ненавист към самия себе си, признаване на собствената нищожност.
Човек е пълен с ненавист към себе си. И започваш да мислиш, че ако се ненавиждаш, то ще се намери някой, който да те заобича. Ако ти сам не си готов да обичаш себе си, как ще намериш някой, който да те заобича? Ти си повярвал, че можеш да станеш достоен, само ако следваш определени правила, религиозни догми, политически идеологии.
ЗАПОМНИ – човек не се ражда нито християнин, нито католик, нито комунист. Всеки идва на този свят като чиста дъска – табула раса. На нея не са написани нито писания от библията, нито от корана, нито от Гита, нито от Капитала. Нищо няма на нея.
Детето не носи със себе си светото писание, то се ражда абсолютно чисто. Обаче неговата невинност се оказва най-голямата му беда, защото около него бродят вълци в образа на политици, свещеници, родители, учители. Те всички се нахвърлят на тази невинност. Всеки бърза да запише там нещо свое, а впоследствие човек възприема това като наследство. Но истината е, че те са разрушили това наследство. По този начин те могат да го поробят, да го заставят да изпълнява всяко тяхно желание. Те могат да му заповядат да убива невинни хора. Има религиозна, има политическа мафия, но всички те използват всеки от нас. Макар че враждуват помежду си, техните възгледи си съвпадат – да не се позволи на човек да се обича. Те късат връзката на човека с неговата същност, превръщат го в беззащитно, слабо същество, сякаш направено от пластилин, с който можеш да моделираш каквото си поискаш.
Жителите на САЩ убиваха невинните и бедни виетнамци. Какво са оставили американците във Виетнам? Загуби понесоха и двете страни. Правителството изпращаше тук младоци, не познали още вкуса на живота, за да убиват и биват убивани в името на демокрацията, в името на Америка. Но защо да загиваме в името на нещо? Мюсюлманите и християните се сражаваха и изтребваха в името на Бог. Двете страни се бориха и убиваха в името на този същия Бог. Какъв странен свят сме създали!
Политиците от всички времена обещават, че бедността скоро ще изчезне, но тя продължава да расте. Не намалява, а се увеличава. В Етиопия ежедневно умират хиляди хора. Ти сигурно ще се учудиш, когато разбереш, че в Америка половин милион страдат от затлъстяване и пълнотата им постоянно се увеличава. В същото това време в Етиопия умират или страдат от недохранване. В Америка умират от преяждане, а в Етиопия – от недохранване. След този факт можем ли да кажем, че създаденият от нас свят е нормален?
И всичко това се случва в името на алтруизма. Тогава бих искал да съм абсолютен егоист. Обичай себе си, бъди самия себе си. Нека никой да не те въвежда в заблуждение – нито религиозните деятели, нито политиците, нито представителите на образованието, нито държавните чиновници. Трябва преди всичко да носим отговорност пред себе си, а не пред религиите и нациите. Разбери едно: ако всеки се обича, грижи се за себе си, то умственото му развитие ще постига върхове и ще го преизпълва любовта. Аз съм убеден, че философията на любов към себе си прави човека истински алтруист, нали може много да споделя, много да отдава. Той ще дели радостта си с другите и това за него ще е празник. Алтруизмът може да има място само тогава, когато човек се обича. Когато не се обичаш, чувстваш слабост, защото без любов няма захранване, няма да има захранващи сили. Днес никой не иска да възложи отговорност на себе си. По-лесно е да се прехвърли отговорността на чуждите плещи. Виновен е Бог, виновна е съдбата, виновни са Адам и Ева, виновна е змията, съблазнила Ева. Не е ли очевадна смехотворността на подобни опити, да се прехвърли отговорността на друг? Някаква си змия и то преди милиони години. Аз неведнъж упорито се опитвах да заговарям змии и други гадове, но те не могат да разговарят. Тогава, как змията е уговорила Ева? Обаче ни е по-лесно да прехвърлим отговорността на друг. Адам обвинява Ева, Ева – змията. Ако пък змията можеше да говори, би обвинила за всичко Бога. Така неусетно продължаваме да си прехвърляме собствената отговорност, докато не разберем, че докато човек не стане отговорен за самия себе си, не трябва да бъде наричан истинска личност. Избягването на отговорност разрушава личността. Но да приемеш отговорността върху себе си, може само при условието на огромна любов към себе си.
Аз поемам отговорност за себе си и изпитвам от това радост. Никога не съм прехвърлял отговорността си на някой друг, защото това би означавало загуба на свободата, поробване, зависимост от другите. Какъвто и да съм, само аз съм си отговорен за това и там е моята сила. Това е земята, върху която съм стъпил. А източника на тази отговорност е любовта ми към себе си. А ти пожертва естествеността си, ти стана християнин, будист, индуист. Аз искам да повярваш само в едно – в същността. Не е нужно да посещаваш синагоги или църкви. Трябва само да наблюдаваш небето, звездите, изгрева и залеза на слънцето, разпъпилите цветя, пеещите птици. Погледни наоколо. Битието – ето къде е истинското благословение!
Необходимо е само да се научиш да се доверяваш на себе си, което значи – да се обичаш. Доверявайки се на себе си и обичайки себе си, ти поемаш цялата отговорност за мислите и действията си. Това дава такова необичайно усещане за битието, че никога повече няма да бъдеш поробван.
Не ти достига индивидуалност, защото трябва да поемеш отговорност за себе си. Обаче това е възможно само тогава, когато се заобичаш такъв, какъвто си, какъвто те е направила природата. Бъди себе си, просто себе си, само себе си.
Човекът е роден щастлив. Но е станал нещастен, забравил е смеха, с който всяко дете се появява на този свят, забравил е пътят към здравето и хармонията. Веднъж един ученик попитал Конфуций, как да бъде щастлив и блажен. Конфуций отговорил „Задаваш ми странен въпрос, тъй като тези качества са естествени. Нито една роза няма да те попита как да бъде роза”. Докато си жив, живей в хармония. От тази хармония в сърцето се ражда щастие, а щастливият човек лесно се учи да танцува. Иска ми се цялото човечество да бъде щастливо, да танцува и пее. Тогава планетата ще стане по-зряла, ще се развива много по-осъзнато.
Скучният, нещастен човек не може да има ясно съзнание, неговото съзнание е замъглено, то е мрачно, тежко, тъмно. Мракът ще изчезне напълно само тогава, когато започне да се смее от сърце. В смехът ти си си ти. В мъката твоето истинско лице се скрива от лъжливата маска на личността, толкова привична за обществото. Никой не иска ти от щастие да танцуваш на улицата. Никой не иска да се смееш от душа, иначе съседите ще започнат да чукат по стената – прекратете! Страданията се приемат, а смехът се отхвърля. Нещастните хора не могат да понасят щастливите.
Искам да те върна вкъщи. Уважавай себе си. Чувствай възторг и гордост от това, че ти си нужен на Вселената, иначе ти нямаше да си тук. Радвай се на това, че тя не може да мине без теб. Ти си тук затова, че тя ти е дала шанс, дала ти е живот, влагайки в тебе огромни ценности – красота, екстаз, свобода.
Раджниш ОШО „ЗА МЪЖЕТЕ”
Защо ми е толкова трудно да се обичам? Всяко дете се ражда с безгранична любов към себе си. Обществото разрушава тази любов, религията също: ако детето започне да обича себе си, то тогава кой ще обича Бога? Кой ще обича президента? Кой ще обича родителите? Любовта на детето към себе си трябва да се отстрани. Обществото се старае да му внуши, че любовта му винаги трябва да е насочена към външен обект. Това го прави нещастно, защото ако ти обичаш не себе си, а който и да е друг – дали Бог, римския папа, баща си, майка си, мъжа си, жена си, децата си – всеки страничен обект, то ти попадаш в зависимост от него. Ти ставаш второ качество човек в собствените си очи, ставаш просяк.
Човекът е роден император, в пълен възторг от себе си. Но баща му иска, той да го обича, майка му също иска това. Всеки наоколо се стреми да завоюва любовта му . И на никой дори не му идва на ум, че този, който не обича себе си, не може да обича когото и да е. Ние живеем в невероятно нелогично общество, в което всеки иска да обича някой, но не може да подари любов. Защо влюбените постоянно се карат, дразнят се и се обиждат? Причината се крие в това, че те не могат да получат това, на което са разчитали. И двамата са просяци, и двамата са празни.
Правилно възпитаното дете расте в атмосфера на любов към себе си. Любовта така го препълва, че възниква необходимост да я сподели с някой, да влее от нея в някога. Такава любов никога не води до зависимост от някой друг. Ти си даващ, а този, който дели нещо с другите, не може да бъде просяк. Когато се срещат двама императори, двама повелители на сърцата си, се ражда безграничната радост. Никой от никого не зависи, всеки е независим и индивидуален, всеки обича и уважава самия себе си. Корените проникват в самата същност на човека, там, където е амброзията, наречена любов, и когато изникне на повърхността, разцъфтява с хиляди рози.
Не е трудно да се научим да се обичаме – това е толкова естествено. Ако ти се е отдало да извършиш противоестественото, ако си се научил да обичаш другите, а не себе си, значи да се научиш да се обичаш, е още по-лесно. Вие и така вече сте го направили невъзможно. Запомнете – нещата се свеждат до разбирането, до простото разбиране на това: „ако не се заобичам, няма да разбера смисъла на живота. И никога няма да порасна, а просто ще остарея. Няма да стана личност. Няма да мога истински да бъде човек – благороден и хармоничен”.
Нещо повече, без любов към себе си, вие никога няма да съумеете да заобичате друг. Много психологически проблеми се коренят в това, че вие сте се отвърнали от самите себе си, считате се за малоценен, а не този, който сте длъжни да бъдете, струва ви се, че всичко правите неправилно. Мислите си, че ви е наложително да сформирате своята личност.
Любовта към себе си се явява необходимо условие за растеж. Затова и ви уча да се обичате, защото това е естественото. Всички религии учат на алтруизъм – човек е длъжен с готовност да се жертва заради някаква идея или знаме. Жертва се заради нацията, която не е нищо друго освен фантазия, тъй като Земята никъде не се дели на нации. Хитрите политици поделиха Земята на картата. Човек се жертва заради някакъв си надпис на картата!
Той умира за религията – християнство, будизъм, мюсюлманство. Всичко е толкова фино наложено, че човек просто се изгубва. Ако загине за нацията, наричат го мъченик. Но на практика, той просто извършва самоубийство, и то за глупост. Ако загине за религия, обещават му рай и вечно блаженство. Всички го манипулират. В такъв подход като червена нишка преминава идеята за нелюбов и ненавист към самия себе си, признаване на собствената нищожност.
Човек е пълен с ненавист към себе си. И започваш да мислиш, че ако се ненавиждаш, то ще се намери някой, който да те заобича. Ако ти сам не си готов да обичаш себе си, как ще намериш някой, който да те заобича? Ти си повярвал, че можеш да станеш достоен, само ако следваш определени правила, религиозни догми, политически идеологии.
ЗАПОМНИ – човек не се ражда нито християнин, нито католик, нито комунист. Всеки идва на този свят като чиста дъска – табула раса. На нея не са написани нито писания от библията, нито от корана, нито от Гита, нито от Капитала. Нищо няма на нея.
Детето не носи със себе си светото писание, то се ражда абсолютно чисто. Обаче неговата невинност се оказва най-голямата му беда, защото около него бродят вълци в образа на политици, свещеници, родители, учители. Те всички се нахвърлят на тази невинност. Всеки бърза да запише там нещо свое, а впоследствие човек възприема това като наследство. Но истината е, че те са разрушили това наследство. По този начин те могат да го поробят, да го заставят да изпълнява всяко тяхно желание. Те могат да му заповядат да убива невинни хора. Има религиозна, има политическа мафия, но всички те използват всеки от нас. Макар че враждуват помежду си, техните възгледи си съвпадат – да не се позволи на човек да се обича. Те късат връзката на човека с неговата същност, превръщат го в беззащитно, слабо същество, сякаш направено от пластилин, с който можеш да моделираш каквото си поискаш.
Жителите на САЩ убиваха невинните и бедни виетнамци. Какво са оставили американците във Виетнам? Загуби понесоха и двете страни. Правителството изпращаше тук младоци, не познали още вкуса на живота, за да убиват и биват убивани в името на демокрацията, в името на Америка. Но защо да загиваме в името на нещо? Мюсюлманите и християните се сражаваха и изтребваха в името на Бог. Двете страни се бориха и убиваха в името на този същия Бог. Какъв странен свят сме създали!
Политиците от всички времена обещават, че бедността скоро ще изчезне, но тя продължава да расте. Не намалява, а се увеличава. В Етиопия ежедневно умират хиляди хора. Ти сигурно ще се учудиш, когато разбереш, че в Америка половин милион страдат от затлъстяване и пълнотата им постоянно се увеличава. В същото това време в Етиопия умират или страдат от недохранване. В Америка умират от преяждане, а в Етиопия – от недохранване. След този факт можем ли да кажем, че създаденият от нас свят е нормален?
И всичко това се случва в името на алтруизма. Тогава бих искал да съм абсолютен егоист. Обичай себе си, бъди самия себе си. Нека никой да не те въвежда в заблуждение – нито религиозните деятели, нито политиците, нито представителите на образованието, нито държавните чиновници. Трябва преди всичко да носим отговорност пред себе си, а не пред религиите и нациите. Разбери едно: ако всеки се обича, грижи се за себе си, то умственото му развитие ще постига върхове и ще го преизпълва любовта. Аз съм убеден, че философията на любов към себе си прави човека истински алтруист, нали може много да споделя, много да отдава. Той ще дели радостта си с другите и това за него ще е празник. Алтруизмът може да има място само тогава, когато човек се обича. Когато не се обичаш, чувстваш слабост, защото без любов няма захранване, няма да има захранващи сили. Днес никой не иска да възложи отговорност на себе си. По-лесно е да се прехвърли отговорността на чуждите плещи. Виновен е Бог, виновна е съдбата, виновни са Адам и Ева, виновна е змията, съблазнила Ева. Не е ли очевадна смехотворността на подобни опити, да се прехвърли отговорността на друг? Някаква си змия и то преди милиони години. Аз неведнъж упорито се опитвах да заговарям змии и други гадове, но те не могат да разговарят. Тогава, как змията е уговорила Ева? Обаче ни е по-лесно да прехвърлим отговорността на друг. Адам обвинява Ева, Ева – змията. Ако пък змията можеше да говори, би обвинила за всичко Бога. Така неусетно продължаваме да си прехвърляме собствената отговорност, докато не разберем, че докато човек не стане отговорен за самия себе си, не трябва да бъде наричан истинска личност. Избягването на отговорност разрушава личността. Но да приемеш отговорността върху себе си, може само при условието на огромна любов към себе си.
Аз поемам отговорност за себе си и изпитвам от това радост. Никога не съм прехвърлял отговорността си на някой друг, защото това би означавало загуба на свободата, поробване, зависимост от другите. Какъвто и да съм, само аз съм си отговорен за това и там е моята сила. Това е земята, върху която съм стъпил. А източника на тази отговорност е любовта ми към себе си. А ти пожертва естествеността си, ти стана християнин, будист, индуист. Аз искам да повярваш само в едно – в същността. Не е нужно да посещаваш синагоги или църкви. Трябва само да наблюдаваш небето, звездите, изгрева и залеза на слънцето, разпъпилите цветя, пеещите птици. Погледни наоколо. Битието – ето къде е истинското благословение!
Необходимо е само да се научиш да се доверяваш на себе си, което значи – да се обичаш. Доверявайки се на себе си и обичайки себе си, ти поемаш цялата отговорност за мислите и действията си. Това дава такова необичайно усещане за битието, че никога повече няма да бъдеш поробван.
Не ти достига индивидуалност, защото трябва да поемеш отговорност за себе си. Обаче това е възможно само тогава, когато се заобичаш такъв, какъвто си, какъвто те е направила природата. Бъди себе си, просто себе си, само себе си.
Човекът е роден щастлив. Но е станал нещастен, забравил е смеха, с който всяко дете се появява на този свят, забравил е пътят към здравето и хармонията. Веднъж един ученик попитал Конфуций, как да бъде щастлив и блажен. Конфуций отговорил „Задаваш ми странен въпрос, тъй като тези качества са естествени. Нито една роза няма да те попита как да бъде роза”. Докато си жив, живей в хармония. От тази хармония в сърцето се ражда щастие, а щастливият човек лесно се учи да танцува. Иска ми се цялото човечество да бъде щастливо, да танцува и пее. Тогава планетата ще стане по-зряла, ще се развива много по-осъзнато.
Скучният, нещастен човек не може да има ясно съзнание, неговото съзнание е замъглено, то е мрачно, тежко, тъмно. Мракът ще изчезне напълно само тогава, когато започне да се смее от сърце. В смехът ти си си ти. В мъката твоето истинско лице се скрива от лъжливата маска на личността, толкова привична за обществото. Никой не иска ти от щастие да танцуваш на улицата. Никой не иска да се смееш от душа, иначе съседите ще започнат да чукат по стената – прекратете! Страданията се приемат, а смехът се отхвърля. Нещастните хора не могат да понасят щастливите.
Искам да те върна вкъщи. Уважавай себе си. Чувствай възторг и гордост от това, че ти си нужен на Вселената, иначе ти нямаше да си тук. Радвай се на това, че тя не може да мине без теб. Ти си тук затова, че тя ти е дала шанс, дала ти е живот, влагайки в тебе огромни ценности – красота, екстаз, свобода.
Раджниш ОШО „ЗА МЪЖЕТЕ”
Dani Avramova 
Благодаря!
"Обществената структура" пак си е "законът на джунглата", че и в по-лош вариант. 
Ама така е, колкото повече хора живеят в определена територия, толкоз повече интереси, желания... и толкоз по-лесно е да се "сблъскаш" с някого. За това при животните територията е ясно определена, както и последствията ако някой наруши тези граници, така е и при хората ... Значи си е пак "Законът на джунглата", само дето не го осъзнаваме и сме си го кръстили по някакъв си по завоалиран начин.
Може да не се накърнява свободния избор на останалите, но тогава човек трябва да е надмогнал егото си и страховете си ... И най-важното трябва да живее в такова общество, което да приема с уважение свободната воля на индивида. Доста трудничко, нали?
Иначе единственият начин да бъдеш самия себе си в 100% от времето, е като станеш отшелник.
П.п. хубавка темичка, а пък в застой!
Благодаря!... Когато откаже да изпълнява задълженията си, губи част от правата. Гадно е, невинаги е справедливо, но на този принцип се крепи обществото /социума/.
Другият вариант е законът на джунглата.
Другият вариант е законът на джунглата.
Ама така е, колкото повече хора живеят в определена територия, толкоз повече интереси, желания... и толкоз по-лесно е да се "сблъскаш" с някого. За това при животните територията е ясно определена, както и последствията ако някой наруши тези граници, така е и при хората ... Значи си е пак "Законът на джунглата", само дето не го осъзнаваме и сме си го кръстили по някакъв си по завоалиран начин.
Може да не се накърнява свободния избор на останалите, но тогава човек трябва да е надмогнал егото си и страховете си ... И най-важното трябва да живее в такова общество, което да приема с уважение свободната воля на индивида. Доста трудничко, нали?
Иначе единственият начин да бъдеш самия себе си в 100% от времето, е като станеш отшелник.
П.п. хубавка темичка, а пък в застой!
Радвам се, че се побутна и тая тема 
Passiflora:
"Иначе единственият начин да бъдеш самия себе си в 100% от времето, е като станеш отшелник."
Не мисля така. Мисля, че е предизвикателство да бъдеш себе си в това общество. Не е чудо да се постига. Да, често сме склонни да правим компромиси, но всеки има силата да се завърне отново към себе си, да бъде себе си. И тогава сключваш отново ново споразумение...
Passiflora:
"Иначе единственият начин да бъдеш самия себе си в 100% от времето, е като станеш отшелник."
Не мисля така. Мисля, че е предизвикателство да бъдеш себе си в това общество. Не е чудо да се постига. Да, често сме склонни да правим компромиси, но всеки има силата да се завърне отново към себе си, да бъде себе си. И тогава сключваш отново ново споразумение...
Човек, поздравления за темата. Само дето не знам още защо е това или.