Подсъзнанието може всичко 25 /Линкове за всички техники има на първа стр./

Ох, толкова лоши новини за 2 дни...
 

Мир на милата душица на Веско, вярвам, че е намерила покой
Сила и кураж на родителите му, много тежко изпитание ... 

Понякога е трудно да се проумеят Вселенските планове и мисии... но съм чувала, че Бог изпраща най-тежките изпитания на хората, които обича и които са най-силни... не знам... Скърбя за тази загуба и не мога да си намеря място от вчера...

Не съм писала скоро,но нямам и какво положително да кажа...Аз се завъртях/не само аз де и мъжът ми и детето/в един кръг от болести от месец и половина.
Чета ви и ви се радвам на силите и позитивизма!
Имам нужда от вашата подкрепа във вторник-тъй като лягам за пореден път под ножа нагърдата.Но този път ме е страх много.Страх заради това,че нещото предизвиква болка и вероятно бързо нарастна.Страх от пълната упойка още повече.
Въпреки,че смятам,че това е поредното предизвикателство,което ми е пратено.Страшно много се страхувам....Затворила съм се в себе си и дори ми е трудно да споделя с мъжа ми за ужаса които изпитвам.

п.п.Извинявам се,че поста не е положителен.Ако някой сметне за необходимо,моля да го премахне!

Йо, мила, ще се справиш, ще видиш... Една от моите  възрастните роднини преди една от моите операции ми каза "Всичко лошо се забравя бързо, като дойде доброто след него". Страхът е напълно  човешка реакция, всички се страхуваме...Аз също имам опрерация, от мастопатия, бях на 21 години... Каквато и да е причината за втората операция,  опитай се да се концентрираш върху накакъв план какво хубаво ще правиш после, след като успешно я преодолееш... Сподели с някои, с приятелка, майка, някои, който е по-оптимистично настроен, би ти вдъхнал сили... Прегръщам те силно, кураж и те чакаме с добри новини след седмица!

Енита
Това е трета операция.

Йо,  страх ни е от "познатата" болка... Можеш ли да се убедиш, че заминаваш на най-прекрасното и любимо твое място, свободна и щастлива си, здрава, уверена и лека. Събуждаш се, няма болка, операцията е минало, ти си здрава! Да бъде!   
Специално за теб: http://prit4ite.blogspot.com/2010/05/blog-post_19.html

Винце ,не на 100%,на 1000% съм съгласна с теорията или техниката или както е там ,на благодарноста.Аз благодаря постоянно за всичко хубаво което имам, за всичко хубаво което получавам,съм получавала или ще получавам,за великолепната помощ и подкрепа която получавам,за всички хубави дарове на вселената.Благодаря и когато просто си вървя по улицата(на ум естествено) и когато запъплят негативни мисли, пак ги прекъсвам с благодарност.Преди време ми се наложи да ходя на стоматолог-изключително травмиращо за мен изживяване имам,някаква фобия от зъболекари.И след като седнах на стола и удължих доколкото успях разговора за дъжда и вятъра,трябваше да си отворя устата и когато бръмкащата машинка приближи към зъбът ми започнах да благодаря.Благодарих през цялото време на интервенцията  и всичко мина безболезнено.Признавам,че имах и упойка,но и друг път съм имала и не ми е било толкова спокойно и отпуснато.      
toddler, напълно съм съгласна,че трябва да внимаваме за думите си обаче все пак когато в яда си кажем нещо лошо и като знаем това ,после ни гризе съвеста,И тук много ми помага нещо което прочетох,мисля ,че е от Ленни , побликувано в  друг форум-думите-ОТМЕНЯМ,ОТМЕНЯМ,ОТМЕНЯМ
eldivine,ще пробвам това с" да си имам късмета" много ми хареса  
Успех,късмет и   на всички момичета!!!
Йо,много,много,много успех 

sweta, мисля, че не е необходимо постоянно да следим какво казваме и след това да се притесняваме от казаното. Още повече, че така увеличаваме важността му. Всеки в някакъв момент може да изрече думи, които в основата си са разрушаващи. Просто трябва да се стремим това да не е практика. Думите едва ли могат да се материализират на момента. "ОТМЕНЯМЕ" ги и продължаваме напред с усмивка и положителни очаквания. Поне така си мисля аз.

Йо, изпращам ти много любов и подкрепа. Предполагам, че ги имаш от всички в този форум. Мисли си, че всички сме с теб и те подкрепяме, и след месец вече ще си здрава и усмихната...

Йо, 

Йо,   ! Всичко е за добро! Вярваме в теб! Ще се справиш!Стршното  е само в главата ти! Ти го създаваш! с теб сме!

Йо,       

Йо, прегръщам те! Няма нищо страшно за пълната упойка. Само да мине по-бързо и всичко ще е наред.
После ни пиши как е минало ако искаш.

Здравейте, момичета! Макар да не пиша често ви чета непрекъснато
В последно време не гледам и не слушам новини, нямам нужда от тях, но вчера и до мен достигна лошата вест за Веско. Моля се за малката му душичка и още повече се моля за родителите му- дано намерят сили да преодолеят това оргомно изпитание   Имам познати, които преди години едновременно загубиха и двете си дечица- около годинките на Веско. Можете да си представите в какъв ад са попаднали. Мъжът искал да сложат край на живота си, но жената му казала, че ще се борят за още едно дете и че е сънувала, че имат момиченце. Около година по- късно им се роди дъщеричка   Възхищавам се на такива хора и непрекъснато си ги давам за пример, защото аз не се считам за толкова силна и се прегъвам пред съществено по- незначителни препятствия  
Благодарение на вас обаче имам голям напредък- и забелязвам, че когато отворих душата и сърцето си, започнах да забелязвам знаците, които Вселената ми дава, че съм на правилния път   Мога да дам два примера от последните дни, но не искам да ви отегчавам. Ще ви кажа само, че срещнах човек, който се опитвах да намеря през последните...15 !!! години. Вече си мислех, че никога повече няма да срещна този човек, тъй като последната ми информация беше от преди 15 години и то от чужда държава, но ето че го срещнах... и то тук, в София Бях се примирила и хоп- изведнъж я видях пред себе си, а я търсех от години...
 
Йо, изпращам ти своята подкрепа и положителна енергия, за да мине всичко възможно по- леко и по най- добрия за теб начин. Знам какво имаш предвид за страха- аз минах през това и доста дълго се задържах "там". Правих грешката да държа всичко в себе си, за да не се показвам като слаба и да не притеснявам близките си... Голяма грешка... в момента, в който имах най- голяма нужда от рамо, на което да се облегна и да поплача, аз се затворих в себе си и това ме събори психически. Все още излизам от дупката, но знам, че ще се справя. Вие тук сте моята стълбичка, по която бавно, но упорито се изкачвам  
Лека и спокойна нощ, последвана от слънчев и прекрасен ден!  

Йо, мила, не следя редовно темата, не знаех, че е трета операция но дори и така да е- всичко отминава, ще видиш. Представяй си себе си, здрава, на красиво място, което обичаш или как играеш с детето и как тримата сте здрави и щастливи, в някаква конкретна ситуация, (поне аз бих правила така). Като отмине, може би не е лошо да прегледаш линковете на първа, които показват връзката между заболяванията и психическите причини. В тази подтема има и отделна тема по този въпрос...Чакаме те с добри новини, мила, сигурна съм, че ще се справиш.

Йоче, слънчице, обичам те! С теб съм, ще ти държа ръчичката за кураж!