"Щом изключиш невъзможното, останалото, колкото ще да е невероятно, би трябвало да е истината." - Тери Пратчет
- Публикувана: 30 май 2010, 15:04 ч.
- Последно мнение: 11 окт. 2012, 11:28 ч.
Любими откъси, мисли, цитати, с които живеем-2
Докоснахте душата ми 
Ето нещо от мен,което препрочитам,когато ми е тъжно.
КОГАТО СИ НА ДЪНОТО
Когато си на дъното на пъкъла
Когато си най тъжен и злочест
От парещите въглени на мъката
Си направи сам стълба и излез
Светът когато мръкне пред очите ти
И притъмнява в тези две очи
Сам слънце си създай и от лъчите
Създай си стълба и по нея се качи
Когато от безпътица премазан си
И си зазидан в четири стени
От всички свои пътища премазани
Нов път си направи и сам тръгни
Трънлив и зъл е на живота ребуса
На кръст разпъва нашите души
Загубил всичко, не загубвай себе си
Единствено така ще го решиш
Дамян Дамянов
Ето нещо от мен,което препрочитам,когато ми е тъжно.
КОГАТО СИ НА ДЪНОТО
Когато си на дъното на пъкъла
Когато си най тъжен и злочест
От парещите въглени на мъката
Си направи сам стълба и излез
Светът когато мръкне пред очите ти
И притъмнява в тези две очи
Сам слънце си създай и от лъчите
Създай си стълба и по нея се качи
Когато от безпътица премазан си
И си зазидан в четири стени
От всички свои пътища премазани
Нов път си направи и сам тръгни
Трънлив и зъл е на живота ребуса
На кръст разпъва нашите души
Загубил всичко, не загубвай себе си
Единствено така ще го решиш
Дамян Дамянов
viktori, това стихотворение на Д.Дамянов ми е много любимо, вчера за пореден път си го четох за успокоение и вдъхване на сили 
Иначе за цитати много харесвам тези:
-"За да постигнем големи неща, трябва не само да действаме, но и да мечтаем, не само да планираме, но и да вярваме!" Анатол Франс
-"Истинският приятел е този, който държи ръката ти, а докосва сърцето ти!"
-"Историята е не просто технологическа еволюция, тя е еволюция на мисленето" Джейм Редфийлд от "Селестинското пророчество"
-"Каква полза има човек да спечели целия свят, ако погуби душата си" - О. Уайлд-"Портретът на Дориан Грей"
- "Господ винаги води онези, които вървят по пътя си с вяра" -П. Коелю, "Брида"
- "Който побеждава другите е силен, победилият себе си е могъщ"- Лао Дзъ
-"Свободата означава да танцуваш окован във вериги" Гьоте
- " Ние се раждаме, тъй да се каже, 2 пъти: първият - за да съществуваме, вторият- за да живеем" Ж-Ж. Русо "Емил или за възпитаниято"(книга 4)
-"Когато човек не може да види с очите си и да чуе с ушите си, намира го със сърцето си" Д.Талев "Железният светилник"
-"Пустиня е сърце без идеал" Пенчо Славейков, "Сърце на сърцата"
- "Човек се дави не, защото е скочил, а защото е останал под водата" П.Коелю "Войнът на светлината"
и много, много други
А има и едно стихотворение на английски, което ми е много любимо:
Invictus- William Ernest Henley
Out of the night that covers me,
Black as the Pit from pole to pole,
I thank whatever gods may be
For my unconquerable soul.
In the fell clutch of circumstance
I have not winced nor cried aloud.
Under the bludgeonings of chance
My head is bloody, but unbowed.
Beyond this place of wrath and tears
Looms but the Horror of the shade,
And yet the menace of the years
Finds, and shall find, me unafraid.
It matters not how strait the gate,
How charged with punishments the scroll.
I am the master of my fate:
I am the captain of my soul.
Много е зареждащо!
Иначе за цитати много харесвам тези:
-"За да постигнем големи неща, трябва не само да действаме, но и да мечтаем, не само да планираме, но и да вярваме!" Анатол Франс
-"Истинският приятел е този, който държи ръката ти, а докосва сърцето ти!"
-"Историята е не просто технологическа еволюция, тя е еволюция на мисленето" Джейм Редфийлд от "Селестинското пророчество"
-"Каква полза има човек да спечели целия свят, ако погуби душата си" - О. Уайлд-"Портретът на Дориан Грей"
- "Господ винаги води онези, които вървят по пътя си с вяра" -П. Коелю, "Брида"
- "Който побеждава другите е силен, победилият себе си е могъщ"- Лао Дзъ
-"Свободата означава да танцуваш окован във вериги" Гьоте
- " Ние се раждаме, тъй да се каже, 2 пъти: първият - за да съществуваме, вторият- за да живеем" Ж-Ж. Русо "Емил или за възпитаниято"(книга 4)
-"Когато човек не може да види с очите си и да чуе с ушите си, намира го със сърцето си" Д.Талев "Железният светилник"
-"Пустиня е сърце без идеал" Пенчо Славейков, "Сърце на сърцата"
- "Човек се дави не, защото е скочил, а защото е останал под водата" П.Коелю "Войнът на светлината"
и много, много други
А има и едно стихотворение на английски, което ми е много любимо:
Invictus- William Ernest Henley
Out of the night that covers me,
Black as the Pit from pole to pole,
I thank whatever gods may be
For my unconquerable soul.
In the fell clutch of circumstance
I have not winced nor cried aloud.
Under the bludgeonings of chance
My head is bloody, but unbowed.
Beyond this place of wrath and tears
Looms but the Horror of the shade,
And yet the menace of the years
Finds, and shall find, me unafraid.
It matters not how strait the gate,
How charged with punishments the scroll.
I am the master of my fate:
I am the captain of my soul.
Много е зареждащо!
от мен малко Айнщайн (създател на специалната и общата теория за относителността и Носител на Нобелова награда за 1921 г.):
Великите мисли идват в главата на човек толкова рядко, че никак не е трудно да се зпомнят.
Как, за Бога, да обясниш с езика на химията и физиката един толкова важен феномен като първата любов?
Гравитацията не е отговорна за това, че хората се влюбват.
Колкото по-голяма става славата ми, толкова повече оглупявам, което, разбира се, е общовалидно правило.
Човек не разбра нещо добре, ако не може да го обясни на баба си.
Не че съм толкова умен, просто прекарвам повече време над проблемите.
Всеки интелигентен глупак може да направи нещо по-голямо, по-сложно и по-разрушително. За обратното е нужно малко гений и много кураж.
Великите мисли идват в главата на човек толкова рядко, че никак не е трудно да се зпомнят.
Как, за Бога, да обясниш с езика на химията и физиката един толкова важен феномен като първата любов?
Гравитацията не е отговорна за това, че хората се влюбват.
Колкото по-голяма става славата ми, толкова повече оглупявам, което, разбира се, е общовалидно правило.
Човек не разбра нещо добре, ако не може да го обясни на баба си.
Не че съм толкова умен, просто прекарвам повече време над проблемите.
Всеки интелигентен глупак може да направи нещо по-голямо, по-сложно и по-разрушително. За обратното е нужно малко гений и много кураж.
Сутрин тя беше Ло, просто Ло, на ръст метър и половина (без няколко пръста и по едно чорапче). Тя беше Лола по дълъг панталон. Тя беше Доли в училище. Тя беше Долорес върху пунктира на бланките. Но в моите прегръдки бе винаги: Лолита.
-------------------
Закрих лицето си с ръце и избухнах в сълзи — най-горещите, които някога съм проливал. Чувствувах ги как лъкатушат между пръстите и се стичат по брадичката ми, как ме изгарят, носът ми се запуши, не можех да се спра и тогава тя пипна китката ми.
„Ще умра, ако ме докоснеш — казах аз. — Сигурна ли си, че няма да тръгнеш с мен? Няма ли поне слаба надежда, че ще дойдеш? Отговори ми само на това.“
----------------------------
По такъв начин нито ти, нито аз ще бъдем вече живи по времето, когато читателят ще разтвори тази книга. Докато обаче още кръвта тече в пишещата ми ръка, ти си оставаш също толкова неотделима като мен частица от благословената световна материя и аз мога да общувам с теб, макар да съм в Ню Йорк, а ти в Аляска. Бъди вярна на своя Дик. Не позволявай на други мъже да те докосват. Не разговаряй с непознати. Надявам се, че ще обичаш своето дете. Надявам се, че ще бъде момченце. Надявам се, че мъжът ти винаги ще се отнася добре към теб, защото в противен случай призракът ми ще го връхлети като черен пушек, като обезумял гигант и ще го разкъса са парчета, нерв по нерв. И не съжалявай К.К. Възникна избор между него и Х.Х., исках Х.Х. да устиска два месеца повече, за да те остави да живееш в съзнанието на бъдните поколения. Говоря за турове и за ангели, за тайната на силната пигментация, за предсказанието в сонета, за спасението и за изкуството. И това е единственото безсмъртие, което можем да споделим с теб, моя Лолита.
-------------------
Закрих лицето си с ръце и избухнах в сълзи — най-горещите, които някога съм проливал. Чувствувах ги как лъкатушат между пръстите и се стичат по брадичката ми, как ме изгарят, носът ми се запуши, не можех да се спра и тогава тя пипна китката ми.
„Ще умра, ако ме докоснеш — казах аз. — Сигурна ли си, че няма да тръгнеш с мен? Няма ли поне слаба надежда, че ще дойдеш? Отговори ми само на това.“
----------------------------
По такъв начин нито ти, нито аз ще бъдем вече живи по времето, когато читателят ще разтвори тази книга. Докато обаче още кръвта тече в пишещата ми ръка, ти си оставаш също толкова неотделима като мен частица от благословената световна материя и аз мога да общувам с теб, макар да съм в Ню Йорк, а ти в Аляска. Бъди вярна на своя Дик. Не позволявай на други мъже да те докосват. Не разговаряй с непознати. Надявам се, че ще обичаш своето дете. Надявам се, че ще бъде момченце. Надявам се, че мъжът ти винаги ще се отнася добре към теб, защото в противен случай призракът ми ще го връхлети като черен пушек, като обезумял гигант и ще го разкъса са парчета, нерв по нерв. И не съжалявай К.К. Възникна избор между него и Х.Х., исках Х.Х. да устиска два месеца повече, за да те остави да живееш в съзнанието на бъдните поколения. Говоря за турове и за ангели, за тайната на силната пигментация, за предсказанието в сонета, за спасението и за изкуството. И това е единственото безсмъртие, което можем да споделим с теб, моя Лолита.
Сутрин тя беше Ло, просто Ло, на ръст метър и половина (без няколко пръста и по едно чорапче). Тя беше Лола по дълъг панталон. Тя беше Доли в училище. Тя беше Долорес върху пунктира на бланките. Но в моите прегръдки бе винаги: Лолита.
JOSEPHINE
„Една последна дума — казах на старателно правилния си английски. — Ти вероятно си напълно сигурна, че — хайде да не е утре или вдругиден, — че някога, все едно кога, няма да дойдеш да живееш при мен? Ще сътворя чисто нов бог и ще му благодаря с пронизителни крясъци, стига само да ми дариш тази микроскопична надежда“ (общ смисъл).
„Не. — отвърна тя усмихната. — Не.“
„А между другото, това би променило нещата“ — каза Хумберт Хумберт.
„Гуд-бай-ай!“ — пропя тя, моята американска мила безсмъртна, мъртва любов; защото е мъртва и безсмъртна, ако четете тези редове (подразбирам официалното съглашение с тъй наречените власти).
"През XX век любовта е телефон, който не звъни."
"Според мен целият проблем с любовта е тъкмо в това: за да бъдеш щастлив, се нуждаеш от сигурност, а за да си влюбен се нуждаеш от несигурност."
"По какво се познава един добър ресторант: чашите за вино са по-големи от водните чаши."
"Двете най-ужасни изречения на света са: "Трябва да поговорим" и "Надявам се да си останем приятели". Най-забавното е, че резултатът от тях е тъкмо обратният и те слагат край както на разговора, така и на приятелството."
"Когато си влюбен не броиш. Впрочем броиш дните и часовете, понякога минутите. Ан не се обади цели два дни и аз остарях с десет години. Дежурих до телефона, разглобих телефона, сглобих телефона. Бих могъл да взема изпит за телефонен техник."
"Седнах на пода и направих равносметка. Хубавото в края на една връзка е, че можеш да започнеш отначало. Можеш да изясниш собственото си положение. Така и не успях да изясня собственото си положение, тъй като посредата заспах."
"В живота има само една голяма любов, всички преди нея са подготвителен етап, а всички след нея - опит за връщането на изгубеното; голямата любов е сега или никога."
Малко ми е трудно да цитирам книга Бегбеде. Целите му книги са за тази тема
"Според мен целият проблем с любовта е тъкмо в това: за да бъдеш щастлив, се нуждаеш от сигурност, а за да си влюбен се нуждаеш от несигурност."
"По какво се познава един добър ресторант: чашите за вино са по-големи от водните чаши."
"Двете най-ужасни изречения на света са: "Трябва да поговорим" и "Надявам се да си останем приятели". Най-забавното е, че резултатът от тях е тъкмо обратният и те слагат край както на разговора, така и на приятелството."
"Когато си влюбен не броиш. Впрочем броиш дните и часовете, понякога минутите. Ан не се обади цели два дни и аз остарях с десет години. Дежурих до телефона, разглобих телефона, сглобих телефона. Бих могъл да взема изпит за телефонен техник."
"Седнах на пода и направих равносметка. Хубавото в края на една връзка е, че можеш да започнеш отначало. Можеш да изясниш собственото си положение. Така и не успях да изясня собственото си положение, тъй като посредата заспах."
"В живота има само една голяма любов, всички преди нея са подготвителен етап, а всички след нея - опит за връщането на изгубеното; голямата любов е сега или никога."
Малко ми е трудно да цитирам книга Бегбеде. Целите му книги са за тази тема
Най-доброто от мен, което мога да ти дам, е това, което искам да ти дам. Най-доброто от теб, което можеш да ми дадеш, е това, което искаш да ми дадеш. Не искам нищо повече... "Писма до Клаудия", Хорхе Букай
"Знаеш ли какво е самота? -Знам какво е. -Но не знаеш какво е да си самотен, когато имаш възможност да бъдеш с когото си поискаш..." 11 минути, Паулу Коелю
"Нямаме право да бягаме от щастието... Повечето хора не са имали нашия късмет. Когато им е приятно заедно, не се влюбват! Когато са влюбени, не си пасват в леглото. Или пък когато са добре в леглото, след това нямат какво да си кажат... Ние си имаме всичко, освен че нямаме нищо, понеже не сме заедно... " Любовта трае три години, Фредерик Бегбеде
"Когато нямах вече нищо за губене , получих всичко . Когато престанах да бъда тази , която бях , открих себе си ! " П. Куелю
"Бях свикнал да знам какво върша. Бях свикнал винаги да съм сигурен в посоката си. А сега всичко беше хаос и безредици. Все пак, не бих го заменил. Не исках живот, в който има смисъл. Не и ако хаоса означаваше, че мога да бъда с нея" Среднощно слънце-С.Майер
"Listen to the mustn'ts, child. Listen to the don'ts. Listen to the shouldn'ts, the impossibles, the won'ts. Listen to the never haves, then listen close to me... Anything can happen, child. Anything can be." Shel Silverstein
"Знаеш ли какво е самота? -Знам какво е. -Но не знаеш какво е да си самотен, когато имаш възможност да бъдеш с когото си поискаш..." 11 минути, Паулу Коелю
"Нямаме право да бягаме от щастието... Повечето хора не са имали нашия късмет. Когато им е приятно заедно, не се влюбват! Когато са влюбени, не си пасват в леглото. Или пък когато са добре в леглото, след това нямат какво да си кажат... Ние си имаме всичко, освен че нямаме нищо, понеже не сме заедно... " Любовта трае три години, Фредерик Бегбеде
"Когато нямах вече нищо за губене , получих всичко . Когато престанах да бъда тази , която бях , открих себе си ! " П. Куелю
"Бях свикнал да знам какво върша. Бях свикнал винаги да съм сигурен в посоката си. А сега всичко беше хаос и безредици. Все пак, не бих го заменил. Не исках живот, в който има смисъл. Не и ако хаоса означаваше, че мога да бъда с нея" Среднощно слънце-С.Майер
"Listen to the mustn'ts, child. Listen to the don'ts. Listen to the shouldn'ts, the impossibles, the won'ts. Listen to the never haves, then listen close to me... Anything can happen, child. Anything can be." Shel Silverstein
Усмивката на Ангела
10
... “Ще го оставя да прави каквото знае” –помисли си Мария.В същия момент усети нечие присъствие.
–Защо си се оклюмала ,сестричке? –попита Карина.
–Не можах да помогна на един човек да открие пътя към щастието.Явно нищо не разбирам от психология.Чувствам се безполезна– тъга обзе лицето й.
–Знаеш ,че не е така.Вярвам,че си направила всичко възможно,но не всичко зависи от нас.Хората сами трябва да си помагат и да осъзнават от какво имат нужда и кое ги прави щастливи.Не можем да им натрапим просто ей така щастие наготово.Ако те не се борят за него, нашите усилия са безполезни.
–Права си,Карина,но ми е толкова мъчно заради Виктор.Сега може да се смята за щастлив,но след време когато старостта го погази,ще усети самотата и няма да може да се върне назад.
–Мария,някои хора са родени,за да бъдат сами.Други пък не могат да живеят без половинките си.Такава е реалността.Затова го приеми и го пази от беди.Другото е изцяло в негови ръце....
casablanca (Мария )
10
... “Ще го оставя да прави каквото знае” –помисли си Мария.В същия момент усети нечие присъствие.
–Защо си се оклюмала ,сестричке? –попита Карина.
–Не можах да помогна на един човек да открие пътя към щастието.Явно нищо не разбирам от психология.Чувствам се безполезна– тъга обзе лицето й.
–Знаеш ,че не е така.Вярвам,че си направила всичко възможно,но не всичко зависи от нас.Хората сами трябва да си помагат и да осъзнават от какво имат нужда и кое ги прави щастливи.Не можем да им натрапим просто ей така щастие наготово.Ако те не се борят за него, нашите усилия са безполезни.
–Права си,Карина,но ми е толкова мъчно заради Виктор.Сега може да се смята за щастлив,но след време когато старостта го погази,ще усети самотата и няма да може да се върне назад.
–Мария,някои хора са родени,за да бъдат сами.Други пък не могат да живеят без половинките си.Такава е реалността.Затова го приеми и го пази от беди.Другото е изцяло в негови ръце....
casablanca (Мария )
Много силно и вярно,просто е.... невероятно
Ето линк с цялото,че е малко дългичко ,но е страхотно
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=1468#comments