Публикувана: 3 юни 2010, 00:45 ч.
Последно мнение: 6 апр. 2013, 14:46 ч.

обхваща ли ви паника преди раждане

27 186
397
1

# 285 18 септ. 2010, 11:51 ч.

Стара Загора
Мнения: 5 566

Не паника -ужас ме беше обхванал.Сякаш знаех,че няма да мине гладко.Десет часа напъни и без никакво разкритие и после -секцио.

# 286 18 септ. 2010, 12:07 ч.

София
Мнения: 225

Беше ме страх по едно време към началото на 9-тия месец, но чак паника не. После пък преносих с 4 дена и исках да раждам, че ми беше писнало да чакам Laughing

, а и исках да си гушкам бебето вече Heart Eyes

# 287 15 окт. 2010, 10:52 ч.

София
Мнения: 2 082

През цялата бременност бях много позитивно настроена, исках да раждам нормално, без упойка, бях убедена че раждането е естествен процес и ще се справя. Когато ми изтекоха водите, ме обзе ужас, беше ни добре с бебчо в тандем Simple Smile

миличкото човече беше защитено и сигурно в мен, буквално ми трепереха краката от страх в колата на път към болницата, от това което предстои по време на и след раждането (а и от загубата на толкова амниотична течност Wink

) . В момента в който ме приеха и ме настаниха в стаята се успокоих. В крайна сметка раждането ми беше така както си го представях, възможно най-естествено, благодаря за което на моята лекарка, която не позволи индуциране и беше до мен през цялото време Heart Eyes

# 288 15 окт. 2010, 12:31 ч.

Мнения: 8 574

Мен ме тресеше от страх преди раждането.Когато ми изтекоха водите и ме приеха в болницата и осдтанах сама без мъжа ми през ноща се мобилизирах ,в момента в който ми казаха ,че ще ме свалят в родилна зала даже не пожелах и количка,тръгнах пеша към асансьора и чаках с нетърпение мъжа ми да дойде и всичко да започне.Слава на Бога мина бързо и много леко

# 289 15 окт. 2010, 15:09 ч.

Мнения: 1 983

През цялата бременност си ме беше страх. Но когато дойде моментът да ме приемат в болница, цяла нощ преди това не спах, умирах от ужас. Знаех кога ще родя, бях запозната с всичко. И когато ми започнаха контракциите някак се успокоих, разбрах, че това е естествен процес и няма мърдане вече. Laughing

# 290 17 окт. 2010, 01:16 ч.

Мнения: 186

Луд страх,че когато седмица предварително тръгнах да раждам не исках да вярвам,че наистина започва.Бях склонна да изкарам още поне 2 дена с контракции вкъщи.Добре,че майка ми ми се скара,че се наканихме да отидем в болницата.

# 291 17 окт. 2010, 11:29 ч.

Мнения: 55

Не! Само първият път като отивах към родилна зала за малко се поуплаших, но така или иначе трябваше да излезе все някак бебока, така че бързо ми мина Simple Smile

# 292 17 окт. 2010, 18:22 ч.

Щастлива мама на 3 слънца
Мнения: 2 169

о не бях толкова щастлива и горда ,че най-накрая ще стана жена Simple Smile

и най ве4е майка

# 293 17 окт. 2010, 22:59 ч.

Русе
Мнения: 19

Да, паника не липсваше, особено втория път. Но това беше до момента в който влязох в отделението. Първият път не знаех какво ще се случи - наложи се секцио. А втория вече знаех и дни наред не ме оставяше паниката. В АГ-то ме спаси четенето - бях си взела "Шоколад" - прочетох я за 24 часа. Помогна ми да се абстрахирам от обстановката около мен. Laughing

# 294 18 окт. 2010, 00:29 ч.

Мнения: 11 582

Дано не ме обхване. Запис да следя.

# 295 18 окт. 2010, 00:41 ч.

Мнения: 780

Чак паника-не.Но страх...не знаех какво ме чака.После болката "претъпи" всичко-исках да свършва по бързо.

# 296 18 окт. 2010, 09:47 ч.

по света
Мнения: 1 587

Паника не , но една такава треска на очакването...

# 297 18 окт. 2010, 11:11 ч.

Мнения: 1 536

Страхувах се,но това беше в началото на бременноста.
Накрая нямах търпение и не ми пукаше дали ще боли или не .
Казвах си,че ни съм първата,ни последната

# 298 18 окт. 2010, 13:32 ч.

Мнения: 6 164

Нетърпението да се роди беше елиминирало всяка капка страх. Отидох с нагласа като за състезание и така и раждах, все едно се борех за златен медал... Mr. Green