Гледах!Хареса ми!Препоръчвам го!Искам да споделя... - ХXII

A thousand years of good prayers
http://www.imdb.com/title/tt0838233/

Много "мълчалив" и "тих" филм. Wayne Wang отново набляга на едни от любимите си теми - емиграцията и отношенията "деца - родители". Привидно филмът спада към категорията на "нищослучването", но това е само фасада - зад нея прозира дълбочината на проблемите, които разглежда. Емиграцията е "тъжна", Америка-та е видяна като чаша студена вода, която не е добра за стомаха. Семейните връзки се късат, истинската близост е на "1000 години добри молитви". Щастието се оказва невъзможно, без свободата на духа. Общуването е представено като лесно и непринудено между хора, говорещи различни езици, но е белязано с трудности между родители и деца, които не могат да изразят чувствата си на собствения език.
Препоръчвам и споделям с Вас тази прекрасна сентенция от филма:

It takes three hundred years of prayers to cross a river in a boat with someone, it takes three thousand years of prayers to share a pillow with someone.


Огромен шанс, според мен Аз "Матрицата" така и не можах да го изгледам, опитвала съм се многоого пъти, безуспешно За мен двата филма са "на различно ниво", аз не виждам прилика между тях. "Матрицата" е много фантазьорски, в "Генезис" има дълбочина на идеята.

P.S. Благодаря на всички момичeта за препоръките 

Киора, а ти от къде го намери да го гледаш?

Geia,  , сваляла съм го отдавна от Мастерс-а, но вече го няма там Качен е обаче в  http://energy-torrent.com/ с БГ суб

Здравейте, тъй като почивам само в неделя, всяка неделна сутрин ви чета и си избирам филм.  Благодаря ви .
 От своя страна бих препоръчала Човекът от земята. Мнооого ми хареса http://www.imdb.com/title/tt0756683/
Айде чао , че ми се свали Всичко ни е наред

   Откривам за себе си Пазолини. Гледам един след друг филмите му.

 Първите два :  Accattone! (1961) / Безделник !

                          Mamma Roma (1962)/Мама Рома

    Мисля, че тези филми са задължителни за киноманите, не само за почитателите на италианското кино и Пазолини, а изобщо за всички, които обичат седмото изкуство.
    Това са безспорни шедьоври.

 На снимката  е Франко Сити . Трудно може да си представиш по-добро превъплъщение и актьорска игра и то от човек, който дори не е професионален актьор.
  

  Той участва и в двата филма и играе един и същи персонаж- безделник, сводник , паразит.
  Ана Маняни  е една Кабирия, една от хилядите нощни жрици на любовта, жени низвергнати от обществото и закона, а всъщност по-добри и по-човечни от повечето уж почтени и праволинейни граждани.
 Мама Рома е емблематична роля за Маняни, който я е видял тук я помни завинаги. Но всъщност така е с всички превъплъщения на тази актриса, изумителен, чудовищен, нечовешки талант.
 На снимката долу е с Пазолини и останалите участници във филма.




   Има ли по-велика актриса от Ана Маняни, че аз не се сещам ....Тази жена е богиня. Тя е първата италианска актриса, спечелила Оскар. Животът и, кариерата и в киното са  още едно доказателство, че най-добрите актьори не са  зъвършили актьорски школи и университети, те си го носят в кръвта. Примери много, и Маняни е един от тях.
 
 Намерих в Мастерс ето този филм : The Fugitive Kind (1960)/ От породата на бегълците  , по пиеса на Тенеси Уилямс. Преведен е на български и като "Бегълците".

 Нямам търпение да видя как си партнират Ана Маняни и Марлон Брандо.
 
 The Fugitive Kind може да изтеглите и от тук :


https://DMCA-removal-from-Google/torrents/?ihq=The+Fugitive+Kind+(1960)

http://rutracker.org/forum/viewtopic.php?t=1222537 - с руски субтитри

http://DMCA-removal-from-Google/browse.php?search=+The+Fugitive+ … 1&searchrs=0- с български субтитри.

 

chanoir, има ли бг субтитри за Годината на вълка?

В Замунда има бутон "Свали субтитри" при описанието на торента.

Киора, благодаря ти Ще се опитам да го дръпна.

Съвременното италианско кино, слава Богу, може да се похвали с много добри примери от филми, ангажирани със социлна тематика, без да забравят за романтичния привкус, въпреки проблемите, за които става дума. Има известна речитативност, но поне е за сметка на кризата, както я наричам от 70-те, 80-те, та дори и 90-те години, които бяха сякаш контрапункт на силните фигури от края на 40-те, 50-те и 60-те години на миналия век: епоха, чийто край сякаш беше белязан с трагичната смърт на Пазолини в края на 70-те.
С много малко изключения (да кажем някои неща на Пиерачони, по-късния Вердоне, всичко на Моча), който и италиански филм от началото на нашия век да избереш, не мисля, че ще те разочарова. Препоръчвала съм много заглавия, някои от които вече съм забравила, не са в стил "Лорен-и-Мастрояни", но са също така интересни.
Тези дни гледах последните неща на един турски режисьор, до такава степен аклиматизирал се в италианска среда, че свободно ползва някои специфични диалекти без да звучат изкуствено привнесени. Става дума за Ferzan Ozpetek: http://www.ferzanozpetek.com/
Сравнявайки го с много добрия Торнаторе, трябва да призная, че последният започна да изостава за сметка на Ozpetek. За един реалистичен поглед (без излишна хиперболизация) на съвременното италианско общество (в града и в селото), ти препоръчвам:
Mine vaganti http://www.imdb.com/title/tt1405810/ и Un giorno perfetto http://www.imdb.com/title/tt1056067/.

Обичаен похват на Пазолини е да "събира" аматьори (някои биват ангажирани в повече от един проект, други се връщат там, откъдето са дошли) буквално от улицата (не знам, доколко е вид продължение на типичите похвати на предшестващия го неореализъм, при него е с твърде специфичен почерк, който остава извън схемата на конкретно течение).
 Филмите му точно поради тази автентичност, могат да бъдат поставени на границата с документалистиката: някои открито са обявени от самия него за такива - например,Comizi d`amore http://www.imdb.com/title/tt0057960/.
Пазолини, със своите активна политическа позиция и далеч от конформизма жизнена философия (някои търсят причините точно в това за неговото практически неразкрито убийство), е създал и няколко литературни и публицистични творби и почти изцяло е сценарист на филмите си.

Покрай популярните имена се забравят и няколко други италиански кинорежисьори, които по мое скромно мнение заслужават специално внимание: Ermanno Olmi http://www.imdb.com/name/nm0647438/, Saverio Costanzo http://www.imdb.com/name/nm0182459/, Nanni Moretti http://www.imdb.com/name/nm0604335/, Paolo Sorrentino http://www.imdb.com/name/nm0815204/, за които съм споменавала по различни поводи. Давам си сметка, че популярността им в някаква степен извън Италия е затруднена поради специфичните национални проблеми, които засягат, независимо от това, че идеите им излизат далеч отвъд конкретно регионалното.

 Tsugumi, благодаря за интересните препоръки.
 Очаквах да се включиш за Пазолини, и преди съм чела някои твои коментари за него.  
 Оставила  съм си най-скандалния му филм за накрая, той си е всъщност последен във филмографията му.


    Трябва да знаете, че съм атеист, за да ме разберете по-добре. Може и да съм невярващ, но съм неверник, който изпитва носталгия към вярата.
     Пиер Паоло Пазолини(1966).

  И този неверник, изпитващ нужда да вярва, прави най-хубавия филм за Христос, който съм виждала :

  Il vangelo secondo Matteo (1964)/ Евангелие от Матея

  


    Мъжът ми снощи като го гледахме каза, как може един марксист да направи такъв филм за Христос. И аз се питам всъщност.
  Но прочитайки горната мисъл на Пазолини нещата си идват на мястото. Христос, Маркс и Фройд-трите основни стълба в творчеството му...така го определят критиците. Но той в едно интервю се отнася доста иронично към тази мисъл.

  За Евангелие от Матея няма какво да коментирам, каквото и да кажа, ще е клише. Трябва да се види.
 
  Последното изречение в   този коментар ме разсмя от сърце :


this is the beauty on the screen.

this is a poem, outstanding, deep.
you will cry and feel yourself a human being by watching it.

this is pure art.

and that guy shouldn't have made that stupid passion, not at all..
mel, go and see this!


 Мел, отиди да видиш това !    Мисля, че изобщо и сравнение не може да става между филма на Мел Гибсън и този.

 Гледах и документалните му филми за Йемен и "Записки от Палестина...", правени по време на пътуванията му до Галилея, Йордания и Сирия. Търсел е най-подходящите места за снимки на филма си, но в крайна сметка го е заснел в Южна Италия.
 Enrique Irazoqui , който изпълнява ролята на Христос, е най-обикновен шофьор, член на комунистическата партия. В ролята на възрастната Мария Пазолини снима майка си Сузана Пазолини, много запомнящо се лице.
 И музиката, музиката към филма е прекрасна. Бах, Прокофиев и Моцарт.

 И понеже стана дума за Холивуд, мисля си, че  Джони Деп би могъл да изиграе доста добре ролята на Христос. И Колин Фарел, имайки предвид много доброто му превъплъщение в Triage. Разбира се, това само в ръцете на добър режисьор, който не изповядва идеята, че колкото повече кръв, секс  и насилие, толкова по-добре.

Соня и Tsugumi, много се радвам на коментарите и препоръките ви.   

Соня, благодаря много за препоръката на "La sconosciuta" - много дълбок, разчувстащ, покъртителен.
ще запомня Kseniya Rappoport

Joneses не ме впечатли, очаквах по-оригинална и развита идея, която иначе беше добра. Дейвид Духовни ми е мега антипатичен, а Деми Мур никога не съм харесвала (макар че сега изглежда по-добре от колкото на младини). въобще нямаше да клюкарствам толкова, ако имаше какво друго да кажа след видяното, ама...

Леопардът едва изгледах, беше ми много тягостно и мъчително, но издържах докрай. просто ми беше много скучно.

И аз не успях по същите причини. Много обичам Висконти, но простият факт, че филм е под негова режисура, не може да ме накара да го изгледам на всяка цена. Красив е Делон, спор няма, но има много по-добри филми, в които да се насладим на чара му и не непременно тук Романът на Джузепе ди Лампедуза е сред класическите творби, но според мен има повече чисто литературно-историческа стойност: нещо, което не успява да преодолее екранизацията на Висконти. Струва ми се, че след него подобни опити (почти) няма и едва ли само защото филмът е толкова добър
От известно време започна да се говори за непризнатата дъщеря на Антони Делон, която се оказва копие на дядо си и вероятно също ще влезе във филмовата индустрия (да се надяваме, че ще я запомним повече от нейния баща).
Клаудия Кардинале, по мое мнение, е една от най-красивите жени в киното. За бивша Мис, има невероятно излъчване на екрана като актриса, a не само приятна визия.

Да, Соня, споменавала съм за Пазолини точно по повод заглавието, за което пишеш. За мен много по-"скандални" обаче са последните два филма, правени от него приживе. В Il Vangelo secondo Matteo, напротив, виждам образа на Исус много близко до личната ми идея според Библейския текст. Изключителен филм! Интерпретацията на испанския актьор за мен е недостижима от никой друг, та бил той и професионалист.
Много точно намирам превъплъщението на младата Мария от едно момиче, почти дете. С майка си Пазолини живее до последния си ден и за нейно нещастие, тя го надживява след жестокото му убийство.

Като че ли стана дума в темата за последния филм на Полански. Гледах го преди известно време. Нарежда се сред моите абсолютни фаворити. Признавам, че слабостите в сценария са "видими", както и това, че условната му втора част очевидно е правена при неблагоприятни за режисьора условия. Въпреки всичко - покланям се пред таланта му!

   Момичета, благодаря за споделените впечатления.

 
  Tsugumi, изглежда не съм се изразила добре в предишния си пост. Имах предвид като скандални точно последните му филми и най-вече "Сало...". Не съм ги гледала още. Филмът за Христос и аз смятам за великолепен, наистина най-добрия, който съм гледала на тази тема.

   Днес видях Edipo re(1967)/Едип цар.

   Филми за кръвосмешение винаги са объркващи и шокиращи, пък било то и по сюжет от древногръцка трагедия...
 А Пазолини казва за тази лента, че е най-автобиагрифичната в творчеството му. При всички случаи филмът не е просто разказ за Едип и неговата ужасна съдба...Преплитат се много въпроси, както от личен, така и от общочовешки характер...Познавачите на Фройд коментират, че в този филм са заложени някои от неговите тези .
   Впрочем други съвременни психолози отричат някои от възгледите на Фройд, както и теорията за Едиповия комплекс. Вие какво мислите, всъщност ? Вярвате ли  на теорията на дядо Фройд за Едиповия комплекс ? Аз не съм сигурна.

 Ето тук са направили класация на филми на тема кръвосмешение. Филмът на Пазолини е заел челното място...

Top 5 filmes: Incesto no Cinema  

  

След горните сериозни мнения, чак ми е неудобно да споделя за една комедийка с наистина неочакван край( поне за мен) -  The Heartbreak Kid (2007).