Публикувана: 24 окт. 2005, 12:02 ч.
Последно мнение: 25 окт. 2005, 09:16 ч.

Случвало ли ви се е...

1 336
26
1

# 15 24 окт. 2005, 16:08 ч.

Мнения: 191

Да и на мен ми се слува. Даже днес преди обяд си покрещях (даже се замислих и за други нещица bash

обаче се запрях).
Ами как иначе, в продължение на час и полвина с моя син решавахме една задача ( по точно аз решавах, обеснявах, показвах, измислях какви ли не сравнения ) . Накрая попитах разбра ли, а той с ангелско личице ми се усмихна. Да ама аз съм от стара коза яре, прибрах тетрадката и го накарах сам да я реши отново. И какво си мислите, написа цяла страница с глупости Rage

. Взех отново учебника и пак наново обяснявам, пиша.Пак вземам тетрадката и отново цяла страница щуротии и накрая най- нахално ме обвинява, че ако не успеел да си напише домашните по другите предмети, аз съм щяла да бъда виновна за забележката smile3515

. Е как да не си покрещиш?

# 16 24 окт. 2005, 16:20 ч.

Варна
Мнения: 4 969

Да.
А напоследък все по често Cry

навлязохме в дивия период на двете годинки и започна да пищи като заклан по улиците,да се тръшка и да реве от мен,а и иска да го нося на ръце Crazy

от време на време си изяжда и по някое шамарче Embarassed

а колкото до угризенията-имам ги и то в изобилие,много ми е гузно след всяко скарване или шамарче Rolling Eyes

# 17 24 окт. 2005, 18:11 ч.

София
Мнения: 15 219

Да, случва се. Embarassed

Ивайло е зодия Близнаци и май наистина в него живеят 2 същества. Има дни (като последните 3 пу-пу-пу), в които е истинска ангелче. Спокоен е, ведър, весел и супер готин. В такива дни изобщо не ми се чува гласа. Обаче има други дни, в които е направо нетърпим. Опитвам се да говоря, моля го, обяснявам, настоявам, отстъпвам, игнорирам, правя се на разсеяна, оставям го сам...... правя всичко, което ми мине наум-но докато не кресна резултат няма. После се изяждам от угризения. След последния пристъп на гняв и угризения се почувствах адски безпомощна и си купих 2 книги-"Тайната на щастливото детство" на Весан Ризова и "Как да приучим децата си към дисциплина" на Фицхю Додсън. Сега остава и да ги прочета......

# 18 24 окт. 2005, 23:51 ч.

Мнения: 3 861

Да

и много се срамувам от това, но на моменти не ми издържат нервите и откачам, а Калоян е трудно дете...това не ме оправдава, но това е истината ooooh!

# 19 25 окт. 2005, 00:10 ч.

usa
Мнения: 2 113

да, случвало се е. и ще се случва. ако съм си изтървала нервите поради умора и не съм била права, извинявам се.
хора сме, човешко е да се изнервим и да се разкрещим. аз лично мисля, че не е толкова страшно да викаме по децата си - по този начин им показваме, че и ние имаме чувства, че ядът е напълно нормално човешка емоция, разправиите и караниците са неотменима част от живота, която на тях ще им се наложи да възприемат и да се научат да се справят с нея. освен това за мен това е начин да разтоварвам напрежението при положение, че никой няма да ме остави да кисна в ароматизирана вана 20 минути, например.
естествено, не говоря за викане и крещене 18 часа в денонощието като основна част от общуването ми с децата. и викам само по конкретния повод, който е довел до преливане на чашата - избягвам обиди и не се връщам към стари грехове.

# 20 25 окт. 2005, 00:19 ч.

Мнения: 6 206

Случвало ми се е, разбира се.
Както и ми се е случвало да правя и други грешки според книгите, примерно да го заплашвам с неща, които и двамата знаем, че няма да направя...
Както и да му казвам лошо момче и лигльо. Знам, че не е правилно, но явно съм някакъв антивъзпитателен тип, отвътре ми идват всички грешни неща.
Но пък много се следя и се контролирам. Crazy

# 21 25 окт. 2005, 00:27 ч.

Мнения: 5 468

Гледам да не крещя много, че съм страшна като викна, ама понякога не ми издържат нервичките и #Cussing out

. И мен после ме човърка съвестта, защото като се развикам и то тича към телевизора, крие се зад него, вдига раменца и прави такава печална физиономия, че се виждам като звяр Blush

. Винаги съм се чудила, как децата имат една такава физиономия, извиват си устата наобратно, с ъгълчетата надолу и добиват такава страдалческа муцуна, че направо да ти се обърне сърцето. Опитвала съм се така да си извия и аз устата, ама не мога.
Но пък понякога не се издържа. Ето пресен пример от вчера. Ще я храня на обяд. Топля й супа, слагам хляб вътре и понеже стана доста гореща, я оставям на терасата да се охлади по-бързо. Излизам след 10 мин. - гълъбите са я изкълвали #Cussing out

. Хванаха ме бесните. Топля нова купичка, пак същата процедура, ама този път стоя до нея на терасата. Влизам вътре, качвам Гери на столчето за хранене, оставям купата на масата и се обръщам да взема една салфетка... чува се трясък и... нашата я виждам, как си качва крака на масата и ритва купата, която пада на земята и целия мокет, плюс табуретките и масата стават в супи, фидета, картофи и какво ли не #Cussing out

. Ами кво няма да пощръклееш?

# 22 25 окт. 2005, 01:06 ч.

Мнения: 6 206

Дишай дълбоко
Мен не ме оставя да го обличам, нито да му сменям памперсите. Викам, не викам, това е положението.
Яде ли детето накрая или гладно го държа?

Честно и аз не намирам нищо лошо в умереното викане, всички сме хора в края на краищата. Ами че и с мъжа ми където сме възрастни и знаем, си крещим понякога. Важното е да не се превръща в основен начин на общуване.

# 23 25 окт. 2005, 01:42 ч.

До хладилника, който обичам
Мнения: 22 825

Случва ми се, разбира се. Обаче като кресна, първо следва описаната от Ню процедура с печалната страдалческа физиономия (която ме кара да се чувствам майка-дегенерат), рев, ако се почувства несправедливо накрещяна, а после идва при мен и с крясъкоподобен глас ми заявява "Няма крещиш! Няма крещиш, мамо! Няма викаш! Аааа!"
Тъй то Simple Smile

# 24 25 окт. 2005, 08:23 ч.

София
Мнения: 726

Случвало ми се е Embarassed

След което се чувствам много виновна. А реакцията на Жожо направо ме убива - гледа ме толкоз изумено и учудено, сякаш си казва "Тая моя мама съвсем полудя"....
Рядко ми се случва да повишавам тон и много се старая да се владея, ама не винаги успявам... Забелязала съм, че крещя най-вече когато Жожко е направил или прави нещо което е опасно за него.

# 25 25 окт. 2005, 08:31 ч.

Мнения: 642

Вчера му се развиках за нещо, което бях преупредила да не се прави и 10 мин. по-късно забраната бе нарушена!!! Тогава се развиках някакви заплашителни неща, но си спомням, че завърших с: "Нали ти сервирах цяла лекция преди малко!!!", Емо ме гледа в очите и казва: "АМИ ДА! И АЗ СИ Я ИЗЯДОХ..."
Така, че всичко завърши със смях!
А иначе си спомням, че за първи път му се разкрещях, когато беше ня 9 месеца...той се уплаши толкова много, разрева се и ми се наложи бързо да се осъзная. След това дни наред се чувствах виновна (даже и сега си мисля, че можеше не чак така...), но и досега си има неща, за които се налага да се ядосаш!

# 26 25 окт. 2005, 09:16 ч.

Мнения: 171

Няма нищо по-хубаво, но и по-изнервящо от това да гледаш как една мръвка се превръща в човек. wavey

Препоръчани теми

Бързи въпроси и отговори деца -6

Детски песнички, инструментали, текстове, стихове, приказки, онлайн забавления

детето не сочи с пръст

Пъпки по лицето и тялото на малко дете,помощ

Причина:

Причина: