Да, децата на годинка могат да схванат защо са изяли въпросното шамарче. Едно едногодишно дете много по-лесно би разбрало, че не трябва да пипа контакта (примерно) с шляпване през ръцете, отколкото с думи и ибяснения, защото на тази възраст нито могат да говорят, нито пък да разберат казаното от нас. И да, предпочитам да плясна детето, отколкото да изпадам в налудничави истерии.
И не, децата не почват да посягат, защото родителите им са ги пошляпвали. Имала съм контакт с майки от двете крайности. На двегодишна възраст никога непошляпваното дете раздаваше шамари насам-натам точно толкова, колкото и пошляпваното.
Павел никога досега не съм го "удряла", тъй като е рядко срещано кротко дете. Дори тон не съм му повишавала. Който иска да вярва, който иска - да не вярва. Просто детето ми е изключително послушно. Сигурна съм, обаче, че до половин-една година, ако не и по-рано, той коренно ще се промени и тогава и моито нерви ще почнат да играят.
Дъщеря ми не я бия. Достатъчно голяма е, за да ме разбере с думи. Говориме много. Не винаги има резултат. Да не кажа почти никога, тъй като е много вироглава и упорита. Надявам се това й качество или недостатък в бъдеще да й е от полза. Прекалявала съм с повишаването на тон и пошляпването към нея, както и с ядосването и карането за глупости и сега гледам да не повтарям същите грешки с малкия.
По другите въпроси:
Пие АМ само вечер - между 210 и 270мл. в зависимост от това какво количество от вечерята си е изял. Яде и кисело мляко веднъж на ден - или със закуската (ако е сандвич) или следобяд. Давам му и прясно мялко. Яде и каши все още.
За спането - вече заспива към 21-21.30, а сутрин става в 7.30-8.00. Заспива към 10-10.30 за половин-един час и следобяд още два часа.
Обожава и боза.
БЪрзо изписване и на двамата герои
За протокола Юли посяга с ръчичка да удря без да сме го шляпвали , за него това е игра , явно го е видял от някое дете , не мога да кажа .. затова мога да кажа от личен опит че децата не посягат защото са бити и пошляпвани
. Не мога да се съглася също и че не разбират , за моя бяс мога да гарантирам че много добре си ме разбира и си играе с нервите ми .
Критичните моменти при нас са когато иска нещо и се започне един неистов рев примесен с пищене , все едно света е свършил , за мен това е характер , но все още не е дошъл момента да пошляпна . Вчера беше грабнал един химикал , който не пишеше и смело тръгна да драска по тапета ... изтръпнах , забелязах че колкото повече реагирам , толкова повече го поощрявам , затова се направих че не го забелязвам и на него му стана безинтересно . Имам и други примери но ще ви отегча ...
, и аз честичко така реагирам с ignore, върши работа при нас, макар че за по-опасните ситуации няма как да не се намеся. 
Да не мислите,че сега помни защо ?
Потърсих й наскоро сметка,а тя ми противоречи,че не било вярно
После се съгласи с мен,като й припомних няколко фрапиращи изблика на нейна слабост и тя ми отговори :"Така се възпитаваше едно време"
"Да станат на хора" 
за всичко останало, което не ми харесва и не застрашава живота ѝ я игнорирам, точно както казва Минди. 
изключи го ама нищо не му направих, разхилих се, и си викам, ако не беше тази дискусия, до сега да съм му натупала памперса, Джери, ти го спаси, да знаеш
Мами децата ни разбират и без да правим това
.Един ден както си играеха с Алиджан тя почна да го рита
.след минути гледам аз, този път Алиджан рита момата
.Братовчедка ми се престори,че плаче и Алиджан разбра,че не се прави така и започна да прави НЕ с пръстче на Елиф
.Не ми се е случвало да го пошляпвам до сега,може би защото имам здрави нерви