Малко носталгично от БГ

Много от приятелите ни са в чужбина,повечето все още са без деца и като се завръщат,добре че не е за седмица-две ,успяваме заедно да си помиткаме из България.Повечето,заминават за специализации-по година,две,три,ама никога не се случва всички да се завърнат за по-дълго по едно и също време.И все някой ни липсва,защото поддържаме възка,но мейл-и и смс-и не ни събират,а само ни напомнят за Другия .

Миналата седмица си казахме "Чао" с любим приятел ,подаръкът на изпроводяк беше слушалка с микрофонче,дано жакът да е паснал с новия му лаптоп,защото още не се е появил в Скайп.

В края на септември едни от най-близките ни семейни приятели заминаха за цели две години за Германия,децата ни са израстнали от бебета до предучилищна заедно,направихме си  едно общо море и много прощални гостита,но ни е мъчно,особено сега,наесен...
И пак добре,че има програмки,с които да се чуваме и гласовете на хлапетата да огласят цялата стая,супер фенове станахме на он-лайн гоститата и вече 4-5 вечери си правим такива,100х добре е от мейл-и и смс-и.Пускаме си разговора да тече от колонките и се размазваме  на спалнята тримата+кучето , почти като на истинско гости е
Така че,да живеят модерните технологии  

P.S. Помагайте ,дайте подробни съвети за Скайп с видеовръзка,защото от намереното с търсачката във форума не ми стана ясно възможно ли е вече и какви са стъпките по инсталиране и заработване на камерката+програмката.Още си нямаме камерка,но приятелите в Германия се пробваха да нагласят тяхната,да можем поне ние да ги виждаме,докато си говорим,но опитите за сега са безуспешни

Ние ползваме програмата
iVisit
но за да може да се използва звук+картина едновременно е нужно да има добра скорост на връзката + добра платформа.
Ползвали сме yahoo messenger; MSN messenger, но сме имали проблеми.

100Мbps ни е връзката,ама май само към БГ,значи с чужбински сървъри ще е по-бавна,май не е много бърза
Мерси за програмката,ще си я дръпнеме  и ще я тестваме

Аз писах, писах и ми стана много тъжно, пуших една цигара и затрих всичко. Това за приятелите ми е болна тема, липсват ми много, но по гадно е когато съм в БГ.... защото и те са някъде по чужбините, а аз съм там със всички спомени наоколо тогава ми става още по мъчно.....
Много е трудно да се уцелим всичките на едно място...., но това е живота, всеки си поема по пътя

Ползваме MSN messenger, при добра връзка се 4ува и вижда добре, рабира се видеовръзката е забавена. Казват, 4е и АSQ предлага аудиовидео връзка, не съм пробвала.

Толкова си права, Мърди. На мен ми останаха 2-3 приятели в БГ. Завършила съм 'емигрантска' специалност и повечето от приятелите ми от ученическите и студентските години отдавна са извън БГ. С много от тях се виждам по един или друг повод в чужбина. Понякога ми е много мъчно като гледам малкото които останаха в БГ. Много са самотни, без среда, без приятели, затънали в разрешаването на елементарни битови проблеми. Такава е тъжната истина. И ми се иска да им помогна, но не мога много да направя. Освен да им напиша 2 мили думи по е-мейл-а, друго май не ми остава.
Като се прибера в БГ моята програма е доста по-различна от това което описваш. Аз не ходя на зъболекар, нито посещавам роднини в провинцията. Виждам се с най-близките ми и подържам връзка само с 1 от братовчедките ми. Но пак не ми остава мноо време за приятели. Прибирам се рядко и за кратко и имам доста неща за уреждане. Освен това мъжът ми е чужденец и проявява голям интерес към БГ и иска винаги да излезнем и ивън София за няколко дни. Така докато се обърна отпуската ми минала и заминала. Успявам да вместя там някъде в програмата и стари приятели, но за по една вечер.
Вината обаче съвсем не е само моя. Толкова пъти съм канила приятели да дойдат някъде извън София с нас и да прекараме повече време заедно на спокойствие. Много рядко са се съгласявали. Точно сега не могат да си вземат 2 дена отпуска, а дори и през уикенда нямат време. А моето мнение е че всичко опира до желание, а не до възможности. Защо когато ми дойдат нагости и ми спят в къщата и се грижа за тях до най-малките подробниости, аз мога да намеря време цял weekend да ги развеждам и развозвам къде ли не. А аз когато съм си в БГ, те нямат време да дойдат с мене някъде за 1 weekend. При това както можеш да си представиш, аз не живея при тях и те нямат никакви грижи около присъствието ми. Та такива ми ти работи, приятелство и контакти се подържат с усилия и от двете страни.

Ех, MardiGras 

Не успях да се открия в изброените моменти  , но все пак си казах: Кайо е малък само сега....Догодина ще е малко или много по-различен от тази година. Трябваше да го видя повече. Бях си за сравнително дълго време и все пак времето не ми стигна. Но при мен имаше и друго, че от семейни проблеми и т.н. просто бях емоционално изтощена.....Което не е оправдание, но все пак  Иначе, понякога си мисля, че истинското приятелство не знае километри и време. Ако е истинско, дори и липсата на телефонни обаждания не е от такова значение...Просто си зависи от хората...За мен не е важно обаждането, но виж понякога си казва: колко бих се радвала на една картичка! /ама собствените ми роднини го правят рядко- с малки изключения, а аз си давам душата за тях/

Вярно, че децата няма да си играят заедно, но ако има желание от двете странаи, то поне ще са си близки, когато се видят. Просто и двете страни трябва да отделят време и да взимат по една снимка и да казват: А това е Питката. Той живее......Само че, често и с постоянство......Аз така за пръв тази година си видях малкият братовчед  /дори,докато си бях в България не го бях виждала от липса на време/......Но за него не бях чужда, защото баба му непрекъснато му беше казвала коя съм на снимки и т.н. Така че, просто желание трябва да има.....

Една много голяма целувка за Кайо и теб.........

Има те, как да те няма... потърси се... там си... хе-хе.
Обаче за картичките съм те признала... винаги намираш време да изпратиш и на мен ми е ужасно хубаво, защото в този Интернет свят е голяма рядкост някой да си дигне д-то и да отиде до пощата и да зарадва някой някъде... Няма да забравя когато се прибрах вкъщи от болницата с Кайо и твоята картичка ме чакаше ... е, много се зарадвах наистина!!!      

MardiGras,

Давай адрес на вашто "село" на лична и имаш картичка.....А и коледа наближава /което ми напомня да почвам отсега да пиша картички, че пак няма да ми стигне времето...../

  А иначе и аз нямам вести от Канада... , но е малко и моя вина, защото все се каня да пиша, ама пусто време.......



 

Явно аz имам късмет с моите приятелки.... Когато съм си във Варна, zадължително се събираме, иzлиzаме zаедно, ходим си на гости, а най добрата ми приятелка специялно си идва от Пловдив. Ина4е може и да не се 4уваме или пиШим с месеци, но винаги си zнаем 4е можем да раz4итаме една на друга и когато се виждаме е все едно никога не сме били раzделени.

Програмата в БГ съм я намалила до минимум. На първо място са баЩа ми и баба ми, съЩо и 4и4о ми и братов4едките (2 са само), а по дале4ните роднини ги оставям на zаден план и не ходя всяка година на село. На zъболекар и преz ум не ми е минало да отида в БГ, на фриzьор ходя но тя фриzьорката ми е приятелка ....2 zаека с един курШум     И така, като не си правя програма, дните ми са по свободни, намирам време zа релакс, Шопинг и др. и с удоволствие се събирам с приятелите.

Моите впечатления от Бьлгария- макар да имахме много пльтна прогарама(за 20 дни обиколихме Бьлгария да се видим с роднините от Монтана до Силистра, направихме си нови паспорти и т.н. и т.н.) - бяха че не ние нямахме време за срещи, а по скоро с приятелите си правехме по сто уговорки за среща и някои даже пропадаха. При все че бяхме с двете бебочета, едното сьвсем малко, а каката беше в пьлна истерия и не спеше нито денем нито нощем заради смяна на обстановката а само ревеше и се трьшкаше по земята.
Странното беше че винаги имаше време за нас една приятелка която макар че се очакваше всеки момент да роди, и се грижеше и за пьрвото си дете и се местеше в нов апартамент не пропусна и не отказа нито една среща.
Та според мен си зависи доколко е органзиран човек и доколко има желание за срещи. Аз винаги сьм много стриктна в това отношение , но има хора които не са. До характер си е.
А що се отнася до фризьори козметици и т.н. с това не сьм се занимавала в Бьлгария. Специално направих всичко тук вьв френско (при все че качеството на услугите е много по лошо и безбожно скьпо) преди да трьгнем за Бг за да имам време там за роднини и приятели.

MardiGras,
имам 2 приятелки в Бг, с които си пишем редовно. Редовно с едната разбирай - всеки ден Другата малко по- рядко след като роди и няма нет в къщи. Случи се точно нея обаче да изпратят преди 2 години в САЩ и успяхме да се видим. Все едно, че се бяхме разделили вчера. Понеже си бяхме споделяли всичко нямаше "дупка" в срещата ни.
Та си мисля до човек и желание е.
Моята "най- добра" приятелка  ми пишеше мнооого рядко, но аз се радвах на всеки ред от нея. Разбирах я - и тя беше с малко дете и нямаше време. По едно време писмата зачестиха и макар да бяха мноооого лаконични - 1-2 реда с " ще ти пиша по- късно" пак се радвах. И така до предпоследното, в което тя ми казваше, че ще ражда след 45 дена. И тогава разбрах, че ние сме се отдалечили до толкова, че тя дори не е сметнала за необходимо да ми каже за последните 8 месеца, че е бременна. Попитах я дали е било тайна ( все пак ако е имало проблеми разбираемо е) но тя ми каза - не. Тъжно, но факт. Незная какво ще си кажа с нея като се видим един ден.

[quote    author=блажка link=
Но MardiGras като че ли засегна много интересна тема: как да направим така, че и децата ни да се познават и да си общуват? Мислите ли, че това е възможно?

  Едно време си пишехме с непознато руско другарче... / едно писмо нататък -  20 дни минимум, наобратно- ое толкова.. Но киснех пред вратата за пощальонката/     Още си мисля за онзи Генадий... как му се случи живота.. как е.. Гена, Генаааа!
   Имаме толкова комуникации... бройте.. повече от 3 варианта  снът ми си комункира с 3  младежи / внуци и деца на приятели на моите родители, даже не и на МОИ приятели/
 Разменят си музика и филми. Клюки.. бъзици.. / не съм наясно, детето е на 20 и не върви да му гледам в "канчето"/    Освен , че  мама е информирана за приятелите си.../ които , прочее са пенсионери на 300 метра от нас, в България/Алекс си упражнява английския, децата там.. българския... и много щастливи изглеждат.
     направо съм наясно, че Алекс няма да се задържи тук. Мрънка срещу всички и всеки... и се опитва да живее  на въпреки.. Мине ли казармата съм наясно, че на Кю.то ми ще светне лъбимото ми дете на хиляди километри от мен.  дано още да съм в графата му" Приятели"...  За сега съм още там:-))

носталгично  е още преди да се е случило:-))   
  комуникираме тук, без да се познаваме... и се привързваме даже.  Не виждам проблем децата ни, по всички краища на света да комуникират / не , че ще ни питат, но можем да предложим още в ранна възраст/

Когато Изабела бе на 3 месеца открих една група в Yahoo - бебета родени през октомври 2001. Отначало бяхме малко, постепенно групата се разрастна до безкрай и в крайна сметка няколко момичета се отделили и сформирали по-малка групичка (общо 8 члена), в която поканиха и мен - бяхме 6 американки и две канадки. Сега вече не сме толкова активни, както преди, но си познаваме смерйствата, макар и виртуално, а децата си наричаме "виртуални братовчеди". Идеята ни е, че когато порастнат, децата ни ще "поемат щафетата" и ще си пишат. Та те, макар и чрез нас, си познават буквално зъбките . Та защо да не се случи това и нашите деца тук? Догодина може Симона, Диана, Изабела и Мирей (на Фиданка; дано правилно и произнасям името!) да си кореспондират (за други по-големки деца в момента не се сещам, да ме извинят тези, които пропускам). Мисля, че ще им бъде много интересно - децата от октомврийската група ги свързва рожденният ден, а децата от този форум са с български корени. Та това ми е мисълта - да видим дали ще се осъществи.