Иска да играе само с големи деца

И за моят син нещата стоят по абсолютния същият начин и ще ми е интересно и полезно да прочета мнения.
В чудо се виждам къде да го водя, за да няма много големи наблизо, на които да пречи и заради които да се разтройва 
Толкова иска да участва в игрите им, а те така упорито го гонят всеки път или пък правят физиономии,че им е неприятно.
И при нас хит са 5, 6 или 7 годишните деца.
Аз винаги реагирам по един и същи начих. Като опарена веднага скачам и го махам от там, за да не пречи на децата да си играят, а той тлкова се разтройва от това 
Правилно ли постъпвам?   
Само един път ми се случи - едни батковци така хубаво го заиграха и го включиха в своята игра, без да му викат бебе и т.н.
Но това е изключение.
Пък и аз разбирам, че те не са му длъжни и искат да си играят помежду си.

Едва ли 6-7 годишните деца ще искат да си играят с 2 годишни. Аз си мисля, че ако ги помолиш да и обърнат внимание и те го направят детето ти ще започне след това да страда повече когато го гонят от игрите. Аз си мисля, че е нормално по- големите деца да не допускат по малки в игритеси. Разликата на децата не е малка и интересите са различни. Аз бих водила детето в такъв случай на друга площадка за игра. Т

Горкото детенце, много тъжно ми стана...
Щях да ти предложа да си играе с моя син (ако бяхте от Варна), нищо че е на 4 години, пак е по-голям.

Аз реших да му ограничавам контактите със случайни, срещнати в градинката батковци и каки. Той приказва като голям, изглежда по-голям но по акъл е много добродушен и наивен. Дава си всичко което има, само за малко внимание. Така последният път се заигра с една кака и батко, даде им количките си (уж да ги видят). След малко засичам "големите" да си шушнат (добре че имам остър слух), как ще залъжат бебето и ще му ги приберат. Много гадно ми стана, погледнах ги така, че да разберат, че съм ги чула. Поиграха си по милост с него, само защото бях на метър от тях... и неможаха да си присвоят количките му. Но това ми е като обица сега.

Оххх, много неприятна ситуация наистина, но нищо не мога да те посъветвам.
Дъщеря ми основно си играе сама, дори и когато на площадката, или в градинката има още 10деца.
Дори напоследък наблюдавам, че по-големите, точно 5-6годишни момиченца я взимат и опитват да си играят с нея. Е, естествено, че това не продължава дълго и после си измислят техни занимания, но и тя грам не страда от това, че сама трябва да се занимава.

Не знам, освен да помолиш някое близко, приятелско дете, което е по-голямо от време на време да играе с дъщеря ти?

И малкият ми син преследва неотлъчно брат си и компанията му от 5-6 годишни. Някак си успява да се впише в играта им, но и в нашия случай е по-лесно. Съвсем разбираем е интереса й, просто потърси деца, за които не е проблем тя да е около тях. Аз обикновено се падам родителя от другата страна и ако дойде някое по-малко дете, гледам да стимулирам големия ми син, да го включи в играта, ако не се е усетил към момента. Част от негласния етикет на детската площадка...
Пробвайте при момчетата.   Не претендирам да съм с точна преценка, но поне из нашите площадки, момчетата са по-отворени да играят с малките, може би защото игрите са основно гонене, преследване на чудовища и подобни. А малките, идеално се вписват в тази роля

Пределно ясно ми е, че не искат да играят с нея, даже съм го описала недвусмислено. Също и че не възнамерявам да полагам усилия в тази насока, а по-скоро да я отдръпна от тях.
Те са във възраст с много сложни взаимоотношения, командват се, подмазват се една на друга, групират се една срещу друга и всякакви такива предпубертетни истории. Двегодишно е последното, което им трябва.

Когато въпросната групичка момичета ги няма, тя си играе нормално с децата на нейната възраст (те също са постоянна групичка). Под нормално разбирам, колективни дейности от по няколко минути и после едно до друго, като се имитират кое какво прави, понякога си казват по нещо, но като цяло бързо се разсейват. Но когато "каките" са там, е неизменно залепена за тях. Те са от нашия и съседните блокове, в лятна ваканция са и си подбират площадките по същите критерии като нас. Много трудно ще ги избегнем.

Това, че дъщеря ми ходи на занималня, където децата са точно на 6-7-8 и са предимно момичета, допълнително усложнява положението, защото доколкото разбирам в занималнята си играят с нея  

Понеже предполагам, че си превъртяла всякакви възможни варианти преди да пуснеш темата, направо да те попитам, защо не можеш да я водиш в някой от по-големите паркове в София, където със сигурност няма да ги засича или дори и да засича големи деца, има достатъчно място и неща за отвличане на вниманието?
Малко ме озадачава това изречение, хем не искаш детето да се измъчва, хем не искаш да съобразиш ежедневието си за да избегнеш такива "близки срещи от третия вид". Оттук и вторият ми въпрос - на какви компромиси си склонна, за да знаем в каква насока да мислим за съвет?
За мен две неща са ясни, ако не направиш някаква промяна, каквото и да правиш, дъщеря ти ще тича при големите и каквото и да правиш, големите няма да я искат!
Ти си!

А и още нещо се сетих - Обърнала ли си внимание на какво играят големите?

Ескарина, последното ми стана много интересно.
Каква е тази занималня, в която събират 6-9г деца с 2-3годишни? Това нещо почасово ли е, или?
И явно от там ти идва основният проблем. Защото там играят с нея, тъй като явно няма накъде, а децата на вън нямат такова желание.

[/quote]
Извинявай, но за какви предпубертенти истории говорим на 6 годишна възраст? "Сложните взаимоотношения", които си наблюдавала в групичката може да са плод не само на възрастта, но и на родителското възпитание. Пример: ако момиченце х от копманието копира поведението на майка си, която е изрекла на глас "Оф, тая коза леля ти Пенка , не я понасям, но ми се налага днес да пия кафе с нея", явно е какъв модел е зададен на момиченцето. И тук не става въпрос за предпубертет, а за чисто копиране. Защото често забравяме, че децата не са нито слепи, нито глухи , нито неми.
Моят син си играе успешно с доста деца над неговата възраст - от 4-5 годишни до деца във втори клас. Има едно момиче което в момента е на 7 години и съм я кръстила "великата манипулаторка", защото такива интриги може да забърка между възрастни, че и латино сериал ще бледнее. Но с моя син играе и на двамата им е интересно и остават без дъх.

Според мен това е проблема. Твоето дете си мисли, че всички по-големи деца са като тези от занималнята и очаква същото поведение и реакция. Пример: В любимото ни детско клубче работеше кака Надя - русо момиче на 21 с дълга коса. За моя син всяко момиче от 15 до жена към 30 години беше за известен период   "кака Надя" и тръгва след нея без да се замисли къде се намира и какво става и очаква да си играят.
Ако тези 6-7-8 годишните от занималнята бяха пуснати в ситуация като тези по-големите от градинката, без ръководство на педагог или занимаващия ги възрастен, ефектът щеше да бъде същия - отблъскване на по-малкото дете. Но когато се намери "общото" , което е работа на възрастен, тогава всички се наслаждават на играта.  
Моят съвет е да не оттдръпваш детето си от социален контакт. Просто му покажи как се установява /това също се учи/ социална връзка.

Защото живеем в отдалечен от центъра квартал, без кола съм и отиване и връщане до някой от големите паркове ще ми е два часа. През уикендите го правя, но през седмицата не мога, особено за следобеда, когато дъщеря ми става доста късно от следобедния сън и чак към 7-8 вечерта излизаме.
Освен това предпочитам да се среща с познатите си деца на нейната възраст, дори и още да не играят кой знае колко смислени съвместни игри, все пак се познават, свикват заедно и постепенно започват да развиват умения за съвместна игра. Ако всеки ден вижда непознати и все различни деца, не знам как ще завърже приятелства.
На площадката до блока обаче, която е най-удобна за лятото, защото е цял ден на сянка и ни е най-близо, явно няма да стъпим това лято, понеже предполагам, че компанията каки пак там ще се подвизава.

Играят ролеви игри. Днес бяха семейство майка и деца. Дъщеря ми не иска просто да си играе с големи, а иска да си играе именно на такива игри и в тях я привлича това, че тези конкретно момичета, на такива неща играят. Миналото лято имаше и едни момченца, които си чертаеха писти в пясъка и си играеха с коли, на тях също много им се лепеше, но те благородно я оставяха да ги гледа, стига да не посяга да им взема колите.
Но големи деца, които си играят примерно на гоненица или друга игра от подобен тип, не предизвикват никакво внимание у нея, все едно ги няма. Така че предполагам ролевата игра всъщност е магнитът.


Там децата са от всякакви възрасти, имаше и по-малки от нея даже. Но за лятната ваканция са останали само големите и тя е най-малка сега. Не идва точно от там проблемът, защото той си съществуваше в точно същия вид поне половин година, преди тя да започне да ходи на тази занималня. Поне не е предизвикан от това, иначе без съмнение е фактор.
Между другото, ако срещне на площадката някое момиче от занималнята, отива при нея и си  играят заедно и с приятелите на момичето без никой да се дърпа и т.н., както става с непознатите.

Аз не се изказах негативно за въпросното поведение, просто то е такова в тази възраст. Борба за лидерство, доказване на лоялност, кой с кого е, изпитване на границите до каква степен си готов да правиш това, което ти казва еди кой си, за да те приемат в "групата" и т.н. Самите игри не са толкова заради фабулата им, колкото за да се установят взаимоотношенията.


Колебая се между това да я оставя да преживее негативните емоции на отхвърлянето и сама да се отдръпне или да я влача при по-малките и да я заигравам с тях доколкото е възможно, а като избяга пак при големите след две минути, да я връщам обратно и така... Това второто го правих миналото лято всеки ден по сто пъти с нулев успех и затова се съмнявам в потенциалния резултат, но може пък този път да стане различно.


Мерси на всички, които се включват по темата!

Ескарина, а пробвала ли си ти да си играеш с нея? Тоест не да я караш да играе с малките деца на нейната възраст, а да играете двете на нещо.

Другият вариант е просто да си стоите на удобната за вас площадка, след 5-10-20отказа ще разбере, че не желаят да играят с нея и ще започне да се занимава с нещо друго.
Достатъчно голяма е, колкото Калина точно и ако съдя по моето дете вече напълно ясно разбира кога е желана на едно място и кога не.

Ескарина, след като срещате момиченца от занималнята, значи някои от тях живеят наблизо и понякога ходят на тази площадка. Ако се запознаеш с родителите им и се уговорите кой кога ще ходи на площадката, може би това ще помогне? Освен това, мисля, че дъщеря ти ще се чувства горда от това, че има "среща" с приятелка.

Ескарина, мисля, че и част от по-малките деца обичат да играят на ролеви игри, стига да има кой да ги побутне малко в тази посока. Лошото е, че детските площадки с многото съоръжения не са най-идеалното място за това, особено за деца, които се връщат от детска градина и имат много енергия за изразходване.
Но смятам, че и там може да се получи. Мъжът ми например винаги успява да ги организира в такива игри дори и навън, поставя началото, после ги оставя сами да си играят. Та ако дъщеря ти изпитва известни притеснения да е инициатор, е възможно ти го да направиш, ако усетиш, че на децата би им било интересно. Синът ми и сам измисля, но обикновено въвлича по едно-две деца, а иначе стават цяла група.
На нашата площадка майките обикновено си стоят отстрани по пейките, докато децата играят. Аз не съм изключение, особено сега, когато синът ми вече може да се пази и общо взето знае как да пази другите, но когато баща му дойде, по-късно вечер, веднага, естествено, отива до него да го види, започват да играят и останалите дечица се включват. И винаги им е много весело. И на семейство хора играят, и на семейство коли , и на лоши и добри строителни машини, и на горски детски градини, и писти чертаят.
Все деца около три-четири години.

Ескарина, разбрах!
За съжаление, моята кака играе в едно такова котило от пет-шест момичета и напълно разбирам колко безнадеждни са опитите на дъщеричката ти да се впише в компанията. Единствената ви надежда е, когато момичетата са едно-две /да не са цялата група/ и дъщеря ти да има играчка или предмет, който е интересен на големите. Може да не е възпитателно, ссф-ско, обаче това е положението. Поискат ли да играят с нейната играчка, ще й намерят място и на нея. Нашето котило играе с пет-шопи, бебета/животни с памперси, бакугани и често са уинкси /там щерка ти може да мине за едно малко пикси, стига някой да й даде възможност/ и още един куп други игри с тичане, скачане....Сещам се й друго, можеш ли да правиш нещо с ръце - да рисуваш, да изработваш нещо, да правиш малки плитчици или интересни кокове, така че отново да провокираш интереса на големите и от немай къде да вземата малкото при тях.
Зависи колко си мотивирана и колко силно ще си го навиеш на пръста. Колкото и да ти се иска детето ти да си играе със себеподобни, то си е решило друго.
Има ли нещо, което дъщеричката ти обича - да гледа определено филмче, да яде нещо, любимата й игра - нещо, което да противопоставиш като интерес на желанието й да тича с каките. Пример: каките идват, виждаш че нещата отиват на зле, взимаш детето и отивате да..купите нещо за нея, нещо за вкъщи, вземете нещо от вкъщи със същата притегателна цел...да направите нещо, което отдавна се моли.....
Притегателната сила на каките е голяма и затова няма да мине само с обикновено заиграване, трябва ти нещо равносилно по харесване.
Ако ме осени някаква друга мисъл, пак ще пиша...

Хм, гадно... освен да се опиташ да я водиш на места, където те не са... и да са големи, поне да са други - може пък да имате късмет да намерите някой/я по- благосклонен/на какичка / батко, който да поиграе с нея...

в допълнение на това, което ти е написала Шевролета, единствено се сещам да попитам, а каките на какво или с какво играят? може пък това, което правят или с което играят, да е магнитът за твоето детенце...

а ако се опиташ да пренесеш техните игри в игрите на дъщеричката ти с по-малките... в смисъл по-малките да играят на това или с това, с което играят каките.. дали ще се получи, как мислиш?

 Да разкажа и аз нещо от площадката, въпреки,че моята дъщеря още не играе с големи, но види ли им колелета и все към тях се насочва ,за да ги пипа - вчера ми направи много лошо впечатление едно момченце на около 4-5 г, дъщеря ми посегна  към колелото му, при което аз я дърпам, защото момченцето беше доста дивичко, да не го пипа, майка му видя, че може евентуално да бутне дъщеря ми и му направи забележка да внимава, при което той каза "Мразя бебетата, искам всички бебета да умрат, ще ги избия всичките", което беше насочено към дъщеря ми естествено, ей бога ми,толкова неприятно ми стана............

Ескарина Не разбирам притесненията ти, нито съчувствията изсипали се в темата. Ако ти имаш право да избираш между приятели, които не знаят и наполовина колкото теб и такива, които знаят и умеят 10 пъти повече е най- нормално и здравословно да избереш да се присъединиш към втората група. Е, те няма да те чакат с отворени обятия, защото за тях ти ще си от първата група и няма да представляваш интерес, но какво от това? Стига каките да не я нападат физически аз не виждам проблем, а само поводи за радост. Детето иска да се развива, реагира здравословно, не се отказва лесно, не е обидчиво и има капацитета да участва в игри за по- големи. На твое място не бих избягвала каките. Нека им досажда- те не ми изглеждат безпомощни жертви на тази досада, както ги описваш. Ако никой от нас не досаждаше на по- знаещите вероятно щяхме да лазим вместо да ходим.

Моето момче също обича големи, но при него се получава по- добре, защото обикновено сме първи на площадката. Така, ако идват големи те не идват всички заедно, а едно по едно. Така първото по- голямо дете с удоволствие си играе със сина ми. Като дойдат и другите започват да си играят на игри за по- големи без бебета, но това не предизвиква никаква драма, защото малчо си продължава с неговите игри.

 Та ми се струва добра идея, ако знаете графика на каките малко да ги изпреварите и малката красавица да поиграе поне с една кака. На другият ден първа ще дойда друга от каките и така всички ще сте по- доволни.

Бояна, мерси за съвета, но точно ходенето по-рано едва ли ще ни бъде от полза. Градинката ни е голяма и в пиковите моменти се събират над 50 деца на площадката. Въпросните момичета идват заедно, защото се взимат една друга от домовете си, не се срещат случайно. А и не играят на самата площадка, а на дистанцирано място по в страни.
Интерсно ми беше мнението ти, знам, че има много гледни точки, от които да се погледне на ситуацията. През последните два дни дъщеря ми си играеше много на нещата, които видя от играта на каките в петък. Беше запомнила много реплики и ситуации, които си разиграваше вкъщи. Предполагам, че това ще може да й помогне много, когато се опитва да инициира подобни игри с приблизителни връстници един ден.

Разбирам. А те груби ли са твоята хубавица? Застрашават ли я по някакъв начин? Възможно ли е да ги гледа от сравнително близо без да им пречи и да има мир?

Може и да бъркам, не знам. Според мен, щом има интерес към тях ще научи нови неща. Стига да не са опасни тези нови идеи ще са полезни. /Под опасни имам предвид следното- преди няколко дни срещнахме една кака- гимнастичка. На 8 правеше такива изпълнения, просто изключителни. Но и някои други хора решиха да са гимнастици и акробати и сега едва ги удържам да не правят стойка на ръце. / Те и каките ще свикнат. ще им омръзне да я пъдят всеки ден, а и ти ще им обясниш, че ще се постараете да не досаждате, че и те са били бебета, че като каки я учат на някакви неща... Само не им се плаши.

ПП Травмите на отхвърлянето се преживяват най- често с мама и тате. Чуждите деца не травмират, а преподават уроци. Като не пробие по един начин ще измисли друг. А накрая ще порасне.

Ескарина, а ти разговаряла ли си изобщо с тези деца?
Ако не, защо не пробваш следващия път, когато изгонят детето ти, да отидеш при тях и съвсем кротко и вежливо да им се извиниш за прекъснатата игра, да им обясниш ситуацията и да ги помолиш да поиграят малко с "бебето". Ако разиграват ролеви игри, спокойно някоя от тях може да си го "осинови" и да му стане "майка" - какво по-хубаво от живо дете, вместо кукла?
Ако намериш верния тон, твърде вероятно е да се случи чудото и каките да започнат да включват и по-малки деца в игрите си. Те също са били малки и отхвърляни, а и сега със сигурност се стремят по-големите от тях да ги забелязват - т.е. проблемът няма да им е непознат...

Знам, че ситуацията има решение, но аз се затруднявам сама да преценя кое е правилното действие от моя страна и все още събирам мнения. Предложенията на писалите до момента са много разнообразни и неединодушни, така че все още се колебая какво да предприема. Но обмислям всяко дадено предложение.

Ескарина, извинявай, ама ти всъщност какво искаш - Детето да бъде прието в колектива на големите или да си играе сред себеподобните?

Искам да е щастлива. В дългосрочен план, понеже знам, че ефектът от нещата, които ни се случват, не е само сега на момента, а има и дългосрочен ефект.

Още ли не те е научила дъщеря ти да живееш тук и сега?!
Успех ти пожелавам! Дано намериш решение, което да те успокои!

Ако просто седиш и се чудиш какво да правиш, едва ли ще намериш изход от ситуацията. Нито пък някой от нас ще ти даде вярната формула. Отиваш при децата, общуваш, пробваш - ако едно не сработи, то второто, третото... 
Изчела съм доста книги по детска психология и за възпитанието на децата, общувала съм с много деца - ако си мислиш, че някой е открил формулата на щастието, много се лъжеш. 
Просто такава не съществува.
Единственото, което съм открила от опит е, че е невъзможно да отгледаш щастлив човек, ако не научиш детето си от малко да се радва и на дребните неща в ежедневието. Щастието се крие в малките неща, не пада като гръм от небето. Поне аз така го разбирам.

Благодаря ти за споделените идеи.

С това за щастието имах предвид, че не искам някой конкретен от двата варианта, които е споменала chevroleta, а искам да намеря най-подходящия за моето дете. Той може да е един от двата, може да е някой съвсем трети... Пуснах темата, понеже аз самата нямам отговор и обсъждайки проблема, мога да намеря такъв.

Големите деца не искат малки около тях защото бебетата развалят игрите им. С моята сестра имаме 3 години разлика и имам спомен че хич не исках да играем заедно и бягах от нея. Възрастовата разлика между децата е съществена и е почти невъзможно да се сработят. В такава ситуация ( малки и големи заедно в игрите ) от големите се изисква да се съобразяват с малките, да ги пазят, да им отстъпват. Е, логично е  да не искат да го правят. Много е привлекателно за малките да бъдат сред големите защото и те се чувстват пораснали, но големите нямат желание да слизат на нивото на малките и не ги допускат в игрите си. Когато синът ми беше малък предпочитах да не го пускам много близо до пораснали дечица колкото и привлекателни да бяха за него, защото няма как да изисквам от другото дете да пази моето. Та те са още деца, дори и в радостта и любовта си към бебетата могат да са груби. Гушва бебето и започва да го разнася из площадката суркайки чехли, спъва се и пада, едното е с обелени колена другото е с рана на главата. Какво остава в една игра на гоненица. Всички майки искаме децата ни да са щастливи, но и физическото им здраве е много важно и ако една игра го застрашава, наша е задачата да не я допускаме.

А, зависи. Моят син обичаше да играе с по-малките, защото не се биеха с него. 

    Моята дъщеря е е същата. Види ли по големи от нея, зарязва всичко и отива при тях. На площадката има няколко деца, които се събират и играят заедно, а тя ходи по-тях като паленце. В началото ми беше мъчно да я гледам, мислех, че може би се чуства неприета или нещо подобно, защото трудно се вписва в игрите им, понякога отнася по някой коментар, но след като я наблюдавах отстрани известно време видях, че е щастлива дори само да й позволят да гледа как си играят. Когато спрях да я дърпам и да я карам да играе с тези на нейната възраст, тя започна да балансира нещата. Бута се известно време при големите, отиде за малко при малките и т.н.
   От моята гледна точка две неща много работят с деца. Първото общуването като равен с тях (ако им покажеш уважение, заговориш ги с интерес към това което правят, когато детенцето отиде при тях, въпреки че си по-голяма, те може да се отнесът по-същият начин с твоето дете). И другото е да наблюдаваш детето си известно време без да се се мешаш в това, което прави, на мен ми е давало много идеи, в ситуации, които иначе съм приемала за проблемна даденост.

Ми ходете на друга площадка, то е елементарно.

и аз имам същия проблем с дъщеря си на 3години и половина , където види по-големи каки е при тях , те не винаги са добронамерени но тя упорито ги преследва и търпи всичко за да е при тях , като не можах да коригирам поведението и , сега седя при тях и коригирам поведението на големите спрямо нея ако се налага ....гршно правилно по-добро не можах да измисля ,ако излиза с татко си той я остава да се оправя сама