Хм, гадно... освен да се опиташ да я водиш на места, където те не са... и да са големи, поне да са други - може пък да имате късмет да намерите някой/я по- благосклонен/на какичка / батко, който да поиграе с нея...
- Публикувана: 11 юни 2010, 19:08 ч.
- Последно мнение: 22 юни 2010, 15:39 ч.
Иска да играе само с големи деца
в допълнение на това, което ти е написала Шевролета, единствено се сещам да попитам, а каките на какво или с какво играят? може пък това, което правят или с което играят, да е магнитът за твоето детенце...
а ако се опиташ да пренесеш техните игри в игрите на дъщеричката ти с по-малките... в смисъл по-малките да играят на това или с това, с което играят каките.. дали ще се получи, как мислиш?
а ако се опиташ да пренесеш техните игри в игрите на дъщеричката ти с по-малките... в смисъл по-малките да играят на това или с това, с което играят каките.. дали ще се получи, как мислиш?
Да разкажа и аз нещо от площадката, въпреки,че моята дъщеря още не играе с големи, но види ли им колелета и все към тях се насочва ,за да ги пипа - вчера ми направи много лошо впечатление едно момченце на около 4-5 г, дъщеря ми посегна към колелото му, при което аз я дърпам, защото момченцето беше доста дивичко, да не го пипа, майка му видя, че може евентуално да бутне дъщеря ми и му направи забележка да внимава, при което той каза "Мразя бебетата, искам всички бебета да умрат, ще ги избия всичките", което беше насочено към дъщеря ми естествено, ей бога ми,толкова неприятно ми стана............
Ескарина Не разбирам притесненията ти, нито съчувствията изсипали се в темата. Ако ти имаш право да избираш между приятели, които не знаят и наполовина колкото теб и такива, които знаят и умеят 10 пъти повече е най- нормално и здравословно да избереш да се присъединиш към втората група. Е, те няма да те чакат с отворени обятия, защото за тях ти ще си от първата група и няма да представляваш интерес, но какво от това? Стига каките да не я нападат физически аз не виждам проблем, а само поводи за радост. Детето иска да се развива, реагира здравословно, не се отказва лесно, не е обидчиво и има капацитета да участва в игри за по- големи. На твое място не бих избягвала каките. Нека им досажда- те не ми изглеждат безпомощни жертви на тази досада, както ги описваш. Ако никой от нас не досаждаше на по- знаещите вероятно щяхме да лазим вместо да ходим.
Моето момче също обича големи, но при него се получава по- добре, защото обикновено сме първи на площадката. Така, ако идват големи те не идват всички заедно, а едно по едно. Така първото по- голямо дете с удоволствие си играе със сина ми. Като дойдат и другите започват да си играят на игри за по- големи без бебета, но това не предизвиква никаква драма, защото малчо си продължава с неговите игри.
Та ми се струва добра идея, ако знаете графика на каките малко да ги изпреварите и малката красавица да поиграе поне с една кака. На другият ден първа ще дойда друга от каките и така всички ще сте по- доволни.
Моето момче също обича големи, но при него се получава по- добре, защото обикновено сме първи на площадката. Така, ако идват големи те не идват всички заедно, а едно по едно. Така първото по- голямо дете с удоволствие си играе със сина ми. Като дойдат и другите започват да си играят на игри за по- големи без бебета, но това не предизвиква никаква драма, защото малчо си продължава с неговите игри.
Та ми се струва добра идея, ако знаете графика на каките малко да ги изпреварите и малката красавица да поиграе поне с една кака. На другият ден първа ще дойда друга от каките и така всички ще сте по- доволни.
Бояна, мерси за съвета, но точно ходенето по-рано едва ли ще ни бъде от полза. Градинката ни е голяма и в пиковите моменти се събират над 50 деца на площадката. Въпросните момичета идват заедно, защото се взимат една друга от домовете си, не се срещат случайно. А и не играят на самата площадка, а на дистанцирано място по в страни.
Интерсно ми беше мнението ти, знам, че има много гледни точки, от които да се погледне на ситуацията. През последните два дни дъщеря ми си играеше много на нещата, които видя от играта на каките в петък. Беше запомнила много реплики и ситуации, които си разиграваше вкъщи. Предполагам, че това ще може да й помогне много, когато се опитва да инициира подобни игри с приблизителни връстници един ден.
Интерсно ми беше мнението ти, знам, че има много гледни точки, от които да се погледне на ситуацията. През последните два дни дъщеря ми си играеше много на нещата, които видя от играта на каките в петък. Беше запомнила много реплики и ситуации, които си разиграваше вкъщи. Предполагам, че това ще може да й помогне много, когато се опитва да инициира подобни игри с приблизителни връстници един ден.
Разбирам. А те груби ли са твоята хубавица? Застрашават ли я по някакъв начин? Възможно ли е да ги гледа от сравнително близо без да им пречи и да има мир?
Може и да бъркам, не знам. Според мен, щом има интерес към тях ще научи нови неща. Стига да не са опасни тези нови идеи ще са полезни. /Под опасни имам предвид следното- преди няколко дни срещнахме една кака- гимнастичка. На 8 правеше такива изпълнения, просто изключителни. Но и някои други хора решиха да са гимнастици и акробати и сега едва ги удържам да не правят стойка на ръце.
/ Те и каките ще свикнат. ще им омръзне да я пъдят всеки ден, а и ти ще им обясниш, че ще се постараете да не досаждате, че и те са били бебета, че като каки я учат на някакви неща... Само не им се плаши. 
ПП Травмите на отхвърлянето се преживяват най- често с мама и тате. Чуждите деца не травмират, а преподават уроци. Като не пробие по един начин ще измисли друг. А накрая ще порасне.
Може и да бъркам, не знам. Според мен, щом има интерес към тях ще научи нови неща. Стига да не са опасни тези нови идеи ще са полезни. /Под опасни имам предвид следното- преди няколко дни срещнахме една кака- гимнастичка. На 8 правеше такива изпълнения, просто изключителни. Но и някои други хора решиха да са гимнастици и акробати и сега едва ги удържам да не правят стойка на ръце.
/ Те и каките ще свикнат. ще им омръзне да я пъдят всеки ден, а и ти ще им обясниш, че ще се постараете да не досаждате, че и те са били бебета, че като каки я учат на някакви неща... Само не им се плаши. ПП Травмите на отхвърлянето се преживяват най- често с мама и тате. Чуждите деца не травмират, а преподават уроци. Като не пробие по един начин ще измисли друг. А накрая ще порасне.
Ескарина, а ти разговаряла ли си изобщо с тези деца?
Ако не, защо не пробваш следващия път, когато изгонят детето ти, да отидеш при тях и съвсем кротко и вежливо да им се извиниш за прекъснатата игра, да им обясниш ситуацията и да ги помолиш да поиграят малко с "бебето". Ако разиграват ролеви игри, спокойно някоя от тях може да си го "осинови" и да му стане "майка" - какво по-хубаво от живо дете, вместо кукла?
Ако намериш верния тон, твърде вероятно е да се случи чудото и каките да започнат да включват и по-малки деца в игрите си. Те също са били малки и отхвърляни, а и сега със сигурност се стремят по-големите от тях да ги забелязват - т.е. проблемът няма да им е непознат...
Ако не, защо не пробваш следващия път, когато изгонят детето ти, да отидеш при тях и съвсем кротко и вежливо да им се извиниш за прекъснатата игра, да им обясниш ситуацията и да ги помолиш да поиграят малко с "бебето". Ако разиграват ролеви игри, спокойно някоя от тях може да си го "осинови" и да му стане "майка" - какво по-хубаво от живо дете, вместо кукла?
Ако намериш верния тон, твърде вероятно е да се случи чудото и каките да започнат да включват и по-малки деца в игрите си. Те също са били малки и отхвърляни, а и сега със сигурност се стремят по-големите от тях да ги забелязват - т.е. проблемът няма да им е непознат...
защо не пробваш следващия път, когато изгонят детето ти, да отидеш при тях и съвсем кротко и вежливо да им се извиниш за прекъснатата игра, да им обясниш ситуацията и да ги помолиш да поиграят малко с "бебето".
Знам, че ситуацията има решение, но аз се затруднявам сама да преценя кое е правилното действие от моя страна и все още събирам мнения. Предложенията на писалите до момента са много разнообразни и неединодушни, така че все още се колебая какво да предприема. Но обмислям всяко дадено предложение.
Ако просто седиш и се чудиш какво да правиш, едва ли ще намериш изход от ситуацията. Нито пък някой от нас ще ти даде вярната формула. Отиваш при децата, общуваш, пробваш - ако едно не сработи, то второто, третото...
Изчела съм доста книги по детска психология и за възпитанието на децата, общувала съм с много деца - ако си мислиш, че някой е открил формулата на щастието, много се лъжеш.
Просто такава не съществува.
Единственото, което съм открила от опит е, че е невъзможно да отгледаш щастлив човек, ако не научиш детето си от малко да се радва и на дребните неща в ежедневието. Щастието се крие в малките неща, не пада като гръм от небето. Поне аз така го разбирам.
Благодаря ти за споделените идеи.
С това за щастието имах предвид, че не искам някой конкретен от двата варианта, които е споменала chevroleta, а искам да намеря най-подходящия за моето дете. Той може да е един от двата, може да е някой съвсем трети... Пуснах темата, понеже аз самата нямам отговор и обсъждайки проблема, мога да намеря такъв.
С това за щастието имах предвид, че не искам някой конкретен от двата варианта, които е споменала chevroleta, а искам да намеря най-подходящия за моето дете. Той може да е един от двата, може да е някой съвсем трети... Пуснах темата, понеже аз самата нямам отговор и обсъждайки проблема, мога да намеря такъв.
Големите деца не искат малки около тях защото бебетата развалят игрите им. С моята сестра имаме 3 години разлика и имам спомен че хич не исках да играем заедно и бягах от нея. Възрастовата разлика между децата е съществена и е почти невъзможно да се сработят. В такава ситуация ( малки и големи заедно в игрите ) от големите се изисква да се съобразяват с малките, да ги пазят, да им отстъпват. Е, логично е да не искат да го правят. Много е привлекателно за малките да бъдат сред големите защото и те се чувстват пораснали, но големите нямат желание да слизат на нивото на малките и не ги допускат в игрите си. Когато синът ми беше малък предпочитах да не го пускам много близо до пораснали дечица колкото и привлекателни да бяха за него, защото няма как да изисквам от другото дете да пази моето. Та те са още деца, дори и в радостта и любовта си към бебетата могат да са груби. Гушва бебето и започва да го разнася из площадката суркайки чехли, спъва се и пада, едното е с обелени колена другото е с рана на главата. Какво остава в една игра на гоненица. Всички майки искаме децата ни да са щастливи, но и физическото им здраве е много важно и ако една игра го застрашава, наша е задачата да не я допускаме.
Големите деца не искат малки около тях защото бебетата развалят игрите им.
А, зависи. Моят син обичаше да играе с по-малките, защото не се биеха с него.