Ние за миналата Коледа получихме за подарък поредицата на изд. „Труд” за зайчето Питър 10 книжки са, но все още като че ли ни е рано да ги четем.
В новия бр. на сп. Бърборино има една история в рими за детската градина – по подобие на книжката от вълшебната гора, както и други актуални теми: есента, ходенето до тоалетна като големите и др….Не знам дали го купувате това списание, аз през лятото го открих – има интересни неща и за по-големите деца: упражнения за оцветяване, изрязване, сгъване, довършване на фигури, съединяване на точки и т.н.
Моника е в първа група. Радвам се, че няма да повтаря яслата, защото при нас групите са смесени, щеше да е най-голяма, но сред деца от два набора (2008 и 2009) и една от малкото „стари” деца. Често казано, не исках да преминавам през кошмара на сутрешните ревове, още ми кънтят в ушите, не само Мони, а цялостната тягостна атмосфера.
В градината няма такова нещо. Много е хубаво вътре, децата изглеждат щастливи. Не се притеснявам, че Мони не всичко умее. Действително има една лелка и действително Моника се връща накапана понякога, но така знам, че е направила опит да се храни сама. В яслата по обяд се събираха двете сестри и двете лелки и започваха да хранят децата, а после казват на родителите, че не са си ги научили да се хранят сами.
Друго предимство е, че в градинските групи децата са навън при хубаво време, а в яслата излизат (евентуално) чак през пролетта.
Относно занятията, в яслата уж е ходил педагог, но с какво ги е занимавал, идея си нямам. Определено не е имало рисуване, моделиране и т.н. Скоро ще има родителка среща и дано да се закупуват помагала, подобни на тези, които показа Стели – т.е за всяко занимание да се дава на детето по един лист, че иначе моята Моника ще надраска цялото помагало още първия час -)
И накрая вярвам, а и виждам, че когато е сред дечица, които говорят, ще напредне и тя. Едно е да подражаваш на ревящи бебета, друго е да се стараеш да те разберат околните.
В новия бр. на сп. Бърборино има една история в рими за детската градина – по подобие на книжката от вълшебната гора, както и други актуални теми: есента, ходенето до тоалетна като големите и др….Не знам дали го купувате това списание, аз през лятото го открих – има интересни неща и за по-големите деца: упражнения за оцветяване, изрязване, сгъване, довършване на фигури, съединяване на точки и т.н.
Моника е в първа група. Радвам се, че няма да повтаря яслата, защото при нас групите са смесени, щеше да е най-голяма, но сред деца от два набора (2008 и 2009) и една от малкото „стари” деца. Често казано, не исках да преминавам през кошмара на сутрешните ревове, още ми кънтят в ушите, не само Мони, а цялостната тягостна атмосфера.
В градината няма такова нещо. Много е хубаво вътре, децата изглеждат щастливи. Не се притеснявам, че Мони не всичко умее. Действително има една лелка и действително Моника се връща накапана понякога, но така знам, че е направила опит да се храни сама. В яслата по обяд се събираха двете сестри и двете лелки и започваха да хранят децата, а после казват на родителите, че не са си ги научили да се хранят сами.
Друго предимство е, че в градинските групи децата са навън при хубаво време, а в яслата излизат (евентуално) чак през пролетта.
Относно занятията, в яслата уж е ходил педагог, но с какво ги е занимавал, идея си нямам. Определено не е имало рисуване, моделиране и т.н. Скоро ще има родителка среща и дано да се закупуват помагала, подобни на тези, които показа Стели – т.е за всяко занимание да се дава на детето по един лист, че иначе моята Моника ще надраска цялото помагало още първия час -)
И накрая вярвам, а и виждам, че когато е сред дечица, които говорят, ще напредне и тя. Едно е да подражаваш на ревящи бебета, друго е да се стараеш да те разберат околните.
! Катрин когато ми беше със спазъм и правех инхалации с Вентолин през 4 часа и и слагаха и Урбазон докато бяхме в болницата. След като се прибрахме в нас продължи да пие още няколко дни Вентолин в някаква намаляваща доза.