Книгите, които не трябва да пропускаме да прочетем!

Граф Монте Кристо, Клетниците, Тримата Мускетари, Джек Лондон....

Класиките според мен, обезателно!
От по-съвременните - "Хиляда сияйни слънца" на Хосейни.
Много често в днешно време не оценяваме това което имаме, тази книга те удря в земята, започваш да благодариш на Господ всеки ден, че си това, което си. Помоему - полезна до немай къде.

боза е тази книга... простичкия изказ, така популярен в други истории за страданието разказани в други култури, е ефектен, но на Хюсейни не му се получава 1. защото не е преживял каквото разказва и звучи скалъпено 2. защото никога не е бил малко момиче в Афганистан и нещо не му се получава убедително, макар и да засяга неизследвана област. И вместо да се получи още по-добро и живо от "Ловеца на хвърчила" тук е станало нещо несигурно и фалшиво. И звучи по-скоро като туристически гид отколкото като художествен роман.
иначе за мен... например Тери Пратчет засяга толкова архетипи в обществото, страхотен е.

 На мен ми харесаха и двете книги, защото научих много неща за Афганистан. Преди това знаех за тази страна само от новините. Но си имаше доза неискреност и в двете книги. На места ми звучаха като поръчков соцроман. И на двете книги краят им е много слаб, в духа на соцреализма. Особено със светлите очаквания след окупацията на американците. То и виждаме, че нищо добро тя не  донесе на Афганистан- нито свобода, нито мир, нито благоденствие, за свобода и демокрация да не говорим.  Но авторът е работещ в ООН и си пише за угода на работодателите си.

Шогун на Джеймс Клавел. Това е най-великата книга!

Класика, класика и пак класика. Може да се започне от българската и после както някой спомена колкото повече - толкова по-добре.

"Под игото" - Иван Вазов 

Иренчето, моите уважения към теб, но ако това са книгите, които трябва да се прочетат на всяка цена и това е всичко ...................   

от нашите да не пренебрегваме Железният светилник и Тютюн.

Много харесвам стилът на П.Г.Удхаус- няма такова чувство за хумор!!! Великолепен е!

Джефри Арчър- Пътеки към славата

Иренче, моля ти се забрави за тези книги. После ще съжаляваш, че не си прочела книгите от т.нар класика, но няма да имаш време по-късно да ги прочетеш.

Трудно ми е да кажа какво не трябва да пропускаме да прочетем, защото аз съм пропуснала достатъчно много от задължителните в живота (кво да се прави от нечетивното поколение съм). Нека всеки познава класиците и направи своя избор сам на тази база.
Класиката си е класика и тя трябва да си познава.
Много против съм обаче програмата в училище да бъде изпълнена само с нея, а в момента не съм сигурна, че се изучават и достатъчно съвременни автори.
може би трябва да има някаква гъвгавост и право на избор какво от един автор ще прочетем. Например много харесвам Шекспир, надявам се, някога да мога и в оригинал да го чета (а, дано ама англ. ми не е на това ниво), но не мога да кажа, че Хамлет ме трогна."Ромео и Жулиета" пък не ми послужиха за пример в живота.  Развълнувах се от "Отело" и "Сън в лятна нощ", но в училище не се учи! Нещо повече - госпожата ми не уважаваше изобщо моите литературни интереси, а и тотално ме скара с поезията, опитвайки се да ме убеди, че Далчев е колос в развитието на българската такава. Харесвах много повече Вапцаров, но на него никакво внимание не му обърнахме.

Книга, която промени целия ми мироглед и начин на възприемане на литературата беше "Фондацията" на Айзък Азимов. Прочетох я, ког. бях на море (на ок. 17 год.) съвсем случайно, защото баща ми я препрочиташе за н-ти път, а в книжарницата нищо не ми хареса. Не само това, но прочетох и всичките 7 книжки (тогава току що събрани в 2 големи тома) за около месец (не се чудете - чета по всяко време, във всяка поза, навсякъде, вкл и в тоалетната).
Тогава разбрах, че литературата може да бъде нещо повече от описание на исторически личности (По това време обожавах Александър Дюма, та дори и Морис Дрюон),разглеждане на т. нар. вечни нравствени проблеми (Балзак, Пушкин и т.н.), а съвременните автори съвсем не се изчерпват с Атанас Далчев (който много усърдно дълбахме в училище - така и не го издълбах, само намразих поезията).

Не ме отчайвайте; почти всички книги, показани дотук на картинка, бих ги пропуснала с удоволствие и категорично.
Правописният речник трябва да бъде настолна книга на всеки.

1984 на Дж. Оруел. Потресаваща и за съжаление доста истинска.

към И.Иванова развълнувах се докато четох поста ти! (за справка- и аз чета навсякъде във всякаква поза- и дори в тоалетната  )
Съгласна съм, че при изучаването на задължителната литература в училище трябва да има гъвкавост. Нещо повече, вредно е учителите да пренасят своите вкусове. Лично аз не отричам напълно нищо. Всеки автор е подходящ за четене в определен момент от живота, когато си узрял да го разбереш. Далчев (така мразен и от мен в училище) изведнъж изникна с нов облик в даден момент от живота ми. не казвам че ми е любим- тежък е. Стиховете му са крайно депресивни. Но са плод на неговите възприятия, на неговия живот. Колко ли самотен е бил? Аз лично обичам да визирам автора, когато чета. да си представям емоцията му, когато е писал. Ако съм успяла да те накарам да прочетеш поне едно стихотворение /на Далчев  - шегувам се/ ще съм доволна
Обожавам поезията!!! Ботев, Вазов, Яворов...
Според мен Българските класици трябва да бъдат прочетени- па макар за обща култура, от национална гордост- дори с неохота. А от чуждите- въпрос на избор и настроение.
Харесвам и книги за психологическо самоусъвършенстване- някои неща ако не помагат съвсем, то поне те карат да се чувстваш добре и зареден докато ги четеш- но съвсем не мисля, че те са част от "книгите, които не трябва да пропускаме да прочетем"