Здравейте, не знам дали питанката ми е за тук но вече съм извън себе си и търся помощ от всякъде. Та ето и моята история. На 17.09 ми доиде за последен път. На 11 отидох на преглед. Док каза, че всичко е наред. Изписа дуфастон за всеки случай.
После след две седмици на 25 отидох пак на преглед , док каза че не се е развило добре и сърдечните му пулсации са "неубедителни". И отсече: "да го махаме". Разбира се потърсих второ мнение. Другия лекар каза, че съм в 8 г.с и плодния сак е 11 мм , което не е чак толкова лошо и има слаба сърдечна дейност. Каза да спра дуфастона и да го заменя с утрогестан 1 таблетка вагинално и магнерот 4 по 1 таблетка. Вика ме след 5 дни да видим и каза , че не се взима толкова бързо решение да се маха плода.
Но предишната лекарка беше категорична, че бременността ми няма да продължи да се развива.
И след толкова много сълзи и безсънни нощи реших да попитам има ли някои преживял нещо подобно, който да ми даде кураж.
Моля, Ви кажете ми има ли смисъл да се надявам, защото чувствам, че не ми се живее вече....
После след две седмици на 25 отидох пак на преглед , док каза че не се е развило добре и сърдечните му пулсации са "неубедителни". И отсече: "да го махаме". Разбира се потърсих второ мнение. Другия лекар каза, че съм в 8 г.с и плодния сак е 11 мм , което не е чак толкова лошо и има слаба сърдечна дейност. Каза да спра дуфастона и да го заменя с утрогестан 1 таблетка вагинално и магнерот 4 по 1 таблетка. Вика ме след 5 дни да видим и каза , че не се взима толкова бързо решение да се маха плода.
Но предишната лекарка беше категорична, че бременността ми няма да продължи да се развива.
И след толкова много сълзи и безсънни нощи реших да попитам има ли някои преживял нещо подобно, който да ми даде кураж.
Моля, Ви кажете ми има ли смисъл да се надявам, защото чувствам, че не ми се живее вече....
