Книгите, които са ни променили...

  • 32 064
  • 185
  •   1
Отговори
# 75
  • Мнения: 345
Интересна тема, гледам доста от вас са изброили поне няколко книги, които са ви променили. Мислих доста над въпроса(още от вчера) и не можах да се сетя за такава книга...Или съм неподвласна на подобна промяна, или не съм намерила още тази книга (при все, че доста съм прочела), или всяка една от тях ме е променила неусетно и по малко без да си давам сметка и е формирала светогледа ми. Залагам на последното. Защото имам много любими книги, но никоя не мога да нарека най-любима или книга, която ме е променила Peace

П.П. Личната титла, която съм си сложила в профила "Идеалист, мечтател, ветреник" е цитат от описанието на героя от "Немили-Недраги" Бръчков. Явно поне малко съм прихванала от него Wink А книгата, която ще ме промени вероятно ще е тази, която някой ден може да напиша Mr. Green

Последна редакция: вт, 27 юли 2010, 20:42 от Damaris

# 76
  • Мнения: 72
От детските ми години:
"Стас и Нели"
"Чичо Томовата колиба"
От по-късно:
"На изток от рая'
"Истанбул"
"Името ми е червен"

# 77
  • Мнения: 514
Забравих да спомена "Портретът на Дориан Грей" на Оскар Уайлд. Когато прочетох тази книга за първи път имах чувството, че никога не съм чела красива литература. Смятам, че тази книга по някакъв начин промени усещането ми за литература. Започнах  да оценявам по нов начин "четенето заради самото четене".

# 78
  • София
  • Мнения: 1 666
Забравих да спомена "Портретът на Дориан Грей" на Оскар Уайлд. Когато прочетох тази книга за първи път имах чувството, че никога не съм чела красива литература. Смятам, че тази книга по някакъв начин промени усещането ми за литература. Започнах  да оценявам по нов начин "четенето заради самото четене".

О, да. На мен така ми подейства "Лолита" и кажи-речи всичко на Ф.С. Фицджералд. Обожам естетския подход към писането, извън чистата идея на творбата (тип ученическото "Какво е искал да каже авторът?")

# 79
  • Мнения: 1 209
Повечето от тези, повлияли на мен, вече са споменати.. предимно европейски и руски класици.

Добавям "Полет над кукувиче гнездо", "Ракова болница", "Чудото", Сахалин", "Закуска за шампиони", "Спасителят в ръжта", "Тил Уленшпигел", "Кукла", "Швейк, Бай ганьо и Чудомир (чудно, че последният не е обект на подробно изучаване, според мен има защо). Разказите на Мопасан, Моравия, О'Хенри, Алан Маршал, Марк Твен.

От по детските : "Винету", "Хъкълбери фин" (предпочитах го пред "Том Сойер"), и почти цялото творчество на Линдгрен и Ерих Кестнер, следвано от Жул Верн , Майн Рид и Карл Май.

Много са... май...

# 80
  • Sofia
  • Мнения: 1 485
`Стани и ходи`, Ерве Базен.
Препрочетох я отново след 30+ години. ефектът не беше същия, макар че отново ми хареса.

# 81
  • Мнения: 95
"Пипи Дългото чорапче"
"На изток от рая"

Последно ме впечатли "Мемоарите на една гейша", но имайте предвид, че напоследък не съм чела много.  Embarassed

Но си мисля, че всяка книга, която си прочел през живота си те е променила макар и малко. Или по- скоро променя мислите ти за момента в дадена посока,  в зависимост от това колко ще се замислиш над това, което четеш. А ако мисленето продължи по- дълго време, то се променяш повече  Mr. Green

Последна редакция: пт, 30 юли 2010, 23:12 от caramellche

# 82
  • Мнения: 35
Уау, накарахте ме да се почувствам страхотно. Колко назад във времето ме върнахте.
Първата книга, взета от библиотеката - Майчина сълза. Била съм на шест.
И колко много съм плаказа на "Сърце" от Едмондо Де Амичис. И колко съм чела "Козет" на Юго.
После открих "Стършел", "Да убиеш присмехулник", "На изток от Рая", "Климати", "Осъдени души", френските, полските, руските автори от до. Нямаше книга, която да е излязла от класиците и да не съм я прочела. Да не говорим за Джейн Остин, Джоан Харис, много чета и Гришам, напоследък така модерната "позитивна литература".
А наскоро открих Антъни Капела. Завладя ме по начина, който го направи Джоан Харис. Препоръчвам ви горещо "Ако искаш да си легнеш с мен... сготви ми" и другите, излязли в Бг негови книги.
За българските автори - опитвам се да следя и съвременниците. Почти не успявам, но се старая.
Благодарна съм на всяка книга, която съм прочела. Богатството на езика се усвоява най-добре от книгите. винаги си личат хората, които не са чели и не обичат да четат.
Приключвам, че стана малко философско... но много ме развълнувахте и върнахте назад в годините. Особено това, че си спомних за първата ми книга. Ще ви следя.

# 83
  • Сф
  • Мнения: 10 792
  Аз искам да ви попитам нещо. Предполагам повечето от вас са чели в ученическите си години тези книги-"Съдбата на човека", "Как се каляваше стоманата", "Млада гвардия", "Чайка", за Зоя Космодемянская, за децата от Ястребино, партизански романи. Някои дори ги изучавахме.
 Според вас, възпитали ли са ви тези книги в донякъде фалшив идеализъм, как смятате ?
 Мисълта ми е, че тези произведения разказват доста назидателно понякога, но пък в други случаи и увлекателно, за силата на човешкия дух, за смелост, борбеност, воля да не се отказваш пред
трудностите и т.н.   Повлияли ли са ви в тази насока ? Или напротив ?

Ами аз много харесвах такива книги, някои от тях са написани изключително майсторски. Например едва ли някой от днешните младежи чете Марко Марчевски, аз не съм спала по цели нощи, за да чета и да преживявам с героите. Ето например "Тайнствените светлини" е криминална. Майсторството си личи без значение в кой строй живеем и какъв е сюжета- партизански или приключенски.
Също много четях и Вежинов. За съжаление днес никой не ходи в библиотека , а и няма хубава книжарница, както беше едно време.
 Бургас има голяма такава и всеки път , когато я минавам я посещавам.
Иначе четях Незнайко,  Емил от Льонеберя, Андерсен. Ето сега се сещам, че една книга- "Двамата братя с лъвски сърца" ме разтърси и много плаках.
Иначе като голяма ме разтърсваха- Ремарк, Стайнбек ,   Арчибалд Кронин и много други.
Един от любимите ми автори, описваш човешката природа ми е Съмърсет Моъм.

# 84
  • Сф
  • Мнения: 10 792
охо, забравих една от любимите ми " Мартин  Идън" и изобщо Джек Лондон, май не  споменат досега..

# 85
  • Мнения: 6
Здравейте, хайде и аз да се разпиша.
Много книги са ме формирали като личност, но са малко тези, които ме промениха.
Ето ги:
Поредицата Анастасия на Владимир Мегре
Разговори с Бога на Нийл Уолш
Селестинското пророчество на Джеймс Редфийлд

# 86
  • Мнения: 0
Здравейте, нека и аз се включа  Hug
Обожавам да чета книги и тези, които смятам, че са ми помогнали да съм това, което съм са следните:
1. " Сърце " - Едмондо де Амичис. Бях учудена, колко малко хора са я чели. Това е толкова истинска и разтърсваща книга, написана някак по детски.. Препоръчвам ви я горещо.
2. " Алхимикът " - Пауло Коелю  Heart Eyes
3. " Без дом " - Ектор Мало
4. " Престъпление и наказание" - Достоевски  и особено заключението на Разколников, в което накратко се казва, че най-голямото му престъпление е това, че не е успял да се пребори със себе си и се е предал.  Rolling Eyes
5. И разбира се " Вероника решава да умре" отново на Коелю, тя ме научи още повече, колко ценен е животът и как трябва да се радваме на всеки миг от него, независимо дали този миг ни кара да се усмихваме или да бъдем тъжни.


# 87
  • Мнения: 1 371
Страхотна тема.

Честно казано, книгата, която ме впечатли и остава завинаги в съзнанието ми е "Страдание и възторг". Бях в 9-10 клас, когато я прочетох. Не знам дали сте я споменавали досега. Биографична е. Не ми е и любима. Не съм я и чела втори, трети път. Просто това е книгата за мен, която ме е трогнала.

Препоръчвам я с две ръце на всеки.

# 88
  • София
  • Мнения: 4 966
Единствената книга,която ме е променила е "Разговори с Бога"...тя направо ми преобрази светогледа...
Иначе има доста други,които са ме впечатлили и докоснали,но не влизат в тази графа на (промяната Simple Smile)...

# 89
  • София
  • Мнения: 2 053
"Един ден от живота на Иван Денисович" на Солженицин. Няма такава книга.
"Животинска ферма" на Оруел
"Златният телец" и "12-те стола" на Илф и Петров.
"Сътворението" на Гор Видал
"Повелителя на мухите" на Голдинг

Последна редакция: ср, 04 авг 2010, 16:02 от Refrenolog

Общи условия

Активация на акаунт